Преди двайсетина години един президент сподели, че в “западната” политическата система вече „няма ляво и дясно; има само горе и долу”. Оттогава, не само уважавам г-н Роналд Рейгън, поради смелостта му да каже истината на хората за съвременната демокрация, но съм съпричастен и към възгледите му. Започнах да се вглеждам под повърхността на политиката. Открих, че думите, с които политиците се обслужват за пред обществото, имат дълбоко манипулативен характер.

 

„Политика” е древногръцка дума и по определението на Аристотел означава: „това, което се отнася за държавата”.

 

„Демокрация“ също е древногръцка . Произлиза от „demos“ - „хора“, и „kratein“ — „управлявам“. Буквално, „демокрация” означава „управление на хората“.

 

В древна Гърция държавата е управлявана от народа. В централната политическа институция – Събранието на гражданите, е можел да участва всеки мъж, навършил 20г. Приблизително 6 000 човека са решавали проблемите с просто мнозинство.

 

С течение на времето обаче, „демокрацията” като „управление на хората“ се превръща в система как да бъдат „ управлявани хората”.

 

Каква е „демокрацията” днес? В общи линии тя се свежда до:

1. Свобода за създаване на организации и за членство в тях;
2. Свобода на словото;

3. Право на глас;

4. Изборност за обществените длъжности;

5. Право на политическите лидери на състезание за гласовете на избирателите;
6. Алтернативни източници на информация;

7. Честни и свободни избори.

8. Равенство пред закона.

9. Гаранции за основни човешки права.

10. Независимост на трите върховни власти – законодателна, изпълнителна, съдебна.

 

Фактът, че се извеждат дефиниции, не означава, че тези дефиниции визират „демокрацията” в смисъла на античността. В тях ЛИПСВА едно съществено определение, без което древният смисъл на „демокрацията” би бил немислим.

 

В своята „Политика“ Аристотел казва: „В демокрацията бедните са царете, защото са мнозинство и защото волята на мнозинството има силата на закон”. А накрая заключава:”Справедливостта в сърцевината на Държавата изисква бедните по никакъв начин да не притежават повече власт от богатите, да не са единственият суверен, а всички граждани да бъдат суверен в степен, пропорционална на броя им. Това е задължително условие, за да може Държавата успешно да гарантира РАВЕНСТВОТО и свободата”. (Подчертаното от мен.)

 

Ако една държава или управление твърди, че се основава на принципите на „демокрацията”, то тази държава или управление ТРЯБВА ДА ГАРАНТИРА не само свободата, но и РАВЕНСТВОТО.

 

И съвременната демокрация декларира равенство. Но това е равенство САМО по отношение на Закона ! А това е дълбоко манипулативно! Изявявам го с пример от нашата действителност.

 

Всяка година растат глобите за нарушенията по пътищатата с благородната цел - превенция живота на хората. Резултат никакъв. Липсата му е сериозен довод следващата година отново да увеличат размера на санкциите. И отново без резултат.

 

За нарушение: превишена концентрация на алкохол глобата е 200-500лв.

За превишена скорост: 200 лв.

 

За едно и също нарушение, една и съща по размер санкция – това е равенството на гражданите пред Закона. Обаче, така поставен, и така разглеждан, Законът не решава проблема – да защитава живота на хората. Хаосът и незачитането на човешкия живот по пътищата продължава. И това НЕ-зачитане не е само там…

 

Както се вижда, при “равенство” пред Закона, крайният резултат – опазване живота на хората, е нулев. Дори и удесеторяване на санкциите ефективността на Закона би била нищожна. Защото по пътищата ще останат само онези, които са в състояние да си плащат глобите. Те ще продължават да я карат по старому: плащам си за да газя хората, а е вярно и обратното – газя хората, защото мога да си платя за кефа да го правя.

 

Санкция от 200лв наложена на шофьор, чиято заплата е да речем средната за страната – 400лв, ще има ефект, защото става въпрос за половината от месечната му заплата. То и 400лв не стигат за да си плати физическото съществувание, та какво да се каже, ако остане дори и месец с наполовина по-малка заплата. Спрямо тези, финансово слаби граждани Законът е ефективен.

 

Но за шофьор, който е има 10, 50, 100 и повече милиони, санкция от 200лв е като ухапване на слон от комар. Затова превенцията на Закона спрямо богатите шофьори има нулева ефективност. В това се корени причината за продължаващия хаос и война по пътищата.

