Качества на чудодеен лечител са приписани  не само на Орфей, но и на други хора обитавали нашите земи в далечното минало. Като пример може да се посочи нимфата  Θρακη -Трака. Всъщност това не е лично име, а етноним – тракийката. Познаването на билките, баенето, заклинанията са били нещо напълно естествено за тракийските жени. До известна степен техните дъщери – днешните българки продължават тази дълговековна традиция. Много е загубено безвъзвратно по различни причини, твърде малко са и баячките, но слава Богу все още ги има. Няма и да изчезнат напълно защото все повече и повече родолюбиви българи започват да се интересуват от корените си и отравят любознателен поглед към старите народни традиции. 

Този постинг ще засегне не тайнствените заклинания и действията на определени билки, а имената, с които дедите ни са се обръщали към своя бог-лечител. Това, че те са обясними на български език показва, че поклонниците на древните Пейян и Ранискелен са били хора говорещи древна форма на езика, който днес звучи навсякъде по улиците на българските градове и села.

Най-раното споменаване на древния бог на лечението е това в Линеар Б документ V-52 ( J. Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press,  2005, p.88) – XV- ти- XIV – ти век преди Христа. Там наред с името на тракийския Арес е записано и това на Пейян – ПА-Я-ВО. Пейян и Паяво могат да бъдат обяснение с българските думи пеене и певание (пеене, песен). Баенето, с което някои лечители ни избавят от болести е вид песен с особени думи. Паяво означава певец-лечител, в Илиада той лекува ранения Арес ( Омир, Илиада, II-5.899). В по-късни времена с епитет Пейян, Пейон са наречени както Аполон ( хетския Апулунаш), така и Асклепий ( Виргилий, Енеида, VII- 769).

За това, че Пайяво- Пейян е тракийско, т.е. древно българско божество съдим и по свидетелството на Страбон, че с думата  παιανισμός е обозначено пеенето на траките (Страбон, География, VII, фр. 40)...

Друго древно име на тракийския бог лечител е Raniscelenos – Ранизцелен... За него пише Л. А. Гиндин ( Древнейшая ономастика Восточных Балкан, 1974 год. стр. 33 ). Не е нужно много въображение да се види, че Ран-изцелен е свързано с нашите думи рана и изцелявам. Ранисцелен означава – целителят на рани, изцеляващ рани.

Странно е, че нашите траколози и езиковеди не са успели да направят връзката между ран-рана и изцелен – изцелен, изцеляващ...Това е жалко защото, ако боговете на траките носят имена разбираеми за българите, то веднага става ясно, че народът на Арес и Орфей не се е изгубвал изобщо, а продължава да живее под ново име. Дедите ни ползват тракийски земеделски сечива: рала, брани, дикани, чресла, сърпове, чапи, копрали, ползват и тракийски пастирски атрибути. Най-широко разпространената българска национална носия е и най-типичната тракийска, тази на гетите, които Херодот и Страбон наричат най-праведните и най-храбрите траки. Старите българи практикуват тракийските обичаи на изкуствената черепна деформация и бръсненето на косата с оставяне на кика. Селските жилища на траките са неразличими от тези на старите българи. Методът на съхранение на жито в ями ( познат на старите българи) не е донесен от далечната Азия, а е типичен за Древна Тракия...Как след като няма значителна промяна в култура, обреди, стопанство, носия и т.н. на Балканите през Ранното Средновековие, ще вярваме на учените, че се е появил “нов” етнос, дошъл от Памир, или пустошта на Алтай??? Хем стария народ се изпарил яко дим, хем “новия” говори езика му, облича се с дрехите му, гради същите жилища и крепости, спазва старите обреди, ползва същите стопански сечива и стопански методи...
Такова чудо няма! Тези, които дадоха императори на Рим не са се изгубвали, ние носим тяхната кръв. Тракия бе завладяна от Вечния град, но не дълго след това тракиец роден в Мизия стана император. Последваха го сънародниците му Галерий, Максимин Дакиецът, Констанций, Константин Велики, Лициний, Константин, Констанции II, Констанс, Юлиан, Маркиан, Лъв Бесът, Юстин I, Юстиниан I, Фока...
Колкото повече време е минавало толкова по-активно траките са участвали в сложния политически живот на Римската Империя. Наблюдава се не изчезване, а засилване на тракийската народност през Късната Античност и Ранното Средновековие...

Само, ако не мразим никого ще сме в състояние да изградим нещо красиво. Ако не завиждаме ще запазим душевно спокойствие, което ще крепи здравето ни. Ако сме будни ще видим много по-лесно зараждането на проблемите и няма да сме слепи за страданията на околните. За да имаме добро бъдеще отново трябва да поемем по пътя на светлината и да не се отклоняваме от него. Изборът е ясен, нали?