Българите и другите славянски, балкански народи, са коренни жители на балканите!  Историкът Ганчо Ценов е чел в оригинал древните автори и е разобличил изопчаванята и премълчаванята, извършени преднамерено от Златарски! (б.а.)

Част I  
ПРЕДГОВОР

 

Едно общество от любители на българската история ме покани да държа реч за народността на старите македонци. Същото това общество откри родолюбивият българин и столичен печатар господин Петър Глушков, който бе тъй любезен и щедър да издаде даром тази книжка за въпросното общество, и аз му благодаря най-сърдечно.

Въпросът за народността на старите македонци не се изчерпва с тази книжка. В нея обаче е казано най-същественото, от което се вижда, че старите македонци продължават да живеят в днешните македонци и че те са принадлежали на онзи народ, който ние сега наричаме български народ.

 

София, декември 1938 г.

Д-р Ганчо Ценов

 

 

Народността на старите македонци

 

Преди римското завоевание Балканският полуостров се населяваше от елини (гърци), траки и илирийци.

Траки са се наричали племената, които живееха в Тракия, илирийци – онези, които живееха в Илирия, а елини – онези, които живееха в Елада.

Обаче идват римляните, покоряват тези народи и завземат целия Балкански полуостров. Освен това римляните завзеха и цялата държава на Александър Велики, тоест Мала Азия и Египет. Понеже голямата Римска държава не можеше да се управлява от един център, тя се раздели най-напред на четири, а после на две държави със столици в Рим и Цариград.

Цариград бе основан на тракийско/мизийско селище от Константин Велики, който не беше грък, с помощта на гетите или мизите, които също така не бяха гърци. Предвид на това, Цариград трябваше да стане средище на тракийска култура. Това не стана, защото тракийците, които бяха ръководители на държавата, нямаха свой писмен език и своя литература, и бяха принудени да си служат с гръцки език - било при съставянето на разни държавни актове, било при контактуването с някои чужди народи.

Тъй управляващата аристокрация се погърчваше и с време Източната римска империя, която се нарече и Византийска империя, взе гръцки облик. Понеже не само всички държавни актове, но и всички книги се пишеха на гръцки език, чужденците си помислиха, че цялата Визнатийска империя се обитава от гърци.

Обаче върху тази теза се изказаха напоследък съмнения. Гърцизмът на старите македонци започна да се оспорва. Той се оспори и в България от проф. Гаврил Кацаров, но и Кацаров, както и другите, изтъкна само някои данни, от които се вижда, че старите македонци не ще да са били гърци. Че са били българи или поне славяни – това Кацаров по никакъв начин не допускаше и не допуска, защото е против тезата, че старите тракоилирийци са били българи, които са принадлежали към славянската раса.

 

Какви са били тогава старите македонци?

 

Понеже днешните гърци са потомци на старите гърци, днешните албанци – на старите албанци, днешните власи – на старите власи, би трябвало да се каже, че и днешните македонци са потомци на старите македонци. Защо правим тук разлика?

Възразява се обаче, защото днешните македонци говорели славянски език, а славяните били късни пришълци в Македония, тъй че не било възможно днешните македонци да са потомци на старите македонци. Сега трябва да се види дали е имало славянско идване, защото днешните македонци не се наричат славяни и не казват, че техният език е славянски. Освен това историята не знае нищо за някаква славянска държава на Балканския полуостров. Тук е имало и има само държави на българи и сърби, а не и на славяни.

Онези, които казват, че е имало славянско нахлуване, разправят за това нахлуване следното: Славяните до 5 век живели на север от Карпатите, в Галиция. Към края на 5 век и началото на 6 век те минали Карпатите и заели Дакия, днешно Влашко, след това минали Дунав и завзели Тракия и Илирия.

