В протокол 17 намираме откъс, който следва да събуди значителен интерес най-вече у онези духовници, сдушващи се и сработващи се с равините, за да постигнат някакъв вид уж “религиозен съюз”:

"Ние сме се погрижили добре от много отдавна да дискредитираме духовенството на гоите и по този начин да обезличим неговата мисия, която в днешно време би могла да ни създаде значителни пречки. Влиянието му върху хората намалява с всеки изминал ден. Навсякъде вече бива огласена свободата на съзнанието. В последна сметка е само въпрос на време кога ще настъпи окончателното сгромолясване на християнската религия.”

 

Един доста любопитен откъс от същия протокол гласи, че еврейската раса притежавала определени умения в изкуството да напада:

“Нашата днешна преса ще изложи религиозните и научни дела така, че да лъсне некадърността на гоите, използващи винаги толкова слаби и невзрачни изрази в своите нападки, докато за нашата раса тези умения са така присъщи”.

Следващото е от ХV протокол:

"Под наше влияние изпълнението на законите на гоите е сведено до минимум. Уважението им към правораздавателната система е подронено в резултат на либералните трактовки, които ние прокарваме в тази сфера. Съдилищата решават така, както ние им диктуваме, дори и в най-важни случаи, в които са намесени основни принципи или политически въпроси, разглеждайки последните в светлината, в която ние ги представяме пред управлението на гоите, чрез агенти, с които на пръв поглед нямаме нищо общо, както и използвайки създаваното от вестниците и други канали (медии – бел.прeв.) мнение”.

Твърденията за ефективен контрол над пресата са безбройни.

Ето какво се казва в ХIV протокол:

“В страните, наричани “напреднали”, ние създадохме безсмислена, долнопробна и мръсна литература. За късо време след нашата намеса във властта, ние отпърво ще насърчаваме нейното съществуване, за да може тя да влиза във все по-голямо противоречие с писаните и устни изявления, които ще излизат от нас”.

И в ХII протокол:

“Ние вече сме постигнали такъв контрол (над пресата) в наши дни, че всички новини се получават през няколко агенции, в които те се събиратот всички краища на света. Тези агенции ще станат наши собствени институции, служещи на нашите цели и намерения, и ще публикуват само онова, което им разрешим”.

Същият нюанс долавяме и в VII протокол:

"Трябва да принудим правителствата на гоите да предприемат мерки, които ще приведат в действие нашия ясно формулиран план, намиращ се вече близо до своята победна цел, като се възползваме от влиянието на управляваното обществено мнение, създавано от нас с помощта на тъй наречената “велика сила” на пресата. Последната, с малки изключения, незаслужаващи внимание, вече се намира изцяло в наши ръце”.

Нека резюмираме ХII протокол:

"Ако вече сме успели да овладеем обществото на гоите до такива предели, че почти всички да виждат световните дела през оцветените стъкла на очилата, които ние им поставяме пред очите, и ако няма нито едно правителство, което да издига срещу нас някакви бариери – наричани от глупавите гои “държавни тайни” – какво ли ще стане, когато бъдем признати за господари на света и поемем универсалното управление?”

Еврейската нация е единствената, която притежава тайните на останалите нации. Най-важният момент е фактът, че могат да се доберат до каквото поискат, когато го поискат – ето какво биха свидетелствали много тайни книжа, ако можеха да заговорят, а така също и мнозина пазители на такива книжа, ако решаха да се разсекретят. Истинската световна тайна дипломация днес представлява система за предаване на т.нар. “секретна информация” на няколко души, които принадлежат към една и съща раса и нито едно правителство по света не е в служба на еврейството до такава степен, до каквато е нашето понастоящем.

РАЗПРЪСВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ПО СВЕТА

Протоколите не отразяват разпръсването на евреите навсякъде по лицето на земята като някакво бедствие, а като процес, който спомага за по-лесното привеждане в действие на Световния им план. Ето какво отразяват няколко реда от ХI протокол:

“Бог ни е дал на нас, Неговите Избрани Хора, дисперсията като един вид благословия и онова, което винаги е изглеждало като наша слабост, всъщност е наша огромна сила. По този начин ние вече сме НА ПРАГА НА СВЕТОВНОТО ГОСПОДСТВО”.

Твърденията за постигнатото, които се излагат в IХ протокол, биха били на пръв поглед само големи думи, ако не бяха подплътени с мощна и конкретна реализация. Ето как в една точка думите и делата се срещат и припокриват:

“С оглед да не развалим преждевременно институциите на гоите, ние сме поставили върху тях ръка по един ефективен начин, изпилявайки носещите шини на техните механизми. Отначало тези институции притежаваха строг и точен ред, обаче ние създадохме либерална, своеволна и разпусната администрация. Ние се справихме със съдебната система, избирателите, пресата, свободата на личността и – което е най-важно от всичко – образованието и културата, сиреч крайъгълните камъни на свободното съществуване”.

"Ние сме заблудили, подлъгали и деморализирали младежта на гоите, посредством образованието, вкарвайки в него принципи и теории, които по природата си са неверни и ние това го знаем, обаче трябва да насърчаваме тяхното все по-широко навлизане в живота. Над могъществуващите закони – без реално да ги променяме чрез противоречиви интерпретации – ние създадохме нещо изумително по отношение на резултатите”.

На всички хора им е известно, как въпреки обстоятелството, че ефирът никога не е бил повече изпълнен с теории за свободата и безумни декларации за “права”, винаги е имало постоянно и стабилно “орязване” на личната свобода. Вместо да бъдат приобщавани един към друг, под покривалото на социалистическата фразеология, хората биват докарвани до едно необичайно тясно обвързване с държавата, след което всякакъв вид закони могат да се насаждат върху “обезвредените”, т.е. на практика “лишените от свобода”. Една мощна и стабилна тенденция към систематизация, в която всяка фаза е базирана върху някой крайно целенасочено постановен “принцип”, бива упорито натрапвана и – колко любопитно! – щом някой любознателен изследовател почне да си пробива път към авторитарния център на тези – да ги наречем – “движения за регулация на хорския живот”, веднага открива евреи на власт!

РАЗЦЕПВАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО ЧРЕЗ “ИДЕИ”

Методиката, с която протоколите работят, за да разрушат обществото, е очевидна и ясна. Необходимо е тя да се разбере, ако някой поиска да открие значението на различните насрещни течения и водовъртежи, които придават такъв безнадежден характер на потока на съвременния живот. Хората, които са объркани и обезкуражени от различните гласове, нашепващи им днес нестройни теории, всеки от които звучащ приемливо и обещаващо, биха могли да открият сигурен ключ към същината на гласовете и смисъла на теориите, ако просто разберат, че в тяхното объркване и обезкуражаване се състои истинската цел, която се преследва. Неувереността, колебанието, безнадеждността, страхът – ето елементите, с които всеки многообещаващ план и предлагано разрешение на обществените проблеми изобилстват. Това са състояния, които заложената в протоколите програма цели да създаде. А всяко днешно състояние е доказателство за ефикасността на тази програма.

Наистина, подобно начинание изисква време, а в Протоколите се заявява, че това време е минало; говори се за векове.

Изучаващите този въпрос откриват програмата от тайните документи, обявена и вкарана в действие от еврейската раса още от началото на нашата ера.

Били са необходими 1900 години, за да бъде докарана Европа до сегашното и състояние на подчинение; в някои страни подчинението се постига по насилствен път, в други то е политическо, но във всичките е икономическо. Обаче на същата програма, с почти същата степен на успешност, в Америка и бяха необ-

ходими едва 50 години! Това че центърът на еврейството се намира в Америка, намери израз както в средствата, използвани на Мирната конференция*, с цел да бъде утвърдена и укрепена властта на евреите над Европа, така и в силния натиск, дошъл откъм Съединените щати. Но всичко не приключи със самата конференция.

Цялостната методика в Протоклите би могла да бъде описана с една дума – дезинтеграция. Развалянето на всичко, което е било направено, създаването на безнадеждно дълъг период от време, през който всички опити за възстановяване да бъдат осуетени, постепенният упадък в духовния живот, спадът на общественото доверие – всичко това да продължава дотогава, докато онези, които стоят извън създадения хаос, решат да протегнат спокойно своятадълга ръка, за да установят контрола си веднъж завинаги. Ето я цялата философия на процедурата!

В Протоколите съвсем отчетливо се заявява, че първата им победа над общественото мнение е постигната чрез налагане на идеи, които се въртят около “демокрацията”. Ще рече, че идеята е оръжие. А за да бъде една идея оръжие, значи тя е в разрез с естествения ритъм на живота. Следователно, става дума за теория, която е противопоставена на фактите от действителността.

Обаче никоя идея (или теория), влизаща в такова противоречие, не може да се очаква да пусне лесно корени и да се превърне в управляващ фактор, освен ако не се възприема от човешкия ум като разумна и смислена, вдъхновяваща или изобщо добра.

Истината често изглежда безумна; истината често е потискаща; истината понякога ни се струва злокобна. Обаче тя си има едно вечно преимущество – че е истина и каквото и да се основе върху нея, не може да създаде объркване. Първата стъпка не води до контрол над общественото мнение, но насочва нещата нататък. Струва си да отбележим, че тъкмо сеенето (на “отровата на либерализма”), както се казва в Протоколите, е първата стъпка според тези документи. Там е посочено, че: "За да добием контрол над общественото мнение, най-напред е необходимо да го объркаме”.

Истината е една и вековечна. Тя не може да бъде объркана, обаче този фалшив, но иначе толкова привлекателен либерализъм, който се сее нашироко и който узрява под еврейските грижи в Америка по-бързо, отколкото в Европа, лесно може да подведе човек, понеже няма нищо общо с истината. Той е една грешка, а грешките имат хиляди форми. Вземете една нация, партия, град, общност от хора, сред които е била посята “отровата на либерализма”, и ще можете да я разцепите на толкова много частици, колкото са индивидите в нея. При това съвсем простичко – чрез пръсване между тях на определени модификации на оригиналната идея. Това е част от стратегията, позната добре на силите, които с невидима ръка контролират мисленето на масите. Теодор Херцел, този еврейски патриарх, човекът, чийто кръгозор бе по-широк, отколкото на който и да било съвременен държавник, и чиято програма бе успоредна с тази от Протоколите, е знаел всичко това преди много години, когато е казал, че ционистката (сиреч, закодирано “еврейската”) държава ще се роди ПРЕДИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА. Херцел е имал ясна представа с какви безкрайни деления и разпокъсвания ще бъде претрупан и осакатен “либерализма”, който той и неговите предшественици са посадили.

Процесът, на който всички гои са станали жертви, но евреите никога – никога евреите! – е просто следният: да бъде създаден и утвърден идеалът за “широкомислието”. Ето каква е фразата, която се появява и присъства във всяко еврейско възражение срещу публичното споменаване на еврейството. Тази именно фраза е свързана и със Световната програма. Можете често да чуете: “Ние смятахме, че вие сте твърде “широкомислещ” човек, за да изразявате подобни мисли.” Това е някакъв вид ключова дума, индикатив за състоянието на ума, в което е желателно да бъдат държани гоите. Състояние на една безсилна толерантност.

Състояние на ума, в което се мълвят безсмислени фрази относно “Свободата”; фрази, които служат като опиат за съзнанието и ума и които позволяват неща от най-различно естество да бъдат извършвани под прикритие.

А фразата, лозунгът, е много важно еврейско оръжие. (“Във всички епохи хората са приемали думите за дела” – Протокол V) Реалността, стояща зад дадена фраза, Протоколите открито признават, че не съществува.

