Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2010 23:53 - За глухите камбаната не бие два пъти, но по някои въпроси трябва да бие непрекъснато!
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3004 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.06.2010 09:10


Татяна МАЧКОВСКА: Комунистите не се поколебаха да убият митрополит Борис.

Архимандрит Борис Неврокопски - "Кризата в нашето училище" -1928 г. - Автор: samvoin.

Първият основен недъг на нашето училище е, че то само обучава, а не възпитава. То обръща внимание изключително на ума и пренебрегва душата. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и подтиска топлото чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения и най-често, вместо да просвети ума, го покрива с мрак.
Не рядко образованието използва главата на ученика, за да влее през нея... отрова в неговата душа, осакатява вътрешно детето и води младежа към вътрешно израждане.
По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност.
По тоя начин нашето училище обръща внимание само върху една способност на човешката душа – върху ума.  Така нарушава целостта и хармонията в човешката природа,
и разрушава нейната същност.
По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование – създаване на цялостна и хармонична, благородна и завършена личност. Това едностранчиво интелектуализиране на нашео училище се дължи на тежката заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека.
Умът обаче е само една от способностите на човешката пририда. Той не е същината на човека. Величието и същината на човека лежи другаде – в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух. Нашето училище не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много по-страшно – то отрича душата!

Това е вторият смътроносен недъг в нашето училище. За нашето училище е съвсем чуждо най-великото – вечното в човека – неговата душа. То презира тая божествена същност у човека. То признава само материята. То се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното, и да внуши на нашите младежи, че техните прадеди са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При такива внушения е ясно какъв мироглед ще могат да си създадът тези младежи и какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот. Щом по същина и произход те са съвсем близо до животните, няма как те да стоят и по живот далеч от тях. Нашето училище, което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без душа, вътрешно е бездушно и мъртво. То е без положителен творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.

Нашето училище обаче отрича не само човешката душа – то отрича и вечния, абсолютния дух, от който човешката душа е само дихание. Нашето училище отрича Бога. В нашето училище открито се говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човешката пророда. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, щом Бог е изгонен от него, значи то е без Бог, значи то е безбожно. Щом Бог не се утвърждава в училището, значи Той се отрича. Щом ние престанем да говорим в училището за Бога и душата, със самото си мълчание ние проповядваме бездушие. Не може да има безразлично отношение.

А щом се отрича Бог, отрича се и се руши всичко божествено и велико в човека и в живота, отрича се и се руши човекът и животът в неговата същина. Нашето училище е атеистично.

Щом атеизмът и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко възвишено и светло. Атеизмът е демонично явление, а материализмът – проява на животинщината в човека. И двете, доведени до крайност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и в човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът – победа и тържество на животинското начало в човека и в живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И атеизмът, и материализмът, имат еднаква същност, и преследват една и съща крайна цел: разрушаване на човешкия образ в човека и унищожаване на човека в човека!

В нашето училище, където материализмът и атеизмът се ширят свободно, тези разрушителни сили преследват същата крайна цел и дават същите пагубни резултати.

Нашето училище, което отрече Бога и душата, неминуемо трябва да отрече и човека, който е немислим без душата и божественото начало в нея. То не познава и не признава човека. В детето то вижда и признава само ученика, и не се интересува от човека в него. За нашето училище е непонятна най-великата цел на всяко възпитание, на всяка култура и на всяко съществуване – съвършеният човек.
НАШЕТО УЧИЛИЩЕ БЕ ОБЕЗЧОВЕЧЕНО.

Материализмът и атеизмът, и техните рожби – социализмът и анархокомунизмът, които в нашето училище нараснаха до чудовищни размери и взеха образа на страхотни чудовища, разрушиха в душата на нашата младеж почти всички възвишени идеи и всички велики ценности. Те разрушиха религиозно-нравствената идея или идеята за Бога, разрушиха също социално-човешката и национално-държавната идея.

След като внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха от там и националния дух, и се опитаха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и безотечествеността.

По едно време нашето училище беше стигнало до там, че в него само българският език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше станало безотечествено..."