А когато се пита – къде са старите жители на Дакия, Тракия и Илирия, се отговаря, че те били унищожени от славяните. Това предположение се опровергава от фактите. Защо славяните, които са унищожили толкова тракоилирийци, не са основали своя държава? Щом славяните били унищожили толкова свят, колкото никой друг народ на света не е правил досега, трябваше да създадат една голяма славянска империя. Такова нещо няма. Вместо това ние намираме славяните покорни роби на гръцката Византийска империя! Победителите били станали роби на победените. Откъде се взеха гърците, които управляваха Балканския полуостров, ако славяните наистина бяха унищожили тук всички гърци и тракоилирийци? Като се имат предвид тези факти, има ли някакъв смисъл теорията, че славяните били унищожили тракоилирийците?

След това се разправя, че тези храбри и жестоки славяни, които тъкмо били изтребили всички тракоилирийци, щом видели една гола, боса и дива тюрко-българска ордица, безропотно навели глави и пожелали да бъдат управлявани от нея. Може ли човек да приеме тези парадокси?

Ние не можем да ги приемем, защото са против фактите. Славяните били заели най-напред днешна Румъния, обаче ние виждаме, че румънците не са унищожени, защото и днес си живеят, където са живели преди мнимото нахлуване на славяните. Напротив, румъните са днес много по-многобройни, отколкото би трябвало да бъдат, защото са унищожили много славяни, като са ги порумънчили.

Същото е и с гърците.

Не славяни унищожиха гърци, а гърците – славяни, като ги погърчиха. Ние намираме славянски гео-хидрографически имена във Влашко и в Гърция, а не намираме влашки и гръцки в България. От това се вижда кой-кого е унищожил и унищожавал.

Как така славяните унищожили тракоилирийците, най-храбрият народ на старата история, а гръцките селища по брега на Черно, Егейско и Мраморно море не могли да унищожат? Те унищожили илирийците до Адриатическо море, а албанците не могли да унищожат? Хипотезата, че славяните били унищожили старите жители на Балканския полуостров, не може да се оправдае.

Тази хипотеза се постави едно време, когато авторите й не разполагаха с достатъчни сведения и знания по тези въпроси.

Понеже тук стана дума, че днешните македонци били славяни, нека обърнем внимание на следния неопровержим факт: името славяни е споменато най-напред от живялите в 6 век хронисти Прокопий и Йордан. И двамата считат славяните са скитски народ, който от правреме живеел в Дакия, на север от Дунав, или в днешна Румъния. Йордан пише, че от долното течение на р. Драва до р. Днестър живеят склавените, а от Днестър до Днепър – антите, също славянско или скитско племе. Същото се разбира и от Прокопий. Южно от тези склавени или анти, по брега на Черно море, според Йордан живели българите.

(Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distendunt. Getica V, 37).

И за да поясни по-добре къде са живели българите, Йордан казал на Равенския козмограф, че в Долна Мизия, Тракия или Македония само българи живеят.

(Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant… ut testatur mihi multotiens dictus Iordanis cosmographus. – Ravennat. Cosmogr, IV, 6).

Когато склавените и антите са обитавали днешно Маджарско и Влашко, българите са обитавали Мизия, Тракия и Македония. Македония, значи, е била населена от българи, още когато славяните са живеели северно от Дунав или преди да минат Дунав. Ето защо македонците се казват българи, а не славяни. Същото е казал и Прокопий. Той нарича Йордановите българи хуни и пише, че утигурите са живеели на юг от антите, т.е. на юг от Дунав.

Тъй че ако е имало някакво славянско нахлуване в Мизия, Тракия и Македония, славяните са дошли при българи. Защото българите населяваха тези земи преди славяните.

А понеже и днешните жители на Тракия и Македония се казват българи, излиза, че славяните не са унищожили завареното тракийско и илирийско население. Наричат ли се днес македонците българи, те са старото население на Македония. Тъй че както днешните елини, власи и албанци са потомци на старите елини, власи и албанци, така и днешните македонци са потомци на старите македонци. Разлика тук не може да се прави, а се прави. Защо?

Защото онези, които поставиха тезата, че старите македонци са гърци, си мислеха, че днешните българи са късни пришълци на Балканския полуостров. Те даже не бяха чели при съставянето на тази теза Прокопий и Йордан, най-важните хронисти в случая, затова разправят измислицата, че когато славяните живели прокрай Дунав, тогава българите били живели по Уралските и Хималайските планини. Тая заблуда е тровила и продължава да трови не само българския народ, но и славянството, пък и Европа.