Хората се раждат вярващи. За известно време те могат и да повярват в “широкомислието” и под един ужасен обществен натиск, упражнен съвсем целенасочено, открито биха го прегърнали и възприели. Обаче “широкомислието” е твърде “тясно”, т.е. плитко, за да подхрани корените на живота! Хората имат нужда силно да вярват в нещо. За доказателство на последното отбележете неоспоримата сила на местните вярвания на туземците (индианците), изповядвани от хора, които са богато надарени с дух на независимост. Заровете се, обаче, дълбоко в корените на онези “забранени” теми, които в някаква степен засягат еврейството – веднага ще се окажете “тясномислещ”. Други хора намират за по-убедително да култивират онези гледища, които обещават широк път, по който да няма сблъсъци на мнения по жизненоважни въпроси и никакъв риск от обвинения в  “нетолерантност”. Накратко, те прехвърлят всички техни съзерцателни сили към активния живот. Дори, както е написано в Протоколите, “за да бъдат отклонени вниманието и мислите на гоите, интересът им не трябва да бъде насочен към индустрията и търговията”. Тъкмо това отклоняване на вниманието от материалната база, което предлагат Протоколистите, а и подобните им еврейски пропагандисти, се смята за най-здравата им хватка. “Широкомислие” – сиреч, грубо зарязване на жизненоважни въпроси – ето кое се явява веднага в ума на материално мислещия човек! В рамките на тази по-низша сфера на мислене могат да бъдат открити всичките раздори, които днес смущават света.

Това значи – както всичко около нас показва – заклеймяване на стремежа за печалба, та дори и евентуалното изчезване на печалбата! Или, иначе казано, това значи, че висшето изкуство на мениджмънта дегенерира в чиста експлоатация. Резултатът ще бъде безразсъдни действия от страна на мениджърите и опасно разбунване на духовете сред работниците. Обаче тук става дума и за нещо още по-лошо – разцепление в обществото на гоите. Не разделение между Капитала и Труда, а разцепление между гоите, намиращи се от двете страни на трудовия процес, както потвърждават и Протоколите: “За да стане възможно безпрепятственото дезинтегриране и разрушаване на обществото на гоите, индустрията трябва да се постави на чисто спекулативна основа”.

С еврейските капитали от едната страна на трудовия процес, влияещи върху производителите, и еврейските агитатори и подривни дейци от другата страна, насъскващи работниците, ние се намираме в едно състояние, от което “световните управници”, изпълняващи залегналата в Протоколите програма, трябва да са изключително доволни.

Да видим сега IХ протокол:

"Ние може да се страхуваме от обединените усилия на мислещите гои и сляпата мощ на масите, обаче сме взели всички мерки срещу евентуални случайности, издигайки стена от споделен антагонизъм между тези две сили. По този начин сляпата мощ на масите остава в наша подкрепа. Ние и само ние ще бъдем техни водачи. Естествено, ще насочваме тяхната енергия за постигането на нашите цели”.

Показателен за това, че те са удовлетворени във висша степен, е фактът, че не само не вършат нищо за облекчаване на световното положение, но очевидно имат желание още да го влошат. Мероприятията, предвидени за целта – освен ако раболепно сгърченото пред еврейската власт тяло на гоите не се сдобие с нов гръбнак! – ще доведат Съединените щати до ръба на болшевизма. Евреите добре владеят цялата методика как да предизвикат изкуствен дефицит и високи цени. Тя вече е била изпробвана във Франция по време на Революцията, а сетне и в Русия. Всички отличителни белези вече са налице и в нашата страна.

