Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2010 22:43 - Пътят към III световна война - Частният военен комплекс. Автор: brink. и - Възможен ли е краят на американската империя? Автор: alchemist
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3356 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 17.12.2010 22:45


Глобалният елит вече използва "Войната срещу тероризма" като претекст да увеличи драстично военните разходи на Пентагона и чрез държавни поръчки за подизпълнение да създаде масивен военен и разузнавателен комплекс на гърба на американския данъкоплатец. Според изчерпателен доклад на Уошингтън Поуст, шокиращите 1,2 милиона частни контрактори работят за този комплекс. Повечето американци не знаят, че 69% от разположените в тяхно име войници са частни контрактори, а 80% от тях са с друга националност, тоест дори не са от САЩ. Повече от половината войници, разположени в името на Америка, финансирани от американските данъци не се бият за страната си, а за надницата си.

Войните са изключително доходоносно обирджийство, което предизвиква огромна инициатива войните да се продължават. Това е една от причините войната в Афганистан да е най-дългата в историята на САЩ. Тази система доведе до безкрайно състояние на война. Военните разходи, широко разгласявани, че са около
680 милиарда долара годишно,  са всъщност над 1 трилион годишно. От този зашеметяващ годишен разход, 25% са безотчетни, без да се броят милиардите долари от данъци, загубени в следствие на свръх таксуване от страна на частните контрактори в Ирак или пък в следствие на откровени измами.

Този частен военен комплекс е станал до такава степен
неконтролируем, че политиците са принудени да признаят, че нямат представа какво се случва вътре в него. Доклада на Уошингтън Поуст разкрива:

"Свръх секретния свят, който правителството създаде вследствие на атаките от 11 Септември 2001 е станал толкова огромен и толкова потаен, че в момента никой не знае точно колко пари струва на данъкоплатеца, с колко хора си служи, колко програми съществуват в него или колко агенции изпълняват една и съща функция.

Това са някои от разкритията на двугодишно разследване на Уошингтън Поуст, което показа нещо, равняващо се на алтернативна география на САЩ - една свръх секретна Америка, скрита от общественото полезрение, без цялостен надзор.
След 9 години на безпрецедентни разходи и растеж, резултатът е, че въведената система за опазване на сигурността на САЩ е толкова масивна, че е невъзможно да се определи нейната ефективност.

Други констатации на разследването са:
*1 271 правителствени организации и 1 931 частни компании работят върху програми свързани с противодействие на тероризма, националната сигурност и разузнаването базирани в около 10 000 обекта в Съединените Щати.


*Около 854 000 души или 1,5 пъти числото на живущите във Вашингтон D.C. притежават разрешения за достъп до информация и местоположения с ниво "строго секретно ".

В този комплекс има толкова много клетки от които не може да се търси отговорност, и конкурентни крила, всяко от които би могло да се отклони от функциите си и да предприеме атака на американска почва, и да направи така, че да изглежда, че друга "терористична" организация или нация я е извършила. Това може да звучи твърде конспиративно на обикновения наблюдател, но би било поразително наивно да се мисли, че в масивен комплекс като този, с такива възможности, с толкова малко надзор и отчетност, и взимайки предвид заложените огромните суми пари, няма евентуално да се случи нещо трагично. Последствията биха били най-меко казано страшни.

Ние вече имаме случай на доказан вътрешен терористичен акт -
атаките с антракс от 2001г., в следствие на които 5 души загинаха от болестта а 17 други се разболяха. Единственият виновник (според ФБР) - правителственият учен Брус Ивинс се самоуби през 2008г. и ФБР закриха случая.
Няма да е пресилено да се мисли, че всякакви действия отдалечаващи ни от състоянието на перманентна война, както и всякакви съкращения на военните разходи, които биха застрашили съществуването или интересите на най-големите, най-влиятелните и най-доходоносните корпорации в света, ще дадат като резултат подобни атаки, в опит да се възбуди (нов) военен конфликт. Предупреждението на бившия американски президент Дуайт Айзенхауер за "неоправданото влияние" на военно-промишления комплекс, и "потенциала за катастрофално нарастване на скритата власт" бледнее в сравнение с модерния частен военно-промишлен комплекс. И докато много от тези компании в момента разчитат на долари събрани от американския данъкоплатец, то самите те не са част от правителството - те са глобални частни субекти със свои собствени интереси, подобно на банковата система на Федералния Резерв. Всъщност, когато разчоплите материята ще видите, че много от тези частни военни компании се финансират от световния банков картел.