Ние казахме дотук няколко думи, като тръгнахме от север към юг. А сега нека разгледаме този въпрос, като тръгнем от юг към север.

 

Старите македонци не са били гърци, защото старите гърци не са ги считали за такива. А това е най-важното.

За народността на македонците е станало дума още в 5 век пр. Христа. Херодот пише, че македонският княз Александър I се считал за елин. Добре, но гърците не са го считали за такъв. Когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, те му отказали, защото тези игри били само за елини, а не и за варвари, какъвто бил Александър. Това го накарало да докаже, че е елин, и доказал, че е елин, защото е от аргийски произход. Но и с това той не доказа, че е принадлежал на елинската раса, защото аргийците не са били елини, а само спечелени за елинската култура. Още Изократ (Paneg. 50), който е живял в 5 век преди Христа, пише, че с името елини не се е означавал родът или родовият произход, а духът, убеждението и възпитанието. Поради това като елини са били означени и хора, които расово не са спадали към елините, но са държали за тях. Казано другояче, били са гъркомани.

Тук обаче става дума за расов произход. Старите гърци не считали Александър за грък от расово гледище, но като видели, че той изразява гръцки убеждения, приели го в игрите.

Въпреки това допускане на Александър I в Олимпийските игри, старите гърци са продължавали да считат македонците и техните князе за варвари. Демостен напр. е считал македонците за варвари или негърци. Понеже някои възразяват, че той е правил това по политически причини, нека обърнем внимание на самите негови изрази. В своята Олинтска реч (III, 16) той се провиква: “Не е ли Филип неприятел... не е ли варварин?”

Демостен не би питал така своите слушатели, ако не е очаквал положителен отговор, че Филип е варварин. По-нататък в същата реч Демостен казва, че във време на Аристид, Никий и Перикъл македонските царе са се подчинявали на елините, както подобава на варвари спрямо елини. (Olyth III, 24). След това Демостен представя Филип не само като неприятел на Атина, но и като неприятел на елинизма. Като укорява своите съотечественици, че нищо не правят, а само питат за новини, той веднъж казва:

“Има ли нещо по-ново от това, че един македонец поразява атиняните и се разпорежда с онова, което принадлежи на елините?”

(Ф. I. IV, 10)

А в друга една реч той казва, че Филип нарушавал мира с атиняните и заговорничил против вскички елини. (Ф.П. 1)

А в третата си реч против Филип той казва:

“Филип вържи неправда не само с нас атиняните, но и на всички други елини.”

От казаното се вижда, че македонците не са считани за елинско племе. Най-добре Демостен е изтъкнал това със следните думи:

“И това знаете вие, атиняни, че всичко онова, което елините са претърпели от лакедемонците или от нас (атиняните), това, впрочем, им стана от истински синове на Елада. . . Такъв не е случаят с Филип. Филип, който не само, че не е грък и няма нищо общо с гърците, но не е поне един варварин из почетна земя, а е недостоен македонец, откъдето някога даже годен роб (слуга) човек не можеше да си купи.” (Ф. III, 7).

От всичко това се вижда, че македонците не са били членове на елинската раса.

Но и самите македонци не са се считали за членове на гръцката раса. Плутарх ни разправя, че Александър Велики по време на похода си в Азия, за да докаже своята вежливост към атиняните, им изпратил плячка от Азия със следния надпис:

“Александър, Филиповия син, и елините” (Плут. Алекс. 10, 6).