 

Из "Кризата в нашето училище", 1928 г.

Архимандрит Борис Неврокопски

.....................................
 

Колко актуално и пророчески звучат тези думи, и днес, за нашата родна действителност !?
Ето, 80 години по-късно, в нашето училище (и в общество ни) отрицанието и разложението са всевластни господари. Националният дух напълно е прогонен и е заменен с духа на интернационализма и безотечествеността.

Ще се намери ли и днес достоен архиерей, отново, ясно и точно да посочи недъзите на обществото ни и на прехваленото светско училище? А ако не, мълчанието също е отговор, но недостоен.

http://samvoin.blog.bg/politika/2010/05/26/zashto-nasheto-uchilishte-rajda-nravstveni-chudovishta.551226

 

http://aigg.wordpress.com/


 Татяна МАЧКОВСКА - Комунистите не се поколебаха да убият митрополит Борис - СЕДМИЧЕН ТРУД - 5.9.2000 г.


Духовниците-мъченици на комунизма все още са погребани в забрава

Телевизионен екип възкресява истината за гоненията на Църквата ни след Девети


 

На 7.ХI.1948 г. Неврокопският митрополит Борис буквално връхлетява в дома на стари приятели. "Идвам да се сбогувам", казва запъхтян, радостен. През нощта имал чуден сън: "...един огън слезе от небето и ме взе, и ме качи нагоре". На 8 ноември, Димитровден,. духовният архипастир на Пиринска Македония е застрелян в упор с пет куршума в с.Коларово, където току-що е осветил нов храм в памет на великомъченик Димитрий.

Този спомен звучи в документалния филм на режисьора Марин Градинаров, излъчен в телевизионната поредица "Пътят към Голгота". Това е първият сериозен опит да бъдат възкресени от пепелта на забравата мъченическите образи на наши духовници, преминали през ада на комунистическите гонения. Църквата неслучайно става прицел на новия режим - самото й съществуване е мълчалива опозиция на безбожието и атеизма, проповядвани от строителите на земния социалистически "рай". Днес обаче почти нищо не знаем за начините, по които тя бе убивана, задушавана и унизявана, за да загуби народът ни духовната си опора. Преди 7-8 години в мимолетно появилото се вестниче "Православен мисионер" Марин Градинаров попаднал на 150 имена на убити и репресирани духовници. Под списъка пишело "следва", но нищо не последвало. Идеята обаче наболяла в сърцето му и след доста ходене по мъките успял да извоюва осъществяването й.

"Ще погубя пастира, за да се разпръсне стадото" - ръководени от тази максима, новите властници бързат да унищожат най-ярките, най-обичаните свещеници и архиереи, без да се притесняват от средствата. Неврокопският митрополит Борис - изключително ерудирана и обаятелна личност - е обявен за "враг номер 1" от Областния комитет на БКП в Благоевград. Изобличител на рушителните комунистически идеи още през 20-те и 30-те години, сега той смело дава отпор на всякакви опити за вмешателство в църковните работи, забранява на свещениците си участие в ОФ-мероприятия, защищава докрай епархийските имоти, организира помощ за семействата на осъдените като "врагове на народа". Въпреки многократните заплахи със смърт владиката открито анатемосва денационализаторската коминтерновска кампания, обявила пиринските българи за македонци. И след като многократните опити за дискредитирането и пречупването му пропадат, властта намира "маша" в лицето на един разпопен свещеник, който изстрелва петте смъртоносни куршума точно на 60-ия юбилей на митрополита. А той току що е свършил последната си проповед с думите, че не трябва да се боим от смъртта - трябва само с добри дела да се подготвим за нейния час...

В деня, когато снимали филма и се тюхкали, че им липсват живи свидетели, изневиделица в благоевградския храм "Св.Богородица"се изсипали 5-6 души - архим.Леонид от Рилския манастир, ръкоположен от дядо Борис, две жени, които са го познавали като деца, друга една, венчана от него, още един свещеник...Дошли да се поклонят на гроба му, а попаднали пред камерите. Останала и една неосъществена среща - с местна поетеса, която като научила, че убиецът на Митрополит Борис Илия Стаменов е от родното й село Хърсово, всеки ден ридаела на гроба от срам и болка.

