Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2010 12:09 - 'Неизбодени очи' - документален филм на Ваня Манолова
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 4942 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 11.04.2010 12:13


20 години и 5 месеца след 10 ноември 1989 г. ПОКАНА - 14 април, сряда, 18.30 ч. кино Одеон.
Една невероятна история за пътя, истината и свободата, изстрадана от един от първите ни автентични борци за човешки права.

И един пояснителен текст, публикуван във в. ПРО и АНТИ, на 5 февруари 2010 г.:

Автор: д-р Николай Илиев

 

20 години след 10 ноември

 

ГРИГОР СИМОВ 

ЕДИН ОТ ЗАБРАВЕНИТЕ БОРЦИ СРЕЩУ КОМУНИЗМА

 

       Григор Симов е роден и живее в трънското село Парамун. В периода 1970-1985 г. прекарал 13 години из комунистическите затвори, за три бегства през граница, за бегство от затвора, за “шпионаж” и за подготовка за създаване на противодържавна организация.       

         Есента на 1986 г. след консултация с Илия Минев и с още неколко бивши политически затворници, Григор Симов написва “Открито писмо – апел” за човешки права, до заседаващата тогава “Виенска конференция за преглед на изпълнението на договореностите от Хелзинки”, и “Декларация за присъединяване” към меморандума на дисиденти от 4 източноевропейски страни, по повод годишнините от бунтовете в източен Берлин, “Пражката пролет” и събитията в Полша.  Двата документа - “Откритото писмо” и Декларацията, Григор разнася за подписване и те са подписани от 6 души, дългогодишни политически затворници.

         На 19 декември, 1986 г. Григор Симов успява да внесе тези документи в Американското посолство, но там не го приели, а му казали да пусне плика с документите, отвън в кутията за писма, или да го остави във входа. А във входа, на стълбището, Григор не искал да обяснява, за какво точно става въпрос, понеже допускал че входът се подслушва от българската ДС, затова само споменал, че писмото съдържа документи за човешките права.  Така, напуснал посолството, без да е уверен, че документите ще бъдат препратени, за да може и други да се присъединят към подписките, с допълнителни декларации.

         Минавало вече месец и половина, но все още нямало вест, че документите са изпратени и са получени във Виена, и на 28 януари 1997 г., Григор се опитал повторно да влезе в посолството, за да пита за съдбата на подписките, но е задържан пред вратата на посолството, от трима цивилни агенти, и е закаран за седми път в арста на ДС, на ул Развигор. Там е държан 2 месеца, след което е интерниран в силистренското село Кайнарджа, на румънската граница - за срок от 3 години, като му заявявили, че след изтичане на трите години, срокът ще бъде продължен.  Другите политически затворници, подписали откритото писмо и декларацията, след като ги освобождават от ареста, им забраняват да напускат родните си места.

         По време на задържането им, откритото писмо е прочетено на Виенската конференция, от американския представител там. Писмото и декларацията изиграват очакваната роля и за България започва да се говори.  Откритото писмо е прочетено и по западните късовълнови радиостанции, които всички по-будни хора в България, слушаха редовно. И понеже вече 20 години, след 10-ти ноември, това открито писмо все още не е публикувано, тук прилагам текста му:                          

  До конференцията във Виена               

         разглеждаща изпълнението на      

         договореностите от Хелзинки

                                                                                                                                                                    

ОТКРИТО  ПИСМО  АПЕЛ

 

от български радетели за човешки права,

дългогодишни политически затворници

 

         Уважаеми представители на европейските страни, на САЩ и Канада.  Ние се обръщаме към вас и към широката европейска обществе-ност, с апел:  конференцията във Виена да не приключ-ва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи, – като:  Право на свободно движение и емиграция; право на обективна информац-ия и право на свободна трудова дейност!

       Докато не дойде ден, когато всеки гражда-нин в Европа, ще може свободно и без страх от преследване, да изразява своите мисли, мнения и убеждения, в писмена или устна форма,  хелзинкският процес няма да оправдае оказаното му доверие!

       Ни е сме напълно убедени, че без елементар-ни права и свободи, истински мир и сигурност, не може и няма да има! 