Опитвайки се да разберем действащите зад войната сили трябва да отдадем внимание на думите на носителя на два медала на честта на американския конгрес - бригаден генерал Смедли Бътлър. Той много точно обобщава ситуацията със следните свои думи:
"Прекарах 33 години в морската пехота, бидейки през повечето време охранител от висока класа за големия бизнес, за Уол Стрийт и банкерите. Накратко - бях изнудвач, работещ за Капитализма... Широката общественост плаща сметката. Тази сметка води със себе си ужасен отчет. Новоположени надгробни камъни. Осакатени тела. Съсипани умове. Разбити сърца и домове. Икономическа нестабилност. Тежко данъчно бреме за поколения напред." 

За да получим само два кратки примера за това как банковият картел оперира зад кулисите по време на войни, помислете върху следното. Геноцидната касапница в Африка, която изби над
5.4 милиона души беше ентусиазирано подкрепена от МВФ и Световната банка. В доклад отнасящ се до Африка, озаглавен "Бизнесът с Война в Демократична Република Конго", Дена Монтагю и Фрида Бериган обясняват:

"Международният Валутен Фонд и Световната банка съзнателно допринесоха за воената ескалация. Международните институции за отпускане на заеми хвалеха Руанда и Уганда за увеличаването на техния брутен вътрешен продукт (БВП), което всъщност беше в следствие от незаконното разработване на ресурсите на
Демократична Република Конго (Конго е най-големият производител на кобалт в света, голям производител на мед и злато и притежава 30% от диамантените залежи в света). Въпреки, че МВФ и Световната банка знаеха, че нарастването на БВП на Уганда и Руанда е пряко свързано с войната в Конго, те настойчиво ги даваха за пример за икономически успехи..."

В друг пример за гротескното печалбарство от високите нива смъртност, членове на банковия картел направиха състояния от производството на касетъчни бомби. Вестник Гардиън разкрива
подробностите:

"Смъртоносната търговия с касетъчни бомби се финансира от най-големите банки в света, които са дали заеми или са уредили финансиране в размер на 20 милиарда долара на фирми, произвеждащи противоречивите оръжия, въпреки нарастващите международни усилия за тяхната забрана.

Банката HSBC...(която ще финансира и нашата централа "Белене") е спечелила повече от всяка друга институция, от компаниите, произвеждащи касетъчни бомби. Английската банка е спечелила общо 657.3 милиона лири стерлинги от такси, уреждайки полици и оферти за дялово участие за фирма Текстрон, която произвежда касетъчните муниции... Смъртоносното оръжие може да експлоадира години след сраженията, убивайки и осакатявайки невинни хора...

Голдман Сакс, Банк Ъф Америка, Джей Пи Морган и базираната в UK Барклийс Банк, са също включени в списъка на най-лошите банки (финансиращи производството на касетъчни бомби).

Голдман Сакс (американската банка, която направи 3,19 млрд. долара само за 3 месеца) спечели 588.82$ от банкови услуги и даде заеми на стойност  $250 милиона, на производителите на касетъчни бомби Алиант Техсистемс (
Alliant Techsystems) и Текстрон  (Textron)."

Нека обобщим всичко това - световният банков картел и частния военен комплекс са подобни на вируси извън контрол, изискващи постоянно състояние на война. Те по съществото на своята природа са паразити, които оцеляват и печелят от разрушения. Ако не получат война, те ще си я създадат, в интерес на тяхното собствено оцеляване. Както бившия ЦРУ шеф 
John Stockwell веднъж обяснил:
"Враговете са необходими за това, военната машина на САЩ да се върти."
Това прозрение може да бъде разширено до измеренията на глобалния банков картел: 
Сега врагове са необходими за да се въртят колелата на световния банков картел.
Под прикритието на "Войната срещу Тероризма" те предприеха мащабна кампания на насилие извън САЩ, като системно ограбват икономиката и намаляват гражданските права в САЩ. 

