Според официалната историография през VI-ти век  славяните започват да преминават река Дунав, малко по-късно походите им стигат до Бяло Море, а след време славянски племена стигат до Епир, Тесалия, Пелопонес и създават хиляди селища там. В началото на XX-ти век Макс Фасмер прави списък на славянските топоними в Гърция  и анализира имената им...

 
Фиг. 1- Разпределение на славянските топоними в Гърция

Разгледаме ли имената на така наречените славянски селища в Гърция ще забележим един парадокс. Винаги когато един чужд народ навлезе в дадена държава той налага нови и непознати дотогава топоними. Това е напълно нормално, да вземем на пример турското нашествие в нашите земи. Преди него в България не е имало топоними и хидроними съдържащи елементи като кюпрю-мост, дере-река, бунар-кладенец, кьой-село...

Проблемът със славянските топоними в Гърция се състои в това, че те изобщо не са нови, а принадлежат на езикът на най-старото население на Балканите – траките, които според наши и чужди учени са били елинизирано малцинство през VI-ти и VII-ми век. Типични елементи от тракийските топонимия са вис-село, бал, бел-бял, тсиер-чер ( черен), вода-вода, берг-бряг, гара, гора-гора ( планина), бурд-брод, берза-бреза, темен-тъмен, кал-кал и т.н. Тракийските топоними не само, че не изчезват през Ранното Средновековие ( когато траките уж са “забравили” езика си), но и дори се засилват. Намираме ги в Дунавска България, но също и между Епир и остров Крит, от Закинтос до Енос...точно в пределите на завладените от славяните през VI-ти и VII-ми век земи.

Нещо не се връзва, нали? Официално славяните не са роднини на траките, не са били и в контакт с тях, как тогава езикът им ще е като тракийския? Единственото разумно обяснение е това, че хората, които Йордан, Прокопий, Симоката и Марцелин определят като славяни са всъщност старо тракийско население обитаващо свободните територии на север от река Дунав.

Названието славяни е доста подвеждащо, днес то важи за руснаци, поляци, чехи...в древността обаче се е разбирало нещо съвсем друго. Понятието славяни се налага като общо за руснаци, поляци, чехи и др. повече от хиляда години след свидетелствата на Прокопий. В древността като славяни са определени само хората живеещи между Балатон ( Унгария ) и река Днепър ( Украйна).Точно в тези земи са и владенията на гетите, най-смелият и най-праведен тракийски народ. Пред I-ви и II-ри век голяма част от тях бива покорена от римляните, но други остават свободни и извършват многобройни опити за освобождение на събратята си. През VI-ти и VII-ми век те успяват да се съюзят със своите роднини мизите ( наречени още българи) и да отвоюват родината си от легионите на Вечния град...Тези свободни гети са наречени славяни от Теофилакт Симоката, който е пределно ясен – Sclavos sive getas hoc enim nomine antiquatis apelati sunt – Славяни, или още гети защото това бе името им в древността...Т.е. славяни е само алтернативното име на тракийското племе гети, тъй както немци е алтернативното име на германците, а гърци на елините.

“Славянското нашествие” в Гърция е само поход на тракийски племена, които са целели да си върнат родна земя, отдавна заграбена от окупатор носещ африканска кръв. Ето затова топонимите, които така наречените славяни оставят са от същият характер като тези на траките. Славянската керамика намерена в Гърция е като тази от България, славянските украшения, фибули, токи на колани са като тези от България, а не от Полша, Русия и др.

Да разгледаме по-подробно оставените от “славяните” названия на населени места на територията на Гърция. Често срещан елемент е Балта, с варианти, Балтос, Балтса, Балтести, Балтука ( Вαλτα, Вαλτασ, Вαλτέτσι, Вαλστςα, Вαλτουκα...)  Балта отговаря прекрасно на нашата дума балта – блато, чийто по-древен вариант е фригийската белте-блато (колебанието е- а – белте-балта е тракийска и българска диелектна особеност). Значението на блато е бела, бяла, бляскава повърхност. Тъй като бел и бял са изконни български думи то белте и балта със сигурност принадлежат на езика ни.

Трябва да се спомене, че цялата територия на Стара Гърция е осеяна с топоними съдържащи елемента бал, бел ( бял, бел). Бала, Бела, Белла, Белиа, Белитсос, Белосиа, Беле, Бели долос, Белогости, Белискос ( Μπαλα, Мπαλλα, Вελα, Вελλα, Вελιτσος, Вελοσια, Вελη, Вελιδολος, Вελογοστι ).

Друг интересен елемент е Орла с варианти Арлиска, Арла, Орлиакон ( Оρλα, Аρλιςκα, Аρλα, Оρλιακον ). Обяснение дава тракийската дума орол, която всъщност е по-старият вариант на българската дума орел.

Един от най-често срещаните топоними е Гардики, сроден на Гарди, Гардикон, Гардикион, Гардине, Гардена, Гардиста ( Гαρδικι, Γαρδκον, Γαρικιον, Гαρδινη, Гαρδι, Гαρδιστα ). Те са успоредици на нашите думи град, градец, градина, градища и разбира се древните им тракийски варианти гордо, гортина ( град, градина).

Друг широко разпространен топоним съдържа елемент ГАР, КАР, ГОР, отговарящи на тракийската дума ГАР, КОР – гора, планина. Като такива могат  да бъдат посочени Гаритса, Каритса, Гарас, Горитса, Гориску, Гориане, Подгора, Суагора ( Γαριτσα, Καριτσα, Γαρας, Γορτσα, Γκορισκου, Γοριανη, Пοδγορα, Σουαγορα ).

От Птолемей и Ариан знаем за тракийския топоним  Загора, чието име не се нуждае от коментар, но пък нашите траколози все “забравят” да го споменат.

Може би, за да не им се налага да обясняват защо в Гърция “славяните” оставят имена на населени места като Загора, Загори, Загара, Загорион, Загориане, Загориаке (Ζαγορα, Ζαγορι, Ζαγαρα, Ζααγοριον, Ζαγοριανα, Ζαγοριαη ).

В Илиада е споменат мизийският град Зелиа, чието име е обяснимо със старобългарската дума зелие – зеленина. На територията на Гърция намираме Зели, Зелина, Зелица, Зелово, Зелиана (Ζέλι, Ζελινα, Ζελιτσα, Ζελοβο, Ζελιανα ).

Тракийската дума за кал е ...кал. В гръцка територия намираме “славянски” населени места като Каленци, Калица, Калияни, Калиане, Калевица, Калеци ( Καλεντσι, Καλιτσα, Καλιανα, Καλιανη, Καλεβιτσα, Καλετσι ).

Сургаст е древно тракийско божество от чието име получаваме тракийската дума за гост, а именно гаст. Тя се среща и в имената на “славянските” владетели Ардагаст и Пирогаст, които път са титулувани с тракийската титла регас ( цар, владетел)...

В земите на Гърция пък намираме селищата Гастури, Белогости, Гастица, Гостими (Γαστουρι, Γαστιτσα, Вελογοστι, Γοστιμι ).

Eдно от най-често срещаните топоними в Тракия е пара ( Скапто пара) имащ вариант бара ( Зуро бара, Темон бари ), за което В. Георгиев смята, че е свързано с българската дума бара – рекичка. В древноста е било немислимо да се основе някъде селище без да има река наблизо. Названието на водният басейн е определяло и името на селцето....Както можем да очакваме в Гърция има топоними съдържащи елемента бара. Това са Бара, Баро виса, Чер(ни) бари, Ру бара... ( Мπαρα, Мπαροβσα, Τσερ βαρι, Рου μπαρα ).

Тракийските думи за пяна, пена са пана и пена. Намираме ги сред “славянските” топоними в Гърция Пинита, Пенита, Пиана ( Пινιτα, Пιανα ).

Едно от най-старите регистирани тракийски лични имена е Войнес, отговарящо на българските Войне, Войно имащи значение воин, боец. На територията на Гърция срещаме селищата Войникон, Вайенетия ( Βοινικον, Βαγνετια).

