Забележете, как Маркс замлъква, когато стане дума за паричния въпрос. За паричния въпрос, у Карл Маркс, чудно защо, никак не възникват неговите знаменити "вродени противоречия".  За Маркс, финансите, сами по себе си, не съществуват.
...............

Раковски: Доколкото сте запознати с "Капиталът", ще ви напомня некои странни неща. Забележете, как подробно Маркс описва, британската индустрия, как щателно я анализира и каква отвратителна картина рисува. Кого обрисува?  Обрисува Капиталиста - производственик! Във въображението ни възниква ужасната фигура на капиталиста, в цялата му конкретност. Тлъст, надут капиталист, с пура в ръка, как със злоба изхвърля работника и семейството му на улицата. А така ли е в действителност? И в същото това време, забележете, как Маркс... замлъква, когато стане дума за паричния въпрос. За паричния въпрос, у Карл Маркс, чудно защо, никак не възникват неговите знаменити, "вродени противоречия".  За Маркс, финансите, сами по себе си, не съществуват. За него парите и търговията са резултат от проклетата капиталистическа система...

Спомнете си, че освен съветската петолъча звезда, над цяла Европа сияе друга петолъча звезда, която се състои от петте братя - Ротшилдови, заедно с многочислените им банки, които са акумулирали най крупния в историята Капитал. Интересно е, че този колосален икономически факт, минава покрай Карл Маркс, напълно незабелязан. Странно? Не е ли така? Може би на тази странна марксова слепота, произходът е същия, както и на другите социални революции? Да, така е и е очевидно, че когато масите овладяват града или страната, те громят всичко, но защо имат свърхестествен страх от банките и банкерите? Те убиват всички: крале, генерали, епископи, полицаи, свещеници и други представители на привилегированата класа. Те грабят и палят дворци, църкви, вили и даже научни центрове, но на живота на банкерите, никой и никога не е посягал, и крепосттите на банките остават винаги незасегнати.

.................................

Банките, борсите, цялата световна финансова система е просто гигантска машина, единствената цел на която е да произвежда още и още повече пари за неголямата, но могъща група банкери. Във всеки друг отрасъл на икономиката, това е престъпление, но не и във финансите, защото процентът, интересът, лихвата, са легализирани (защото Те определят законите). Защото лихвата поражда лихва и създава пари от нищото, от въздуха. Банките винаги печатат банкноти, чекове и други видове книжни пари, десетки и стотици пъти повече, от действителния капитал, с който разполагат. Да не говоря за кредита. който просто е изфабрикован, и чието количество е още по-голямо от тези пари....

Имайте предвид, че това което ви описах е само най-безобидният начин за създаване на пари от нищо. А сега си представете тесен кръг лица, владеещи всички дела по контрола на богатствата. Естествено че "Те" са абсолютни диктатори на борсата, и в резултат на това, "Те" напълно контролират и производството, и разпределението, и работната сила, и потреблението, цялото общество и държава. А ако имате достатъчно въображение, да умножите всичко това, по глобалните мащаби, тогава ще можете да си представите моралното и социалното влияние (последствие) от всичко това, и ще видите действителните, истинските революционери. Разбирате ли?

К.  – Още не.

Раковски. – Да, очевидно е, че да се разберат чудеса е трудно.

К.  – Чудеса ли?

Раковски. – Да, чудеса. Та нима не е чудо, че дървената "банка" (масичка) е превърната в храм? И подобни чудеса хората виждат постоянно, но не си отварят достатъчно очите, за да се учудят.  Не седяха ли преди (банкерите - чейнчаджии), и не разменяха ли парите, на дървени пейки (банки), а сега Те седят в стоманени Храмове – Небостъргачи. И хорта, кой знае защо, Им вярват и Им се кланят, и Им носят своите заработени пари и спестяваня, и Им ги дават, и Те слагат чуждото богатство в своите стоманени сейфове, и това богатство става Тяхно. И върху това богатство, Те увеличават своето богатство, до безкрайност. Нима това не е религия?

..........................

К. – Това е неправилна гелдна точка. Маркс казва, че финансите се определят от капиталистическата форма на производство.

Раковски. – Съвършенно правилното е, точно обратното. Капиталистическото производство се определя именно от финансите, т.е от капитала...

Така е било винаги, и още преди Маркс и Енгелс, че финансите са главният инструмент на (еврейската) революцията, и разбира се, че Коминтернът е тяхна играчка. Но нито Маркс, нито Енгелс, няма да ви кажат и обяснят това. Точно обратното, те използват своя талант за да скрият истината от масите, в интерес на (еврейската) революцията. Ето с какво те, в действителнст, са се занимавали".

Край на цитатите от Кръстьо Раковски - Хаим Рейковер, от тридесетте години на 20-ти век

 проф. Столешников:
Положението с капитала, явно е още по мръсно, отколкото го изобразява равинът Маркс. В реалния живот, марксовата идеална ситуация с добавената стойност, не съществува. В реалния живот, човекът, който знае как да построи завод, няма пари, затова взема заем, под грабителска лихва, от банкерите, истинските капиталисти, а тези, които Маркс и болшевиките очерняха, акто капиталисти, са само безпарични предприемачи. Банкерите хващат за гърлото, не само работниците, но и предприемачите, и в крайна сметка им взимат построените, готови предприятия. Всичките финансови правила, които банкерите ни натрапват, напълно са подчинени на тази задача. Погледнете, кой сега владее заводите на Форд, най-ефективните заводи за своето време? А всичките останали "транснационални" корпорации, от вида на Сони, Тойота, Мерцедес, Дженерал Мотърс? – Независимо кой и кога е основал тези предприятия, в крайна сметка всички те са станали собственост на банкерите. Как? – Просто и надеждно, с помощта на лихвите, И така е навсякъде по целия свят.

Крайният собственик на всяко предприятие, винаги и навсякъде, е банкерът. Банкерът винаги "експроприира" първоначалния предприемач, който е взел от него пари на заем, така че, предприемачът никога, даже и в началния етап, не е бил реален, юридически собственик на предприятието. Такъв е железният закон на Тоталната Банкерска Собственост. Всяко предприятие в капиталистическия свят, в крайна сметка, става собственост на банкерите. По такъв начин се разрешава и вечният спор за това, кое е по-важно (или по-правилно), частната или обществената собственост, понеже всичко реално става собственост на банките, т.е. всичко е – банкерска собственост! 
И ако проверим, и се убедим, че всички банкери са евреи, то целият спор за частната и държавната собственост, всъщност е бил дискусия между евреите, за това, кой е най-добрият начин да се отнеме собствеността от "гоите".

Да, на този етап, старият спор за формите на собственост, завърши с победа за третата, задкулисната страна – банкерите. Цялата собственост в света, сега, в крайна сметка, е банкерска – еврейска.

Вземете средния американец: Домут му е купен със заем и е под ипотека, колата му също, децата му учат в колежа, също на заем от банките. Тоест, собственик на всичко, което има днешният американец, е банката, еврейската банка... Но банката дава заеми, само ако американецът, даже и обикновеният евреин, е в състояние да си изплаща заема и лихвите. Само щом, американецът или обикновеният евреин, изпадне в състояние да не може да си плаща вноските, следва изхвърляне от жилището, отнемане на колата и изгонване на децата му от университета.


Превод Г. Симов