Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2009 20:20 - Глобализацията не е стихиен процес! Тя е вечната цел на юдеите за тяхно 'Свърхправителство'.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1177 Коментари: 0 Гласове:
1



 
imageimage 
Тя има ръководни центрове, чиято конкретна задача е да провеждат този процес и те го правят не толкова от принципни, идейни съображения, а защото защитават определени икономически и политически интереси. Групировките и правителствата, които контролират и имат решаващо влияние върху тези институции се стремят към ликвидиране на пречките, които им създават “националните” държави, националните законодателни рамки, регионалните интеграционни общности и съюзи, техните опити да провеждат самостоятелна политика и да отстояват собствените си специфични интереси. Те представляват обективна преграда пред постигането на световно господство и контрол над всички играчи в световната икономика и политика. А това е последната цел на плановиците, диригентите и режисьорите на глобализационните процеси след Втората световна война. Принципно новият момент тук е, че те предпочитат невоенните, по-прикрити и рафинирани и много по-интелигентни и благоприлично изглеждащи икономически, културни, медийни, политически и други подобни неочевидно силови средства. Силовият елемент тук се открива не толкова в дипломатическия натиск, колкото в смазващото превъзходство на големите национални икономики и транснационални корпорации над по-малките национални стопанства и фирми, които не издържат на тази “нелоялна” конкуренция. Инструменти на нелоялната конкуренция са МВФ, СБ, СТО и куп международни споразумения, налагащи схемите и механизмите на глобализацията върху отношенията между държавите, и между икономическите субекти, без да зачитат техните “по-дребни” и специфични интереси. Фундаменталната причина за насочване към политика на “единен свят” е осъзнаването на факта, че е настъпил краят на механичната териториална експанзия на националната държава и че нейните ресурси са ограничени в тесните рамки на нейните държавни граници, (бивша) колониална империя или несигурна сфера на влияние. След прелома от 1989 малките източноевропейски държави се втурнаха сляпо като овце на заколение към новите форми, които щедро им се предлагаха от “западния модел”. Те бяха готови да заменят подчинението си на СССР и Варшавския договор с подчинение към новите големи братя – САЩ и НАТО. С лека ръка те се отказаха от суверенитета си и още преди да са го консумирали, го предоставиха на новите си западни покровители - от ЕС и НАТО, от МВФ и СБ, СТО и други международни организации и споразумения/договори, постепенно налагащи модела на глобализацията върху “по-изостаналите” части на света. Негативната роля на МВФ, СБ и СТО се усеща в някои от най-бедните страни от Азия, Африка, Латинска Америка, чиито ресурси биват изсмуквани по тези схеми и механизми. Проблемът е кога ще започнат да я усещат жителите на Източна Европа, а един ден и на самите САЩ? Докато това не стане, този хищнически безмилостен процес на преразпределение на световните богатства от по-бедните към по-богатите ще продължи необезпокояван. Дали това отново ще доведе до нов дневен ред на обществените дискусии, където основно място ще заеме преустройството на международните отношения върху основата на справедливостта, така както я разбират по-малките, по-слабите и по-бедните страни и народи?   Традиционната европейска идея за международно право отстъпва място във вижданията на американския елит на политиката, основана върху интереси и на приоритета на американския “национален интерес” над нормите на международното право. Експанзионистичния характер на американската нация се корени дълбоко в процеса на нейното формиране. Той представлява история на завладяването на все нови и нови територии, постоянно нахлуване в нови области. Обитаващото ги индианско население е определено като примитивно и диво, а културата на аборигените като не-култура по същество. Затова те трябва да бъдат цивилизовани, да им бъде наложен друг цивилизационен модел. Това е в техен интерес и за тяхното добро. Същият модел на отношение като към аборигени, като непълноценни в културно отношение хора, американците пренасят в поведението си и към целия останал свят, към другите национални държави през 20 век. Анализирайки специфичния характер на американската нация, харвардският професор по психология Хуго Мюнстерберг (немски емигрант) пише в книгата си TheAmericans през 1904 година: “.... убеждението в световното върховенство на американските идеали .... дългът на Америка е да разшири политическата си система във всяка част на земното кълбо; тогава другите нации ще бъдат оценявани по зрелостта им да участват в тази система, а историята на света изглежда дълго и плодотворно образоване на човешката раса по пътя на достигане равнището на американската идея.” Световната история се превръща в част от американската история, според привържениците на подобен тип политически лозунги. Специфичният американски динамизъм е един хиперактивизъм, който се прехвърля от индивида към държавата. Така нацията вместо пасивно да следва законите и предписанията, търси изход на огромната си неизразходвана енергия в експанзия извън отеснелите си държавни граници. Това важи, разбира се, за почти всички нации, но при американската излишъкът от експанзионистична енергия като че ли е най-голям и неговата рамка може да бъде единствено целият останал свят. Експанзията им често и изначално се оправдава с естествения страх да не допуснат да бъдат контролирани от външни фактори – други държави и нации, но всъщност този страх служи за просто оправдание на целта и осъзнатия интерес да се поставят под контрол другите – групи хора, държави, международни организации, икономически играчи, които са извън обсега на американските закони и администрация и т.н. Това разбиране и този тип политика и цялостно поведение не само на САЩ, но и на инструментите на глобализацията, сред които, може би най-важните, но далеч не единствените са МВФ, СБ и СТО води в близка перспектива не до разтваряне на Америка в глобализиращия се свят, а до неговата американизация. Не съществува заплаха от свят без Америка, а точно обратното, постепенно – в течение на 20-30-50-70 години светът да се превърне в една глобална Америка, в едно глобално американско село, в лошо и полусполучливо копие на оригинала, и то на почти всички негови отрицателни черти и характеристики, неприемливи даже за мнозина американци.               Американското общество е зомбирано от Гьобелсовата пропаганда на настоящата администрация (а и на доста от предишните). То е убедено, че САЩ имат интереси във всички точки на света и са в пълното си право да ги отстояват и налагат със сила като отстраняват неудобните им режими и ги заменят с послушни марионетни правителства.

Американците са убедени, че те трябва да наложат своите ценности и модели на целия останал свят, без да се свенят от употребата на сила. При това те оправдават силовите си акции с твърдението, че Америка била застрашена и прицел на многобройни заплахи, идващи отвън.

Всъщност безконтролната мощ на САЩ представлява заплаха за целия останал свят. Под предлог, че защитават благовидни хуманни и демократични принципи, човешките права или националната си сигурност, САЩ грубо се намесват във вътрешните работи на другите държави, сменят правителствата или системите им, но не позволяват никой отвън да действа спрямо самите САЩ по подобен начин. САЩ са си присвоили ролята на морален и политически съдник на целия свят.
 
Те дори подчиняват международното правосъдие на своите интереси. Създават международни трибунали за съдене на (военно)престъпници, посочени от тях, но не приемат юрисдикцията на тези трибунали да се простира и над американски граждани. Изискват екстрадирането на чужди граждани, за да бъдат съдени в САЩ или от международни съдилища, но не допускат предаването на американски граждани на чужди държави, за да бъдат съдени за престъпленията, които са извършили на тяхна територия. Формалното им оправдание е, че има такъв текст в американското законодателство (?). САЩ обаче не се съобразяват с наличието на аналогични текстове в законите на други държави и изискват безпрекословно предаването на чужди граждани на американското или на инициираното от Америка “международно” правосъдие.
              Светът е заливан от специфични американски идеологии, които все повече му се налагат като даденост, без да се проблематизират, тъй като това би било проява на ретроградност от страна на хората, съмняващи се в тяхната правилност – идеологията на консумативизма, на пермисивното общество, на мултикултурализма, на политическата коректност, на NGO-демокрацията,... – всичките с претенцията за общовалидност и универсална приложимост!               Всяка година в регистъра на заболяванията се включват по няколко нови болести. Това се дължи на икономическия натиск на големите фармацевтични компании. Нови болести означава производство и продажба на нови лекарства – а оттук и гарантирани нови печалби.    
Автор: zaw12929



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13336715
Постинги: 3687
Коментари: 6611
Гласове: 7539
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930