 

Санкция от 200 лева предизвиква само насмешка у милионера, насмешката прераства в пренебрежение, после – в незачитане на Закона.

 

Ако 200лв са 50% от месечните доходи на единия шофьор, то санкцията на Закона трябва да отнема 50% от месечните доходи и на милионера. Но и това е недостатъчно. Ако 200лв се явяват например 0,5% от цялата собственост(40 000 лв) на първия, то при собственост от 10 милиона лева 0,5% е 50 000 лева, а при 100 милиона - 500 000 лв.

 

Понастоящем, в редица европейски страни, странно закономерно разположени западно от нашата страна, наказанието за превишена скорост например е процент от стойността на колата. Така, шофьор с обикновена кола плаща глоба от 500 евро, а този с лимузината – 5000 и нагоре.

 

200 лева санкция и за бедния и за богатия не ги равнопоставя пред замисъла на Закона – превенция за опазването на живота. Законът е дефиниран добре, но начинът му на изпълнение го обезмисля – видно по броя на оскатените и убитите по пътищата, които не само че не намаляват, а се увеличават. Ето защо, равенството САМО пред Закона е манипулативно. Равенство в този вид има за цел да обслужва богатите. И това Равенство, не само че ги обслужва, ами ги прави и да са над Закона, да са недосегаеми от Него. А Законът ТРЯБВА да РЕСПЕКТИРА с еднаква сила и бедния и богатия. Това ще бъде постигнато, когато Равенството пред Закона бъде обвързано и с равенство спрямо СОБСТВЕНОСТТА.

 

Равни сме пред възможността за достъп до образование. Но онези, с Парите, учили в специални колежи и сега пращат децата си там, за което обучение се плащат немислими за обикнвения човек суми – 30 000-50 000 и повече долара за година. Защото САМО завършването на такъв колеж е “карт бланш” за влизане в структурите на Управлението. Докато държавното или общественото образование “маркират” онези, които ще обслужват Управлението – работници, служащи, техници, инженери и прочие.

 

Има Равен достъп до медицинско обслужване. Но хората, от дъното на социалния статус, които не могат да платят дори 20-50-100 лева, а това е повече от 80% от населението у нас, при по-сериозно заболяване заминават директно в гробищата. Докато онези, на върха на социалната пирамида, дори не ползват държавното ни здравеопазване, а специализирани частни клиники, не у нас, а в чужбина, в които заплащането е от 800 и нагоре долара за еднодневен престой. За тях работи и нелегалната, криминална търговия с живи органи.

 

Равни сме и пред възможността на достъп до Природата. Но онези, с Парите, купуват най-привлекателните природни места, ограждат ги за лично ПОЛЗВАНЕ и ЛИШАВАТ обикновения човек от РАВНОПОСТАВЕНОСТТА му пред Благата на Природата.

 

Свободни сме да изкажем мнение. Но не сме РАВНИ пред възможностите да го изявим пред обществеността. Моето мнение ще стигне до хиляда човека. Но онези, с Парите, си купуват списания, вестници, телевизии и правят всяка своя идея достояние на милиони; и могат да я поддържат с месеци и години. За тях работят журналисти, сценаристи, артисти, PR специалисти, реклами, шоута, филми, които защитават ТЕХНИТЕ идеи и принципи.

 

Не са нужни повече примери за да се изяви фактът, че Равенството и Свободата, като Принципи на съвременната Демокрация, се обезсмислят от критерият на СОБСТВEНОСТТА? “Демокрация”, изискваща равенство САМО пред Закона, не е демокрация. За нея важи определението на руския учен Генадий Малкин:

Демокрациятя е най-добрият способ за укрепване на неравенството“ — „Демократия — это лучший способ закрепить неравенство.“

 

Главният въпрос, който стои пред всяка ситема за Управление е въпросът за Властта. Да се установи кой държи Властта, с какви средства е стигнал до Нея, с какви методи Я осъществява, ще сме в състояние да идентифицираме и да квалифицираме вида управлението на Властта.

 

Демокрацията Днес е подменена с тържествуващият тоталитаризъм на наглия, безкрупулен, Глобален Пазар. Пред Него правителствата в раболепна надпревара предлагат държавите и народите си. Властта на този Глобален Пазар не е демократична, понеже не е избрана от народа, не се управлява от народа, и няма за цел благополучието на народа.(Жозе Сараманго – португалски писател; нобелов лауреат за литература за 1998 г; в статията “Какво остана от демокрацията?”, поместена в бр.1 на „Свят и дипломация“).

