Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2010 21:45 - Продължението от Четвърта част на книгата Срещу течението
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2853 Коментари: 0 Гласове:
1



След вечеря, пак ни изкараха да копаем пръст в траповете, на 400 м. извън лагера, там където първата вечер Горанов и Върбан ни биха жестоко. Тази вечер, на 26, срещу 27 август, 58 г., когато ни конвоираха към траповете и минавахме край стола на МВР, Горанов, пиян, след като ни напсува, каза на охраната:  – "Оставете ги тия гадове да подишат още малко въздух!  Ако ъскат да копаят!"  

             Тая вечер охраната ни действително бяха малко, – трима души.  Като ни закараха в траповете, ни оставиха да копаем, без да ни викат, а между нас беше едно мълчание, понеже всички чувствахме какво ни чака!  Явно щеше да е по-лошо от онази нощ, когато цяла нощ ни биха, Върбан и Горанов! 

             Към 12 ч. без 20 мин., във въздуха се видяха светлини на фарове, които идваха от към втори обект, към нас, и бай Христо Стоянов, ми каза тихо:  

               "Адашче, тази нощ, с тези камиони, ще ни изкарат труповете от тука!"   

                  А Сашо Пършев му каза: 

               "Това не са камиони, а леки коли". 

               "По какво разбираш, че не са камиони?"  Го запита Бай Христо.

               "Бързото клатене на лъчите на фаровете, нагоре - надолу, показва че са леки коли!" 

             И докато изясняваха дали не са камиони, едната кола вече зави край женския лагер и докато дойде до нас, и другата се появи.  От първата кола слязоха инспекторите от МВР, Ковачев и Бакърджиев, а от другата, други двама, непознати за нас.  По-после разбрахме че са от ЦК на БКП!  От охраната дадоха сигнал с пищялка и от стола на МВР изскочиха, Горанов, пиян,  по потник, и другите негови апаши – убийци, като Мечо и т.н.!    

             Ковачев го запита: 

                 "Какви са тия хора посред нощ, тук в траповете?"  А Горанов отговори

                 Това са гадове, които не трябва да живеят! 

             После те нещо му казаха тихо, но Горанов пак им повтори същото!  А те, като видяха че е пиян, спряха да говорят с него, дойдоха при нас и запитаха Муравиев, какво правим в тия трапове, но Муравиев не му отговори!  И те пак го попитаха:

                 "Защо не отговаряш?  Не чу ли?"  Тогава Муравиев каза:

                 Не знаете ли защо са ни изкарали през нощта в тия трапове? 

                 Горанов каза, че не сте си изпълнявали нормата, затова!

                 Че кой може да изкопае 10 кубика и да ги пренесе на 200 метра, на дигата? 

             След разговора им с Муравиев, наредиха да ни приберат в лагера и започнаха, един по един, да ни привикват и да ни разпитват, кой за какво е бил бит от Горанов, и т.н.!  След това ни разрешиха да се приберем в помещенията. 

             Така, след два месеца, за първи път легнахме на наровете!  Два месеца припадане, бой, ритници и денонощен непосилен труд!   Неописуеми мъки и страдания!  Всичко това, беше по-лошо от ад!   

             Както по-горе писах, бяха ме осъдили на 1 година, а прекрах в Белене, три години, и една година след този случай, на 4 септември, следващата - 1959 г., заедно със всички други, ме освободиха от Белене!...                                      Това е краят на спомените на Цачев!                                                                                                                

            За съжаление, поради тешките болести и беднотията, Цачев не успя да напише повече и спомените му свършват тук!  Но борбите и страданията му, не свършват с Белене.  След беленския лагер, той е преживял още много години по комунистическите затвори, за да станат общо – 17.

                 В наказателната бригада в Белене, Цачев е бил близък с Крум Неврокопски и Сашо Пършев от София, понеже са били на една възраст.  Пършев, по-късно емигрирал в САЩ, където (по думите на Цачев) е бил убит от гърци, агенти на ДС !?