       Ако на конференцията във Виена не се удаде да постигне напредък по ключовия раздел от хелзинкските споразумения – раздела за човешки-те права – ние предлагаме, да бъде съставена постоянна европейска, междуправи-телствена комисия, която непрекъснато да следи и да разобличава, пред своите правител-ства и пред европейската общественост, онези правителства, за които подписването на раздела за човешките права, от хелзинк-ския документ, е било само една от заблуждаващите маневри, и които и до ден днешен, единадесет години след Хелзинки, не са осигурили нито едно от основните човешки права на своите народи!    

     Едновременно с "Откритото писмо – апел",  на отделен лист, както са се уговорили с Илия  Минев, Григор Симов написал и следната кратка декларация:

ДЕКЛАРАЦИЯ  ЗА  ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ

  Долуподписаните български граждани, бивши политически затворници, декларираме, че се присъединяваме към меморандума от четирите източноевропейски страни, по случай годишнината от унгарското въстание и във връзка със събитята в Берлин, Варшава и Прага!

 

         Тези два документа са подписани от Григор Симов, Цеко Кръстев, Илия Минев, Едуард Генов, Стефан Савовски и Божидар Статев.

         Документите са написани на ръка, с печатни букви. “Декларацията за присъединяване” е подписана само с имената им, а на обратната страна на “Открито писмо – апел”, освен имената и адресите, всеки е написал - колко и за какво е бил в затвора.  

А това е писмо на министъра на Вътрешните работи Д. Стоянов, от април 1987г. до партийното ръководство, относно "Откритото писмо - апел" за човешки права:        

СТРОГО СЕКРЕТНО: 

МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

 

ДО  ЧЛЕНА  НА  ПОЛИТБЮРО
И СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП  
МИЛКО БАЛЕВ

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО:  
Пропагандни спекулации срещу
НР България

         През март т.г. на заседание на Виенската Среща, представител на американската делегация съобщил, че в посолството на САЩ в София, бил получен „Апел – открито писмо“ от шестима „политически затворници“ в НРБ. Подписалите апела твърдели, че в България няма сигурни гаранции за защита правата на човека, и предлагали Виенската среща да упражнява контрол в това отношение. 
Непосредствено след това изложение на запад е направен опит да се раздуха случаят и да се организира антибългарска пропагандна акция. Френският вестник „Кутидиен дьо Пари“ публикувал клеветнически материал, а радиостанциите „Свободна Европа“ и Би Би Си излъчили четири провокационни предавания. Специално се акцентирало на два момента – за първи път, отправяни официални протести от български граждани, не били анонимни, и второ, макар да не ставало дума за дисиденти от ранга на Сахаров и Солженицин, важен е самият факт за „потърпевши“ заради техните убеждения, лица, независимо от тяхното обществено положение. 
Установено е, че „Апелът“ е написан ноември 86 г. От Григор Симов Божилов – 35- годишен, от с. Парамун, Пернишки окръг, многократно осъждан за нелегално преминаване на границата и за шпионаж. Под него се подписали също Илия Стоянов Минев – 70-годишен, от град Септенври, бивш легионер, два пъти осъждан за създаване на противодържавни организации, и Цеко Кръстев Цеков, – 30-годишен, от с. Клисурица, Михаиловгадски окръг, осъждан като ръководител на нелегална група.                                              
На 19 декември м.г. Божилов предал материала в посолството на САЩ, където го посъветвали да намери и други съмишленици, които да подкрепят протеста. Впоследствие към апела се присъединили, с писма пуснати в пощенската кутия на Американското посолство, Едуард Генов – 41-годишен, от София, профилактиран като ръководител на нелегална организация, поставила си терористични цели, осъждан за разпространяване на вражески листовки; Стефан Димитров Савовски – 65-годишен, от София, осъждан за шпионаж, и Божидар Евстатиев Статев – 42-годишен, от София, осъждан за криминално престъпление и опит за бягство през граница.   
Замесените в това деяние лица, са профилактирани в Главно следствено управление, а спрямо автора на „Апела“ е приложена административна мярка, установяване в друго населено място. С оглед случаят да не се използва за антибългарски спекулации, воденото следствие е прекратено и от виновните лица няма да се търси съдебна отговорност.                             
Независимо от тава, има данни, че някои от тези лица продължават да се занимават с нелоялна дейност. Ето защо от страна на Министерството на вътрешните работи се предприемат комплексни диференцирани мерки за разлагане на групата и неутрализиране на евентуални нежелателни последици. 
Успоредно с това се засилва оператиният контрол спрямо осъжданите за противодържавни престъпления и лицата от политизирания криминален контингент, за недопускане на подобни прояви.

