Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2010 21:38 - В. Буковски: Политическата коректност - новият тоталитаризъм. Автор: templar
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 4198 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 25.10.2010 21:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Правото на лично достойнство, собственост, равенство пред закона, справедливост, придвижване, вяра... са неотменими и свещени скрижали на човешката цивилизация.
Всички граждански права обаче са заплашени да загубят своя смисъл, ако липсва едно най-първо, абстрактно, нематериално, но може би най-важно за демокрацията право - свободата на словото. Защото без свобода да говориш каквото мислиш, в каквото вярваш и каквото виждаш, не може да има дебат за общото ни съжителство.

Неолибералната демокрация, която безпрепатствено ни залива слад отлива на комунизма и противопоставянето на студената война, все по-отчетливо се опитва да ни налага ограничаване на свободата на словото заради т.нар. "политическа коректност". Първоначално радетелите на тази нова тоталитарна утопия действаха по-меко, със средставата на пропагандата. Напоследък го удариха съвсем през просото и започнаха да налагат наказателна отговорност за нарушителите на "единствено правилната линия на говорене". В резултат, на черното вече не може да се казва черно. Това е по Оруел. Не, това е по Андерсен...

image

Капанът в цалата работа е, че различните обществени малцинства, в чието име се злоупотребява с този  "нов марксизъм" заедно са повече от онези представители на мнозинството, които биха имали воля да протестират срещу пълзящото отнемане на свободата да изказваш мислите си гласно. Рим отстъпва пред варварите, поради мързела на разглезените от цивилизацията граждани... нищо ново под слънцето.

Миналата седмица бях щастлив да чуя смело изказване по темата от Владимир Буковски. Той живее в изгнание, но не работи срещу страната си. Той критикува комунизма и изроденото му наследство в Русия, но не работи за други страни.
Всъщност той е един почтен руснак, който просто казва истината.

А иначе, много преди зората на нехетеросексуалните афроамериканци, празнуващи зимните празници облечени в унисекс дрехи, ние в нашия ГУЛАГ си имахме "доброволно връщане на българските имена" по време на "възродителния процес" . Такова беше политически коректното говорене при онази утопия. 

Хората са създадени от Бога различни. Дори онези, които са произлезли от маймуните - и те са произлезли от различни маймуни... Затова хората са пъстри - има черни, бели, дебели, тънки, мъже и жени, красиви и грозни. Някои могат да тичат бързо, други пеят хубаво... Така е било, така и ще си остане.

Дали обаче не идва времето, когато пеенето ще бъде забранено, за да не се обидят онези, които пеят фалшиво...?



* * *  
Владимир Буковски:

„Събитията, на които отбелязваме 20-годишнина - крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики - не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството на 20-и век, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.

Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябва да се преместят надясно. Нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи - не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. - червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ - тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща, и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи?  Не, - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент.
Според Маркузе, цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология.
„Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. - изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им - по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество, и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен - против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

 Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

Прочетете интервюто ТУК




Гласувай:
3
0



1. liliyanaandreeva - Дано не изкарат Буковски след време масон,илюминати или нещо друго...
25.10.2010 22:32
...и после "...иди доказвай,че нямаш сестра..."Иначе и най-гневният протест срещу тоталитаризма е напразно усилие ако не е "въоръжен" със социално-битов справедлив модел на свободно справедлива общество.Такова общество може да се създаде в календарните градове.
цитирай
2. grigorsimov - Няма как Буковски да е масон
25.10.2010 22:41
Това ваше предположение - обвинение, меко казано, не е сериозно, и по-лошо, не е почтено към истински хора, като Буковски.
цитирай
3. анонимен - Когато фактите говорят...
26.10.2010 09:26
може и боговете да мълчат, но разбира се, не и либералните демократи. Забелязвам, че "liliyanaandreeva" не посочва никакви аргументи срещу доводите на Владимир Буковски (такива няма), но това не и пречи да направи директно внушение, че господинът може и да е "масон или илюминат", от което автоматично произтича, че тезите му в статията са погрешни.
Това е един елементарен манипулативен механизъм, на който могат да се хванат, разбира се, само най-елементарните хора.
Смятам, че когато човек казва Истината, заслужава уважение, а не долни подмолни намеци, понеже Истината е над всичко.
цитирай
4. анонимен - В реч пред студенти...
26.10.2010 09:31
- активисти философът на новата левица, марксистът-ревизионист Х. Маркузе (1898-1979) казва:
Имам една лоша и една добра новина.
Лошата новина е, че учението на Маркс за класовата борба на работниците срешу експлоататорите се провали. Пролетариатът не оправда очакванията, поддаде се на задоволените материални потребности, които му предложи буржоазията и се претопи в днешното едноизмерно общество.
Добрата новина е, че буржоазията все още може да бъде победена. Маркс сбърка, че пролетариатът е автентичната революционна класа. Истинската революционна сила на днешния ден са различните малцинства, “гетата”, които живеят вън от общия ред. Цялата патология трябва да бъде утвърдена за норма, а цялата норма – за патология. Сливането на политическия и сексуално-моралния бунт е ключово за ефективната опозиция. Тогава най-после ще рухне буржоазното общество.
цитирай
5. анонимен - Въпросният марксист...
26.10.2010 09:33
Херберт Маркузе е последовател на Франкфуртската школа. Естествено е и евреин(всички комуняги от Франкфуртската школа са евреи – http://en.wikipedia.org/wiki/Herbert_Marcuse).
Същият този Маркузе казва(в книгата си “Едномерният човек”), че “разпадът на капиталистическото общество и фалшивото му съзнание ще доведе до общество, в което най-големите наслади в живота ще са сексуалните”.

Основна идея във Франкфуртската школа била да се експлоатира идеята на Фройд за “пансексуализъм” – търсенето на сексуално удоволствие и използването на разликите между половете, за да се променят идеите за традиционните отношения между мъж и жена. За да развият целите си, те:

1. Атакуват авторитета на бащата, отричайки специфичните роли на бащата и майката. Това служи и за извъртане на идеята, че семейството е основното място за образование и възпитание на децата. Пример – новината, че децата, отгледани от лесбийки са по-успешни от децата, отгледани в семейство с майка и баща.
2. Насърчават премахването на сегрегираните класове и училища(в миналото момчета и момичета най-често са учили в отделни училища, това е често срещано в САЩ дори през 50-те години на миналия век)
3. Премахнат всички форми на мъжка доминантност. Например, ще се насърчават изяви на феминизирани мъже, гейове, жени в армията и прочее.
4. Обявят жените за “потиснати”, а мъжете за “потисници”.

Вили Мюнценберг, един от основоположниците на Франкфуртската школа, обявява: “Ще направим Западът толкова покварен, че да мирише”(We will make the West so corrupt, that it stinks)
цитирай
6. vencivaleri1951 - Не мога да то дишам този
26.10.2010 13:01
Буковски, биха казали внуците ми:))) През 75та гледах "Княз Игор" и след представлението си тръгнах към квартирата./ в Петербург се развива действието/ Вървях с тълпа от стотина човека, някои от които колеги от университета. На площада пред "Смольны" те се разпяха изведнаж...-Дайте, дайте мне свободу...Запях и аз развеселен, чудейки се какво става...Изведнъж ни обградиха "душегубките" и от тях наизкача омоновци и ни подхвана. Смазаха ни, особено мен. Аз въобще не знаех за какво става въпрос/протест срещу задържането на Буковски/ и нямах никакъв опит в такива неща. Другите се бяха подготвили за случая...С дебели дрехи и шапки, с хокейни подплънки... Няколко човека задържаха , а повечето ни остригаха/тогава стрижеха затворници, войници, и алкохолици попаднали в отрезвител/ Деканът като ме видя ми скочи защо съм се напил...Когато му обясних ситуацията се притесни/може би зарад мен, може би, че негов студент е попаднал на протестен митинг/ и ми каза, да не обяснявам, а да казвам, че съм си пийнал и неочаквано ме хванало повечко и съм попаднал в отрезвител. Тогава може би разбрах какво нещо е КГБ....един уважаван професор/блокадник и кавалер на орден Червено знаме/ се беше притеснил от една наистина случайна ситуация, защото аз бях попаднал там наистина случайно. Дори мислех да се разправям за това , че ме остригаха, но виждайки уплахата в очите на декана се разколебах.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12670456
Постинги: 3667
Коментари: 6570
Гласове: 7396
Архив
Календар
«  Юли, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031