Постинг
05.12.2010 07:29 -
Най-големият дарител на катедралата Св. Александър Невски . Автор: zelas
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 3919 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2010 09:53
Прочетен: 3919 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 05.12.2010 09:53
Бог ще спаси хората - вярва ветеранът Добри Добрев, дарил 11 хил. лв. за селската черква в Байлово, 10 хил. лв. за тази в Горно Камарци и 15 хил. лв. за тази в Елешница.
По пътя нагоре, почти в началото на с. Байлово, е черквата, на чийто комин стърчи запустяло щъркелово гнездо. И понеже е събота и в селото на Елин Пелин (получил образованието си и в панагюрската гимназия - б. р.) е още по-тихо и още по-спокойно, сякаш попадаш в друг свят. Портите на светата обител са затворени, но от двора й се чува притъпеният шум от цепене на дърва. Надничам през пролуката и виждам прегърбена фигура да размахва брадвата и да трупа цепениците до себе си. Познавам го.
Това е старецът, който съм срещала пред "Александър Невски" да събира помощи за черквите - 92 годишният дядо Добри, чиято бяла брада и коси са толкова дълги, че от лицето му се виждат само сините очи и усмивката. От много години черковната пристройка с двата високи чемшира е дом и убежище от хорската суета за благия човек, а двете котки - неговото единствено имане. Вътре е чисто и пометено. Над оджака виси гърне с къкреща вода, на леглото се мотае овехтяла кожена шапка за спане, която сигурно е на възрастта на стопанина си, а масата е празна. Това е всичко в неговия "земен живот, защото друго не му трябва". На стената виси платнената му торба, с която сме свикнали да го виждаме. Преди десетина години праведникът изминавал 50-те километра от Байлово до София всеки ден пеша, но сега вече се качва на автобуса и си купува билет.
На празник дядо Добри отключва вратата на обителта и бие камбаната. Недоумява защо Байлово си няма свещеник и трябва да викат чужд само ако някой от селото умре. За черквата дядо Добри казва, че е строена преди повече от 120 години, по времето, когато неговият дядо, също Добри, бил кмет на Байлово, и че той я е осветил с името "Св. св. Кирил и Методий".
След студовете слънцето напича и топлият сняг капе върху плочника под чардака. "Хората отвикнаха да работят, а гледат лесното, искат само машини", казва дядото и се ядосва на този омързеливил се свят, защото е събрал и дал пари за ремонта на покрива, но въпреки това той продължава да тече. "Човеците вече нямат срам от нищо и затова идва злото", мъдрува старецът. Според него животът е тежък, защото няма добро и си спомня разказа на Елин Пелин, в който един селянин закачил звънчета на краката си, за да предупреждава тварите да бягат далеч от него, за да не ги настъпи.
Дядо Добри решил да служи на Бога и на доброто не чак толкова отдавна, защото на младини не бил много набожен. Когато баща му не се върнал от войната, майка му го прибрала от училището, бил в четвърто отделение, и оттогава започнал да работи и да помага в къщната работа и гледането на децата. Като поотраснал, станал земеделец, орял нивите, пасял овцете и сам си правел цървулите и потурите. Разказва ми как се прави сирене и извара. После се оженил, родили му се четири деца. Но нещо не харесал на жена си, затова започнал все по-често и по-дълго да се запилява по манастирите, докато един ден избягал завинаги от нея. Оттогава дядо Добри не обича да разговаря много-много с жените. Къщата в Байлово старецът оставил на сина си, другите му деца се разпръснали по София и Елин Пелин, а на него му е добре тук, в църквата. Сам се гледа, не готви - яде каквото хората му донесат и е доволен, че е здрав и жив да служи на Бога.
Помолих го да влезем в черквата. На прага той се прекръсти и ме проследи какво ще направя аз. Укори ме, че не прибирам правилно пръстите си, защото това е един от символите на нашата християнска вяра. После ме попита за моето и имената на мъжа ми и детето ми - отговорих му: Надежда, Петър и Милена. Дядо Добри ме погледна доволен и каза: "Това са вечни имена", после запали свещичката и ги повтори, а аз сякаш усетих нещо мистично, което обгръща този беловлас човек, и малко се изплаших.
Текст: Надежда Тошева.
Източник: http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=660:2009-10-08-23-22-26&catid=130:2010-02-11-12-23-29&Itemid=118
По пътя нагоре, почти в началото на с. Байлово, е черквата, на чийто комин стърчи запустяло щъркелово гнездо. И понеже е събота и в селото на Елин Пелин (получил образованието си и в панагюрската гимназия - б. р.) е още по-тихо и още по-спокойно, сякаш попадаш в друг свят. Портите на светата обител са затворени, но от двора й се чува притъпеният шум от цепене на дърва. Надничам през пролуката и виждам прегърбена фигура да размахва брадвата и да трупа цепениците до себе си. Познавам го.
