Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2010 17:48 - Убийството на Хайдер го превърна в икона. Автор: zabylgarite
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1498 Коментари: 0 Гласове:
3



Изясняването на истината за гибелта на Йорг Хайдер не получи никакво медийно отразяване в Европа. Лъжите за неговата смърт бяха прокламирани гръмогласно, на първите страници на вестниците, с дебели букви в сигнални  цветове или в най-добрия случай се промъкваше като нежелана гостенка, облечна в малки каренца със ситен шрифт, сврени някъде на последните страници. Фактите бяха наричани "спекулации" - например резултатът от втората му аутопсия, който показа, че Хайдер не е бил пиян, а лекарите в Грац просто "сбъркали", като пресмятали промилите не по кръвта, както е редно, а по урината.

На погребението му се стекоха 30 хиляди австрийци от цялата страна (пак според казионните медии, което значи, че са били повече). Трогнати от дeсетките хиляди свещи и букети, оставени на мястото на катастрофата от прииждащите да се поклонят пред паметта му, жителите на градчето продадоха  мястото на управата на провинция Каринтия, за да издигне там паметник на Хайдер. На рождения му ден, 29 януари 2009 г., най-красивият магистрален мост в областта бе преименуван "Йорг Хайдер".

Не сте чели за тези неща в българските медии, нали? При нито едно от тези събития не е забелязано даже подобие на сблъсък, за какъвто мечтаеше "Телеграф". Обратно - губернаторът на Каринтия от партия Алианс за бъдещето на Австрия, Герхард Дьорфлер, обяви, че в памет на Хайдер ще бъде построен музей, за да побере всички спомени, фотографии, документи за дейността му, които хиляди австрийци носят в провинциалната столица Клагенфурт.
Днес все още много хора мислят, че Хайдер е неонацист, което не е вярно. Но малко хора знаят, че е доктор по конституционно право и е преподавал във Виенския университет. Веднага след завършването на университета постъпва в казармата, където служи допълнително след задължителните 9 месеца по тогавашния закон за доброволната служба.
Хайдер постъпва в австрйската Партия на свободата през 1976 г. През 1986 г. става неин председател, а от 1989 до 1991 г. и от 1999 г. до смъртта си е губернатор на провинция Каринтия.
През целия си живот Хайдер е бил първопроходец, чиито идеи днес повтарят много от казионните политици на Европа. В това е най-голямата му заслуга, - че превърна национализма в легитимна и необходима политическа  платформа, въведе го в "мейнстрийма" на политиката. Под неговото ръководство от 1986 до 2000 г. Партията на свободата се бори за запазване на националната държава и нейната роля в икономиката и социалната сфера, срещу превръщането на Евросъюза във федерация, срещу разрушаването на християнската идентичност на европейските народи, чрез масиран трансфер на мохамедани с етикета "бежанци" и "имигранти", срещу строежа на джамии като равноправни цивилизационни маркери наред с църквите. През последните години от живота си Хайдер предлагаше австрийският народ най-после да си каже думата за членството си в ЕС под формата на референдум "за" или "против" излизането на Австрия от Съюза. Миналата година чешкият президент Вацлав Клаус, а след него и някои словашки политици обмисляха подобна възможност. Те предупредиха, че страните им трябва да имат право да напуснат ЕС, ако на даден етап решат, че членството ощетява националните им интереси.
Още в края на 90-те години aвстрийският политик установи по-тесни връзки с Муамар Кадафи и сина му Сейф ал Ислам. Тогава всякакви контакти с тях бяха оценявани като ерес, като открито пренебрегване на спуснатите от САЩ и Израел инструкции за бойкот на тази държава.
И Хайдер, естествено, беше заклеймен. Няколко години по-късно Тони Блеър, Силвио Берлускони се редяха едва ли не на опашка пред палатката на Муамар, за да разговарят с него. Кадафи бе приет шумно от брюкселските бюрократи, а неговата атракция - грамадната бедуинска палатка, бе разпъната насред Европа. През май 2008 г. Хайдер разказа в интервю за БНТ как след разговори със Сейф ал Ислам за освобождаването на българските медици синът на полковника е влязъл в конфликт с баща си.

Обстойно съм разговарял със сина на Кадафи - Сейф, за медиците ви. Писах и на Кадафи. Накрая надделя Сейф, макар да се стигна до конфликт баща-син, обясни Хайдер.
По повод членството на Турция в ЕС, Хайдер казва още през 2002 г.: "Смятам, че в случая с Турция имаме голяма неопределеност - тя не е нито съвсем азиатска, нито европейска страна. Трябва да намерим друг път за Турция. Тя е важен партньор в нашата обща енергийна политика, в доставките на газ и петрол от Кавказ и Азия, за да не зависим от Русия. Нужно е да намерим нов път за Турция". (Би Би Си, 25 ноември 2002 г.)
Това е казано преди 8 години. Днес Ангела Меркел и Никола Саркози повтарят идеята на Хайдер за "нов път за Турция" под формата ан привлегировано членство. Всички им ръкопляскаме и забравяме, че това е идеята на Хайдер.
 (следва)

Днес Меркел и Саркoзи повтарят идеите на Хайдер за Турция
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=77944&format=html



Убийството на Хайдер го превърна в икона.

МОСАД е първият заподозрян за покушението

Магдалена ТАШЕВА

 

МОСАД е шпионирала Хайдер от средата на 90-те години, писа през юни 2005 г. австрийският седмичник "Профил". Къртицата е Петер Сикровски, секретар на Партията на свободата (FPO). На 5 юни 2005 г. ЮПИ и "Таймс" публикуваха признанието му, че е донасял на МОСАД в продължение на пет години - до оттеглянето си от политиката през 2002 г. "Исках да помогна на Израел. Не съм направил нищо лошо. Със сигурност не съм бил Джеймс Бонд", казва Сикровски. Той избяга в Израел, където европейските закони не могат да го стигнат и оттогава е бизнесмен, който, според "Таймс", работи в областта на военното сътрудничество между Израел и Китай.
Животът на д-р Хайдер е добър урок, обеца на ухото за всеки, който смята, че демонстрацията на толерантност, широта и добра воля може да го спаси от израелската мъст. Сикровски е бил издигнат от Хайдер до депутат в Европарламента, където със сигурност е продължил шпионската си дейност в полза на Израел. С издигането му Хайдер е искал да покаже на света, че FPO не е неонацистка, нито нейният лидер е антисемит (любимата клевета на брюкселската бюрокрация срещу него). Е, показа им. След което те го убиха.

Къртицата Сикровски съдейства за разцепването на Партията на свободата
може би най-голямата му заслуга към Израел. Историята е следната.
Годината 1999 г. е изключително успешна за европейския национализъм. Народите са отвратени от агресията на НАТО срещу Югославия, от бомбардировките и взривяването на християнските църкви в Косово и Метохия, върху които емирът на Дубай, шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум, строеше джамии (Ройтерс, 19 август 2000 г.). Информации за екологичната катастрофа по течението на хубавия син Дунав изпълват европейската преса. В Австрия д-р Хайдер е избран за губернатор на Каринтия, а FPO печели 27% в парламентарните избори - с 400 гласа повече от Народната партия на Волфганг Шусел. Двете партии съставят коалиционно правителство. Израел и САЩ са много недоволни от австрийския народ и искат да бъде бойкотиран. Брюксел се подчинява. Това сваля маската на демократичността на брюкселската бюрокрация, която си присвоява правото да дели австрийците на добри и лоши избиратели и още повече засилва евроскептичните настроения в страната на валса. Бойкотът сплотява австрийците и правителството се радва на стабилно одобрение. (C. Murphy. Haider"s Enduring Appeal, BBC, 8 March, 2004). За да прекрати бойкота, Хайдер се оттегля от ръководството на FPO и съсредоточава усилията си в управлението на Каринтия. Ходът е успешен - "лидерите на ЕС видяха, че бойкотът им е контрапродуктивен и правителството остана", пише Би Би Си.
На изборите през 2002 г. Народната партия постига голям успех (42.3%), а FPO се срива до 10.2%. Без обединяващата фигура на Хайдер избухват интриги, съперничества, издигат се случайни хора. Вероятно тук инфилтрираните лица изпълняват ролята си, защото Сикровски едва ли е бил единственият агент на Мосад в обкръжението на Хайдер.
През 2005 г. Хайдер, вицеканцлерът на Австрия Хуберт Горбах и 19 депутати се отделят от FPO и образуват новата Алианс за бъдещето на Австрия (BZO). В Каринтия и на някои други места целите партийни организации се вливат в BZO. Тя е толкова популярна, че Волфганг Шусел веднага започва да сътрудничи с нея. Начело на FPO застава младият зъботехник Хайнц-Кристиян Щрахе (р.1969 г.). Започва разрушителен период на съперничество между двете партии за една и съща електорална база.
На изборите на 28 септември 2008 г. BZO печели 10.7% (21 места) от гласовете, а FPO - 17.5% (34 места). Хайдер и Щрахе имат общо 28.2% - повече, отколкото Народната партия (26%) и почти колкото обявените за победител социалдемократи (29.2%). Това дава право на един съюз между FPO и BZO да състави правителство. Хайдер прави коментари на политическата ситуация, един от които е посветен на "банковата мафия", предизвикала световната финансова криза.

Той е първият европейски лидер, който иска силни мерки срещу грабежа на банките
и в частност масивен контрол на държавата върху операциите с "отровни деривати" - все неща, които днес слушаме от Обама, Меркел и Саркози.
Седмица след изборите Хайдер и Щрахе се срещат и договарят сътрудничеството си. Единството е възстановено, Хайдер е щастлив. Той не знае, че му остават 3 дни живот.
Смъртта му осуети заслуженото участие на FPO и BZO в управлението на Австрия. Канцлер на поредното "ляво-дясно" правителство на социалдемократите  и народняците стана социалдемократът Вернер Файман.

Когато на 11 октомври 2008 г. новината за смъртта му обиколи света, в. "Атака" писа: "Магистрала Тракия при Хайдер успя"...
...Смъртта на Хайдер бе прекалено удобна за много кръгове. МОСАД е сред първите заподозрени за "инцидента". Другият заподозрян е банковата мафия и/или някое от британските МИ-та, в чиито "портфейл" има много политически убийства на европейски националисти.    
Но не се гаси туй, що не гасне! Убийствата на харизматични лидери, които говорят истината (в това е и целият секрет на тяхната "харизма") никога не са могли да спрат колелото на историята. Онези, които убиха д-р Хайдер, вероятно са се надявали, че така ще сплашат последователите му и ще направят новия европейски национализъм непривлекателен. Сбъркаха.
На погребението му 30 хиляди австрийци му казаха

„Почивай в мир, Йорг Хайдер, твоето дело вече е поето от други"
Губернаторът на Каринтия бе изпратен с военни почести. Лобното му място до онази шумозаглушителна ограда в село Ламбихл  е място за поклонение. Който мине по този път, оставя цвете и свещ под плаката "Тук загина кралят на сърцата в Каринтия". Скоро на това място ще бъде издигнат паметник.
 (Край)
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=77991&format=html



Тагове:   национализъм,   Мосад,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11608062
Постинги: 3565
Коментари: 6375
Гласове: 7238
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031