Знаех си че най-голямото изкушение ще е с дъх на сено. И ще го изживея с приказките си. Но не мога да се стърпя: ”Все е чудо било”. То бива, бива “изместване” на ценности и оскверняване на същности, но този път, по Рождество лукавството ни се маскира по-скверно от всякога.

Най-красивите ни момичета се разсъблякоха в най-изгубената ни територия – селото, в първия по рода си еротичен фермерски календар. Единственото място, където все още е жив спомена: що е това чиста жена, любов и благодарност към Господа.

Та там, в нашто “еротизирано” по рождество, село бабите, които след година, две съвсем ще изчезнат, ми разказват как на хорото момата и ергена не са се хващала за ръка, а през кърпа, докато “не се познаят”в брака. В благословения, чрез църковна венчавка, брак - въздигнат до Небето. Та да пуснат в новото семейство Господа, преди “другия”, лукавия - дявола.

Гледам омърсените месеци на този календар, предназначен “да вдига” българлското село и съм сигурна, че подобно безумие и изгубване на границите на добро и зло може да се сравни само с поп звезди, облечени като монахини или реклами, които разиграват сцени от Библията. Например “Тайната вечеря”, на която Господ Исус Христос казва на Апостолите: - “Поздравявам ви, роди се новия Голф”. Получават го наготово. Няма мистика, няма тайна, няма Творец, нито негов Промисъл. Има един голф, който Апостолите получават “с панделка”.

И за тези момичета-няма тайнство, няма брак, няма “ерген”. Има подърък - те разсъблечени и поднесени на стената на българския фермер - месец по месец. 

Не мога да повярвам. От сутринта телевизиите се задъхват от буквална реклама. Те водят диалози и монолози – как са се чувствали момичетата от календара, колко мляко за колко време са издоили и за първи път ли им е. И всяка дума от контекста има свой чист автентичен първообраз в Текста на едно друго – истинско слово.

Селото е игра. “Вдигането му” става лесно. Вече се харчи - цитират се продажбите  на продукта само за една сутрин. Всичко уж е същото. Само дето това семе няма да даде плод. Не съдя. Може би лист по лист от този календар трябва да помислим и за собственото си лицемерие. И собстевния си непродуктивен живот, който често се оптиваме да компенсираме, в илюзорен свят, който не иска усилие, дейност и подвиг.