Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2010 09:35 - Фанариотската измама наречена 'Българско покръстване от гърците'. Боцмана (да е жив и здрав). Автор: lado
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3474 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 29.12.2010 09:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ето, че темата за "покръстването" се обогати с още едно доказателства против фанариотската измама наречена "Българско покръстване от гърците при цар Борис – Михаил Кръстител".
Паметника е „Historia B. Platinae de vitis pontificum romanorum” писана от Onvphrii Panvini (Онуфрий Панбини или Панвини) и издадена от Еpiscopo Padibornensi (Епископ Падиборненски) през 1600 г. В увода е указано, че паметника е писан между папствата на Пий V – (S.Pнo V, 1566-1572) и Климент VІІІ (Clemente VIII, 1592-1605). Нека все пак видим каква е гледната точка на Папските летописци, за разлика от фанариотските, който е особено ценен, къй като не визира българите като генерално действащо лице, за да се подозира някаква манипулация с това, а е животоописание на папа Николай Велики.

Този паметник е животоописание на римските папи по средновековен образец. На стр.139 е Папа Николай І, чийто име е свързано с прочутите „Отговори на папа Николай до българите”. Ето какво пише Онуфрий Панини за Папа Николай І, наречен Велики (Мagno):

„. . . Omnes aute ea dem dicirius,eadem lapimus, eadem iudicamus. Ium vero ioannes videntibus oinnibus, eadem fe conferuaturum iureiurando & scripto confirmauit. Atque ita soluta synhodo, loannes Ravennam ad suos redijt. libera tus autem hac molestia pontifex ecclesiam Dei genitricis (qua prius antiqua, nunc vulgo noua appellatur) restituit, egregijs que pixturis exornauit, Regem Bulgarorum cum omni provincia ad side Christi litteris & fanis admonitionibus convertit, eis dem que Bulgaris episcopos & presbyteros dedit, qui neophytos in side confirmarent, pulso Photino, cuius fraude in errorem Bulgari di lapsi fuerant . . .” (курсив мой)

„. . . Българските крале във всяка провинция, където се проповядва Христовата вяра увещават и налагат на българските епископи и презвитери да се съобразяват с посланието на Фотий, както и нововерците да го потвърждават, което заблуждава българите. . „


Това е времето преди VІІІ Вс.Събор (869 – 870г.), нарочен на „Кръстителен” за българите и на „Борис І Кръстителя”. Т.е. времето когато Фотий е все още Патриарх в Константинопол и разпространява своите прочути „Окръжни” до Източните Патриарси с явната цел и изтъкване, че Конст. Патриарх е ключовата фигура в християнския свят. Една несъмнено междуведомствена религиозна битка.

Какво имаме, като основно в текста:
1. Имаме български крале. Няма да търсим какви са точно титлите йм, но, че не са „ханове”, „канове” или ”кагани” е очевидно.
2. Тези български „regem” се разпореждат в провинции, а „провинции” по това време има само на едно място в Европа – в Римската империя. Т.е. „българските крале” СА на римска територия и се разпореждат с тази територия. Е, какви са в този случай тези „крале” и „провинции” – "подведомствени началници" на "римски земи" или „царе” на „държавата България” ?. Един въпрос с понижена трудност на който може да отговори всеки второкласник от българските училища. За обучени в други училища въпроса може и да е фатално неразбираем.
3. Имаме съобщение, че тези крале налагат друго верую (Фотиевото) на „български епископи и презвитери”. Това означава многобройни християнски общини, наречени „български”, които имат ДРУГО верую, различно от Фотиевото, т.е. различно от Константинополското официално за момента. Трябва обезателно да обърнем внимание на термина „за момента”, защото Константинополските „религиозни” християнски разбирания се менят почти при всеки нов Император, докато за българското християнско верую нямаме сведения за такава постоянна мутация.



На 141 стр. изненадите продължават:

Ето и текста от „Vita Hadrianus II” :

. . . .Habita еtiam in eadem Synhodo longa contentio est , Bulgari ( quorum legati tum aderant ) fedine romane an Conftantinopolitane subiecqti essent. Tandem vero Basilio contradicente,Romane sedi adiu dicantur. Quare Hadrianus a Bulgaris rogatus, ut virum vita & doctrina in prouinciam mitteret, cuius auctoritate & exemplo in fide Christi retinerentur: tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit, qui ecclesias illas ex sententia ad meliorem cultum redigerent. Hi aute sucre Sylvester subdiaconus Leopardus Anconitanus, Dominicus Tarvisinus, qui re omnem ex sentetia pontificis breui composuere. Quan quam Bulgari non ita multo post donis & pollicitationibus a Constantinopolitanis corrupti, pulsis Latinis facerdotibus, Graecos receperint: quae quidem fedi?io multorum malorum incendia inter Graecos & Latinos suscitauir. . . . .

Превеждам по смисъл:
Папа Адриан казва, че българските въпроси (предложения – rogatus) са православни и защищават Светата Троица (tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit). И по нататък съобщава, че Леопардис от Анкона и Силвестър са замесени в гръко-римско-българските препирни, и когато латинските свещеници са „ударени” (pulsis) от българите, гръцките (разбирай императорските от Константинопол) свещетници отново се домогват до контролираните от българите провинции. Ето такива безразсъдни са постъпките между гърци и латинци, обобщава летописеца.

Какво е най-интересното тук:
1. Несъмнено това, че Светата Троица (tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit) която техните (българските) църкви (qui ecclesias illas) изповядваха (redigerent ) като предишно истинско верую (meliorem cultum). Предполагам, че цялото изречение може да има и друг смисъл, тъй като глагола redigerent ми е смислово неясен, НО упоменаването на Светата Троица, като ОБЕКТ на диспут мужду латински емисари и български легати е налице и ясно заявено. Т.е. на VІІІ Вс. Събор имаме теологичен спор, от една страна българските епископи и презвитери в лицето на българските легати и от другите две страни, Константинопол (плюс източните Патриарси – на Антиохия, Йерусалим и т.н.) и Рим.
Българско покръстване е отбелязано единсвено с думата neophytos, но затова пък тази дума се използва и до днес, като нарицателно име (Неофит Рилски в близкото минало) за означаване на новопосветени и „нови българи” във вярата. Тези неофитиси (neophytos) са един пост фактум, заявен СЛЕД реалното съществуване на български Епископи и Презвитери, т.е. та СА „новите” българи в християнската вяра, а не са „първите” българи в християнската вяра.

Това е ново доказателство, че „Българското покръстване” делегирано и продължаващо да се разпространява, като официална догма в пост комунистическа България, като еднократен акт на фанариотската църква, е измислено единствено за да може фантома „хан Борис” да пристигне на запенен звезден кон с парче вкиснато месо под седлото, българите да се третират като гости на Балканите, като за тяхна исконна Родина се сочат пустините на Азия.
Възражения по паметника (документа) има ли ?
Поздрави.

 


Тагове:   България,


Гласувай:
9
0



1. анонимен - Май е време
29.12.2010 14:24
Многа пъти и на висок глас да се обърне внимания на юдеохазарите и техните тъпи последователи (комунисти социалисти глобулисти и подобно измет) къде в Азия им е територията ,що не са си я запазили (кои са факторите) да си прочетат техният Фрийдман - кои са . И да спрът да се правят на такива каквито не са.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13057127
Постинги: 3672
Коментари: 6584
Гласове: 7471
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031