Това е старецът, който съм срещала пред "Александър Невски" да събира помощи за черквите - 92 годишният дядо Добри, чиято бяла брада и коси са толкова дълги, че от лицето му се виждат само сините очи и усмивката. От много години черковната пристройка с двата високи чемшира е дом и убежище от хорската суета за благия човек, а двете котки - неговото единствено имане. Вътре е чисто и пометено. Над оджака виси гърне с къкреща вода, на леглото се мотае овехтяла кожена шапка за спане, която сигурно е на възрастта на стопанина си, а масата е празна. Това е всичко в неговия "земен живот, защото друго не му трябва". На стената виси платнената му торба, с която сме свикнали да го виждаме. Преди десетина години праведникът изминавал 50-те километра от Байлово до София всеки ден пеша, но сега вече се качва на автобуса и си купува билет.
На празник дядо Добри отключва вратата на обителта и бие камбаната. Недоумява защо Байлово си няма свещеник и трябва да викат чужд само ако някой от селото умре. За черквата дядо Добри казва, че е строена преди повече от 120 години, по времето, когато неговият дядо, също Добри, бил кмет на Байлово, и че той я е осветил с името "Св. св. Кирил и Методий".
След студовете слънцето напича и топлият сняг капе върху плочника под чардака. "Хората отвикнаха да работят, а гледат лесното, искат само машини", казва дядото и се ядосва на този омързеливил се свят, защото е събрал и дал пари за ремонта на покрива, но въпреки това той продължава да тече. "Човеците вече нямат срам от нищо и затова идва злото", мъдрува старецът. Според него животът е тежък, защото няма добро и си спомня разказа на Елин Пелин, в който един селянин закачил звънчета на краката си, за да предупреждава тварите да бягат далеч от него, за да не ги настъпи.
Дядо Добри решил да служи на Бога и на доброто не чак толкова отдавна, защото на младини не бил много набожен. Когато баща му не се върнал от войната, майка му го прибрала от училището, бил в четвърто отделение, и оттогава започнал да работи и да помага в къщната работа и гледането на децата. Като поотраснал, станал земеделец, орял нивите, пасял овцете и сам си правел цървулите и потурите. Разказва ми как се прави сирене и извара. После се оженил, родили му се четири деца. Но нещо не харесал на жена си, затова започнал все по-често и по-дълго да се запилява по манастирите, докато един ден избягал завинаги от нея. Оттогава дядо Добри не обича да разговаря много-много с жените. Къщата в Байлово старецът оставил на сина си, другите му деца се разпръснали по София и Елин Пелин, а на него му е добре тук, в църквата. Сам се гледа, не готви - яде каквото хората му донесат и е доволен, че е здрав и жив да служи на Бога.
Помолих го да влезем в черквата. На прага той се прекръсти и ме проследи какво ще направя аз. Укори ме, че не прибирам правилно пръстите си, защото това е един от символите на нашата християнска вяра. После ме попита за моето и имената на мъжа ми и детето ми - отговорих му: Надежда, Петър и Милена. Дядо Добри ме погледна доволен и каза: "Това са вечни имена", после запали свещичката и ги повтори, а аз сякаш усетих нещо мистично, което обгръща този беловлас човек, и малко се изплаших.
Текст: Надежда Тошева.
Източник: http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=660:2009-10-08-23-22-26&catid=130:2010-02-11-12-23-29&Itemid=118
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
ОЧИТЕ, ОЧИТЕ НА ТОЗИ СВЕТЕЦ..ТЕ КАЗВАТ ВСИЧКО! ЖИВЕЕМ В МАТЕРИАЛНО И БЕЗДУХОВНО ВРЕМЕ НА СОДОМ И ГОНОМ
А ГОРАН БЛАГОЕВ..НАЙ-БЪЛГАРСКИЯ И СВЯТ ЖУРНАЛИСТ В БЪЛГАРИЯ..НЕГОВИЯ ГЛАС В КЛИПА КАЗВА ВСИЧКО ЗА ТОЗИ СВЯТ ЧОВЕЧЕЦ
НА ФОНА НА ЛИЦЕМЕРИЕТО, НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО,РЕЛИГИЯТА, ПОЛИТИКАТА..ТОЗИ ПОСТИНГ ЗВЪНИ КАТО КАМБАНА И....
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайА ГОРАН БЛАГОЕВ..НАЙ-БЪЛГАРСКИЯ И СВЯТ ЖУРНАЛИСТ В БЪЛГАРИЯ..НЕГОВИЯ ГЛАС В КЛИПА КАЗВА ВСИЧКО ЗА ТОЗИ СВЯТ ЧОВЕЧЕЦ
НА ФОНА НА ЛИЦЕМЕРИЕТО, НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО,РЕЛИГИЯТА, ПОЛИТИКАТА..ТОЗИ ПОСТИНГ ЗВЪНИ КАТО КАМБАНА И....
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Поздрави!
цитирайДали някой от политиците и бизнесмените и другите богаташи ще се замисли върху делото на дядо ДОБРИ?
цитирай
4.
анонимен -
браво
09.12.2010 12:47
09.12.2010 12:47
Една исто4на мъдрост казва;Не ме гледаи 4е съм със цървули- не ми липсва ПРОСТОТА.Защо забравихме простите неща?
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 8248