             Неколко месеца след освобождаването му от Белене, в началото на 1960 г. Цачев изпраща изложение до Генералния секретар на ООН; до президента на САЩ и до Тодор Живков, в което описва при какви условия се държат затворниците и лагеристите в България, и за постоянните политически убийства! Изложението пуска и в пощенската кутия на американското посолство в София! 

             За това изложение е осъден на 3г. и 6м. и прекарва в Старозагорския затвор, до 64г.   От този затвор специално спомена, българския турчин, Мехмед Фауд Юмеров, като добър, честен и начетен човек, бивш представител на Турция в България!

             През 1971г., изселват Цачев, и той се принуждава да направи опит да мине границата, но е задържан недалеч от "Калотино"!  За този опит за бегство го осъждат на 3 г. Но тази присъда, се вижда малка, на комунистите и те го осъждат на още 8 г. затова че бил извършвал строителни работи и сключвал договори с общински предприятия, "не по държавните разценки"!?  Тази прикачена присъда, по официално признание на тогавашните офицери от ДС, е призната за неоснователна, а "Държавен и финансов контрол" отхвърля обвиненията и заявява, че няма претенции към Цачев, но съдът, въпреки липсата на основание, потвърждава присъдата и се произнася така: 

"Като се има предвид личността на подсъдимя, съдът е взел правилно решение"! 

Така Цачев изтърпява и тези 8 години, и то, при най-тежки условия !  Четри години го държат в "наказателна изолация" (запечатка), в смъртните килии на врачанския затвор, където е подлаган на системен тормоз и опити за убийство!  След това е прехвърлен в Старозагорския затвор, откъдето се и познаваме, и 1979г., след 8 години е освободен!  В първи отряд на Старозагорския затвор, Цачев беше близък с Петър Бояджиев, който му бе споделил че е социалдемократ.

             Преди да излезе от затвора, Цачев ме помоли да му препиша на ръка, с най-дребен шрифт, по-важните негови изложения и протести до властите.  Той настояваше да издълбаем токовете на обувките му, с които щеше да излезе от затвора, за да скрием там листчетата и да залепим нови подметки върху тях.  Но за наша изненада, за излизането му от затвора, неговите близки му изпратиха обувки, на които токовете имаха гумени капачки, които се сваляха и в тях се откриваше голяма кухина!  И така, в тях Цачев изнесе от затвора, важните за него, писмени документи.

     През 1984 г. Цачев изтърпява и присъда от 6 месеца, в Ловешкия затвор, затова че казал на кварталния началник на МВР:  “Не спазвате законите, не се интересувате от истината и правдата, а действате като пионки!

      В ловешкия затвор са били заедно с Петър Пасков.                    

По късно, Цачев бе един от първите членове на "дружеството"!  Той не успя да допише спомените си, но ако даде Господ, ще се опитам аз да допиша и публикувам борбите и страданията му за свобода и демокрация, и за идеите на БЗНС.  Но и само беленските му спомени да останат публикувани, няма да е малко, защото от опит знам, че който не разбира от една дума, няма да разбере и от 100 !     

                                                                      

 

 Христо Дафинов Цачев, от с. Д. Липница,  Велико Търновско,

почина на 2 май, 2004 година, – никому неизвестен и ненужен!         

България - след  9-ти септември 1944 г.

 

             "С решаващата помощ на съветската армия", на  8-ми, срещу 9-ти септември, масони и комунисти правят преврат, с който свалят земеделското правителство на Муравиев и забраняват всички партии, неподкрепящи комунистическия "Отечествен Фронт" (ОФ).  От земеделците, легално остава само левото крило "Пладне", което с участието си в ОФ, доста улеснява утвърждаването на комунизма в България!  Водач му е току що завърналят се от емиграция в Англия, Г. М. Димитров (Гемето), а след последвалото засилване влиянието на БЗНС, Гемето е подгонен от комунистите и се укрива в Американското посолство.  Тогава го замества Никола Петков.

