Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2009 20:32 - Изповедта на 'свърхчовека'. (Свърх важно!)
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2011 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.10.2009 12:39


Публикувана на 12 януари 1991 г. в "Независимая газета"
Нашето време се връща. Да, то не си е и отивало. То винаги е било и ще бъде наше. Както на земята винаги е имало добро и зло. Но ние, изглежда, винаги сме повече, защото ние сме по-силни и по-агресивни от доброто и не е възможно да бъдем победени. Ние ще променяме формата и обвивката си, ще сменяме названието и цвета си, ще се приспособяваме към всякакви условия, но ще преживеем и ще победим. Нашата цел е една – да сме победители. А вашата участ е – да сте роби во веки веков. Ние успяхме завинаги да ви присадим гените на робството. Ние ще ви спуснем още хиляди революции и "перестройки", ще водите вечна борба за справедливост, но никога няма да я постигнете.

Ще ви говоря открито, не защото съм нагъл, а защото не зная страх. Зад мен е гигантската несъкрушима сила на КПСС, КГБ, МВР, Министерството на финансите, Министерството на търговията, правителството, прокуратурата и всякаквите Върховни съвети, които са само лостове в нашите ръце. По нашата свирка играят президентите; изпълняват нашата воля и вършат това, което ние искаме.

На нас въобще не ни пука, колко ще са депутатите радикали – ако ще и милиони да са. Върхът винаги ще е наш! Вие може да ни вземете вилите, привилегиите, колите и т.н., но властта – НИЛОГА! Въобще не ни пука за мнението на народа, то за нас е празен звук. Защото мнението създаваме самите ние. Нека се провеждат, ако ще, стотици референдуми. Важното е народът да изпълнява нашето мнение. На всяко ваше настъпление, ние ще отвръщаме мощно и жестоко. Само да плюнем, ние можем да унищожим продуктите, заводите, екологията, гласността, изкуството и т.н. Само да плюнем, ще ви докараме глад, саботаж, нищета, разруха, болести. На нас нищо не ни коства да ви насъскаме, едни срещу други, за да си прегризете гърлата. Ние можем да ви доведем до отчаяние, за да грабнете оръжие и да стигнете до крайност. И тогава физически ще почувствате нашата сила. Нас, през всичкото време ни плашат с народа, че ще се вдигне и всички ще ни помете. Нашият народ никога не ще се вдигне, а даже и товаа да се случи, – той никога няма да удържи властта. Той просто не умее да върши това. Вие винаги ще ни давате властта, сами! Защото така е измислено и така е планирано. Има само един начин да ни победите завинаги. Но вие никога няма да можете да го използвате, защото само геният на злото може да се досети за него. Доброто не е в състояние да направи това.

На нас добре ни се удаде поредната игра с вас, на преустройство, гласност, демокрация. Това, което тълпата иска – заповядайте. Ще дадем, но само толкова, колкото е нужно на нас. Смешна и наивна ли е нашата вяра в сериозните намерения и в изкуството да се говори всичко, и нищо да не се казва. Това също е наше оръжие. Нито една ваша прогресивна идея не мина. Минаха само тези, които ние искахме, давайки вид, че тези идеи идват от вас.

В нас е най-силното оръжие – могъщата голяма лъжа, търпението, приспособяемостта, мигновената реакция и най-главното – способността да се действа, което никога не е умеел нито един борец за справедливост. Освен това ние имаме прекрасен начин да извеждаме от строя такива борци, чрез самата тълпа. А ние винаги сме в сянка. Жив пример е академик Сахаров. По наш сценарий, вие сами го убихте. Ние продължаваме да уронваме престижа на вашите лидери, и това е само началото. Скоро ще видите поредните жертви, и няма да е по силите ви да го предотвратите.

