Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.09.2010 20:55 - Циганската работа. Автор: ivoberov

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 2146 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.09.2010 22:06

Разбира се, че циганите, доколкото са нация, са равни на всички останали нации. Освен това те са равни на всички останали народности и племена, и най-вече на ромите (това като шега). Защото циганите са като всички останали хора, само дето са цигани (и това като шега). Същото важи и за българите, и за американците. И българите са като всички останали, само дето са българи, и американците са като всички останали, само дето са американци. Това равенство е основна човешка и европейска ценност, то е вписано в европейските закони и трябва да бъде, както правилно подчертава цяла една поредица от правозащитни и неправителствени образувания, строго съблюдавано. Разбира се, много е спорно, дали равенството в правата трябва да се разпростре и до равенство в отговорностите. Защото според едно разпространено из европейската и най-вече из циганската общност схващане за циганската съдба са отговорни всички други освен циганите. Виновни са училищата, които не им дават образование, виновни са строителите, които не им строят къщи, виновни са правителствата, които не им дават пенсии и заплати като на останалите, виновен е Европейският съюз, който им дава помощи, ама не достатъчно, виновен е, разбира се, Саркози, който ги гони, виновен е дори и Барозу, който само мънка и нищо не прави, а най-вече са виновни онези племена и народности (тоест всички племена и народности освен ромските), които се отнасят към циганите като към цигани, а не като към роми, вместо обратното или нещо подобно. От което следва, че редом със Саркози виновна пред циганската народност е почти всяка баба в почти всяко българско село независимо дали осъзнава вината си или не. Неприятностите идват от това, че съответната селска баба иска да живее, без да е ясно защо точно. За циганите е ясно – иска им се да живеят, за да пият, да пеят, да въртят кючеци и да раждат деца. А защо бабите на село също искат да живеят, без да ги умеят тия работи, не се знае. А за да могат да живеят, тези баби трябва да се прехранват. И трябва да се прехранват сами. Защото никъде по света няма нито една правозащитна или неправителствена служба, която да вземе присърце съдбата на селските баби. И в родните им страни – що се отнася до България, Румъния и подобни, също няма. А и правителствени служби май също няма. А такива за подпомагане на циганите има колкото щеш. Затова, докато бабите на село гледат по няколко кози, овце, кокошки или каквото там се гледа за прехрана, тъй като това е присъщо за българското племенно своеобразие, то циганите от съседната махала правят това, което пък е присъщо за тяхното племенно своеобразие - тоест пият, пеят, въртят кючеци и раждат деца. Обикновено към средата на зимата обаче това мирно междуплеменно съществуване се прекъсва от жесток и неочакван сблъсък. Защото към средата на зимата по вина на Европейския съюз и донякъде лично на Саркози европейските помощи неочаквано свършват. Вече никой не взема присърце безотрадната орис на горките роми и те се чудят как да изкарат зимата. Хайде, по-младите жени ще отидат да се продават, но какво да правят младите мъже с напращели от сила и химически изображения мускули – те се виждат принудени да откраднат всичките кози, овце и кокошки на безсмислените бабички от съседните махали и села, след това да вземат всичко желязно от домовете им, за да го продадат, след това да откраднат, тоест да вземат всичко, което може да послужи за каквото и да било, след това да откраднат за всеки случай и това, което не може да послужи за нищо, а накрая дори да изнасилят бабичките, което, разбира се, е отвратително, грозно и отблъскващо, но пък невинаги се стига дотам, а и освен това трябва да се има предвид трудните условия за живот на ромското население, което е лишено от покрив, образование и средства за съществуване по вина на Европа, Саркози, държавната политика на различните държави и най-вече по вина на местното население, което се отнася към циганите като към хора, които не учат и не работят, а крадат, често проституират и понякога изнасилват. И така по вина на гореизброените виновници в българските и румънските села бабичките вече не отглеждат кози, овци, кокошки и каквото там се отглежда за препитание, горките цигани вече няма от кого и какво да крадат, принуждават се да отидат за тази цел в Европа и във Франция, Саркози, вместо да поеме своята отговорност, ги пъди, а пък френският посланик дори си позволява да дава съвети. … Всъщност така разните световни и държавни служби могат безспир да обикалят около същността на явлението, без да си дадат сметка за няколко съвсем прости неща. Всъщност те точно това правят. Нижат един след друг всякакви доводи и съображения, без да се осъзнаят две, три или четири съвсем прости неща. Първо – става дума за култура. За предавани от поколение на поколение навици, обичаи, адети, предпочитания и възгледи. Едното племе – българското например, от векове казва на своите чада: за да успееш, трябва преди всичко да работиш и да учиш (и всичко останало, разбира се – да си налягаш парцалите, да не риташ срещу ръжена, да се съобразяваш, да превиваш глава и прочее наследени от различните видове робства мъдрости). Другото племе - циганското например, от векове учи своите чада на следното: за да успееш, трябва преди всичко да крадеш. И освен това да крадеш (и всичко останало – да пиеш, да пееш, да изработваш деца, да играеш кючеци, да се веселиш, да се правиш на майстор и прочее наследени от различните видове циганска свобода мъдрости). Могат ли тези две различни култури да съществуват заедно? Могат, разбира се. Те точно това правят. Съществуват заедно от векове. И през всичките тези векове циганите зорко пазят своята самобитност. Което е добре. Много е някак си правозащитно. Само че тази самобитност има цена. И след като толкова държат на своята самобитност, циганите трябва да плащат тази цена. Трябва да се примирят с това, че са бедни, отхвърлени и презирани. Просто е. Като не се къпеш, защото това е твое изконно човешко право, нямаш право да се оплакваш, че ти викат „мръсен”. Като крадеш, защото това било част от обичаите на твоето племе, нямаш право да се оплакваш, че ти викат крадец. Като не работиш, защото това ти било родов обичай, нямаш право да се оплакваш, че си беден. Като си отишъл непоканен на гости и се качваш на масата да връткаш голи кючеци и чупиш чинии в кухнята, нямаш право да се оплакваш, че те пъдят. Тук между другото можем да прибавим едно правило, което важи за разни президенти, решили, че не е зле да понатрупат малко народно доверие: Когато изнасяш проблемите и задълженията си в странство, трябва да се примириш с това, че оттам ти внасят решения - независимо добри или лоши. (Ако някой не се досеща, че става дума за българския президент Георги Първанов и френския посланик, да знае, че става дума за българския президент Георги Първанов, който възропта срещу съветите на френския посланик) … Има едни хора, които не би трябвало да вземат решения, без да са готови за това. И тези хора трябва да бъдат подготвени да вземат решения – включително дали да запазят предаваните им от деди и бащи племенни своеобразия. Тези хора се наричат деца. Подготовката им за вземане на решения се нарича образование. Всъщност като учат децата си да лъжат, да крадат, да не работят и да проституират, и най-вече като не им дават възможност да се образоват (щото днес трябва да донесат еди-колко си лева от просия – иначе бой), циганите потискат и отнемат човешките права на най-чувствителните и безпомощни човешки същества. А това не е ли една от най-отблъскващите прояви на расизъм, пред която грешката на френските власти, уточнили, че депортирането се отнася преди всичко за цигани, изглежда съвсем безобидна? Или ще погледнем явлението по цигански – той го е правил това дете, той да избира дали да го праща на училище, или да го прати на просия. … Това е решението на въпроса. Основното, ако не и единствено решение. Циганските деца да се образоват. Ако трябва и насилствено. В смисъл не да бъдат мъкнати в училище насила, а да бъдат преследвани или най-малко глобявани онези родители, които с действие или бездействие лишават децата си от образование. Да се дават европейски и държавни помощи единствено и само на онези цигани, които пращат децата си на училище. И на онези, които искат да ги образоват, но нямат възможност. Но наистина нямат възможност, а не защото ги мързи да работят и нямат пари. Като, разбира се, бъдат преследвани всички родители, които преднамерено, с действие или бездействие, поради племенно разнообразие или мързел лишават децата си от образование независимо дали са цигани, българи, арменци, евреи или гагаузи. Заради равенството. … Та още нещо за равенството. След като русокосите скандинавци нямат право да пребивават незаконно във Франция, защо циганите да имат. Нима скандинавците са нещо по-долно от циганите? Нима монголците, китайците, американците, индианците и японците да са с нещо по-долни от тях? Защо те да няма право да пребивават незаконно в една държава, а циганите да имат това право. Къде е тук равенството? И не следва ли всички, които са онеправдани в това отношение - китайци, японци, индийци, индианци, германци, американци, българи и новозеландци, да се вдигнат на протест срещу неравенството, дискриминацията и неправдата? А, господин Барозу? … А пък вече циганчето на шестнайсет години, да кажем, вече образовано и готово да взема решения – нека да решава и да избира – дали да последва стародавните предпочитания на своето племе – кражбите, мръсотията, мързела, невежеството, бедността и свободата, или пък да избере тегобите и усилията на образованието, работата и робското съобразяване със закона. Защото иначе пак си остава старото наблюдение - циганите са като всички, само дето не са като останалите.
........................................