И. Дуриданов и В.Георгиев не отричат, че тракийската дума вис отговаря на старобългарската вьсъ-село, селище. В тракийските земи срещаме Висмар, Висия, Висоне, Висанте, Патовиса...а сред славянските топоними на Гърция има Виса, Весане, Висиане, Ратовиса...

Тракийската дума за земя – земла намираме в славянските топоними от земите на Гърция Земелиа, Земеане, Земенон.

Тракийската дума за брод е бурд, бурт. Среща се в славянското населено място Бортопиа ....а в Тракия има град Бурдапа...

Тракийската дума за вода е...вода, тя е лесна за откриване в славянските топоними от територията на Гърция Вода, Водене.

Залтас, Залдас означава злато, златен на тракийски и дава добро обясенние на славянския топоним Златина.

По времето на траките името на река Черна е било записано като Тсиерна.Явно звукът Ч е бил прекалено труден на гърци и римляни, та са били принудени да импровизират. Тракийското прилагателно черна намираме из цяла Гърция в названията на славянските селища Чарне, Черникос, Черновици, Чер(ни) бари.

Тракийската дума за дърво присътства в топонимите Друвета, Дравеск, подобни наименования на населени места намираме в Гърция –Дервисиани, Друва, Дровенон.

Добер е тракийско селище (споменато от Херодот в 5-ти век преди Христа), чието име е обяснимо с нашата дума добър и разбира се съвременните български топоними Добралево, Добринища. На Територията на Гърция просто блика от подобни названия на населени места – Добра, Добри, Доброн, Добриновон, Добрина, Добрус, Добролица, Добране, Добратовон, Добровиста...

За да не бъдете отегчени от премного информация предлагам сравнение на тракийски думи със славянски топоними от Гърция.

тракийска дума – значение – славянски топоним в Гърция

вир – вир - Вирос

дама – дом - Домолеа

звер, зер –  звер, звяр - Зервиане, Зерое-Терон

акмон, камен – камен, камък - Каменикос, Каменица, Камена, Каменик,

коза – коза - Козиако, Козица

оста – уста, устие - Останица, Остима

баба – баба - Баба, Бабу

дебре – дебри - Дебре, Дибре

тато – татко, баща - Тати

таза – газя - Гази

арса, раса –  роса - Росна

стара – стар - Старос

темен – темен, тъмен – Теменион

От тези данни става ясно, че нито траките са изчезвали като народ, нито пък се е появявал нов народ славяни. Прокоповите славяни са непокорените от Рим многобройни гетски племена. Тук може да се възрази, че тракийски думи като град, стар, роса  и др. се срещат не само в българския, но също и в украински, полски, чешки...Това е лесно за обяснение, понеже траките са роднини със скитите, то е напълно естествено, че някои тракийски топоними ще са обясними и с помощна на езика на украинците, които са потомци на скитските племена. Северозападните роднини на траките са венетите, деди на поляци, словени и чехи...Да не забравяме, че венетите ( енетите ) от Мала Азия са трако-троянски съюзници...

Затова не трябва да ни учудва, че и сърби, и украинци имат тракийска река Ибър ( като нашия Ибър), а в земите на поляците тече река Ниса, чието име е сродно на тракийската Нестос. Тракийският хидроним Струмон пък е обясним с полската дума струмиен – поток, етимологията на тракийското селище Курписос се крие в украинският глагол корпати – копая, а тракийската Балзина се тълкува с помощта на словенската дума блазина –греда, мост ( В. Георгиев, Езикът на Траките). Макар и роднини на траките венетите ( словени и поляци) са си отделни народи и не са вземали участие в оформянето на облика на Родината ни.

Ето, няма нищо чудно...Важно е да се разбере, че Великото преселение на народите е съществувало само във въображението на някои хора. Няма поява на нов етнос с име славяни. Хората освободили Дунавска България от римляните са били местни народи, потомци на гети и мизи, за които Страбон казва, че били от един род с другите траки и говорели един и същи език.