Той прави разлика между себе си и елините. Ясно е, че Александър е считал елините за друг народ. Това се вижда и от факта, че той е контактувал с варварите посредством Хефест, а с елините посредством Кратер. Считал е, значи, елините за друг народ. След това Плутарх пише, че по време на каранията си с Клит Александър извикал телохранителите си на македонски. (Алекс. 51). А като описва срещата на Евмен с македонските войници, Плутарх (Евмен 14) пише, че войниците го били поздравлявали на македонски език. Македонският не бил, значи, гръцки език. Курциус пък ни разправя следната сцена от съденето на Филота, един от приближените на Александър:

 

“Царят (Александър) отправи погледа си към Филота и каза: “Македонците са решили да те съдят. Питам те, ще искаш ли да говориш с тях на роден език?” Филота отговори: “Освен македонците, тук има твърде много свидетели, които, струва ми се, по-лесно ще разберат моите думи, ако си послужа със същия език, на който ти току-що говори, което ти, мисля, направи заради това, че да може речта ти да се разбере от повече хора.”

След това царят каза: “Виждате ли, Филота мрази даже бащиния си език, защото той самият отказва да се изразява на него. Но той може да говори както ще, вие обаче, да знаете, че той се е отдалечил както от нашите обичаи, така и от нашия език.”

(Курциус Руфус 6, 36)

 

От цитираното ясно се вижда, че македонците не са се считали за гърци. За да се разбира с външния свят, тяхната интелигенция е знаела и гръцки, защото гръцкият език е бил най-разпространеният език тогава. Гръцка обаче, тя (интелигенцията) не е била.

Понеже нито гърците са считали македонците за гърци, нито самите македонци са се считали за гърци, какви са били тогава македонците?

Както днес има гърци там, където в старо време е имало пак гърци, и както днешните гърци се смятат за потомци на старите гърци, така би трябвало да кажем, че и днешните български македонци са потомци на старите македонци, или че старите македонци са били българи.

Добре, но в душата на модерните учени толкова много е втълпено убеждението, че българите (били те славяни или турци) са късни пришълци на Балканския полуостров, че те по никакъв начин не могат да си представят, че старите македонци може да бъдат българи.

Старите гърци са считали македонците за варвари, но това не трябвало да се взима под внимание, защото старите гърци го правели по политически съображения. Македонският език не е бил гръцки език, но и това нищо не доказвало, защото той бил някакъв си гръцки диалект. Значи и тези доказателства не стигат да се приеме, че старите македонци не са били гърци.

Ще посочим и други, от които вече няма да отстъпваме.

 

Старите македонци не са били гърци, защото са населявали земя, която не е била населявана от гърци.

Преди идването на гърците днешна Гърция е била поселена с пелазги – един варварски, тоест негръцки народ. За езика на пелазгите Херодот пише:

 

“Какъв език са говорили пелазгите, не мога да кажа със сигурност. . . Ако се съди обаче по останалите живи пелазги. . . трябва да кажем, че те са говорили един варварски език. Щом това е така, жителите на Атика, която е пелазгска земя, с преминаването им към елините, са възприели друг (елински) език.”

(Херодот I, 57-58)

 

Това е казано 450 години преди Р. Хр.

Гърците, значи, били дошли едно време на полуострова при пелазги, които те или изпъдили, или погърчили.

А Страбон пише за пелазгите:

 

“Що се отнася до пелазгите, всичко свидетелства, че те са един стар народ, който е бил разпространен в цяла Елада, особено между етолците в Тесалия.”

 

Също и Омир определя тесалийските жители в областта Латриса, на юг от р. Пенеос, като пелазги. (Л. II. 840 и др.)

Трог Помпей (Justin. VII, 1, 3) пък пише, че македонците са от пелазгски произход. Ето защо македонците не са считани за гърци. Те не са считани за гърци, защото са от пелазгски произход.

По-нататък Страбон пише, че Тесалия между устието на р. Пенеос, Термопилите и планина Пинд, се е казвала Пелазгски Аргос, защото пелазги били населявали тази земя. (стр. 221, 4)

От тези пелазги – аргийци – е произлязъл македонския цар Александър първи, затова гърците са го считали за негрък, или варварин. На друго място (V, 2, 4) Страбон пише, че и епиротските племена според много автори били от пелазгски произход.

Поливий потвърждава Страбон и пише, че повечето етолци не са гърци. (ГРЕЧКИ ТЕКСТ, 8 СТР!!!!)

Понеже македонците, етолците и акарнанците са от пелазгски произход, Тит Ливи пише, че те са говорели един и същ език (Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae hominess. XXX, 29).

