1. От антопологическа гледна точка българите са европейски народ, мнозинството от нас е от понтийски тип, който е характерен за Балканите още от Каменната ера.

2. В старобългарския език няма дори и 0,1% думи от тюркски, или фински произход. Неправилно е въз основа на двадесетина екзотични думи да се определя етническа пронадлежност на цял народ понеже във всеки език има заемки. Дори и латинският език, който се е наложил над келтския в Галия, е приел думи от своите войнствени северни съседи.

3. Селскостопански сечива като рала, дикани, брани и т.н. а също и пастирските атрибути на българите са от тракийски произход. Това не би било възможно, ако траките бяха изчезнали.

4. Традиционната българска носия е от тракийски произход, а точно традиционната носия е ясен белег за етнически произход.

5. Български празници като Трифон Зарезан, Лазаруване, Гергьовден и др. са от тракийски произход.

6. Лъкове, стрели, копия, ризници и др. на старите българи са като тези на траките.

7. Тракийски топоними като Бела, Баба, Листе, Водесос, Гордус, Кузик, Зелея, Илиос и много други са лесно обясними с помощта на българския език.

 За съжаление тези факти бяха премълчани от определена група учени и бе дадена възможност на преследващи политически интереси спекуланти да заблуждават българското общество. Беше укрито също, че старобългарската дума Дуло има тракийски корени. Дуло е името на благородническия род, от който произлизат наши велики владетели като Аспарух, Тервел и др. Безсъвестни изследватели виждаха в Дуло гръцката дума дулос-роб, техни съмишленици търсеха връзка с унгарска дума и затваряха упорито очи за тракийската дума ДУЛ. Нейното значение е род, потомство, потекло, храненици, като по-късно добива значение благороднически род. Т.е. ДУЛО означава родът на владетелите.

 По принцип думите род, потекло означават – произлезли от, изтекли от ( връзката тека-потекло е повече от ясна). На санскрит ретас означава както род, така и течение, река. Отново на санскрит суну-син, потекло, род има първично значение изтекъл от, изсукан от...

 В някои случаи род, потекло са свързани с дума за жена. На санскрит жана означава както жена, така и род, потомство, потекло.

 На специалистите е известно, че тракийската и скитска дума ДА ( развила се по-късно в ДО, ДОЙ ) имат значение: дойка, хранителка, майка. Сродни нейни думи са санскритските ДЕ – дойка, хранителка, също и даяти- доя, датри, датрика-дойка, дуяте- доя, суча. Сродни български думи са  дада, дадия – бавачка, дойка, доилица-дойка, дояля-сукалче, дойон-давам да бозае, дойка-гръд.

Както виждате тълкуването не е трудно, коренът на думата е ДО, ДУ, а пък ЛО е умалителна наставка срещаща се в тракийското лично име Скорило и разбира се в наши думи като помагало, потекло и др. Значението на ДО, ДУ се обяснява със санскритските глаголи доити, дуити – доя и разбира се нашият доя имащ диалектна форма дуя. Тракийското, т.е. древно българско значение на ДУЛО е храненици, род, потекло. Както и коренът, така и умалителната наставка ЛО са типично тракийски, т.е. древнобългарски.

 Тракийският произход на името ДУЛО не би трябвало да ни учудва изобщо. Най-яркият представител на този владетелски род е Аспарух ( Есперих), чието име показва връзка с тракийските теоними Асдул, Вед Еспис, Есвенис. Това са всъщност епитети на Тракийският конник.

 Рано, или късно мръсната завеса, с която е покрита нашата история ще падне и ние ще си възвърнем гордостта, която заслужаваме. Всеки българин може да помогне за приближаването на този момент. Държейки се като добри, почтени, трудолюбиви и силни хора, показваме на роднините си, а и на светът, че сме потомци на най-древните благородници. Златото може да се покрие с кал, но от това стойността му няма да намалее. За да се види блясъка трябва само да се отмие нечистотията. Ще го направим ли? Не е трудно, важното е да започнем!