И тъй, докато щатското и световното население става все по-радикално, а околната среда става все по-враждебна, с все по-ограничени природни ресурси, в отчаян опит да удържи властта си, глобалният банков картел ще ескалира световните, повсеместни, престъпни, военни нападения.
Това е Пътят към Трета световна война.


Възможен ли е краят на американската империя?
Автор: alchemist

В политиката, както и в медицината,  лечение, основаващо се на погрешна диагноза, е почти винаги безполезно, и дори влошаващо болестта, която е трябвало да лекува. Днес САЩ страдат от достатъчно много обществени злини. Повечето от тях са свързани с милитаризма и империализма, които почти доведоха до колапс на нашата конституционна система. За нещастие никоя от мерките, предложени до този момент от американските политици и анализатори не стига до корените на проблема

Според едно проучване на NBC News/Wallstreet Journal, публикувано на 26 април 2007, около 78% от американците смятат, че страната им се движи в погрешна посока. Само 22% мислят, че политиките на администрацията на Буш имат смисъл – най-ниският процент по този въпрос от 1992 насам, когато Джордж Буш старши се кандидатира за втори мандат – и изгуби. Онова, по което хората не са единодушни, са причините за техните съмнения и преди всичко, какви трябва да бъдат решенията на проблемите.

Разликите в мненията по този въпрос са огромни. Макар че мнозинството от запитваните намекват, че причините трябва да се търсят в недостатъците на самата политическа система, повечето от тях очевидно очакват системата да проведе курс на промяна по един повече или по-малко автоматичен начин. Според един репортаж от New York Times, американските граждани вече са дарили 113,6 милиона долара за президентските кампании на Хилари Родам Клинтън, Барак Обама, Джон Едуардс, Мит Ромни, Рудолф Джулиани и Джон Маккейн.

Ако тези хора наистина вярват, че един президентски избор, след година и половина, ще промени съществено начина, по който се ръководи тази страна, то те просто са пропилели парите си. Както казва Ендрю Басевич, авторът на Новият американски милитаризъм, „Никой от кандидатите-демократи, съревноваващи се да заменят президента Буш, не обещава да промени системата на проверки и баланси  (checkand balances)…  Целта на опозиционната партия е не да намали властта на президентството, а да го завземе, не да ограничи прерогативите на изпълнителната власт, а просто да ги получи за себе си“.

Джордж У. Буш наруши по очебиен начин клетвата на своя пост, която го задължава „да защищава конституцията“, а опозиционната партия беше извънредно неохотна да му потърси сметка по този въпрос.
Сред различните „престъпления и простъпки“, които при по-различни политически обстоятелства със сигурност биха довели до процедура за отстраняване на президента, между другите са: президентът и неговите главни съветници упражниха натиск върху ЦРУ да направи една
Национална Разузнавателна Оценка за атомните оръжия на Ирак,
за която както администрацията, така и разузнавателното управление знаеха, че е напълно невярна. По-късно те използваха тази оценка, за да оправдаят войната. След като започна агресията в Ирак, администрацията едностранно преразгледа местния и международен закон, за да позволи измъчването на пленници в Абу Граиб и Гуантанамо Бей, както и в други тайни затвори по целия свят.

Нищо в текста на конституцията, а най-малко - клаузата за върховния командващ, не позволява на президента да извършва престъпления. Въпреки това, само дни след атаките от 11-ти септември, президентът Буш е подписал тайна заповед, разрешаваща един нов политически похват, наречен „извънредно предаване“, според който на ЦРУ е разрешено да отвлича навсякъде по света хора, заподозрени в тероризъм и да ги предава на затвори в страни като Египет, Сирия или Узбекистан, в които мъченията са нормална практика, както и в тайни затвори на ЦРУ извън САЩ, където самите агенти на управлението ги подлагат на мъчения.

На домашната сцена, въпреки предаването, от страна на Конгреса, към администрацията на нови пълномощия за наблюдение над гражданите, нейните представители предпочетоха да ги игнорират и по собствена инициатива предприеха широко шпиониране на американски граждани без дори да се погрижат да си осигурят необходимите по закон разрешения за това и без да докладват на Конгреса за тази програма. Тези действия са първостепенни нарушения на акта за събирането на разузнавателни данни от 1978 г., както и на четвъртата поправка към конституцията.



