Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2010 14:48 - св. Григорий Богослов: 'С мълчание се извършва предателство към Бога'. Не бива да се мълчи за онова, което е най-важно: спасението на човешките души!
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1815 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 17.06.2010 14:52


Ето защо е престъпно да се мълчи за Отстъплението, да залъгваме себе си и другите, че всичко е наред и няма за какво да се безпокоим: макар да не е по нашите сили "да спрем Отстъплението с немощната си ръка", дългът на християнската любов ни повелява не само „да се отстраним“, „да се предпазим от него“, но да предпазим и нашите ближни!
...........................


Архиепископ Аверкий (Таушев)

Признаци за приближаване края на света

„Нашето време е като че ли последно. Солта губи силата си. У висшите пастири на Църквата е останало слабо, смътно, неправилно объркано разбиране на буквата, убиваща духовния живот в християнското общество и унищожаваща християнството, което е дело, не буква. Тежко е да видиш на кого е поверено и в чии ръце е попаднало Христовото стадо, на кого е предоставено неговото ръководство и спасение! Вълци, облечени в овча кожа, които се разкриват и се познават по делата и плодовете им. Но всичко това става по Божие допущение. Нека онези, които се намират в Юдея да бягат в планините (срв. Мат. 24:16)“.

С такива думи е характеризирал още преди повече от 100 години църковния живот, на който е бил съвременник великият светилник на Руската църква, големият подвижник и духовен писател — наставник на православното християнско благочестие, епископ Игнатий Брянчанинов, един век от праведната кончина на когото ние молитвено възпоменаваме през настоящата 1967 година. Нямаме ли ние още по-голямо основание да повторим тези негови страшни, предупреждаващи думи в наши дни? Тъкмо в това отношение — на пълен духовно-нравствен упадък, достигнал до крайните си предели, животът през последното столетие, особено от времето на катастрофата, разтърсила православна Русия, действително е отишъл далече напред.

Печален прогрес, който ясно свидетелствува по богомъдрите думи на светител Игнатий Брянчанинов за приближаването на края на света!

И наистина, може ли да се отиде по-надалече, когато онези, на които са поверени за ръководство човешките души, ги водят не към спасение, а към вечна гибел?

При това за нас е особено важно, че епископ Игнатий, който от най-ранните си младежки години искрено и с цялата си душа се е стремил към истински духовно-нравствен живот и сам е показал висок образец на такъв живот, пише горните думи не голословно, а като нещо, което лично е преживял, както знаем от неговото *забележително жизнеописание*. А изводите от изпитаните лично от него разочарования и огорчения в тази област той е изложил писмено на много места в своите творения: „Аскетически опити“, „Аскетическа проповед“, „Писма до миряните“, „Принос към съвременното монашество“, „Отечник“ и други негови писмени трудове дошли до нас, които представляват изключително ценна библиотека за всеки, интересуващ се от въпросите на духовно-нравствения живот и особено за онзи, който желае не само да „философствува“ (това често бива съвсем безплодно и неполезно), но да живее духовен живот, какъвто действително е живял самият епископ Игнатий. Неговите творения са особено ценни за нас именно защото са извлечени от неговия собствен духовен опит.

След като е нарисувал положителната картина на християнския духовно-нравствен опит в цяла поредица дълбоко назидателни творби и след като е показал как този опит се е въплътил в живота на св. Божии угодници през цялата история на християнството и особено в наставленията на св. подвижници на вярата и благочестието от първите векове на християнството, епископ Игнатий преминава към „последните времена“, като посочва признаците на тези „последни времена“ още в съвременната нему епоха (преди малко повече от 100 години). За нас е ценно и това, че еп. Игнатий, както сам той пише, винаги търси отговор и ръководство у древните отци-подвижници и твърде малко говори „от себе си“ и със свои думи, като предпочита да излага в творенията си техните мисли и нерядко дословно цитира казаното от тях.

Ето например как той говори за съвременната епоха в заключението на своя „Отечник“: „След като видяхме какво е представлявала древността, нека сега обърнем поглед към нашата съвременност. Какво можем да кажем ние за себе си? Как да живеем, как да постъпваме? Отговор на тези въпроси намираме у древните отци. Те са предсказали нашето положение. Те са ни предначертали и как да постъпваме при това положение. „В последните времена — е казал един от тях — онези, които истински ще служат на Бога, благоразумно ще се скрият от хората и няма да извършват пред тях чудеса, както в нашето време. Те ще вървят по пътя на деятелния духовен живот, пропит със смирение, и в Царството небесно ще се окажат по-велики от отците, които са се прославили с чудотворство.“ (4-ти отговор на преп. Нифонт). Какво дълбоко наставление, какво утешение за нас се крие в пророческите думи на този знаменосец и духоносен отец!“

Колко важно е за нас това указание! От него следва ясният извод: там където има много шум, самореклама, търсене на популярност, т. е. където явно липсва смирението, а се вижда стремеж към слава, към издигане на себе си в очите на другите с действителни или преувеличени, мними трудове и заслуги — там няма истинско богоугождение.

Какво има там тогава? — „Там има само едно лицемерие“, привежда епископ Игнатий думите на св. Тихон Задонски.

„Бой се от това лицемерие — поучава по-нататък епископ Игнатий. — Бой се от лицемерието преди всичко в самия себе си, а след това и в другите. Бой се от него, тъкмо защото то е характерно за нашето време и може да зарази всеки, който се отклони макар и най-малко към лекомислено поведение... Преследвай лицемерието в себе си, гони го от себе си. Отдели се от множеството заразени от него хора, действуващи съзнателно и несъзнателно под негово влияние, прикриващи служението си на света със служение на Бога, търсенето на временни блага с търсене на вечни блага, прикриващи под маската на святост един порочен живот и душа, всецяло предадена на страстите.“

Това е първата характерна черта, особено присъща на нашето време, която епископ Игнатий разкрива като опитен познавач на духовния живот, предпазвайки ни от нея.

Втората черта, която светителят Игнатий неведнъж посочва в своите творения, това е изчезването на благодатните наставници на истински духовно-нравствен живот, и във връзка с това — едно явление, което е особено важно да знае и помни в наше време всеки, който искрено търси спасение — умножаването на лъжеучителите, заблудени от бесовска измама и въвличащи след себе си целия свят в тази измама. Необходимо ни е двойно по-голямо внимание, както многократно ни предпазва в своите трудове епископ Игнатий, за „да не помислим вълка за пастир“ и да не се доверим лекомислено на човек, който може да погуби душата ни, като я поведе по лъжлив път. По думите на епископ Игнатий нашето време е време, в което крайно ще намалеят духоносните наставници. Да се намери истински „старец“, каквито са били старците-наставници от първите векове на християнството е вече невъзможно и затова много по-безопасно е да се ръководим от Свещеното Писание и светоотеческите творения. Самият епископ Игнатий си спомня колко много той е страдал от почти постоянни срещи с духовни „ръководители, боледуващи от слепота и самоизмама, и колко горчиви и тежки, разтърсващи разочарования“ е изпитал при това.

Трета характерна черта на нашето време — това е необикновеното умножаване на съблазните — най-различни, от всякакъв вид. Всички те ще отвличат човека от искреното, нелицемерно служение на Бога.

„Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат“ (Мат. 18:7) е предвъзвестил нашият Господ Иисус Христос. И идването на съблазните е допуснато от Бога, както и нравственото бедствие, причинено от тях. Към края на света съблазните ще станат така много и така силни, че „понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще истине любовта“ (Мат. 24:12) и „Син Човеческий кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“ (Лук. 18:8). „Земята Израилева“ — Църквата, ще бъде „поразена от меч“ — от убийственото насилие на съблазните и „ще опустее“ (Иез. 38:18 — по слав. прев.).

Тогава животът по Божиите заповеди ще стане много труден. Той ще стане такъв, защото за живеещите сред съблазните ще бъде невъзможно да не се поддадат на тяхното влияние. Както ледът, когато върху него действува топлината, губи своята твърдост и се превръща във вода, така и сърцето, изпълнено с добра воля и подхвърлено на влиянието на съблазните, особено когато това влияние е постоянно, се отпуска и се променя към зло.

„О, бедствено време! О, бедствено състояние!“ — възкликва светител Игнатий, съзерцавайки пагубното зрелище на съблазните. „Какво нравствено бедствие, незабележимо за недуховните хора, но несравнимо по-страшно от всички потресаващи видими бедствия. О, бедствие, което започва във времето и не завършва във времето, но преминава във вечността! О, бедствие на бедствията, разбираемо само за истинските християни и истинските монаси и неразбираемо за онези, които то ще порази и погуби!“

Колко ценни са тези думи на епископ Игнатий! Ето, ние вече стоим пред лицето на всички многообразни, неизброими съблазни, които правят така труден за съвременните хора живота по Бога, а мнозина ли днес си дават ясна сметка за крайната гибелност на тези съблазни? В света, пред нашите очи, се извършват потресаващи събития, като например кървавата катастрофа, постигнала Русия, създаването на безбожнически, богоборни държави, откритата борба с Бога и Църквата и явното служение на сатаната. А колко много хора като слепци не виждат нищо от това и даже се сърдят, когато им го посочат: „Какво говорите! В това няма нищо особено. Винаги е било така.“

Тази духовна слепота, от която са заразени едва ли не по-голямата част от съвременните хора, наричащи се даже християни (уви, сред тях има и немалко християнски свещенослужители!), както и всички съблазни, които се умножават от ден на ден и правят все по-труден живота по Бога — всичко това по думите на епископ Игнатий е явен признак за вече започналото и бързо напредващо в наши дни Отстъпление, предсказано от св. ап. Павел в неговото второ послание до Солуняни (2 Сол. 2:3).

„Животът по Бога, — казва епископ Игнатий, — ще стане много труден поради всеобхватността на Отстъплението. Умножилите се отстъпници, наричащи себе си и външно представящи се за „християни“ (! !), с това по-лесно ще могат да преследват истинските християни. Те ще ги обградят с безчислени козни, ще поставят безбройни препятствия пред тяхното добро намерение да се спасяват и да служат на Бога, както казва св. Тихон Задонски. Те ще действуват против Божиите раби и със силата на властта, и с клевети, и с лукави хитрости и козни, и с различни измами, и с жестоки гонения... В последните времена истинският монах (разбира се, това се отнася не само за монасите, но и за всички истински християни) едва ще може да намери някое далечно, скрито убежище, за да може в него малко по-свободно да служи на Бога, без да бъде въвлечен насила от Отстъплението и от отстъпниците в служение на сатаната.“

Кой, след като е видял всичко, ставащо сега в света, където вече открито се служи на сатаната, може да каже, че това време още не е дошло? То несъмнено е дошло, щом епископ Игнатий още преди повече от сто години е писал за неговото настъпване, като е посочил и явни признаци за това.

Ето как силно и ярко пише той:

„Колкото повече напредва времето, толкова по-тежко ще става то. Духът на християнството — незабелязано за суетящата се и служеща на света тълпа, но твърде забележимо за онези, които бдят над себе си, — се отдалечава от хората, като напуска света и го предава в ръцете на неговото падение“.

В тези думи е много важно да обърнем внимание, че Отстъплението е сякаш незабележимо за онези, които принадлежат към „суетящата се и служеща на света тълпа“, които сами са станали толкова пусти духовно, че са се посветили на служение на този свят „лежащ в злото“, по думите на Апостола (I Иоан 5:19), загубили са духовното си зрение и затова всичко, което става днес в света им се струва напълно естествено и нормално, като нещо, което трябва да се приеме. Затова те много се сърдят на онези, които се опитват да им отворят очите и им пречат по такъв начин да живеят спокойно, за свое удоволствие.

Ето какво пише по-нататьк епископ Игнатий: „Изпълнява се предсказаното в Писанието за Отстъплението от християнството на същите народи, които някога са преминали от езичеството към християнството.

Отстъплението е предсказано с най-голяма яснота от Св. Писание и свидетелствува за това, колко вярно е всичко, казано в него.“

Ето защо истинският, правилно вярващ християнин не бива да изпитва никаква „паника“ пред мрачната картина на Отстъплението, от което така наивно и неразумно се боят някои хора, предпочитащи да „не го забелязват“ и да мълчат за него. Истинският християнин знае от думите на самия Спасител, че всичко това „трябва да стане“ (Марк 13:7; Лук. 21:9) и той не бива да затваря очи пред действителността, а трябва напълно съзнателно да се отнася към това, което става, правилно да преценява и претегля всички събития, в които се проявява Отстъплението, за да знае как да се държи при тези обстоятелства и да не бъде увлечен от потока на Отстъплението, което може да стане незабелязано за самия него при небрежност и недостатъчно внимание.

Напътвайки ни как да постъпваме в такива случаи епископ Игнатий казва:

„Отстъплението е допуснато от Бога. Не се опитвай да го спреш с немощната си ръка...“

Какво означава това? Нима трябва да се примирим с Отстъплението и сами да участвуваме в него? — Не, разбира се! А ето какво:

Отдръпни се, опази се от него самият ти — повече не се иска от тебе. Опознай духа на времето, изучи го, за да избегнеш по възможност неговото, влияние!“

Колко е важно в наше време да помним, да носим в ума и сърцето си това скъпоценно наставление на великия светилник на руската църква!

Ето защо е престъпно да се мълчи за Отстъплението, да залъгваме себе си и другите, че всичко е наред и няма за какво да се безпокоим: макар да не е по нашите сили „да спрем Отстъплението с немощната си ръка“, дългът на християнската любов ни повелява не само „да се отстраним“, „да се предпазим от него“, но да предпазим и нашите ближни, ако те самите не го виждат и не го забелязват. В подобни случаи трябва винаги да помним прекрасните думи на един от най-великите стълбове на нашата Православна Църква, св. Григорий Богослов: „С мълчание се извършва предателство към Бога“. Не бива да се мълчи за онова, което е най-важно: спасението на човешките души!




Гласувай:
2
0



1. анонимен - Благодаря
17.06.2010 15:01
за този текст.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13057335
Постинги: 3672
Коментари: 6584
Гласове: 7471
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031