             По настояване от Москва, веднага след 9-ти, комунистите, провеждат неколкомесечна кампания за арестуване, измъчване, ограбване и зверско избиване на всички по-видни и по грамотни българи, като:  кметове, полицаи, търговци, учители, свещеници и интелектуалци!   И за тази "активна борба против фашизма и капитализма", убийците - садисти, десетилетия получаваха големи "народни пенсии" и множество привилегии, а наследниците им, днес са първи капиталисти!?

             Всички, заемали дотогава някакви постове в държавата, и непоклонили се на новата власт, са вкарани  в арести, затвори и каторжни лагери.  Освен тях, с присъди и без присъди, в затворите и лагерите са и хиляди младежи, само затова, че са членували или са подкрепяли някоя от многото национални патриотични организации, като, – легионери, бранници и много други.

             Но и отечественофронтовската "идилия" не продължава дълго.  Скоро Никола Петков разбира че комунистите не се съобразяват с никакви демократични правила и норми, а вместо това, методично налагат свой жесток диктаторски режим! 

             Като водач на обединената демократична опозиция, в рамките на прокомунустическия ОФ, Никола Петков получил подкрепата на главния водач на земеделците, до 9 септември – Димитър Гичев.  Така, имайки подкрепата на всички демократични партии и организации, Н. Петков се опитва да се поротивопоставя и да разобличава от трибуната на Народното събрание, налаганата комунистическа диктатура и повсеместен терор, но вече е било късно! 

             Ето и един кратък спомен и на баща ми, за събрание на БЗНС в Княжево, София:   

 – "Земеделците се събираха в един салон, а комунистите се бяха струпали отвън, – викаха и ни замеряха с камъни.  Никола Петков ни ободряваше от трибуната: – "Небойте се другари!"  – Но когато в салона (утрчбше) тичайки влязоха неколко души с окървавени глави, всички постепенно се разбягаха и събранието се разтури!"

             Скоро комунистите арестуват Никола Петков в Народното събрание и го обесват в затвора!   Забраняват и останалите легалните, дотогава, опозиционни партии, и затворите се препълват със земеделци.  А в затворите и лагерите, условията са свирепи!   От нечовешките условия и чрез системни истезания, затворниците биват принуждавани да сътррудничат на ДС и да доносночат срещу своите колеги и познати!  Националистите – легионери, са принуждавани да сътрудничат на ДС, уж, по патриотична линия, а земеделците – по антифашистка! 

По-малодушните земеделци от крилото "пладне", са били подтиквани, публично да заявяват, че "девети септември е светла дата", и даже са принуждавали други да повтарят тази нелепост!  Така, земеделците "пладняри", са насъсквани срещу истинските земеделци и срещу всички неподкрепили политическия параван на комунистите – “Отечествения Фронт” (ОФе).

       Това е една от многото гаври с политическите затворници, но е закономерност за онази тиранична система, в която демократите бяха наричани – фашисти; борците за свобода бяха – врагове на народа, робството беше – свобода, лъжата – правда, а истината – вражеска диверсия!  

 

 

Идеалът на комунистите и реалността в СССР

 

             След комунистическия преврат на 9 септември, от горите и от тайните квартири излизат немногобройните комунисти и комунистически партизани, които преди да хванат гората, са били градски терористи, криминални престъпници и всякакви нехранимайковци, укриващи се от властта и мечтаещи за "съветска комунистическа власт", и в България.

             А ето какво е представлявал по това време "Съветският съюз" – комунистическият им идеал: десетки милиони измрели от нарочно предизвикан глад, или избити; невиждан до тогава в света, масов терор; системно се отнема цялата произвеждана земеделска продукция, а всички по-добри земеделски стопани биват убити или арестувани, и които преживеят издевателствата, загиват в безбройните затвори и лагери на ГУЛАГ, заедно с милионите други невинни жертви на масовия болшевишки терор; и закономерно, голям процент от избитите, или държани повече от 10 години в затвори и лагери, са били комунисти, включително и български. 

             А ето каква е била реакцията на запада, за осъдените на смърт в СССР, в лицето на един от превъзнасяните "пролетарски интелектуалци и хуманисти", – милионерът, Бертолд Брехт:   "Колкото по-невинни са, толкова повече заслужават да умрат"!?

             Този Бертолд Брехт, демагогски се обличал, уж с "пролетарски "дрехи, но скроени от известни моделиери, и ушити от най-скъпия тогава плат !  А в СССР, милиони селяни от поволжието и Украйна, и от цялата огромна страна на "съветите", след като им отнели земята и имуществото, – измират от глад, и цели народи са интернирани на хиляди километри, като, голяма част измират. 

Ето за такава "съветска власт" са се борели комунистите.  Идейната им заслепеност илюстрира следният пример, разказван ни в "разряда" на Старозагорския завор, 1978г., от един много възрастен политически затворник (може би се казваше Бояджиев):

             – Аз, – казваше той, – съм най-старият комунист в България. Член съм на Партията, от двадесет и (не помня точно коя) година!  Ние комунистите, тогава бяхме толкова заслепени, че когато,  след нападението на Германия над СССР, чухме, че в Съветския съюз е обявена амнистия, – бяхме много озадачени, защото мислехме, че там неможе да има затворници"!

             Този колега от затвора, професионално се е занимавал с класическа музика, и е живял в средите на най-известните композитори и музиканти. 

                             По примера и пряката диктовката на съветските болшевики, българските комунисти, и в България, успяват за неколко години да постигнат почти същите плачевни резултати, като в СССР!   На управленски длъжности масово са назначавани напълно неграмотни, но верни хора!  И то не е само в първите неколко години.  На гр. Трън, например, през педесесетте и шеесетте години, кмет е бил Христо Тодоров (Ръста), който през десетина-годишното си кметуване, не е можел да се подписва, та затова му направили специален печат, вместо подпис.

 (По свидетелство на Митко Павлов, от гр. Трън) 

             А какво да кажем за старателно укриваните масови зверства: 

             Починалият преди неколко години, мой приятел – скулптор, Димитър Тодоров Димитров, разказваше за нарязани на парчета арестанти в трънската гимназия, а парчетата с кофи били изсипвани в минаващата през гр. Трън, река Ерма!   Когато попитали един милиционер, за един от арестуваните (имената не запомних), – милиционерът отговорил: 

             — "Ба... ньйга одбвна га изйдоше шбтицете у Ййрму".

             А братът на наскоро починалия юрист, Юлиян, е арестуван, като ученик в гимназията, и зверски убит, заедно с още много други, в отдалечената планинска местност, "Шульин чифлик", – само затова, че е бил член на българска патриотична организация! 

Ще цитирам и откъс от книгата на Николай Илиев:

"Боян Попов – водач на Горяните в Трънско":  

"С утвърждаването на болшевишкия строй, се развихри една нечувана и невиждана кървава вакханалия.  По разпореждане  на Коминтерна, чрез Съветското посолство, още в първите дни след 9.ІХ. са обявени т. нар. "40 безотговорни дни на революцията", през които червените зверове вилнеят из цялата страна;  без съд и присъда избиват цвета на българската нация, – нейната интелегенция, и вършат какви ли не безчинства и грабежи.  А т. н. "Народен съд", през 1945 г. издава смъртни присъди на безследно изчезналите и избитите, с единствената цел, да има основание за конфискуване на техните апартаменти и къщи, в които се настаняват новите властници...

             На 4.10.44г. група арестувани са докарани в месността "Секирица", Трънско, и там са избити:  Драгоман Таков Пеев, Стоян Гогин, Драгомир Йосифов Тодоров, Кирил Христов Тодоров, Кирил Христов Андонов и Тодор Таманджиев.  Подробни сведения за това зверско убийство ни дава и Боян Попов, който като войник станал неволен свидетел при избиването на тези хора.  През същия този ден, следобяд, заедно с един началник от управлението на МВР Трън, и още един войник, закарали с рейс оръжие в Брезник.  На връщане спрели пред седалището на партизаните (групата за прочистване) във Филиповци (трънско), които се били настанили в една къща в центъра на селото, близо до моста.  Отговорник на тази група убийци, повечето партизани, бил един партизанин от Радово. 

