Прочетен: 5582 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2010 23:06
В предишният постинг бе показано, че съществуват огромни прилики между тракийска и старобългарска керамика, а също и лъкове, стрели, мечове, рала, брани, дикани, косери, чресла и т.н.... Това бе част от доказателствата, че народът на Аспарух не е дошъл от Азия, а принадлежи на голямото тракийско семейство. Тези данни бяха усърдно укривани от определена група учени, които при анализа на старобългарската материална култура сравняваха предимно с тюркски народи и упорито отказваха да коментират всичко, което свързва стари българи и траки. Така на нашия народ, а и на останалия свят бе представена една неверна и опорочена картина на реалността и много хора бяха заблудени.
Тук ще бъдат представени други факти, които спомагат да се изясни произхода на нашите деди. Ще започнем с погребалните обичаи, те са от голяма важност защото в древността ритуалите на различните народи са се отличавали значително. Известно е, че при траките, още от Бронзовата епоха се практикува жертване на кон и куче в гроба на боец. Траколози като Фол споменават това [6], за съжаление обаче и дума не се обелва, че абсолютно същият обичай е характерен и за старите българи както отбелязва Овчаров [7].
T.е. при нашите деди се наблюдава едно продължение на тракийската традиция, а не изчезването й. За да не се потят с трудни обяснения как така в Ранното Средновековие азиатски пришълци са приели рекордно бързо тракийски погребален обред ( а траките по това време уж са изчезнали, или асимилирани) нашите “мъдри изследователи” просто хитричко премълчават данните.
Фиг.1 Сравнение на тракийско и старобългарско погребение с жертван кон и куче.
Трябва да се отбележи, че ако старите българи бяха конен народ от тюркски произход то ние щяхме да имаме тюркски думи за ездач, яздя, но е факт, че нашите думи яздя, ездач са от тракийски произход.Учените ни умело пропускат да споменат за епитетите на Тракийският конник, а именно Асдул ( свързано от В. Георгиев с нашия глагол яздя [8] ), Езвен, Вет Еспис, Аспиос. Тези тракийски теоними не само показват, че езда, яздя, ездач са от тракийски произход, но доказват и, че Аспарух ( Еспор) е тракийско име сродно на Аспиос, Еспис, Асдул. Два века преди Аспарух, в нашите земи е живял способен военоначалник на име Аспар, който за малко не става римски император. За Аспар е казано, че е алан, аланите обаче са сарматско племе, а Прокопий определя сарматите като част от тракийското семейство на гетите [9]. Вижте как хубаво всичко си идва на мястото, иска се само да се покажат всички сведения.
Да продължим със скотовъдството. Признато е, че миграционното ( сезонно) скотовъдство на българите е от тракийски произход. Според проф. Я. Бест типовете български кошари ( от началото на 20-ти век) са съществували в Тракия още през Бронзовата епоха [10]. Етнолозите признават, че носенето на ямурлук, а и други пастирски атрибути е част от тракийското наследство [5]. И отново тези неща се знаят само от ограничена група хора. Данните не се популяризират защото няма как да се обясни как “нашествениците от Азия” са усвоили методи и типове постройки от народ, който уж е изчезнал ( или пък е загубил езика и културата си).
Дори и архитектурата показва, че дедите ни са древен тракийски народ. Крепостните стени на Плиска, Преслав, Силистра са като тези на тракийските градежи от Костещи, Старосел и др. На снимката могат да се видят сравнения на тракийски и старобългарски стени. Всеки непредубеден човек ще осъзнае, че те са градени от един и същ народ.
Фиг. 2 - Сравнение на тракийски и старобългарски масивен градеж
Не само крепостните стени на траки и стари българи са идентични, същото важи за обиковените постройки. Г. Овчаров определя типичното старобългарско жилище ( от Северна България – Мизия ) като землянка и полуземлянка [7], но пропуска да отбележи, че селското население на древното тракийско племе мизи е обитавало същите землянки и полуземлянки [11]. Т.е. отново умишлено се скрива тракийският произход на старите българи.
Автори като Златарски твърдят, че дедите ни са тюркски народ, който е потеглил от далечната Азия в началото на първото хил. сл. Христа. В този период обаче тюрките нямат писменост, а дедите ни определено ползват руни, които са различни от тези на германите. Най-важното е, че знаците използвани от старите българи имат древен балкански произход. При сравнение на руните от Плиска с линеарни писмености става ясно, че старите българи притежават знаци, които за първи път се срещат в неолитна Тракия, а не в Монголия, Памир или Таджикистан. Георгиев отдавна представи паралелите между критските писмености и неолитната тракийска писменост, като обясни, че тази от нашите земи е по-стара [8]. Само, ако старите българи са древен балкански народ, те биха могли да разполагат със знаци, чиито прототипи са на над 4000 години.