Интересни сведения за Стаменов дал отец Ангел от Сандански. Запомнили го като буен и лош човек - лежал бил в затвора за кражба на вино и ракия, тогава владиката му отнема сана. Съпругата му измолила помилване лично от цар Борис, който обещал да се застъпи за него само защото е бил свещеник, но отказал да се намеси за връщането на сана. Делото по убийството на владиката се гледало при закрити врати и цялата документация тутакси била унищожена. Смешно малката присъда - 7 години, излежани наполовина при почти свободен режим - потвърдила общото убеждение за поръчково политическо убийство. Но Господ още приживе наказал злодея - той полудял, скитал като див звяр и викал: "Аз го убих!" Останал белязан и целият му род с психически заболявания и недъзи на синове и внуци.

Шест секунди "на живо" с дядо Борис е изровил от киноархивите Марин Градинаров. Неврокопският владика владеел 13 езика говоримо и 7 писмено. Той бил главният "виновник" за свалянето на схизмата от родната ни Църква, най-вероятният неин глава след заточването на екзарх Стефан. Наистина - "враг Х 1", безценнна, непрежалима загуба за народ и Църква...

Колко още предани Христови пастири, пострадали след Девети, са насила погребани в забрава, за да нямаме памет, гордост и пример? В първия филм от поредицата "Пътят към Голгота" екипът възкресява личността на 34-годишния архим.Ириней - доктор по философия от Римския университет, протосингел на Софийската митрополия и председател на Духовния съд, безследно изчезнал на 23.09.1944 г. Налице е една кратка резолюция "ликвидиран от Народния съд" и много версии - разстрелян, залят с газ, хвърлен в огън, интерниран в СССР...Започва работа по трети филм за протойерей Михаил Апостолов, популярен и обичан свещеник от Дупнишкия край, сам издал и разпространявал брошура "Има Бог!", оцелял по чудо от килията на смъртниците и от лагера в Белене, където тайно отслужвал св.литургия, прочул се като лечител-билкар и утешител на много сърца. А още толкова мъченици чакат нашата почит и прослава - видинският архим.Паладий с избодените очи, плевенският свещеник Николай Йотов, зверски убит преди 55 години, отец Стефан Попвасилев от с.Павелско в Родопите...Разстреляли го с цяла група миряни, заляли всички с нафта и драснали кибрита. След три дни дошли близките им и видели страшна картина: купчина обезобразени и овъглени останки, наръфани от кучета, само свещеникът недокоснат, цял - най-отгоре, разперил ръце, закрилящ сякаш и в последния миг духовните си чада. Жертвите са нахвърляни по нареждане на властите в два общи гроба, а по-късно, когато започва строежът на яз."Антон Иванов", костите им са изровени и зазидани в язовирната стена.

Ще оставим ли светлите образи на тези мъченици зазидана в коравината на безпаметството? Работата по поредицата "Пътят към Голгота" често наподобява криминално издирване - страхът, оказва се, все още възпира очевидците да говорят, много архиви са унищожени. В Светия Синод все "не знаят нищо" - липсва дори църковното досие на архим.Ириней. Издирваческата работа на "Църковен вестник" пък стигна до...в."Жълт Труд", откъдето през 1997 г. препечатаха подробен наш материал за дядо Михаил Апостолов. Репресиите над българското духовенство след Девети си остават "бяло петно" в новата ни история - кърваво петно върху националната ни съвест. Дори скромната телевизионна поредица "Път към Голгота", разполагаща с минимални средства, е под въпрос - ръководството на БНТ мълчи относно по-нататъшното й съществуване. След 20-годишен стаж в Киноцентъра от 6-7 години режисьорът Марин Градинаров се занимава главно с религиозни предавания - и не помни да се е намерил досега спонсор за тях...

Татяна МАЧКОВСКА

Режисьорът Марин Градинаров твори киножития за духовниците-жертви на комунизма.

 

Наричали митрополит Борис "съвестта на Българската Православна Църква".

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28318748
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031