Робите не са способни на действия. Вие сете способни само на послушание и изпълняване на нашата воля. Всичките ви напъни да измените нещо към по-добро (както си мислите), освен страдания, разочарованя и безизходност, нищо друго няма да ви донесат. Не аз не ви разубеждавам и не ви призовавам да отпуснете ръце и да не се борите. Действайте, борете се, побеждавайте, опивайте се от победата – всичко ще е само ваша самозаблуда. На нас ни е нужна борбата ви с нас. Нашите знаня, разум и опит трябва винаги да са във форма.

Вашата завист, алчност и тъпота са безпределни. А това е колосално оръжие в нашите ръце, и ние умеем виртуозно да се ползваме от него. Всичко което вършим, го вършим премислено и гениално просто. Вие съдите за нас по номенклатурните чиновници. Но това е наивно. Да, ние винаги ще поставяме на високи постове, тъпаци, алчни или просто глупаци. Те са нашата броня и защита. Срещу техния чугунен монолит, цялата ви енергия се разбива на парчета. Енергията ви с робско възмущение стига само до като ви се подхвърли "кокал". Неколко хладилника с колбаси са способни да уталожат всичките ви страсти и да унищожат мечтите за демокрация... Вие унищожихте всичките знания и опит на вашите предци и повтаряте само техните грешки. Никой от вас не знае в какъв е смисълът на живота и предназначението на човека на тази земя. Погледнете се отстрани, с какво се занимавате, а за каква участ сте достойни. Вие сте роби и разрушители. Ние, с вашите ръце, оскверняваме земята. По наша воля вие опустошавате недрата на планетата, погубвате моретата, реките, екологията, и се нахвърляте с нож, един на друг. Така носите своя кръст на вечните мъки и страдания.

Сега ще ви кажа повече. Ще ви разкрия целта и програмата на преустройството. Държавата линееше и не се развиваше така, както западът. Нужен бе стимул, нов ентусиазъм на народа. Нужна бе нова вяра в светлото бъдеще. Ние никога не ви разрешавахме да живеете истински, а само бъдещ, и даже вече отминал живот. И така, пред нас се изправи задачата, да ви накараме с по-голяма енергия и кпд, да работите за нас. Ние направихме грешка, че много удължихме паузата – 70 години едно и също – та даже на нас ни омързна. Народът вече не вярваше на нашите стари лозунги. И се появи нов – революция отгоре. Демокрация, гласност, преустройство! Но погледнете историята – кога тя е донесла успех на народа? Да, никога. Нашите разчети се базираха на вашето невежество. А то у вас е изумително.

На добрия стопанин, робът винаги е облечен и здрав. Такъв роб, повече и по-дълго работи, принасяйки полза на стопанина си. И за да се убедим още веднъж в това, ние скрихме храната от вас. И реакцията бе мигновенна. Парчето хляб стана за вас – божество, и чак след това – митингите, демонстрациите, науката, изкуството и всичко друго. И така ние решихме да ви превърнем във вечни просители. Вие ще просите от нас – за всичко и завинаги: жилища, храна, коли, купони за водка, за земя и даже за въздух. А ние ще ви даваме по толко, колкото счетем за нужно, за вашата частна собственост. Но самите вие, заедно с вашите вехтории, винаги ще сте наша и само наша частна собственост. Държавата – това сме ние. Ние не сме много, само неколко стотин, но ние можем почти всичко.

Тази изповед е шамар за робите, за да си знаят мястото, предназначението и господарите си. Ние ви приучихме към робство и то стана за вас насъщна необходимост. Ние ви научихме да лъжете, и нашата страна стана най-лъжливата страна в света. Ние ви приучихме на кражби, и вие станахте най-ненадминатият крадлив народ. Ние направихме така, че престъпният живот за вас да е норма. Сега ние спокойно ви ограбваме и ви превърнахме в животни, с вечен инстинкт за потребление и разрушение. Ние ви приучихме на мързел и отвращение към труда. Ние ви приучихме към разрушение, а не към съзидание. Ние прогонихме от вас чувството за достоинство, гордост, самоуважение, благородство, състрадание, милосърдие. Ние отчуждихме младите от политиката, като им подхвърлихме кокъла на рока и порнографията. Ние отвърнахме и пренасочихме ненавистта ви, от нас, към самите вас. Ние ви лишихме от вярата и религията, като прогонихме вашата духовност и унищожихме любовта към ближния. Ние ви направихме душевно болни, отнехме ви здравето и ви направихме зависими от лекарствата и лекарите. Ние създадохме лъженауки и опошлихме вашето изкуство.

Осмелявате ли се да ни наречете престъпници? Не, вие сте истинските престъпници. Вие ни позволявате да правим със вас каквото си поискаме. Вие си играете на царе, вождове и президенти, които да водят стадото агнета към скотобойната. Имаме класа – роби и класа – паразити. Последните, сме ние. Ние сме малко, но сме по-умни и сплотени от вас. Ние не желаем да произвеждаме, това е работа на робите. Но ние искаме да потребяваме. Искаме разкоша на привилегиите, защото сме идеоносители. Разумът управлява с ръцете, а не обратното. Ние сме малко, но направихме много. Вие сте много, но не сте способни даже и за малкото...

Пиша ви това, за да разберете, че политиката може всичко. А политиката е в нашите ръце. Но ние ви отклонихме от нея и ви занимаваме с бъркотиите на икономиката. Боже мой, какви сте глупци. Вие си мислите, че проявяваме грижа за вас, да сте сити, облечени, обути. Плюем ние на вас. Трябва да си просто идиот за да не разбереш, че без политика, всяка икономика е едно нищо. Икономиката е ни нужна на нас. Ние я правим за себе си, а не за вас. И както на нас ни харесва, а не както на вас. Така че, бъдете послушни и търпеливи, и не ни пречете. Защото каквото и да правим за своето благо, ние винаги го правим от ваше име и по ваше поръчение, т.е. на народа. На нас не ни дреме за изтичането на мозъци към чужбина. Колкото по-малко са тези мозъци у нас в Съюза, толкова за нас е по-добре: държава на глупаци се управлява по-лесно.

Дотогава докато насилието ще произлиза от държавата, ние сме непобедими. А то ще произлиза винаги. Ние ще унищожим енергията ви за бунтове. Ние ще ви изтощим с опашки. Ще се редите за всичко, от кибрита, до приемната на Върховния съвет. Ще ви създадем хиляди житейски проблеми. Вие винаги ще сте смъртно уморени и духовно опустошени. Постепенно ще затегнем примката на вашата гласност. Ще я разводняваме със своята идеология, и от ден на ден ще ви натрапваме своите догми. Ще унищожим езика ви, затрупвайки го с наши измислени думи. Вие престанахте да разбирате, не само нас, но и самите себе си. Ние постоянно ще преобръщаме в глупост всяка ваша прогресивна идея, довеждайки ги до пълен абсурд. Вие ще се уморите да обръщате глави, незнаейки накъде да се гледата и в какво да вярвате. Ние ще намерим хиляди тапи, за да запушим вашите вечно ндоволни гърла. И в добавка, ще вдигнем и насочим срещу вас, целия престъпен свят, и ще устроим в страната разбойничество и терор.

И най важното – ние неуморно, всеки ден и всяка минуте, ще даваме лъжлива информация на президента, и той никога не ще знае реалната обстановка, в чужбина и в страната. По наша воля той ще прави грешка, след грешка и по неволя ще се принуди да избира – или да влезе в нашите редове или да бъде отхвърлен от народа. И той направи своя избор. Той е с нас. Народът не може да даде никакви гаранции. Ние ще го смажем и ще дадем. Нашият вечен диалог с народа, винаги ще е диалог между двама глухи. Всеки ще слуша само себе си. Сега ние пробваме силите си в Прибалтика. Ако мине, отиваме нататък. Уверени сме, че всичко ще е по нашему. Ние решихме – Съюза ще го има. Той е нашата хранилка и на вас няма да ви я дадем.