Боян влязъл да се види с него (понеже са съселяни) и изтръпнал от ужасяващата картина, която се разкрила пред очите му.  В стаята, съблечени съвсем голи, седели на столове, току-що докарани няколко арестанти, чиито имена споменахме по-горе, – посинели, подпухнали и окървавени от побоищата, които им били нанесли техните палачи.  Последните се въртяли около тях и не преставали да ги блъскат и ругаят. Между арестуваните бил и неговият съселянин Тако Захариев Радичев.  Боян се стъписал от това, което видял.   И докато осъзнае какво става, отговорникът радовчанин дал знак с ръка на другите, а те като че ли само това чакали, – присвили телата на арестуваните с главите надолу, привързали ръцете и краката им ниско за столовете и започнали да ги избиват, като с прикладите на автоматите си, които държели за цевта, им нанасяли удари, където завърнат и им разбили главите.  Боян, въпреки голямата си уплаха и притеснението, което изпитвал, намерил сили в себе си и се застъпил за Тако, върху когото настървено сипел удари радовският партизанин. 

             Чакай бе, какво правиш, – хванал го за ръката Боян, – Тако никому нищо лошо не е сторил и лоша дума за него никой не е казал?  Как така ще го убиваш? – убеждавал го Боян.   Казал му още много неща, че са от едно село и добре се познават, а и той много добре знае, че Тако е невинен.  И дори да е виновен, как така си позволява да убива своя съселянин.  Поне може друг да направи това, и т.н.  Упорито настоявал да остави Тако на мира, да не го убива...  Но вместо да предотврати това убийство, самият партизанин става негов извършител. 

             Какво, уплаши ли се?...  Ако не можеш да гледаш, махай се!  Тако е мръсник!

              И с още 2-3 удара по главата го доубил.  След това убийците извлекли телата на избитите, някои от които били още полуживи, завързали ги голи, за краката с по едно въже за рейса и така ги влачили до клисурата "Секирица", където ги доубили и ги хвърлили под шосето в клисурата.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Секретните указания на БСП

(Този материал е заловен от членове на БДФ, в Казанлък!)

 

УКАЗАНИЯ ЗА ПО-НАТАТЪШНАТА РАБОТА

НА ОБЩИНСКИТЕ И МЕСТНИТЕ ПАРТИЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА БСП

Организация отпор, към ВПС на БСП.  До всички партийни организации на БСП

                                                        

 

       След минималната ни загуба на изборите през октомври 1991 г. не трябва да се губи самообладание, няма място за тревога и страх от загубата ни.  Напротив, казаното от А. Луканов – и когато губим ние пак печелим – важи с всичка сила особено за нашите организации, претърпели неуспех в изборите.  Затова горе главите и на работа защото след не много време правителството на СДС ще падне и ще има нови избори.  Подготовката за тях е изцяло във ваши ръце, затова спазвайте всичко което има в тези указания!

       1. Общински съвети в които има мнозинство на СДС или заедно с други представени общнски съветници трябва да се направи следното:

       1.  Не се противопоставяйте явно на решенията, които се вземат с мнозинство от противниците – СДС или СДС, ДПС, СДС център и евентуално БЗНС.

       2.  Търсете хора от техните редици, които имат амбиция за директори, началници и други.  Предлагайте сътрудничество (тайно) обещавайте и няма да се противопоставяте на техните желания и предложения.

       3.  Много важен момент в работата на общинските съвети е да се поставят наши хора начело в групите на СДС, ДПС, СДС център, БЗНС.

       4.  Ако има лица, които неможете да контролирате или не се поддават на по-горните предложения за кариера в работата, намерете начин те да бъдат отстранени и компрометирани пред обществото.  Компрометирането в никакъв случай да не става от хора на БСП.  Това трябва да стане от нашите в СДС.

       5.  Търсете и внедрете в редиците на СДС деца и внуци на АБПФК, бивши членове на БКП (по възможност млади хора), лица, които са назначени от нашите правителства до 91 г. директори и началници, лекари, учители, управители на фирми.