Разпространяване на лъжи и деградиране на демокрацията

Без съмнение катастрофалната война в Ирак е събитието, което убеди мнозинството американци, че страната върви по погрешен път. Но самата война не е нищо друго освен израз на едно имперско президентство и унизителна неспособност на Конгреса да изпълнява конституционните си задължения за ограничаване на президентската власт. Ако правителството беше функционирало по начина, предвиден от отците-основатели, войната не би могла да се случи. Дори и сега демократичното мнозинство не е склонно да използва властта си за ограничаване на разходите, за да спре финансирането на войната и по този начин да ограничи все по-нарастващото влияние на военнопромишления комплекс.

Един основен проблем на американската социална и политическа система е неспособността на медиите и особено на телевизионните новини, да информират обществеността за истинския обхват на неконституционните действия на изпълнителната власт.
Както казват Фредерик О. Шварц и Азиз Хук, авторите на
"Непроверявана и небалансирана: Президентската власт във времената на терора":
„За да могат гражданите да упражнят конституционното си право на контрол чрез избирателната урна, те първо трябва да знаят какво върши правителството от тяхно име“.

Вместо да разкрият лъжите и манипулациите на администрацията, медиите активно ги подкрепяха. А първата поправка на конституцията защищава пресата, точно, за да може тя да проникне през булото от потайност, което е най-силното оръжие на всяка бюрокрация. Като резултат от неспособността на медиите, демократичният контрол върху правителството от страна на гражданите не може – а и не можеше по принцип, да бъде упражнен. Гражданите на САЩ се превърнаха в неми зрители, докато множество идеологически екстремисти, групи със заложени интереси, Ахмед Чалаби и неговите иракски емигранти, Израелското лоби, петролната и автомобилна индустрия, привържениците на войната, съюзени с военнопромишления комплекс, както и представителите на интересите на военната клика, по същество използваха правителството за собствените си цели.

Някои уважавани професионални журналисти виждат тези провали не толкова като резултат на нечия лична низост, а по-скоро като дълбоки структурни и културни проблеми в съществуващата днес американска система. В едно интервю с Мат Тайби, Сеймур Хърш, един от водещите разследващи репортери на Америка в продължение на четирийсет години, представя нещата така:

Всички институции, от които ние обикновено бихме очаквали да ни защищават – най-вече пресата, но също и военните, администрацията, Конгреса, всички те се провалиха. … Според мен най-големият провал е този на пресата, тъй като той е най-очебиен. Какво може да се направи, за да се коригира тази ситуация? (дълга пауза) По принцип би трябвало да бъдат уволнени деветдесет процента от редакторите и директорите“ (а собствениците кой ще уволни? - там е проблемът!).

Една Made-in-America човешка катастрофа

Измежду провалите, споменати от Хърш, особено поразителен е този на военните, напомнящ провала във Виетнам, отпреди повече от трийсет години. Би трябвало да се предполага, че военното командване е било донякъде поучено от поражението от 1975. Вместо това, военните отново отидоха на война, напомпани от собствената(?) си пропаганда – особено свързаните едно с друго убеждения, че САЩ били „незаменимата нация“, „единствената свръхсила“ и „победителя“ от Студената война, че те били „Новият Рим“, подобен на който никога не е имало в света, притежаващ „пълно господство“ във всяко отделно кътче на планетата. Представата, че САЩ са неоспорим военен колос напук на целия свят, на който никаква човешка сила не би могла да се противопостави, беше високомерна глупост, която с неизбежност трябваше да въвлече страната в сериозни неприятности, както и стана в края на краищата.

Вместо да се държи по професионален начин, нашата армия нахлу в Ирак с прекалено малко сили; не успя да отговори по адекватен начин когато големи части от иракската армия (и партията Баас) преминаха в нелегалност; допусна оргия от грабежи и беззакония в цялата страна; не се подчини на заповеди и игнорира утвърдени международни задължения (включително задължението на една окупационна сила да защищава съоръженията и богатствата на окупираната страна – особено, в този случай, Багдадския национален музей и други археологически места с неоценима историческа ценност); накрая, по един напълно некомпетентен начин, тя само разпали пламъците на едно всенародно въстание срещу окупаторите, като извърши безброй много насилия срещу невъоръжени иракски цивилни граждани.

