Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2011 18:19 - ПРИСЪДА... над нашата съвест! Автор: volter
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3925 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отшумя Световния младежки фестивал.
Завърнаха се "черните" военни полкове от Чехословакия.
Окупацията завърши успешно - чехите са "вкарани" в правия път…
Войниците – умиротворители, без изпит, станаха студенти.
Нищо не се говореше, нищо не се коментираше…
Нищо не е станало, нищо не е било…
В действителност, не беше така!
„Нещото” се беше случило… дълбоко в душите ни!
                                                *
За Вузовете по изкуства съществуваше неписано правило.
30% от приетите бяха деца на министри, генерали, писатели, директори...
Тази социална прослойка беше 3% от населението на държавата!
Тя беше с предопределено бъдеще в соцобществото!
Преди да запишат, те знаеха къде ще работят, след като завършат…
Част от кандидатите заминаваха за СССР, Полша, някои на Запад…
Които не успяваха „навън”, влизаха резонно в българските Вузове…
Понякога издържали конкурсния изпит у нас, в чужбина ги късаха.
Най – често ги връщаха руските институти по изкуствата!
Лепваха им позорния етикет: деца на „червената буржоазия”!
                                              *
В курс режисура беше синът на Славчо Красински – Богдан.
Той беше израснал в семейството на голям поет и майка - актриса.
Богдан беше тих, скромен, непретенциозен - изключение от правилото!
Не парадираше със своя интелектуален и политически актив…
Правнук на колоритния опълченец Димитър Костов!
Внук на висш руски служител, емигрант, 41- ва ликвидиран от Сталин!
Син на поет, който на 15 год. става член на антифашистка организация.
През 44- та Красински – баща, без съд и присъда е пратен в лагер!
През 50- те е активно разработван от Държавна сигурност!
Написал първата десидентска пиеса „Чутна Яна”!
Благославян и отричан, възхваляван и оплюван до последните си дни…
                                             *
Сложни житейски натрупвания предшестват личността на Богдан.
Когато влиза във ВИТИЗ той вече е член на БКП.
Но съдбата не го пощадява, подобно неговите предци.
*
Може би ноември 68- ма.
Партийно събрание – секретар Иван Чипев.
Дневен ред с единствена точка:
- Разглеждане поведението на комуниста Богдан Красински!
Предложение - изключване от редовете на Партията.
Гръм от ясно небе!
Никой не подозираше за какво става дума!
Какво беше извършил Богдан, че такава присъда!
Подобно наказание означаваше завинаги „черна овца”!
                                            *
Организацията беше скромна – петима преподаватели и трима студенти.
По онова време студентите от целия Институт бяхме 101 човека.
От доклада на партийния секретар стана ясно:
Богдан споделил със свой близък приятел, че Ян Палах е прав!
Протеста на самозапалилият се чешки студент бил основателен!
Извод: Богдан Красински подкрепя чешката революция!
Това беше всичко, но достатъчно, за да ти отрежат главата!
Страшно обвинение!...
Подобни мисли блуждаеха в главите на всеки от нас!
Всеки шепнешком „споделяше” с близки и приятели!
Само дето не сме случили (попаднали на) Юда - но никога не е късно! …

Всеки от нас можеше да се окаже на мястото на Богдан!
Щеше ми се някой да ме потупа по рамото:
- Спокойно, това просто е сън, той никога няма да се състои.
По повод на „нечистоплътното” мислене на Богдан, Чипев заяви:
- Какво друго може да се очаква от човек, който ходи с брада!...
Брадата - символ на свободолюбие, така опасна за обществото…
Всеки носещ брада задължително мисли „нечистоплътно”!
Това беше „върха” на обвинението!...
А Богдан носеше брада, за да прикрие белезите от детска шарка…
                                              *
Всеки от нас трябваше да засвидетелства своята позиция…
В унисон ли е едно такова изказване с политиката на Партията?...
Безобидно ли е поведението на Богдан за нашето общество?...
Правилно ли е постъпил споделяйки подобна позиция?...
                                              *
Богдан би могъл да не „сподели” нищо, но кой ще го спре да мисли!
Кое е по – страшното: да споделиш или да таиш в себе си?
Споделяйки, ти освобождаваш своето психо нагнетяване…
Ако постоянно „набираш”, рано или късно ще „изтрещиш”…
И това се случва, когато най – не трябва.
Да ти „затворят устата” има хиляди начини…
Но има ли сила, която ще ти забрани да мислиш!
Кой е скритият враг: говорещият или мълчащият?
Парадокс: ние не решаваме съдбата на Богдан!
Случаят Богдан е изпитание за нашата съвест…
Ние решаваме нашата, собствена съдба.
Ако не гласуваме изключването му - подкрепяме Богдан!
Ако гласуваме изключването - осъждаме себе си…
                                              *
Беше късно вечерта – някои досадно поглеждаха часовници.
На помощ дойде най-мъдрият между нас, Старецът – Боян Дановски!
На нелепото обвинение за „нечистоплътност” той отвърна с думите:
- Аз познавам много мръсници, който се бръснат по два пъти на ден!...
И много прекрасни хора, които ходят с бради…
Толкова.
Жестока присъда за Чипев и спасителни думи за Богдан!...
Вече знаех как да постъпя!
Гласуването беше тайно - резултата 4 на 4!
Ясно беше, кои гласувахме „против” – Стареца и тримата студенти!
На ниво първична партийна организация, Богдан не беше „изключен”!
Проблема трябваше да реши по –висша инстанция – РК на БКП.
Какво беше решението, така и не разбрах - забави се с месеци!
В мен, обаче, назряваше мое, собствено решение!
                                               *
Рано или късно, всичко в тоя живот се плаща!
За добро или зло, всеки от нас плати и плаща по свой начин…
Следващият мандат за Ректор на ВИТИЗ бе избран Иван Чипев.
За ирония на съдбата го сполетя участта на Богдан Красински!
Този път Чипев споделя „еретични” мисли с близък човек…
Споделеното е „отвращение” от личности по висшите етажи на властта!
В това число и коментари по адрес на Първия – Тодор Живков…
Следва разобличаване на „двуличника”!
Разплатата е „жестока” – културно аташе в Париж!
Тогава, така наказваха „неблагодарниците” – както и сега…
В навечерието на „промяната” се завръща в България.
Следва алкохолизиране и деградация...
Умира на 63 години - самотен и забравен…
                                               *
Соцрежима имаше удивителната способност да „създава” кадри!
Срещнеш някого на пътя и го правиш министър!...
И когато се наложи, най – безцеремонно го унищожаваш…
За да оцелееш ти…
                                               *
Чипев - беше ярък продукт на тоталитарната система…
Тъжен край за артист достигнал върховете на художественото слово!
След Константин Кисимов беше най – успешният рецитатор.
И досега…



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12748157
Постинги: 3668
Коментари: 6575
Гласове: 7413
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031