Прочетох статия препечатана от The Times, в която вестника благосклонно описва действия на организации, като "Комитет на бившите мюсюлмани’, чиято цел била ‘да насърчава свободата на вероизповеданието’!? В материала ясно се забелязва благосклонното към подобни формации, които декларират благородни цели - борба срещу радикалния ислям, а всъщност – срещу вярата!

Разбирам че радикалните групи борещи се за налагане на шериата, са проблем за светските режими в ислямския свят, а проблемите са вече факт и в Европа, където живеят големи мюсюлмански общности. Въпреки това, не забравям, че Европа има и проблеми с анархисти, анти-глобалисти, крайно леви и крайно десни войнствени групировки. Затова ще обърна малко внимание, на някои особености при целите и действията на движението, както и отношението на вестника към въпросните действия.

Формулировката на целите на движението са привидно похвални:

насърчава свободата на вероизповеданието - до тук нищо лошо, тъй като е нормално човек да изразява религиозната си принадлежност, както прави това с политическата, а вече и сексуалната;

срещу радикалния ислям -още по добре, та нали най-добрият регулатор на една общност е саматаобщност, която ще попречи на реакционните движения да я злепоставят,особено ако е малцинствена;

Когато научиш повече за основателят на движението и неговата политика възникват интересни въпроси и асоциации. Ето няколко интересни факти:

основателят Есхан Ями се "отказал от религията си още през 2001 г., след атаките на 11 септември ";

сравнил надигането на радикалния ислямизъм с нацизма през 30-те години на XX век;

И така, авторът е за свобода на вероизповеданието, но се е отказал от своето. Следователно се подава сигнал - ние желаещи свобода на вероизповеданието сме безбожници. Освен това сравнява радикалния ислям с политиката на Хитлер в Германия, което е меко казано глупаво при положение, че посланието е отправено към общност от мюсюлмани. За мюсюлманите би бил по-адекватен пример с кръстоносните походи в европейското средновековие, защото и в двата случая имаме войни борещи се за налагане или защита на вярата си. Още повече, че едните и другите имат лош спомен от стълкновението си.

Подобна неадекватност може да означава и всичко и нищо, но на мен ми прилича на лоша PR активност, насочена към християнската общност, която има все по силни страхове от отказващите да се интегрират общности изповядващи исляма.

Показателна е и масовостта на движението - "първото ... в Холандия, но не и в Западна Европа, където броят на подобни организации ... постепенно се увеличава ... броят на членовете им обаче засега не превишава няколко стотин", тоест те се роят, но не стават повече.

Името на организацията също е забележително – “комитет на бившите мюсюлмани - насърчаващ свободата на вероизповеданието!?  Или, нещо като, комитет на безбожниците срещу вярващите! 

И всичко това се адмирира, пропагандира и стимулира!

............

Хаос е, когато мюсюлманите обясняват на будистите защо католиците ги защитават от православните.

Графит в Белград

................

от monnio