Според Ендрю Басевич, „нищо не може да се направи, за да се спаси ситуацията в Ирак. Вече не е по силите на САЩ да определи изхода от събитията там“. Бившият американски посланик в Саудитска Арабия, Час Фриймън, заяви по повод скорошната стратегия за „натиск“ в провинцията ал-Анбар „подсилването на един провал едва ли може да послужи като заместител на една негова корекция“.

Символично, един много ясен знак за надигащата се в Ирак катастрофа дойде от стрна на онази смела но анонимна сунитска жена, която от август 2003 насам публикува незаменимия блог „горящият Багдад“. Нейното семейство, съобщи тя, най-после се е предало и е решило да напусне страната, присъединявайки се към ония два милиона нейни сънародници, които вече са напуснали. В последното си съобщение тя писа:

Има моменти, в които усещането за несправедливостта, поради която трябва да напуснеш страната си само защото някакъв идиот е решил да я нападне, е просто нетърпимо. Несправедливо е когато трябва да напуснеш, за да можеш да оцелееш и живееш нормално, когато трябва да се разделиш с онова, което остава от семейството и роднините ти … И за какво, всичко това?“

Генералът в оставка Бари Маккафри, командир на 24-та пехотна дивизия през първата иракска война, който доскоро беше един от постоянните привърженици на военната стратегия на Буш, сега изведнъж радикално промени тона си: „Никой иракски правителствен служител, коалиционен войник, дипломат, репортер, служител на неправителствена организация или бизнесмен, не може да се движи по улиците на Багдад или Мосул, Киркук, Басра, Тикрит, Наджаф, Рамади, без тежко въоръжена охрана“.
В едно друго изказване той
заяви
: „Американската армия бързо се разпада“


Една от темите, премълчавани от правителството, военните и медиите, е за расисткия престъпен манталитет на обикновените американски войници по време на операции в чужбина. Отчасти като резултат от привичния расизъм, който е неизбежна част от мисленето на множество американци, както и от пропагандната подготовка, на която те биват подлагани по време на обучението си, те не гледат на едно нападение над невъоръжени „боклуци“ и „хаджии“, като на убийство. Мълчанието по тази тема започна да се разсейва, едва през май 2007, след един доклад на Екипа за психическо здраве към армията беше издаден на вестника San Diego Union-Tribune.  Основаващ се на анонимни наблюдения и интервюта, включващи 1320 войници и 470 морски пехотинци, изследването разкрива, че само 56% от войниците биха докладвали за нападение или убийство от страна на колега над невъоръжен гражданин, докато при морските пехотинци процентът е още по-нисък – 40%. И ако, както биха утвърждавали някои, такова насилие срещу беззащитни хора винаги е неизбежна част от работата на професионалния войник, то единственият отговор може да бъде, че в бъдеще САЩ трябва много по-стриктно да избягват участие в такива империалистически, несправедливи войни.

Източник

Чалмърс Джонсън



Тагове:   САЩ,


Гласувай:
4
0



1. анонимен - ВОЙНАТА,
18.12.2010 16:36
ВЕЧЕ НЕ Е СРЕДСТВО ЗА ЗАВОЮВАНЕ НА ТЕРИТОРИИ.ТЯ ДАЖЕ НЕ Е И СРЕДСТВО ЗА
"ИЗВЛИЧАНЕ НА МАТЕРИАЛНИ БЛАГА".ДАЖЕ И ТОВА,АКО БЕШЕ,ПРИ ЦЯЛАТА СИ ПЕРВЕРЗНОСТ,БИ ИМАЛА НЯКАКЪВ "СМИСЪЛ".В НАШИ ДНИ ВОЙНАТА,ПО МОЕМУ,
ПРЕСЛЕДВА ДВЕ ОСНОВНИ ЦЕЛИ:
1)ДА ДЪРЖИ СВЕТА В НЕСИГУРНОСТ И СТРАХ И ОТ ТОЗИ СТРАХ ДА СЕ ИЗВЛИ-
ЧАТ ПЕЧАЛБИ,ПОД ФОРМАТА НА ВОЕННИ РАЗХОДИ ВЪВ ВСЪВЪЗМОЖНИТЕ
ИМ ФОРМИ.
2)ЧРЕЗ ВОЕННИТЕ СРЕДСТВА,"НА ЗАКОННА ОСНОВА",ДА СЕ ПРОВЕЖДАТ ВСЕВЪЗМОЖНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА зЕМЯТА,
СЪС "ЗАКОННИ СРЕДСТВА".ДА СТЕ ЧУЛИ НЯКЪДЕ ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА НА
САМ,"СВЕТОВНАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ" ДА Е ОСЪДИЛА НЯКОЯ ВОЙНА С ПОСЛЕД-
ВАЩИ И ПРИЛОЖЕНИ СЛЕД ТОВА ОСЪДИТЕЛНИ ПРИСЪДИ?

