Значи онази химикалка с която Иван Костов подписа един предприсъединителен договор, а после подари на Дедо да подпише присъединителния, вече ти се е завряла някъде и вибрира около G точката, тирето или квото там ползваш. ТЯ Е НЯКЪДЕ ТАМ. Химикалката химика, хихика и хълцука в твоя угода и просперитет.   Сега да ти обясня основната разлика. При тато беше позор да не работиш. Сега е позор да работиш. А още по-голям позор е да искаш да работиш и да няма какво. С това разликите свършват.    Следват приликите:   Ако си съвсем изпаднал – държавата ти „дава” колкото да не умреш, ама и да умреш – нема лошо. И умирането се плаща. Кеш. На лизинг не може.   Ако не си съвсем изпаднал, значи си социално слаб и държавата те включва в програма за обезпаразитяване. Демек замества ти онова което си придобил с някакви обещания за социална политика. Тези обещания се плащат скъпо и никога не се осъществяват.   Ако се оправяш някак си сам и що годе почтено – държавата ти е враг и цялата и мощ е насочена в усилието да те провери и да докаже,  че не ти е съвсем чист восъка. И да ти наложи съответните санкции.   Ако си в корупционна схема – има два варианта. Или си двигател, или си бушон. В първия случай имаш „приятели”, противници и интереси. Във втория си средностатистическа еденица под названието „глава от населението”. Над тези нива животът тече по непознати закони, понеже никой не се е върнал от там за да каже какво е.   В първия случай си ром, който ползва, ако може, каквото може и живее в свое измерение.   Във втория – значи че си пенсионер, родител, работник, абе някой който ползва МИНИМАЛНИТЕ неща. Като работна заплата, социални грижи, здравна каса, градски транспорт, интегрирана бюлетина, съдебна и други власти, и т.н., за да урежда отношенията си със света.   В третия случай направо си ВРАГ НА НАРОДА. Че кой ти е приятел, бе?! Продаваш услуги, наемаш работници, криеш данъци, с единия крак винаги си в сивата икономика, мислиш, действаш, отстояваш и устояваш. Е, на кого си притрябвал?   В четвъртия случай си посттоталитарно лайно, ама това по мое мнение. Имаш партия, лоби и протекции – само дето протектора си ти. Не знам знаеш ли какво е протектор? Не е презерватив, но може и така да се каже. А има и презервативи с протектор. Така наречените протекционисти.   Над тези нива можеш да си каквото си поискаш, но над тези нива се стига САМО с протекции /виж определинието в предишните две изречения/.   Системата работи много преди да те има и ще продължи много след тебе.   Тъкмо съм стигнал до кръстовището на изхода на Балканите и НЕКЪВ просяк иска да ми мие стъклото. В едната ръка държи парцал, с който размазва мърсотията, в другата камък, в случай че го пренебрегна. Поставя ме в дилема между моя смисъл и неговите нужди. Предлага  ми услуги,  каквито само просяк с камък може да предложи – рекет един вид. Малко е сбъркан – казва,  че бил финансов министър. Да беше крава, прасе, магаре, или друг някакъв скот – да го подминеш. А то сополив просяк с камък. Все повече правителството ми прилича на банда опърпани мангали, просещи с камък в ръка,  на Суходолския прелез. Там тази година убиха човек, пред очите на Брюксел, пардон – на полицията. Абе, Красна поляна в пряк и преносен смисъл. В смисъл - червена.   Сега си набий в главата простата истина, че си функция ограничена отгоре и спри следните неща:   Да мрънкаш, да политиканстваш, да утвърждаваш и отричаш, да се противопоставяш явно и да се примиряваш тайно. Не си връзвай коня за автобуса, не паркирай, не унивай, не пожелавай заплатата на ближния си, нито длъжността му, нито социалния му статус, нито резус фактора му, ни кръвната група, ни вожда му, ни психиатъра, доктора и началника.   Не искай и ще ти се даде... правото да ми бъдеш приятел.

но напоследък само пишем и говорим, и нищо не правим - такива сме си ние българите от малцинството. Но и този проблем е на път да бъде решен с новия закон не позволяващ обидите на каквато и да било основа. С това вече ще станем напълно европейци и най- демократичната държава в света.
ДА НИ Е ЧЕСТИТО !

Някъде четох,че дедото на Дедо е признат в международните среди,а и сред монархическите родове в 1997 год.,което за наш Дедо трябва да значи,че още не е признат щом като дедо му е признат толкова късно и с тази химикалка дето са му подарили сигурно и с нея е подписано за дедо му,дали е същия човек дал му прочутата химикалка и какво ли е трябвало да свърши наш Дедо заради дедо си.