Като пелазгски народ, македонците са говорили същия език, както и пелазгските етолци и акарнанци. Ето защо гърците не са разбирали македонския език. Не са го разбирали, защото той не е бил нито гръцки, нито гръцки диалект.

Името пелазги е употребявано в най-старо време, а в историческо време това име се замества от имената траки и мизи.

 

В най-старо време като Мизия е означавана една малка област на азиатския бряг на Дарданелите и Егейско море, обаче още Херодот (1000 г. пр. Хр.) нарича и тракийците мизи.

Херодот (VII, 20) пише, че мизите и тевкрите минали преди Троянската война през Босфора от Азия в Европа, покорили траките и се разпространили чак до Йоническо море и р. Пенеос.

Тукидит пък, който е малко по-млад от Херодот, пише (II, 97), че одриският княз Ситалк бил много богат, защото събирал данъци от земята между Черно море и Йоническия залив. А, както споменахме, между Черно море и Йоническия залив е живял народ, който в старо време е наричан пелазги, а по-късно мизи или траки.

Понеже в тази област спадат и Македония, Тесалия, Етолия и Акарнания, чиито жители се считаха досега за пелазги, тези жители сега се нарекоха мизи или траки. Македонците, тесалийците, етолците и акарнанците са спадали към тракийската раса.

Страбон, като описва Пиерия, която е лежала южно от Македония и юго-източно от долното течение на р. Бистрица, пише: “Пиерия, Олинт, Пимпла и Либерта са стари тракийски местности и планини, които принадлежат сега на македонците.” (p. 471, 17)

Страбон пише, че селищата на тези тракийски пиерци се простират чак до р. Пенеос. Тъй че и според Страбон тракийците са се простирали до р. Пенеос. А понеже македонците живееха не само на север от р. Пенеос, но и на север от р. Бистрица, те са спадали към тракийската раса.

Този факт многократно е изтъкван и от средновековните писатели, които често пишат “Тракия или Македония”.

Разликата между гърци и македонци е изтъкната и в деянията на апостолите, в които се казва, че когато апостол Павел, заедно с ученика си Тимотей, се намирали в Троя, на азиатския бряг на Дарданелите, той имал видение: един македонец стоял пред него и го помолил да дойде в Македония. Той дошъл във Филипи (който макар географски да е тракийски град, тогава се е считал за македонски град), а след това заминал за Атина или за Гърция.

Излиза, че апостолите са правили разлика между македонци и гърци.

А за отношенията между тракийци и мизи Страбон пише:

 

“Теснината между Халкедон и Византия, която сега се казва Тракийски босфор, едно време се казвала Мизийски босфор. Това може да се вземе като свидетелство, че мизите са тракийци.” (p. 568, 8)

 

А на друго място (p. 6, 10) Страбон пише:

 

“Омир е знаел и Истера (Дунав), защото той споменава и мизите, които живеят покрай Дунав. Той знаел още, че Тракия се е простирала до р. Пенеос.”

 

Значи още в Омирово време жителите между Черно море, р. Пенеос и Йоническо море, са били считани за траки или мизи, а не за елини. Между другото днешният Босфор се е намирал на мизийска или тракийска, а не на гръцка земя.

Страбон казва, че още Омир е знаел, че мизите или траките са населявали земята между Дунав и р. Пенеос.

Сега нека добавим, че тези мизи или траки са били главните противници на гърците в Троянската война. Йордан пише, че Телеф, сестриният син на троянския цар Приам, който е бил мизийски княз и чиято държава се е простирала от устието на Дунав до Истрия, е паднал убит в тази война, която е станала най-вероятно в Тесалия. В тази война като Менелаеви или гръцки съюзници, се споменават хора от Корфу, от Крит, от Елиза, от Етолия, от Родос, мирмидоните и пр. А като Приамови или троянски съюзници се споменават: пелазгите, които са живели в Тесалия, около Лариса, траките, които са живели около Хелеспонта или Дарданелите, хелизоните и амазоните, които са били в Тракия. След това: дарданците, фригийците (бързаците), мизите, енетите и др. (J I, II, 840 и пр., и III, 189) Всички тези племена според Омир не са били елини, защото той пише:

 

“Много са защитниците на големия град на Приама.” “Други език на други дошли от разни места хора.” (J1, II, 803)

 

 

 

 

Троянските народи са говорели друг език, значи не са били гърци. По време на Троянската война е станало сблъскване между две различни раси, между елини и мизи или българи.