НО И ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ИМА НЯКАКВА НАДЕЖДА:

ОТ ИСТОРИЯТА ЗНАЕМ,ЧЕ,КОГАТО ЕДНА ВОЙНА СЕ ПРЕВЪРНЕ В "ПРОФЕСИОНАЛ-
НА",ДЪРЖАВАТА НЕМИНУЕМО ЗАГИВА:
ХАНИБАЛ Е БИЛ ВЕЛИК ПЪЛКОВОДЕЦ И ГЕНИАЛЕН СТРАТЕГ,САМ Е НАБРАЛ ,
ОБУЧИЛ И ЗАПЛАЩАЛ НА СВОЯТА АРМИЯ,НО ИЗОСТАВЕН ОТ КАРАГЕН,СЛЕД
17 ГОДИНИ "ВЪРШЕЕНЕ" ИЗ ИТАЛИЙСКИЯ ПОЛУОСТРОВ,В КРАЯ НА КРАИЩАТА
Е БИЛ ПОБЕДЕН ОТ РИМ,С НЕГОВАТА НАРОДНА И ПАТРИОТИЧНО НАСТРОЕНА
АРМИЯ
САМИЯТ РИМ Е ЗАПАДНАЛ И В КРАЙНА СМЕТКА РУХНАЛ ПОД УДАРИТЕ НА
"ВАРВАРИТЕ",СЛЕД КАТО ОТ НАЦИОНАЛНА Е ПРЕМИНАЛ КЪМ "ПРОФЕСИО-
НАЛНА" АРМИЯ И ТО В ПО-ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ ТЯ Е БИЛА ОТ НАЕМНИЦИ НЕРИМ-
ЛЯНИ ,А ДАЖЕ И ОСВОБОДЕНИ РОБИ.

МИСЛЯ,ЧЕ ИЗВОДИТЕ СЕ НАТРАПВАТ САМИ!
цитирай
2. анонимен - ...
19.12.2010 19:44
Хубава статия. Съгласен с теб #1. Само да добавя, че такива империи каато Рим и СЕЩ се сриват бавно - твърде големи са. Но края им се вижда ;)
цитирай
3. balgarski7vinarki - niama spokoistvie,mai niama i da ima
19.12.2010 22:58
Gaden sviat, gadni voenni, gadni v.promishlenizi, da puknat dano.
Proklinam gi ot moe i ot imeto na vsichki , koito sa jertvi na izmislenite im voini i orajia, i mnogo silno ot imeto na Planetata, koiato se gotvi da se otarsi ot vsichko tova
Amin, dai Boje.
цитирай
4. kocil - Скоро, съвсем скоро
22.12.2010 15:16
ще се срине и картоненият тигър, наречен САЩ, или по-скоро ционистките им покровители. Прекалено много им се събра вече, не им стигнаха две световни войни и безброй локални, алчността им е безкрайна. Няма война в света без тяхно участие. Като разбира се, ако могат, продават оръжие и на двете воюващи страни. Накрая идват и прилапват ресурсите им за жълти стотинки. Жалки паразити, смучещи цял свят като пиявици. Но няма нито една голяма империя, която да не се е сринала. Рано или късно рухва под собствената си тежест.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13057179
Постинги: 3672
Коментари: 6584
Гласове: 7471
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031