За сега само двама души могат да попречат на нашите замисли, защото те ги знаят. Но вие скоро ще се разправите с тях, а и самите те са страхливи и нерешителни. На нас започна да ни омръзва целият този шум, и в скоро време ще се убедите, как ние постепенно ще привеждаме всичко в ред. Нямаме намерение да изостряме обстановката и да се заемаме веднага с репресии. Всичко ще е в грениците на нормалното, но без бича няма да минете. Заслужили сте си го. А след това ще има и сладки корабийки.

Нужно ни е да освежим кадрите си, т.е. да се освободим от утайката и боклука. Ще вземем в своите ръце умните, пробивните, младите, енергичните, и ще ги превърнем в послушни и преданни слуги, а това вече е въпрос на техника. Мисля, че най-главното, което ни се удаде, е завинаги да заложим в нашия народ, генът на страха. От него вие вече никога няма да се избавите. Има природен ген на страха, който е нужен за запазване на вида, но има и страх от наказание, от властта. И докато има власт, ще има и страх. Вие само на митингите сте смели, когато сте всред тълпата. Но ние знаем, че всеки от вас има своята колибка, и там вие винаги сте наши. На вас бързо ви омръзва да тичате по митингите и да си дерете гърлата напразно. Вие прекрасно виждате, че ние просто ви аваме шанс да изпуснете парата. Нали след вашето викане нищо не се променя. Викайте! Борбата е много трудна и опасна работа, и не всекиму е по силите. И когато в сомаха си усещате ситост, и ви е топло, не ви е до борба. А има още и семейство, и деца и т.н.

Ако не знаехме всичките тънкости на психологията на тълпата, ние отдавна да сме изгубили. Спомнете си, как ние заливахме всичките ви конгреси. в словоблудство. Вие, като жалки фокусници, започнахте просто да ни подражавате в говорилнята, и за повече не ви достигаше. Известно време ние бяхме зрители и наблюдавахме целия спектакъл на перестройката, който вие играехте, съвсем на сериозно. Сега зрителите ще сте вие и безропотно ще гледате как ние затягаме гайките.

Но сега ние сме загрижени за друго. Подтиска ни размножаването ви. И въпреки че се научихме да регулираме вашата численост, все пак този проблем не е решен. Ние не се плашим за себе си. За нас винаги има и ще бъде намерен оазис за преживяване на нашата планета.

Предвиждам вашата поредна глупост. След прочитането на моята изповед вие няма да се замислите за същността и, а ще се хвърлите да търсите автора. Любопитството ви ще е по-силно от човешката мъдрост. Вие хорови и в разнобой ще зашумите по страниците на печата. А същността ще дойде после. Впрочеем, вие скоро сами ще я почувствате.

С една дума, ние изоставяме вашата перестройка, но нашата продължаваме. Как ще изглежда това? Моля заповядайте. Всичко ще е поетапно. Първо ще започнат военните. Втория етап ще започне престъпният свят, КГБ, МВР. На третия етап ще заработят всички юридически служби, органите на печата, радиото и телевизията. На четвъртия етап в работата ще се включат търговията, финансите и икономиката. Петия и шестия етап ще са режимно – резервните лостове. Седмият етап ще е идеологически и политически. Ние ще го правим, а вие ще наблюдавате. И така ще е завинаги.

Вие ни извадихте лозунга: "Нито една партия в света не е извършила толкова зло срещу своя народ, както това направи КПСС". Затова наблюдавайте действието му още веднъж. Аз съм на 82 години и си отивам с чувство на покой и удоволетворение. Ние оставяме след себе си достойни наследници на нашите дела. Нас ще ни има винаги.

Един от вашите повелители ГОРДЕЕВ Евгений Казимирович Москва – Кремъл, Серебрянъй бор. 7 януари 1991 г.

ПУБЛИКУВАНО НА 12 ЯНУАРИ 1991 г. в "НЕЗАВИСИМАЯ ГАЗЕТА"

................................................................

Изповедта на "свърхчовека" (висш съветски юдомасон)

превод – авторът на блога

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12745334
Постинги: 3668
Коментари: 6575
Гласове: 7412
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031