В-3-екз.
№1– др. Т. Живков.
№2 – Памет.
№3 – К.Д.
Изп. Пр. Тодорова.  
Нап. В. Калчева – 772.       

24.04.1987год.
МИНИСТЪР: (подпис)


Една година по-късно, януари 1988 г. подписалите откритото писмо - апел, заедно с още неколко души, създават “Независимото дружество за защита правата на човека в България”.  Името на организацията е предложено от Илия Минев.  На самото учередяване, по съображения за сигурност, Илия Минев не присъства, но учередителите избират Минев за председател на дружеството и след това отиват в град Септември, за да го запознаят с решението си. Учередяването на дружеството е извършено в София, в апартамента на Божидар и Минка Статеви. Григор Симов също не присъства, понеже е интерниран в Добруджа, но името му е записано в учердителния протокол. (По свидетелства на двама от учередителите – Цеко Кръстев и Едуард Генов.) 

След учередяването са правени неколко опита за провеждане на събрание на дружеството, но опитите са възпрепятствани от ДС. Тогава още двама души от дружеството са изселени принудително – Едуард Генов, в Родопите, а Иван Янков, в Априлци, Ловешко.

Есента на 1988 г. изселените едновременно са освободени и им се заявява открито, че трябва да си подадат молби за задгранични паспорти и да заминат на запад, или да престанат да се занимават с “незаконна” пилитическа дейност!  В противен случай ги чака затвора!  Така, неколко души легално заминават на запад.  Григор Симов първоначално отказва, но след консултации с близките си и с колеги от дружеството, след десетина дни тръгва и той, като междувременно, по предложение на Илия Минев, е избран за координатор на пълномощниците в чужбина.  Но Григор Симов стига само до унгаро-австрийската граница, където е свален от влака, от австрийски митничар, понеже имал само 50 долара.  И след като в Будапеща, две седмици го размотават от Американското и от Австрийското посолства, Григор решава да се завърне в България, понеже и без това е тръгнал на запад с нежелание.   Само Илия Минев категорично заявява, че в никакъв случай няма да се съгласи да замине на запад.  До тогава на запад са заминали:  Едуард Генов, Иван Янков, д-р Христо Савтовски и Екатерина Маркова.

След завръщането на Григор Симов в България, той предлага на колегите си от дружеството, да проведат малка демонстрация пред американското посолство (за да бъдат забелязани от западните журналисти и политици), по случай 10-ти декември, международния ден за защита на човешките права.  Колегите му отказват, с аргумента че са малко, но Григор настоява, че и трима души да са, ще е достатъчно. 

На 10-ти декември, сутринта, активистите на дружеството изпращат от Централна гара и секретаря на дружеството – Цеко Кръстев, който също се принуждава да замине на запад.  След това останалите в Българя активисти заминават за гр. Септември при Илия Минев, където Григор смята, с помощта на Минев да убеди и останалита да проведат поне символична демонстрация, но в Септември, още преди да са посетили Минев, всички са задържани от ДС, и са върнати обратно за София.  По време на този кратък арест десарите предлагат на Григор Симов да му дадат 200 долара за да замине на запад, но той отказва, и тогава му вземат изададения му наскоро международен паспорт. 

Така, след 13 години затвори и година и половина изселване, заради опитите му да избяга на запад, Григор Симов решава че при новата обстановка, ще е по-полезен в България, където явно вече има известни условия за полулегална борба за човешки права и за демокрация.

На 25-ти декенври, след сериозни перипетии, основните активисти на дружеството успяват да проведат първото си успешно, разширено събрание, в апартамента на Екатерина Маркова, в София.  На това събрание Илия Минев е преиз-бран за председател на дружеството, а поетът от Пловдив, Петър Манолов е избран задочно, за секретар.  Избрани са и пълномощници за много области в България.  Григор Симов е избран за координатор на пълномощниците а Димитър Томов от Монтана, за говорител на дружеството.  Почти всички предложения за избиране са от Илия Минев, и всичките са приети единодушно. 

На това събрание Илия Минев предлага, следващото събрание на дружеството, за приемане на устав, да се проведе в началото на януари в Асеновград, в апартамента на Стефан Вълков – дългогодишен политически затворник – легионер. 

Събранието в Асеновград се провежда, но там започват сериозни разногласия, които по нататък така и не са преодоляни, и лятото на 1989 г. се стига до неудачното избиране на Румен Воденичаров за нов председател на дружеството.

Как започват разногласията и недоверието?

В Асеновград, Димитър Томов и Илия Минев прочитат отделни проекти за устав.  Проектът на Томов не е обсъждан, а за проекта на Минев, Григор Симов предлага да се добавят още три конкретни точки.  Предложението му е гласувано и отхвърлено.  Тогава друг предлага уставът да се гласува - точка, по точка.  Но изненадващо, Илия Минев отказва, и се ядосва, че уставът предложен от него не се приема единодушно; започва да да се държи грубо и заявява ядосан:
– “Който е с мен, да излиза след мен”, и излиза от помещението!

Така Илия Минев изгубва симпатията и доверието на почти всички присъстващи, и след малко, само двама души излизат след Минев, – Николай Галев и домакинът Стефан Вълков.

Останалите в хола на Вълков оживено обсъждат създалата се ситуация, и след известно време избират група, която да подготви нов проекто-устав, на базата на прочетените, който да бъде гласуван на следващо събрание в Пловдив, в дома на секретаря на дружеството, Петър Манолов.

Държавна сигурност, обаче, не позволява да се проведе следващото събрание и всички пристигнали за събранието в Пловдив, на 11 януари, са арестувани, но след неколко дни арест, са разкарани по метоживеене, със забрана да напускат родните си места.

Поради това в дружеството остават нерешени много въпроси, което сериозно пречи за по нататъшната правозащитна – политическа дейност. 

По време на арестите в Пловдив, ДС изземва архива на поета Петър Манолов, затова и заради арестите, той и Минев обявяват безсрочни гладни стачки, които биват широко разгласени по западните радиостанции.  За връщане архива на Манолов и в подкрепа на гладуващите, се изказват много български и чужди интелектуалци. По това време при Илия Минев идва неколкократно и Румен Воденичаров, и прави неколко изказвания по късовълновите западни радиостанции в защита на Минев.Тогава за първ път се чува неговото име.

Следващото, разгласено по западните радиостанции, събрание или конференция на дружеството, в София, също е осуетено от ДС.

На 3 април 1989 г. се провежда успешно събрание в Панчарево, край София, във вилата на Воденичаров. На това събрание присъстват доста хора и от него има запазени две аудиокасети с изказванята и диалозите.  Там, след моного дискусии и предложения, Илия Минев предлага, Димитър Томов, за заместник председател на дружеството, а Румен Воденичаров, за говорител, на мястото на Томов.  Координаторът на дружеството Григор Симов не е уведомен събранието и пристига към края му, докаран с колата на един от софийските активисти.

На това събрание не се повдига въпроса за конфликта в дужеството и той остава висящ. 

През лятото на 1989 г. се правят два неуспешни опита да се проведе конференция на дружеството, главно по идея на Воденичаров, с цел да бъде сменен Илия Минев. 

Такова събрание се провежда през септември, в апартамента на Екатерина Маркова, която по това време вече е емигрирала на запад, а в нейния апартамент живее под наем “активистът” на дружеството Владимир Кръстев, който, по негови самопризнания, по това време е бил агент на ДС.  На събранието присъстват 12 души и мнозинство-то гласува за избирането на Воденичаров.  Григор е против избирането му, защото не го познава добре и има съмнения, но след избирането на Воденичаров, приема избора му и продължава да работи за дружеството, като координатор.

През октомври дружеството издава първия си информационен бюлетин, който се разпространява предимно на дискети, а не много броеве са отпечатани на принтер.  В този брой е поместено и есето на Григор Симов “За селото и за България”.  Вторият бюлетин на дружеството излиза точно на 10-ти ноември, преди още да се е знаело за смяната на Живков.  В този брой също е поместен материал на Симов.

“Независимото дружество за защита правата на човека” е първата опозиционна организация, от т.н. неформални групи, която провежда публична “сказка” в Южния парк.  След което се провеждат ежеседмични публични срещи, като третата поред сбирка на дружеството се провежда точно на 10-ти ноември.