Не е трудно да се проследи генеалогията (родословието) на еврейските идеи за либерализъм, още от техния зародиш, до най-скорошните им проявления в живота на гоите. Целеното объркване е вече налице! Цялостният психологически климат сред хората днес носи белезите на насажданите смущения. Те вече не знаят в какво да вярват. Най-напред им се представя един набор от факти, сетне друг. Отпърво им се дава едно обяснение на съществуващите условия, после друго. Липсата на обективност е твърде остра. Прилага се цял арсенал от обяснения, които практически не обясняват нищо, а само задълбочават объркването на хората. Самото правителство изглежда сякаш е с конски капаци и всеки път, щом подхване някаква поредица от проучвания, се оказва по загадъчен начин така оплетено, че процедурата максимално да бъде затруднена. Тъкмо този аспект с влиянието върху правителствата на гоите е ясно изразен в Протоколите. Прибавете към това и яростната атака спрямо чисто човешката склонност към вяра в религията, която обикновено е последната бариера за събаряне, преди насилието и грабежа да си проправят път без никакви угризения.

Като заключение на този общ поглед върху методиката в Протоколите нека кажем, че всичките еврейски усилия са съсредоточени в създаването на по-голямо объркване. Можем да очакваме, че ще доведат до още по-безпомощно състояние.

И това състояниеще бъде крайното изтощение. Не е нужно въображение, за да се прозре какво значи това. Изтощението днес е едно от състоянията, които сериозно заплашват хората.

Войната и нейното разгръщане поставиха началото на изтощението; “мирът” и неговото объркващо проявление почти го завършиха. Хората вече вярват във все по-малко неща, а и очакват още по-малко. Доверието е изгубено. Инициативата почти липсва. Провалът на движенията, лицемерно определяни като “народни”, е толкова явен, че едва ли е останал още някой, който да мисли, че някакво народно движение въобще е възможно. Така е казано и в Протоколите:

“Да изтощим всички чрез разногласия, безредици, вражди, глад, болести, незадоволени нужди, докато гоите не виждат вече друг път за измъкване, освен да се подчинят на силата на парите ни”.
(Х протокол)

 

"Ние така ще изтощим и изхабим гоите с всичко това, че те ще бъдат принудени сами да ни предоставят международен авторитет, който, чрез своята мощ, ще ни даде възможност без особени усилия да погълнем всички правителствени сили на света и да създадем суперправителство. Затова трябва така да направляваме образованието в обществото на гоите, че ръцете им да увисват от безсилие и обезкуражение пред лицето на каквото и да е начинание, в което се изисква инициатива”.

(V протокол)

Евреите никога не са били изморени или изтощени. Никога не са били в затруднение. Такава е истинската психологична характеристика на онези, у които е и хляба, и ножа. Тъкмо неизвестността изтощава най-силно ума, постоянното лутане сред течения и влияния, чиито източник е неизвестен и чиито цели са непонятни. Да вървиш в мрака е уморителна работа.

А гоите правят това вече от векове. “Другите”, имайки ясна и прецизна представа за какво е всичко, не са се затрили. Дори преследванията са поносими, ако са разбираеми, а пък световното еврейство винаги е знаело точно къде и кога някое преследване ще съвпадне със схемата на нещата. На практика гоите са страдали повече от преследванията срещу евреите, отколкото обратното, понеже щом тези преследвания приключат, гоите се озовават отново в тъмнината, както всеки път, докато юдейството просто подема своя многовековен марш към една цел, в която непоколебимо вярва, и която – както казват някои, които имат задълбочени познания относно еврейските корени, но въпреки това могат да бъдат също жертви на изтощението – то ще достигне. Така или иначе, пътят може да се окаже революцията, чрез която евреите да затегнат своята хватка. А може пък и гоите да извършат своя революция, чрез която да се освободят от тази хватка, но тя трябва да е толкова радикална, колкото са били всичките средства на еврейството. Съществуват мнозина, които изразяват сериозни съмнения, че гоите са способни да извършат такова нещо. И може би наистина не са.

Но нека поне научат кои са техните завоеватели

 

Копирайте и публикувайте, или поне съхранявайте, поредицата от книгата на най-известния производител на масови автомобили - Хенри Форд, а и всичко което ви хареса от този блог!