И коментар от Григор Симов:
В трънско имаме една тъжна поговорка -
“Надбла се мбкьа на кьо’равога съна”
(Надявала се майка на кьорав син!)
Та и надеждите на Иво Беров, за образованието и за магическите резултати от него, са подобни.
Не знаят ли вече всички, че в училищата ни е достатъчно учениците само да посещават училището, от време на време, и макар по всякакви начини да тормозят и унижават, не само съучениците си, но и учителите, и особено - учителките, накрая пак ще им дадат диполома за завършено образование (А почти същото е и във висшите училища, където, ако не се купи дипломата директно, е достатъчно да се внасят редовно изискуемите такси - или подкупи).

А как и защо се е стигнало до там (или до тук), най-прозорливо и лаконично го е написал и публикувал, още 1928 г. Архимандрит Борис Неврокопски, в брошурата си - "Кризата в нашето училище". Потърсете я непременно в интернет, ако вече не сте я прочели, защото констатациите и аргументите на Архимандрита са "убийствено" точни и верни, и за днешния ни ден!
А от 1928 г. до сега, и в обществото ни, и в "светското" ни училището, положението се е влошило - в пъти!

Ето адрес към извадка от "Кризата в нашето училище":
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/06/06/arhimandrit-boris-nevrokopski-krizata-v-nasheto-uchilishte-1.557678

Нагоре