Преди два месеца - на 3 февруари народният представител от СДС Лъчезар Тошев изпрати писмо до Столичния общински съвет (СОС) с предложение на името на Едуард Генов да бъде наречена улица в София. В писмото се казва: ″Едуард Генов е една от легендарните фигури на българската борба за демокрация и затова смятам, че името му не трябва да се забравя и делото му трябва да бъде почетено, като неговото име бъде дадено на една от улиците в София″.

″Като народен представител, избран от гражданите на София, предлагам на СОС да вземе решение за наименуване на улица в София на името на Едуард Генов”, пише Тошев.

Няколко дни по-късно до СГС е изпратена и подписка от група граждани, инициирана от Фреди Фосколо, която отправя същото искане.

В отговор на тези две писма-предложения общинските съветници от СДС Владимир Кисьов и Стефан Иванов са изготвили проект и предлагат една безименна засега улица в Студентския град да бъде наречена на Едуард Генов. СОС трябва да вземе решението.

Едуард Генов е роден през 1946 г. в София, а през 1968 г. става студент по история в Софийския Университет ”Св. Климент Охридски”.

По повод инвазията на войски от Варшавския договор в Чехословакия за потушаване на Пражката пролет през същата година Едуард Генов изготвя и разпространява листовки с текста ″Вън войските на марионетката Живков от ЧССР”.

В края на 1968 г. той е арестуван и през 1969 г. е осъден като ″инициатор и ръководител на нелегална контрареволюционна група”. Изпратен е в Старозагорския затвор като политически затворник.

Преди това още през 1964 г. Генов прави опит за създаване на Младежка организация за национална свобода, за което е арестуван, но помилван заради обявената амнистия през същата година.

Ето защо през 1968 г. той получава най-голямата присъда от участниците в акцията срещу потушаването на Пражката пролет. В затвора получава допълнителна присъда за участие в затворнически протестни действия. Освободен е през 1978 г.

През 1986 г. Едуард Генов се присъединява към писмото на Григор Симов и Илия Минев до Виенската конференция за правата на човека и Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа, с което се иска гарантиране на човешки права за всички европейски народи.

С този акт българските демократи се присъединяват към депозираните аналогични декларации на дисидентите от ГДР, Унгария, Полша, Чехословакия и Румъния, с което се показва, че и у нас има движение за демокрация, има съпротива срещу комунистическата диктатура и хора, които, независимо от репресиите, са готови да защитават демократичните идеи.

След подписването на декларацията Едуард Генов отново е арестуван.

Въпреки репресиите, на 11 януари 1988 г. Едуард Генов се присъединява към създаването на Независимото дружество за защита правата на човека. На 6 юни 1988 г. Едуард Генов е арестуван за пореден път и принудително заселен в с. Михалково, община Девин. През октомври 1988 г. Едуард Генов получава нареждане от властите в срок от 3-4 дни да напусне България. Експулсиран е в Австрия, а по-късно получава политическо убежище в САЩ, където остава да живее до смъртта си.