Фиг. 3
ПЛ - руни от Плиска
ЛА - Линеар А - 1750 г. преди Христа
ЛВ - Линеар Б - 1450 г. преди Христа
Преди да завършим ще напомня, че кройката, а и шевиците на българската народна носия имат своите корени на Балканите. В работата на Агре и Китов е споменато, че носията на тракийската жена показва силни прилики с традиционната българска носия [11]. А най-консервативната мъжка носия пък е типичното облекло на гетите, най-храбрият и праведен тракийски народ. Орнаментите по нашите ризи, елечета и сукмани се срещат в Тракия от най-дълбока древност [12]. Тези данни обаче са известни в тесни кръгове и не се популяризират, напротив дава се възможност на безсъвестни личности да ни запратят отново в Азия. Филмът за прародината в Памир е просто модерният вариант на туранската теория на Златарски...
Фиг. 4 -Тракийска носия от Бронзовата епоха
Нека обобщим накратко. В този и предишният постиг бе показано, че керамика, въоръжение, земеделски сечива, скотовъдство, крепостни стени, жилища, национални костюми и т.н. на българите са продължение на тракийската традиция. Това означава, че народът на Арес и Орфей изобщо не е изчезвал, че ние сме наследници на героите възпети в Илиада. Друго обяснение няма...
Ето защо учените от школата на Златарски бягаха от траките като дявол от тамян и не позволяваха да се правят сравнения между материалната култура на потомците на Орфей и народа на Аспарух. Превивйки покорно гръб пред мнения и интереси на чужденци, много наши академици предадоха българския народ. Днес последователите на Златарски продължават да замъгляват съзнанието ни с нови лъжи. Целта е да бъдем обезверени, унижени, обезличени и се превърнем в бездушни машини за евтина продукция. Искат да ни отнемат бунтовният дух и непримиримостта към несправедливоста.
Поддръжниците на теорията за азиатския ( тюркски/ирански) произход на българите не са разбрали едно нещо – Не се гаси туй ще не гасне! Нито Рим, нито гърците, нито турците успяха да сломят духа ни. Дедите ни възкръсваха отново и отново за удивление и ужас на мнозина. Пак ще се възродим, пак ще станем силни хора, трябва само да го поискаме. Една стара поговорка гласи – Не се опитваме да направим нещо не защото е трудно, а е трудно защото не се опитваме.
Един път българинът да разкъса черното було, с което са покрити очите му и ще усети живота в себе си. Ще усети силата в ръцете си и дързостта в тракийското си сърце, ще прегърне братята и сестрите си и пак ще започне сам да кове своята съдба!
Използвана литература и пояснения:
1.Strabo, Geography,
HarvardUniversity Press, Cambridge, 2000
2.Thucydides, The Peloponnesian War, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
3. Г.Фехер, Облеклото и Оръжието на Старата Българска Войска, Военното Дело на Прабългарите, ИК Тангра, София, 2000;
4. М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
5. N. Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Dritter Internationaler Thracologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, 1980;
6.Al. Fol, K.Porojanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Sofia, 2000;
7.Д. Овчаров, Въведение в прабългарската култура;
8. В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
9. Procopius, History of the wars, Loeb, London2000;,
10. S. von Redden, J.Best, Auf der Spur der ersten Griechen-Woher kamen die Mykener, Du Mont Verlag, Kцln, 191;
11.Г. Китов, Д. Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002
12. Произход на традиционната българска носия http://sparotok.blog.bg/politika/2010/02/01/proizhodyt-na-tradicionnata-bylgarska-nosiia.484480
За сравненията на тракийска и старобългарска керамика, въоръжение и т.н. са използвани следните работи
* N. Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Dritter Internationaler Thracologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, 1980;
* Д. Овчаров, Въведение в прабългарската култура;
*Д.Димитров, Прабългарите по северното и западното черноморие, Г.Бакалов, Варна, 1987;
* Г.Фехер, Облеклото и Оръжието на Старата Българска Войска, Военното Дело на Прабългарите, ИК Тангра, София, 2000;
*В. Бешевлиев, Първобългарите – история, бит и култура, БИС, Пловдив, 2008;
* Г. Китов, Д. Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002
* M.Dusek, Die Thraker im Karpatenbecken, B.R. Gruner Amsterdam, 1978;
* R. Tancau, Gewerbe bei Geto-Dakern, Verlag Meridiani, Bukuresti, 1972;
* B. Mateva, The UnknownLand Sboryanovo, Slavena Publishing House;
В помощ на духовното усъвършенстване - А...
В помощ на духовното усъвършенстване - А...
Гръмотрън-най-добрата билка за отслабван...
Монголо-българската война от 1240 -1242 ...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela