Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2010 14:29 - Инжекция отрова в сърцето на собствеността - Dnevnik.bg
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1927 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От Валентин Брайков

Всеки юрист знае, че правото на собственост е изградено от три правомощия: разпореждане, владение и ползване. С различни договори може да прехвърлите временно ползване или владение/държане на трети лица и пак да си останете собственик. Обаче прехвърлите ли разпореждането, вие се разделяте със собствеността. Разпореждането е сърцето на собствеността - то не може да бъде отстъпвано, а само трансплантирано/прехвърлено, при което тялото на донора юридически престава да съществува като собственик.

 

Разпореждането е самата душа на собствеността

 

защото въплъщава присъщата й свобода - няма свободен човек без право на свещена и неприкосновена собственост. Ако според Рудолф фон Йеринг владението е предна стража на собствеността, то разпореждането е нейният храм. Австрийският адвокат Август Плешнер в стремежа си да обясни горното по най-достъпен за обикновения човек начин го изразява в следния стих през 1896 г.:

 

"Собствеността на вещ е право

да я държиш във робство здраво.

Слуга на всеки твой копнеж,

Щом искаш - ще я продадеш.

На таз наслада си съпруг

И пазиш я от всеки друг."

 

Нетърпимостта на управляващите към свободата на индивида винаги се насочва срещу разпореждането със собствеността, защото там е фундаментът на индивидуалната свобода. Понеже е политически невъзможно да се изправите срещу собствеността като такава, "обезвреждането" й винаги започва с ограничаване свободата на разпореждане и подчиняването й на чужда воля. Петдесет години комунизъм дадоха страшни примери: продажба на жилища чрез общината, фиктивна собственост върху кооперирана земя и т.н.

 

Метастаза на същото раково мислене е сегашният лобистки нагон

 

собственикът на земеделска земя да бъде законово задължен да предложи земята си за продажба първо на арендатора. Защото "Земята трябва да се изкупи от онзи, който я обработва" и защото "Какво толкова - ако исканата от продавача цена е неприемлива за арендатора, ще я купи следващият купувач на същата или по-висока цена. Просто един справедлив шанс за трудещия се арендатор, който с пот изкарва хляба на народа". Всичко това звучи като дрезгаво блеене, прерастващо във вълчи вой под овчи кожи.

 

Цената не е единственият елемент, който мотивира продажбата. Възможно е да имам лични съображения да я продам на конкретно лице на по-ниска цена просто защото го предпочитам или харесвам. Тук е личната ми свобода и право на интимен свят. Трябва ли да давам обяснение защо го предпочитам или нямам право на такова човешко решение? Ами ако искам да му подаря земята?

 

Първо арендатора ли трябва да даря като султански наместник?

 

Или и на дарение нямам право?

 

Правото на първо предложение за изкупуване на вещ съществува в чл. 33 от Закона за собствеността - когато съсобственик продава своя дял от съсобствената вещ, първо трябва да го предложи на съсобственици и ако те не приемат цената му, тогава да го продава на трети лица. Същото искат да стане и при земеделската земя спрямо арендатора. Забележете обаче наглостта - по този начин приравняват арендатора на вече ваш съсобственик!!! Казах ли ви по-горе, че не търпят свободна собственост и разпореждане? Арендаторът е вече на масата ви и с него трябва да се съобразявате като със съсобственик.

 

Твърдението, че земята трябва да бъде изкупена от този, който я обработва, е отражение на ограничените ресурси за психиатрична помощ в България. Така както наемателят на апартамента ми не е негов владелец, а само държател, защото аз съм го пуснал там, така и арендаторът обработва земята ми, защото аз съм го пуснал там с тази поръчка и цел. Той изпълнява моя воля, а не своя против мене. Аз обработвам земята си чрез него. Него мога да сменя, но той мене не. Иначе ще излезе, че и жилищата трябва да са на тези, които живеят в тях - наемателите. А жените?

 

Има ли някой представа какво ще стане в Страсбург и Люксембург, ако такъв закон мине и ако не го пратят на конституционен съд? Друга възможна защита е сключването на едногодишни арендни договори, които да отърват собственика на земята от арендатора и привилегията му след изтичане на годината.

 

Ако исканата лобистката правна норма бъде пробутана, собствениците на земеделска земя следва да се простят с надеждата за свободно разпореждане с нея. По-добре да запеят някои кооперативни химни от зората на ТКЗС-тата, защото

 

това си е нова колективизация и значи не си струваше мъчителната реституция

 

от 90-те. Пак ще ни "разкулачват". Защото ако арендаторът получи статут на съсобственик по чл. 33 ЗС и нему трябва първо да предложите земята си, той ще е в състояние да блокира всяка ваша следваща продажба на неприемлива за него цена. Механизмът е много прост и изпитан: Вие му искате 100, той ви дава 50.

 

Вие се опитвате да продадете за 100 на следващия, но недоволният арендатор има право да започне срещу вас съдебен процес, че тези 100 са фиктивна цена, че всъщност продавате за 40, а 60 сте върнали на ръка и него сте го пренебрегнали, ще разкрива симулация и т.н. Поради заведеното дело той може да възбрани земята ви и да замрази сделката и така да изтощи вас и купувача, докато се откажете. Това ще е поука за следващите непослушници от същия земеделски масив.

 

Всеки арендаторски фонд може да си позволи такава обслужваща адвокатска фирма за тормоз и дресура.

 

Всъщност става въпрос крупните арендаторски структури да се превърнат в крупни собственици на земеделска земя на безценица. Защо законът не им забрани най-малко 10 години след изкупуване на земята да нямат право да я препродават? Нали плачат да я обработват, а не да спекулират с нея. Опитайте се да им наложите това логично ограничение, за да чуете искреното злобно ръмжене на "обработвачите". Нека ми обяснят

 

защо моята лична свобода на разпореждане със земята следва да се жертва

 

на олтара на европейските фондове, а не лично имущество на вносителите на законопроекта и подкрепящия ги министър?

 

Без да съм политически обвързан, считам настоящото управление за по-добро от възможните му алтернативи. Ако това правителство иска окрупняване на земеделската земя, нека го постигне чрез почтени икономически мерки, както подхожда на демокрация с пазарна икономика.

 

Но не бива да инжектира отрова в сърцето на демокрацията - правото на собственост, ако не иска стотиците хиляди дребни собственици на земя да му отмъстят на следващи избори.

 

И накрая искам да попитам т.нар. големи адвокатски фирми: Защо сте големи в мълчанието си, когато бият пред очите ви малкия човек? Защото биячът ще плати по-голям хонорар?

 

*Авторът е старши съдружник в адвокатско бюро "Брайков"

 

 

Автор: Иван Кутузов




Гласувай:
6
0



1. анонимен - Та те така постъпиха с заводите, ...
12.07.2010 15:41
Та те така постъпиха с заводите,фабриките и другите неща,и дори с държавата.Целокупната територия на страната и застроеното върху нея е дадено в разпореждане на държавата като симфол на доверие и договор между всички-цялото население.Тя от своя страна въвежда във владение административно обществото/гражданско/под формата на партийни формирования/уж идейни/те пък дадоха за ползване територии,материални бази на свои идейни съмишленици/самостоятелни или коалиции/Те пък взеха не направиха нищо,само угробиха народа и развалиха възможни правилни производствени и други отношения между населението и целекупно държавата,но придобиха документи,на какво ниво ли според това степенуване.Сега са нацелели земята,тя остана последна,след като не създадоха промишленост и заетост на населението.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13046286
Постинги: 3672
Коментари: 6584
Гласове: 7467
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031