Още след избирането на Воденичаров, Григор Симов фактически е изолиран от ръководството на дружеството, макар по “ранг” като координатор, да е втори след председателя.  Затова след 10-ти ноември Симов не е включен за участие в “Кръглата маса” и в НКС на СДС, за което не съжалява, предвид последвалото политическо развитие в България.

      По време на първото правителство на СДС, Григор Симов отново пише “Открито писмо- апел” за отваряне архивите на ДС и за изясняване “Кой – кой е” и в политиката и в бизнеса. Но тогавашният главен редактор на в. Демокрация, Волен Сидеров, след като прочел апела му, не само че не го публикувал, но вече отбягвал Симов, все едно, че не го познава!? 

Ето го и самият, крайно добронамерен, апел:  

       До:   
       Президента на Република България

       Министъра на Външните Работи        
       Министъра на Вътрешните работи
                  
      ОТКРИТО ПИСМО – АПЕЛ

 

        Уважаеми Господа, най-висши ръководи-тели на Република България:  Есента на 86 г. шестима българи – радетели за човешки права, подписахме и изпратихме "Открито  писмо – апел" – за човешки права, до "Виенската конференция за сигурност и сътрудничество в Европа".   Като автор на това писмо и като един от подписалите го, ви моля, сега когато няма никакви пречки за това, да се разпоредите, – всички документи и факти относно "писмото" да се разсекретят и да станат достояние на всеки заинтересован гражданин!

         Моля Господин Министъра на "Външните работи" да спомогне да се изясни – каква е била позицията на българския представител на "Виенската конференция", след като там е било прочетено нашето "Открито писмо"!  (Понеже българският представител казал пред конференцията, че Григор Симов бил психично болен!)

         Моля Господин Министъра на "Вътрешните работи" да бъдат събрани и разсекретени всички документи и факти за преследването ни, от органите на ДС, след изпращането на въпросното писмо!

         Моля нашия достоен Прзидент Жельо Желев, ако е възможно, да прояви лична заинтересованост във връзка с настоящия ми апел, тъй като отдавна се поставят въпроси, – "Кои, и с какви подбуди и цели създадоха или възродиха демократичната опозиция в България".   А групата българи, дългогодишни политически затворници, изпратили откритото писмо и година по-късно, януари 88, създали "Независимото дружество за защите правата на човека в България", бяха съществен елемент от новосъздадената опозиция!

         В Р Е М Е  Е  да започне да се отговаря на многото въпроси, оставали до сега без еднозначен и категоричен отговор!

         Господа министри от първото демократично българско правителство:  като осъждан 6 пъти по политически причини; прекарал в затворите 13 г. и накрая, заради "откритото писмо" интерниран в Добруджа, – изразявам пред вас,  жизнената си заинтересованост за съдбата на досиетата и в частност, за моето!

         Всичко съм готов да простя, и прощавам, но унищожаването на документи за нашата история, според мен е непростимо!  Считам, че всяка помисъл за унищожаване на досиетата е най-тежък грях спрямо жертвите и спрямо историята на България !

         Настоявам пред вас, моето досие на поли-тически затворник и незаконно преследван български гражданин, да се разсекрети, като се вземат мерки, нито лист от него да не изчезне!

         Уверен съм, че това е начинът, много въпроси да намерят своя отговор, а съмненията и колебанията да намалеят!

    24. 12. 91 г.                            
              
С най-голямо уважение : 

              Григор Симов Божилов  
              с. Парамун  общ. Трън

(Тогава Григор е бил кмет на родното си село)

 

         Това "открито писмо" Григор дал на политическия редактор на в. "Демокрация",  Невен Копанданова, но след седмица Копанданова му върнала текста, с обяснение, че "неможе да им послужи"!

         На излизане от сградата на СДС, случайно се срещнали с главния редактор Волен Сидеров, и понеже се познавали от "дружеството", Сидеров за втори път настоял да поговорят в неговия кабинет.  Симов подал на Сидеров, върнатото му от Копанданова "открито писмо", за да го прочете и утре да си каже мнението. 

         "Утре" Симов отишъл в уречения час пред кабинета на главния редактор, но се оказало, че след като прочел откритото писмото, Сидеров вече “не познавал" Григор!   Излизал и влизал неколко пъти, от кабинета си и като видял, че Григор продължава да чака, казал на секретарката си, че днес няма да е тук, и заминал нанякъде! Свидетел на случая е бившият активист на дружеството, Иван Петров от Плевен.

         От този опит във в. Демокрация, Григор нагледно се убедил, че на този етап няма да има смисъл да предлага писмото си за публикъване на друго място!

         А когато 1997 г. парламентарното мнозинство на ОДС обсъжда закона за “досиетата”, Григор Симов стои една седмица пред Народното Събрание с плакат, призоваващ депутатите реално да отворят архива на ДС, а не, както е и очаквал – само палиативно!

         След като закона е гласуван, Симов, още първия, определен ден, подава молба да прегледа досието си, но минават месеци, а отговор няма.  Затова пак отишъл с плакат в София, да протестира, но веднага е арестуван и държан целия ден в пето районно на МВР.  Въпреки това, той идва всеки ден, с автобус от трънско, и се опитва да стои мирно и кротко с плаката си, но от всякъде го гонят и заплашват.  Оказало се, че само край паметника на “Цар Освободител”, единствено не го арестували и не го гонели.  Там Григор Симов стоял всеки работен за парламента, ден, в продължение на три седмици, в най-големите студове, но нито некой депутат минал наблизо да види кой и за какво протестира, нито пък журналист проявил интерес!

         Накрая го излъгали, че ще му разрешат да прегледа досието си, но вместо това, му прдоставили съдебните и следствените му дела, и нито лист от досието!  Тогава Симов прекратил протеста си с плакат, понеже преценил, че едва ли ще има смисъл да мръзне повече. 

         След това, по инициатива на Янко Янков и Тошо Пейков, организирали пресконференции, а преди това разпратили изложения и протести до всички инстанции, медии и посолства на страните, подписали заключителния акт от Хелзинки.  И стефан Чанев организирал такива пресконферен-ция, с настояване да се изпълнява законът за “досиетата’, но никоя медия не публикувала и не показала нищо! 

         Последния протест с плакат, Григор Симов предприел на десетата годишнина от 10 ноември, но отношението на властите към него и плаката му, било още по лошо.

............................................................

 

По мемоарната книга на
Григор Симов “Срещу течението”

-----------------------------------------------  

 

Сега Григор Симов “гледа” крави на село и публикува в интернет скриваните документи и факти за корените на злото, в света, в който живеем. 

                                                                 

 

Според Григор, следните думи на Исус Христос, от светото Благовестие, важат с пълна сила и днес, и даже са все по-актуални: “Княз на света е Сатана”;

Ще научите истината и тя ще ви направи свободни”; “Аз съм пътят, и истината, и животът”!

 

 

Да, който не знае, не е виновен, но който не иска да знае, няма оправдание!





Гласувай:
3
0



1. анонимен - Neizbodeni ochi
22.04.2010 18:15
G-n, Simov shte imate li vazmojnost da publikuvate filma nqkude v internet za da mogat tezi, koito ne sa imali vreme i vazmojnost da doidat na premierata mu to pone da uspeqt da go gledat?
цитирай
2. samvoin - Така наречените европейски страни ...
10.05.2010 22:06
Така наречените европейски страни и правителства да чуят какво става в България и дасе трогнат от това, е точно толкова вероятно в момента, колкото и примерно едно време Леонид Брежнев дасетрогне от това какво вършаторганите на Живков, или пък Сталин да се трогне от беззаконията които върши властана Георги Димитров или Вълко Ччервенков.
Да не забравяме че новият коминтерн и новото СССР със столица - Брюксел, се ръководи от школниците на старото като другарката Ангела Меркел и нейният другар "по - оръжие" - Бойко Борисов.
Не бъдете наивни.
цитирай
3. eltimir - G-n, Simov shte imate li vazmojnost ...
03.08.2010 09:10
анонимен написа:
G-n, Simov shte imate li vazmojnost da publikuvate filma nqkude v internet za da mogat tezi, koito ne sa imali vreme i vazmojnost da doidat na premierata mu to pone da uspeqt da go gledat?

Можете да намерите филма тук:
http://eltimir.ucoz.ru/news/neizbodeni_ochi_dokumentalen_film_na_vanja_manolova/2010-08-02-1115
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12810017
Постинги: 3670
Коментари: 6576
Гласове: 7424
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30