Ако и областта Лариса, която се намира на юг от р. Пенеос, е отбелязана като населена с пелазги и елински неприятели по време на Троянската война, тогава не остава никакво съмнение, че не само Македония, но и цяла Тесалия по онова време не е била елинска.

От казаното дотук се вижда, че като започнем от западната част на Коринтския провлак на север чак до Черно море, жителите на тези местности са спадали към тракийската раса и следователно не са били гърци.

 

Какви са били? Къде са те сега?

 

От изложеното дотук се вижда, че те са били мизи, а мизите се нарекоха още в четвърти век българи.

Римляните покориха мизи на Балканския полуостров, а мизите се бяха разделили на разни племена. Когато се пита, къде са тези мизи сега, се отговаря, че те били унищожени от славяните, които в шести век били заели полуострова. Този отговор няма никаква стойност, защото славяните били заели земята на мизите в шести век, а мизите са наречени българи още в четвърти век, или преди славяните да дойдат при тях.

Славяните, значи, са дошли на юг от Дунав, когато мизите са се казвали българи. Те, значи, са дошли при българи, а не обратно, ако изобщо можем да кажем, че е имало идване.

Заради това в една писана през 354 г. хроника, в която се изброяват живеещите в Тракия племена, се казва, че българите са произлезли от тракиеца Циеци (Ziezi ex quo Vulgares).

В главата за “Готските игри”, съставена от самия Константин Велики или по негова поръчка, като се посочват коледните приеми и празненства на византийския двор, се споменават и развлеченията след пиршеството. А именно – музика, песни, театрални представления и латински славословия. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват сините, зелените, българите и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки. Всички се явяват в национално облекло, народни горни дрехи ковади. (гл. Руск. древн.; гр Толстой и Кондаков, в. IV, стр. 139)

Горното е интересно за манталитета на съвременните учени. Кондаков съобщава, че българите са канени на закуска от Константин Велики (306-337 г. сл. Р. Хр.) като местни хора, а не като чужденци, защото казва и “разни чужденци”, които наименува, а същевременно твърди упорито, че българите били монголци, които едва в края на 7 в. били дошли на Балканския полуостров.

Св. Йероним, който също е живял в 4 век, пише в своята карата:

 

“Mesia hec et Vulgaria”

(Мизия т.е. България)

 

Надписът е поставен върху Македония. Ако св. Йероним бе споменал само за някакви българи в Мизия, би могло да се помисли, че българите са дошли отнякъде си в Мизия. Но понеже той нарича самата Мизия България, излиза, че за него България и Мизия е едно и също.

А тицинският епископ Енодий, живял през втората половина на 5 век и началото на 6 век, пише, че в 504 г. Гърция започнала война със своите българи, защото искала да ги подведе под опекунство. Българите, значи, са живели тогава във Византийската империя. Омир нарича мизите коньодоячи, които се хранели с конско мляко. А като описва извънредната храброст на българите Енодий пише, че що се отнася до храненето, за тях е било достатъчно пиенето на конско мляко. С това Енодий идентифицира българите с мизите, защото мизите бяха поданици на Източната римска империя и се хранеха с конско мляко.

Същото се потвърждава и от Комес Марцелин, който пише, че Йоан, Юстиниановият военачалник, в Италия през 548 г. в едно нощно нападение от готския княз Тотила претърпял поражение, поради издайничеството на своите българи. Йоан, значи, е бил българин и е воювал начело на българи, които са били поданици на римската империя.

Йордан пък, който е живял в шести век, казва, че в Долна Мизия, в Тракия или Македония само българи живеят.

 

(Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant. – Rav. Cosmographus, IV, 6)

Следва