 

Според Платон държавата възниква заради потребностите на хората. Когато потребностите на обществото престанат да бъдат приоритени за държавата, то държавата, по смисъла на античността, престава да съществува. Затова, финасово-икономическата върхушка не се нуждае от държавност в смисъла на античността. Тя си е създала глобална Държава(Империя) на Парите и Пазара и чрез нея облужва САМО свойте си интереси.

 

В Техниката, електротехниката, електрониката задължително съществува принципът за “обратна връзка”. Например, ако на изхода на захранващия блок на компютъра започне повишваване на напрежението, от което ще последва дефектирането(унищожението) му, то, за да продължи компютърът да работи безавариийно, чрез схема за “обратната връзка” се подава сигнал на входа на захранващия блок, че на “изхода” напрежението расте и е необходимо намаляването му. Този сигнал предизвиква(изисква) корекции в захранващия блок, които да доведат до намаляване на изходящото напрежение. Така, “обратна връзка” предпазва компютъра от унищожение.

 

В пъроначалният замисъл на съвременната демокрация също е въведен принципът на “обратна връзка” – изборите. Ако обществото е недоволно от управлението на политиците на власт, то – обществото, чрез изборите, сменя и политиката и управляващите го политици. Но от години “изборите” са прекратили ролята си на “обратна връзка” – на “изхода” започнаха да се получват САМО резултати изгодни за Управлението. Затова, президентът Рейгън констатира, че съвремената демокрация е преустановила “играта” между леви или десни идеи, философии и политики и е преминала към “игра” между бедни и богати.

 

Срещата на европейските лидери, проведена в Лисабон на 20-21 октомври 2007г. е показателен пример - триумф за съвременната Демокрация. Прие се Закон, който НЕ РАЗРЕШАВА провеждането на обществен референдум по отношение на Европейската конституция. Ето, докъде докараха “демокрацията” Управляващите – ЗАБРАНИХА на обществеността да участва в нея. И това НОВО състояние на “демокрацията” в Европа отсега нататък е бурно аплодирано от присъстващите. И няма как да не се радват – на обществеността, дори и на Запад, вече й е забранено да се бърка в тяхната “демокрацията”.

 

Лично аз съм доволен – “играта” вече е без маска и без грим – демократичен тоталитаризъм в действие !

 

Липсата на “обратна връзка” или обезсмислянето й, не може да бъде компенсирано нито с наемни армии, нито със сили за бързо реагиране, нито с поделения за борба с безредици, нито с растяща по численост полиция, нито с охранителни фирми и охранителна супертехника. Изваждането извън строя на принципът за “обратната връзка” било в техниката, в природата или в обществото, е гаранция, че на “изхода” напрежението расте и ще расте, докато системата дефектира и се разруши...

 

Трябва ли да се чака разрушаването на сегашната система да стане факт, че тогава да се търсят нови модели на управление на обществото? Мисля, че алтернатива на тоталитарния Пазарен Глобализъм трябва да бъдат предложен и разработен СЕГА.

 

Страни от ислямският свят – в Иран например, вече го предлагат като градят вариант на теократично управление.

 

В западната “християнска” цивилизация засега само се дискутира такъв модел, което се посреща от “медиите и журналистите под конрол”(терминология по Ноам Чомски) с обявяването му за ерес. Влечението към ерестта обаче, е неизбежно след като Човешките модели търпят крах. Идва времето цивилизацията да се завърне към Божествения Модел на Управление.

 

Разбира се, че наложеният днес тотален пазарен глобализъм нма нищо общо с демокрацията формулирана в античността. Днешната "демокрация" е един свиреп, див свят на грабеж на "свободните граждани", които в телешки възторг от "свободняи пазар" консумират ли, консумират материални блага, манипулирани от господството на ПАРИТЕ, които и те лишени от първоначалния си смисъл като еквивалент, правят от хората побъркани зомбита. Свободен е богатият, бедният е слуга, роб, никакви "равенства" пред закона, образованието, здравеопазването не съществуват, пълна демагогия. А най-идиотското е, че и природата е "тяхна". НО НЕ Е!
Това не може да продължи вечно, човекът е слаб пред Уредника.