Забелязах, че Митар се заглежда някъде високо, и разбрах, че полугласно брои комините на къщите от нашия род Захарич, и някак тихо, като на себе си, проговори:

– Да, има четринайсе...

– Има, куме, слава Богу, и повече ще станат – отговорих му аз (поп Захарич).

– Ее... лошото е, че няма да станат – самоуверено каза Митар.

– Нека Бог запази тези, които сега пушат, пак ще е добре – казвам му аз.

– Де да имаха тоя късмет – отговори сериозно той, а в очите му искри някаква чудна тъга.

– Виждаш ли, мой куме – продължи Митар – тези 14 комина, от които сега димът се вие така хубаво?

– Виждам.

Ее, куме..., ще дойде време, когато нито един комин от тези къщи няма да пуши... Ще надвисне над тези твои гнезда някаква огнена сила, та от тези къщи камък върху камък няма да остане.

– Чия ще е тази сила Митре?

– Силата на железни коли и на братя, дето се изродиха на небратя, те ще идат с тези коли.

– Кога ще стане това?

– Ти куме мой, няма да го доживееш, но твоите внуци ще доживеят.

. . . . . . . .

 

И есента на 1943 г, когато частите на титовите комунистически партизани, във фронтално нападение, през река Дрина, преминаха (от Босна) на територията на западна Сърбия, партизанските предвождащи части допряха почти до самия град Ужице. Фронтът на "Народоосвободителната войска" се простираше на голяма ширина, започвайки от град Прибой, на река Лим, все до село Перуча, при Байна Баща.

Като преминаха планината Шарган, фронтът малко се стесни, заемайки южните части от планина Тара и севрените поли на Златибор. Върховният щаб реши, партизанските сили да преминат течението на река Детинйе и така да завземата Ужице.

Главната и решаваща битка на нашите сили, против окупаторските войски, се разигра в село Кремна. Макар и малобройни, и по-слабо въоръжени, партизаните успяха да изтласкат цялата българска 24-та дивизия, до това село, в непосредствена близост край Ужице. Българските командири спешно поискаха помощ от Германците, в самолети и танкове, каквито те, като пехотна дивизия, нямаха. Виждайки че ще падне и самият град Ужице, с което и техният малък гарнизон ще бъде заплашен, Германците бързо изпратиха на своите съюзници два танкови отряда и една комбинирана ескадрила самолети.

Благодарение на бързата помощ, българската 24 дивизия, след всекидневни боеве, едва си върна своите предишни позиции на планина Шарган, но с големи загуби. Минавайки отново през село Кремна, войниците от българската дивизия, защитени от германските танкове, палеха и убиваха всичко, което им се изпречваше. Понеже на самия вход към селото, непосредствено до главния път Ужице - Сараево, се намираха къщите на Захарич, българите запалиха първо тази махала.

Във всеки жител на Кремна те виждаха комунист, а във всяка селска къща - "партизанска позиция".

Като в широкото дворище на тази махала, започнаха да палят, грабят и убиват всичко живо, което се намираше в къщите и около тях. Така, измежду другите, убиха и Джурджа Очоколич, момче, което нмямаше и 15 години, ученик в Ужичкото учителско училище, близък роднина на тази фамилия (Захарич).

Когато къщите изгоряха и от тях останаха само зидовете, неколко български подофицери седнаха в германските танкове, които бяха докарали до самите пожарища. В неразбираем бяс, насочиха таковите дула към и стреляха в тях, все докато и основите на вече разрушените къщи не изравниха със земята.

Не беше пощадена ни кременската богомолка, наричана Чйлия (Килия), в която свещениците от рода Захарич, заветно пазеха части от Вртошкото евангелие и ред други ценни и важни за нашата национална култура, непроучени редки книги.

На това Тарабичево видение от бъдещето, ни подсети, 1950 г. видният кременчанин Даргутин Джурджич, който в тези бурни дни на окупаторския вандализъм, по стечение на обстоятелствата, е бил кмет на кременската община.

Възмутен от тези не-дела (злодеяния), Джурджич излезе храбро пред българския генерал и демонстративно му поднесе оставката си от заеманата длъжност.

Командира на дивизията, генерал Симов, беше изненадан от храбростта и решителността на един обикновен сръбски селянин, и чрез Друрджич започна детаилно да разпитва за постъпките на войниците си. Когато този храбър човек му обясни, че неговите войници на пощадиха и прочутата кременска богомолска "Килия", и че всички, които са извършили това, ще ги стигне проклетството и съдбовните думи на кременския пророк, генералът уплашено го погледна и чрез своя адютант нареди, паленето и убийствата да спрат.

Тогава тук се случи и един български офицер, който е представен на Джурджич, като бивш председател на софийската община, и който по този повод казал на своя генерал, че отлично знае съдържанието на кременското пророчество, цитирайки почти дословно, определени негови заглавия.

Разбира се, всичко беше късно. Десетина невинни вече бяха убити, а много селски домове изгорени. В този вихър завинаги си отидоха много прекрасни хора от този планински край, а полумъртвата внучка на свещеника, младата синеока учителка Милица Йеремич, селяните скришно, през ноща, закарали до ужичката болница.

Картината на този случай, която Митар Тарабич е предвидил, шесдесетте години на 19-ти век, изненадва с прецизността на детайлите в неговото описание...

Описанието на "железните коли" отговаря на появата на танковете. В тази връзка не може и да се помисли, че този неграмотен кременски селянин е можел някак да налучка, каквото и да е, за това убийствено изобретение на науката, в онези години, когато не са знаели и за автомобила.

.............

превод от сръбски
.............

Публикувам това сбъднато пророчество, макар и неприятно за нас, главно за да се докаже, че Митар Тарабич наистина е бил пророк, и пророчеството му за третата световна война, публикувано и от мен, неколко постинга по назад, трябва да се приема напълно сериозно (от разумните хора).

Великосръбските лъжи, са не по - малко вулгарни от еврейските и македонистките!

Първо прочети за какво става дума. После, ако смяташ че нещо не е или не може да е вярно, поразпитай, потърси сведения за тази 24-та наша дивизия и за генерал Симов. Имаме ли публикувани сведения, спомени, описания на сраженията. А също и за името на бившия председател на софийската община (кмет).
И ако се намери нещо, което опровергава описаните от сърбите събития, тогава вече ще е друго.
А иначе, и аз зная самозаблудите и самомнението на сърбите, но всеки отделен случай не може да се слага в общия кюп. Още повече, че тук става дума за едно невероятно пророчество от 1860 г. и за неговото буквално сбъдване през 1943 г., но за съжаление, с наше участие.