       6.  Там, където в местните КС на СДС има водачи с изграден обществен авторитет, направете всичко възможно да бъдат отстранени и на тяхно място да се наложат нашите хора, предпочита се те да оглавят партиите в СДС  и оттам целият местен КС на СДС.

       7.  Да се избират лица, лежали по затворите за криминални престъпления и да им се оказва необходимата подкрепа, за да влязат в КС на СДС. Те да се ползват с неафиширана ваша подкрепа.

       8.  Внедрените от нас лица да се подкрепят неофициално и да не им се пречи, напротив, да се използват срещу онези местни лидери, които могат да обединят отново хората и да попречат на изборната ни победа в предстоящите скорошни избори.

       9.  Да се използват всички възможности на изпълнителната власт (кметове, зам. кметове и председатели на общински съвети), които са от СДС за компрометиране.  Опитайте да запазите нашите кадри в общинската администрация.  Да не се завършва или да не се започва ново строителство там, където кметът е от СДС.

       10.  Да се образуват инсценировки с предварителни сценарии, следствия и съдебни дела срещу лицата, водили активна предизборна кампания срещу БСП.  Да бъдат разпорстранявани слухове за тези лица в негативен порядън.

       11.  Важна основна задача е да се получи разцепление в редиците на СДС, да се избере ръководство на СДС, което да е съставено от наши подставени лица и да няма обществен авторитет.  Това са задачите. Решението им трябва да започне веднага защото изборите са на прага ни.

   

Институцията на доверените лица

 

В служение на златния телец

или, как стана трансформацията на олигархията

(Извадка от  "Втора книга на летописите", на  Тошо Пййков)

 

       ... Голямото изнасяне на капитали, тяхното влагане в смесени дружества и западни банки, беше дирижирано от партийната администрация на Горбачов, съобщиха преди време "Интернешънъл Хералд трибюн" и Пари Мач".

       Горбачов и шефът на КГБ, Крючков, стават особено активни в своята дейност по обезпечаване на олигархията, след 13 февруари 1990 г. , когато е отменен чл. 6-ти от съветската конституция, регламентиращ ръководната роля на КПСС.  Приблизително по същото време падна и чл. 1-ви от живковата конституция.  Събитията в София и Москва се дирижираха синхронно.    Какво се случи?

       Заместник председателят на КГБ Филип Бобков (същият е и шеф на Пето управление на КГБ – Идеология и дисиденти, – аналог на българското 6-то управление) съставя по поръчение на Горбачов, план "За ефективно използване на партийната собственоет".  Планът гласи:

                 1)  Явните парични фондове на КПСС и на казионните организации, трябва да бъдат инвестирани открито, само в обществени, социални или благотворителни фондове.  Така ще стане невъзможна бъдещата им конфискация.

       Примери:  Спомнете си как, напук на закона за конфискация на имуществата на БКП и казионните организации, с помощта на министър от СДС, беше трансформирано в акционерното дружество "Софис", имуществото на казионните български професионални съюзи (наследени от КНСБ), – как общественият фонд ТНТМ се възроди след ограбването му в така наречената фондация "Еврика".   Как Мултигруп и Първа частна банка създадоха синдикалната каса "Подкрепа".  – Как  подчиненият на генерал Бобков, офицер от Шесто управление на ДС, Димитър Иванов, стана вицепрезидент на Мултигруп и основа осигурителен фонд.  Как същият, вече открито, посрещна в България началника си по КГБ, Бобков, и написа предговор към книгата му, с многозначително заглавие "КГБ и властта".  Как контролираната синдикална върхушка от "Подкрепа" и КНСБ, работи неуморно "за ефективното използване на поверената ъ партийна собственост" в Бистрица (след наемането ъ от Максуел) и в небостъргача на БПС на Солни пазар.  Как международният аферист Робърт Максуел регистрира на ул "Ангел Кънчев" в София



Тагове:   Белене,   христо цачев,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 10957819
Постинги: 3478
Коментари: 6200
Гласове: 7108
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031