Прочетен: 4711 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.10.2010 19:25
В писмените паметници оставени от дедите ни има доста думи, чиято етимология е все още спорна. Някои спекулират, че се касае за слабо известни титли, или неясни термини като се отхвърля възможността да се касае за лични имена. Разгледаме ли обаче екзотичните титли и термини забелязваме една особеност, те показват връзка с тракийски лични имена...
В различни старобългарски инвентарни надписи намираме ЗИТКО, ЗИТКОМИР и ТУРТУН. Тези думи нямат смисъл в езиците на тюрки, памирци, тибетци и др. азиатски народи, непознати са също на латино и гъркоговорещи. Какви може да са тогава? Защо нашите учени не направиха дори един опит да намерят тълкуване чрез тракийския? Спекулираше се дори , че народът на Орфей бил забравил родната си реч и я е заменил с тази на гърците. Дали е така обаче? В официални римски документи от III-ти век присъстват тракийски имена като Великус ( родом от Сердика – София), Витюс ( от Маркиянополис – Девня), а също и Даленус, Утис...Всички те са били преторианци – личната охрана на римските императори. За преторианската гвардия са се избирали най-силните и най-храбрите бойци...
През VI-ти век тракийските имена са все още в употреба: Беса, Кутила, Сита, Улимут...Това са имена на хора заемащи високи функции в армията на Римската Империя, но помнещи много добре корените си.
Да разгледаме странните думи от старобългарските инвентарни надписи. За ТУРТУН П. Добрев твърди, че има значение – сборен лагер на приходящите военни отряди (Древнобългарска Епиграфика, стр.95), В. Бешевлиев се колебае в тълкуването между титла и съсловно означение ( Първобългарите, История, Бит и Култура, стр. 244). И двамата автори отричат възможността да се касае за лично име. Меко казано това е доста наивно, та войсковата част в Преслав да не е била като малка хайдушка чета, всеки да знае всекиго. Съмнявам се, че в този стар български град е имало само един боил, един жупан и т.н. за да не се налага те да се споменават поименно...Явно някои автори се смущават от факта, че странните думи са имена, но не на тюрки и памирци, а на траки.
Коренът ТУРТ ( ТУРТУН) се среща в тракийското име на божество – Сбел турт. Става дума за гръмовержецът, този, който удря с мълнията. Така и бива тълкувано от траколозите, частицата ТУРТ е сравнена с немсккият глагол stьrzen – събарям, бутам, хвърлям ( Георгиев, Траките и техния език, стр. 581 стр.78), но е пропускат българският глагол търтя- бия, удрям. Търтя е звуково и смислово много по-близка до тракийската турт- бия удрям.Тя от своя страна присъства в като корен в старобългарската туртун, която е лично име със значение боецът, войнът, стражът. С подобна семантика е тракйското име Войнес, което пък е по-старият вариант на нашето Войне, Войно. Частицана ун ( в туртун ) е наставка срещаща се в български лични имена като Белгун, Владун, Годун, Медун, Стратун, Татун и др. Окончанието ун намираме и в тракийски топоними като Баткун.
ЗИТКО (ZITKO) е друга странна старобългарска дума, за която учените се чудят какво точно значение има, а то е повече от ясно. Зитко е лично име – Жит, Житко, то е от пожелателен тип и идва от глаголи жыти –живея. Има и тракийско име подобно на Зитко-Житко, това е SITA...То е известно от надгробен камък на тракийски кавалерист служещ в римската армия. Понеже нито гърко, нито латиноговорещите имат звук и буква Ж, необичайният за тези народи звук се е отразявал с Z ( Zitko ), или S ( Sita ). Умалителната частица КО, която срещаме в Житко ( Зитко) е типична за български имена като Велко, Делко, Златко, Райко. Има я също и в тракийското име Бориско(с).
Вече става ясно, че и ЗИТКОМИР ( ЗИТКОМЕР) не е рядка титла, а лично име, подобно на Жит, Житко, да не забравяме е Житомир. Частицата МИР, МЕР означава велик и присъства в стотици български имена, а и в тракийските Пурмерул, Барзимер...
Виждаме, че странните думи в старобългарските надписи са всъщност неудобни думи за нечии неиздържани теории, понеже свидетелстват за това, че именната система на старите българи е от тракийски произход. Ето защо нашите учени не споменават, че старобългарското име Бузан е вариант на тракийското Бузас, че старобългарското Борис отговаря на тракийските Борискос, и Барис, че старобългарското Прусиан идва от тракийското Прусий, а името на мизийският цар Телеф не е нищо друго освен гръцкото предаване на старобългарското Телец...
Нашата история е била преиначавана от враговете ни в продължение на повече от две хиляди години, истината обаче не може да се крие вечно. Подобно на капка вода тя разбива бавно, но упорито тежкият камък на лъжата, докато в един определен момент той се пропука и разпадне. Светът трябва да знае кои сме ние и кои са всъщност дедите ни. Крайно време е да си получим обратно откраднатата слава и признанието на другите народи за ролята на предците ни в оформянето на европейската култура. Днес сме изправени пред два избора – или уверено да поискаме своето и да се държим като силни и горди хора, или да изчезнем в мъглите на забравата
..............
Зитко и Тортун ги има тук (надпис 8) http://www.kroraina.com/pb_lang/suppl1.html
също и тук (надпис 24)
http://www.promacedonia.org/vb/vb_galerija.html
За Зиткомир провери в Първобългарите, История, Бит и Култура на Бешевлиев.
Надгробният камък на тракиецът Сита - http://www.pyrrha.demon.co.uk/ntombs1.html
Тракийското име Войнес (G 286)
http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/
24-artinscriptions
За други тракийски имена виж тук (Lycian and Phrygian names)
http://books.google.nl/books?id=KVPQAAAAMAAJ&pg=PA45&lpg=PA45&dq=
phrygian+names&source=bl&ots=Kg1Ovc37ZW&sig=
GB1Ay9-ijL6pwqb0qReGTi1QKk0&hl=nl&ei=zkLETNzVNsyWOq_
D9YYM&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=
3&ved=0CCEQ6AEwAg#v=onepage&q=phrygian%20names&f=false
Освен това, две песни описващи едно и също събитие, и записани от различни краища на Родопите и Македония, през 19-ти век, са озаглавени така:
едната - "Женитба на Талатина крале, за дъщере на Ситска крале"
а другата - "Женитба на Талатина крале за дъщере на Китическа крале"!?
Явно става дума за "скитски" крал. Но гърците, както при назоваването, така и при писането на "словени" или "славяни", поради особеностите на говора си, са добавяли по едно "к" и "славините" са станали "склави", склавини".
Така също и названието "скити", е по-вероятно да е "сити" или "кити", а не скити или скитници, както сега го тълкуваме и приемаме за нормално!?
25.10.2010 10:26
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata