Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2011 20:12 - Адолф Хитлер - ГЕНИЯТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО! (част1) Автор: dimenzed
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 6132 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 09.06.2011 20:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Веднага след края на Войната еврейската пропагандна машина, чрез двете си изчадия - Комунизма и Демокрацията, започва съзнателно и целенасочено да изкривява същността на Национал-Социализма и личността на Хитлер. Така се оформят два типа митологични образи. Комунистите показват Хитлер като маниакален убиец, жаден за власт човек, целящ да пороби света, зъл гений, който използва гигантската си мощ за разрушения и убийства. Придават му се свръхчовешки способности с цел да се възвеличае подвига на червената армия и лично на генералисимус Сталин. Демократите пък, изхождайки от собствените си слабости, го описват като психически неуравновесен, истерик, психопат, с треперещи ръце, сексуално извратен, импотентен, дори хомосексуалист. Понастоящем тези две представи са обединени и така се оформя съвременната Лъжа. Днес името на Хитлер предизвиква у различните хора различни асоциации. Най-плиткоумните знаят само едно - Хитлер е луд. Някои от тях изобщо не познават историята, не знаят дори кой е Хитлер. Това обаче не им пречи да знаят, че е луд. Впрочем те рядко тормозят крехкото си съзнание с такива сложни, пък и никому ненужни въпроси. При хората от следващото стъпало на интелектуалната стълбица възниква вече и въпросът с евреите. Хитлер е лош - избивал е евреите. А защо ги е избивал? Защото е лош. Това е тяхната логика. Така наречените средно интелигентни граждани намесват и ценности като хуманността, човеколюбието, някои са чели нещо повече за газови камери и т.н.Хитлер е убиец-казват те и не осъзнават, че така жестоко се самоoбиждат.Хитлер е убил 6 милиона евреи(по еврейски данни,независими данни няма!),а Сталин - 20 милиона руснаци. Да, но сега Хитлер е олицетворение на злото, а Сталин-историческа личност от средата на 20-ти век. Защо ли? Може би който убива евреи е убиец, а който убива руснаци, германци и т.н. е политик, държавник. Между другото Бухенвалд и Освиенцим са като увеселителни паркове в сравнение с архипелага ГУЛАГ. По интелигентните вече могат дълго да говорят за демократичните ценности, за липсата на разлика между комунизма и нацизма, за правото на съществуване на всеки народ, за толерантност, търпимост.....Те точно това и правят - заливат ни чрез вестниците, телевизията и радиостанциите с тази помия. Средностатистическия Българин няма и представа какво е това антисемитизъм, но знае, че това е най-лошото нещо на света. Излиза един "политик" по телевизията и заявява -"Ние (те!) ще се борим безмилостно с всички прояви на антисемитизъм и ксенофобия."А гражданина пред екрана очаква борба с бедността, безработицата, корупцията. "Какво ли е това нещо-мисли си гражданина - което е по-лошо от глада и мизерията, та първо с него ще се борим, сигурно е нещо страшно". Тази категория хора искрено вярва в това, което пише и говори, затова го прави толкова убедено. Последната група - тази на най-интелигентните, е наясно как стоят нещата, но има интерес останалите групи под нея да продължат да мислят по този начин. А Хитлер си е Хитлер. Каквото и да се говори за него. Името му няма лесно да се забрави, защото делото му е толкова голямо, че не може да бъде засипано с кал, колкото и усърдни да за противниците му. А кой знае - може един ден тези лъжи да бъдат разобличени. И тогава да разберем в какво време сме живели. Да разберем, че светлите идеали на демокрацията не са толкова светли и не са никакви идеали - това е най-тъмната и страшна тирания!

Банкерите-лихвари и Първата световна война

 

 

Целите на банкерите-лихвари в Първата световна война са: от една страна сваляне от власт на руския Цар, германския Кайзер и австроунгарския Император, от друга, задлъжняване на Англия, натрупване на колкото се може по-големи дългове към тях на Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария и т.н., с милиарди книжни пари, предоставени срещу облигации, и от трета страна, подстрекаване и финансиране на комунистически революции във всички опустошени и обедняли от войната гладни страни и създаване на марксистки правителства, там където има сполука за това. В края на 1916 г. немският Кайзер Вилхелм II прави официално предложение на руския Цар Николай II за незабавен мир при запазване на същите граници, както преди началото на Първата световна война (Тази дипломатическа инициатива на Централните сили е подробно описана от д-р Васил Радославов, “България и световната криза, София, 1923 г., стр. 146-151). Руският Цар, който е един от главните виновници за започването на това световно кръвополитие, отхвърля предложението на Централните сили за мир и с това подпечатва унищожението на Русия и своето собствено. Кайзерът отправя същото предложение за мир към английското и френското правителства. Те също го отхвърлят, което по безспорен начин доказва, че съюзниците от Антантата не само са подготвяли Първата световна война, но и я продължават след 1916 год.! Днес световните медии и платени историци внушават на хората, че съюзниците от Антантата били миролюбивите държави, а видите ли немците са подпалвачи на войни и ред други нелепости. През 1916 год. нито една от гореизброените цели на банкерите-лихвари не е била осъществена. И така войната продължава и до ден днешен… В своята книга “Американско мнение” (“American opinion”, BelmontMass., Mai 1976) Гари Алън (Gary Allen) пише: “През 1916 г. По време на предизборната кампания на президента Удроу Уилсън (Woodrow Wilson) навсякъде имаше големи плакати с надпис: “Той ни запази от войната”. А всеки път, когато Уилсън застава пред този плакат, той знае, че лъже: той вече е поел задължение към британците да въвлече Америка във войната. Докато той обещавал на американците, че ще им спести войната, неговият представител във Англия – полковник Хауз (House ), обсъжда с английските политици предтекста и лъжите, които трябва да се изфабрикуват, за да се обясни и оправдае участието на САЩ във Първата световна война. Тези разговори се провеждат без знанието на американския сенат, в пълно незачитане на духа и разпоредбите на американската конституция…” Удроу Уилсън продължава да уверява заслепените американци, че тази война ще бъде последната и че господството на демокрацията ще бъде гарантирано в целия свят завинаги. Той умишлено пропуща да говори за мащабните игри на американските акционери от Федералния резерв. Те вече са били получили френски и английски облигации срещу няколко милиарда книжни долара, които са щели да загубят всякаква стойност, ако в крайна сметка германците спечелят войната.


Мир по-лош от война

 

Първата световна война променя вътрешното и световното положение на Европа. Създаденият “мир не възстановява предвоенните и позиции, напротив, той още повече допринася за нейния упадък. Воюващите страни изразходват през войната 240 милиарда златни долара. Съглашенците задлъжняват към САЩ (към частния еврейски Фед.Резерв) с 18 милиарда златни долара.

Димитър Ризов в “Европейската криза, София, 1938 г., пише: “Преди войната, въпреки противоречията и борбата между нейните империализми, все пак Европа бе едно цяло, господствуващо над света. Всички европейци – конкуренти помежду си, допринасяха за нейното материално процъфтяване, вливащи в нейната съкровищница богатства от целия свят, черпени от всяко кътче на земята. Войната наруши нейното единство. Мирът не възстанови това единство, защото бе мир – война. Европа бе господарка на световния пазар преди войната. През войната тя обедня, поради загубата на убитите, инвалидите и измрелите от болести, вследствие намаление на търговията и изчерпване на нейните златни богатства, които до голяма степен се преляха в Съединените щати, Япония, Южна Америка, Австралия и пр. Само в Съединените Щати като резултат на европейската война в 1918 година имаше нови 20 000 милионери, в сравнение с 1914 година. “Банкерите - лихвари налагат Версайския, Сен-Жерменския, Ньойския и Трианонския “мирни” договори. В своите “Военни мемоари Лойд Джордж описва действителната картина: “Собствениците на националните банки (евреите) са изместили дипломатите, политиците, юристите, журналистите и дават своите разпореждания със самочувствието на абсолютни повелители, които знаят, че никой не може да има възражения срещу жестоките им декрети. (Schluss mit InflationDeflationHochzins und Krieg von Fred Josef IrsiglerWynbergSued –Afrika, 1986)

Целта е ясна: създаване на драконовски, несправедлив мир, за да се стигне неизбежно до нова, доходоносна война и по този начин да създадат по-благоприятни условия за послешно разпространение на марксистките диктатури. В своя меморандум до “мирната конференция от 25 март 1919 година английския премиер Лойд Джордж пише:

“Запазването на мира зависи от това да няма никакви причини за отчаяние, които постоянно биха подстрекавали духа на патриотизма, на справедливостта или на fair play. Нашите условия могат да бъдат сурови, даже жестоки и безмилостни, за да се получи удовлетворение, но същевременно те могат да бъдат така справедливи, щото страната, на която те ще бъдат наложени, да чувствува в сърцето си, че няма никакво право да се оплаква. Но несправедливост и надменност, проявени в часа на триумфа, няма да бъдат никога забравени и простени. По тази причина, аз се обявявам категорично против това да се откъснат от германска власт повече германци, отколкото е необходимо, за да се подчинят на една друга нация. Не мога да си представя никаква по-голяма причина за една бъдеща война, отколкото ако германския народ, който, безспорно, се прояви като една от най-здравите и мощни раси в света, бъде обграден от няколко по-малки държави, много от които се състоят от народи, които никога преди това не са имали някакво здраво правителство, но всеки един от които включва в себе си широки маси от германската народност, които искат да се присъединят към своята родина. Предложението на полската комисия да се подчинят 2 100 000 германци на надзора на един народ от друга вяра, който още никога в развитието на своята история не е доказал, че е способен да създаде здраво самоуправление, ще трябва да предизвика, според моите схващания, рано или късно една нова война в източна Европа … (“100 документа към предисторията на войната, Издание на Германска информационна служба). Преди започването на Първата световна война банкерите-лихвари са убеждавали английското, френското, руското и италианското правителства, че ще спечелят войната в най-кратко време и че плячката ще бъде колосална. Но тя продължава повече от 4 години и милиони хора (повечето от тях от бялата раса)намират смъртта си. За банкерите-лихвари е от особена важност германското правителство да признае вината си за войната, за да могат да скрият истината. Немското правителство и народ, изправени пред избора между живота и смъртта, предпочитат живота. И англоамериканските политици с пълната подкрепа на световните медии представят това изтръгнато “признание за вина от Германия, като “доказателство, че тя е планирала и удължила войната. За каква “вина, обаче, става дума? Димитър Ризов дава един изчерпателен отговор по тоя въпрос: “През 1912 г., четиридесет години след създаването на Бисмаркова Германия, оборота на германската търговия надгонва вече другите велики сили и отстъпва само на английския, но износа на германски стоки е равен на английския. За времето от 1887 до 1911 г., в производството на въглища, чугун и стомана, Германия догонва и надминава производството на Англия и Франция … Германия бързо заема задморски пазари: В Австралийския съюз, Китай, Алжир, Канада, Британска Индия, Балканите, Предна Азия и пр. В чуждите колонии Германия изнася несравнено повече, отколкото техните метрополии. Две трети от германския износ отива в Европейските страни, Англия, Франция, Австро-Унгария, Балканите и пр. Само Англия поглъща 1/7 от германската износна търговия – около един милиард златни марки. С подчертано и признато военно надмощие по суша, вече догонваща мощта на военната и търговска флота на световната империя Великобритания, Германия наистина се срещаше по всички световни пазари и пътища с Англия...

По-нататък, по повод на “мирните договори, Димитър Ризов пита:

“Кой закон на правото може да се примири с продължение на умишлените и фаталните грешки на 1919-1920 г., които създадоха изкуствени държави и продължават да поставят области, населени с милиони чужди на държавата етнически и идеологически народи, под икономически и политически гнет? И тези милиони съзнателни жители да търпят господствоющата държава да води една политика явно предизвикателна и в съюз със смъртни врагове на тяхната обща родина? Кой закон на мира и справедливостта е съвместим с икономическото и финансово задушаване на Германия и други страни? В същност, търпението на страдащите и предизвикваните безкрайно ли е? И тяхна ли ще бъде вината за събитията, които се тласкат от враждебни тям ръце? Правото не е ли насочено и срещу тези, които методично предизвикват конфликти чрез лошото третиране на победените? (“Европейската криза, стр. 42–44) 
Тогавашният американски президент Удроу Уилсън прогласява програмата си за мир, в името на която САЩ участват във войната – мир без победители и победени, без контрибуции, самоопределение на народите и т.н., и т.н. Лъжи, лъжи, лъжи … Стегната в обръч, Германия отправя предложение за мир на 03 октомври 1918 год. до президента Уилсън въз основа на неговите 14 точки. Тогавашният държавен секретар на САЩ – Лансинг, отговаря на 5-ти октомври, че съюзните сили приемат предложението. Започват едни преговори между съюзниците от Антантата … Военните действия продължават! Чак на 7 ноември 1918 г., съглашенците връчват своите условия за примирие на германската делегация, но вече от 18 точки. Тези нови условия, обаче, нямат нищо общо с условията, уговорени между германското правителство и Лансинг, който има мандат от съюзниците в Антантата за това. Граф Оберндорф, пратеник на германското военно командуване, заявява на началник – щаба на френската армия – ген. Вейган: “Ние очаквахме тежки условия, но представените тук са невъзможни. Вие хвърляте Германия в болшевизъм. (“Европейската криза, стр. 19)

През това време в германските градове Кил, Хамбург, Берлин, Мюнхен, са в пуснати в ход социалистически метежи. Републиката е обявена. Социалистите вземат властта. Кайзер Вилхелм II e принуден да напусне Германия. Накрая германската делегация подписва 18-те точки на примирието, но с уговорката, че ще протестира пред Уилсън, задето неговите 14 точки не са залегнали в основите на примирието. На 11 ноември 1918 г. военните действия спират и откъм двете воюващи страни. С големи усилия германските военни предотвратяват опасността социалистическата революция в Германия да прерасне в болшевишка. С това е спасена, не само Германия, но и Европа от болшевизма. За сметка на това банкерите-лихвари разпореждат блокада на Германия, докато не подпише наложения от тях “мирен договор. Блокадата на Германия трае от ноември 1918 до края на юни 1919 г. – умишлено продължение на една прекратена вече война, с което вече се цели изтощението и унищожението на самия германски народ. Ръководителят на германската делегация Брокдорф-Ранцау подава оставка, тъй като е против политиката на отстъпчивост у новото социалистическо правителство относно съдържанието на “мирния договор. На 28 юни 1919 год. германските социалисти подписват “договора. След това “мирни договори са изнудени да подпишат Австрия, България и Унгария. На 23 ноември 1926 година, след приемането на Германия в Обществото на народите, Райхстагът гласува резолюция да се направи предложение в О.Н. или пред арбитражния съд в Хага за издирване и изясняване виновността на участниците в Първата световна война. Никакъв резултат …




Гласувай:
4



1. анонимен - :)
29.06.2011 16:05
ех григоре, пишеш и публикуваш хубави неща, но се чудя как измисли това ? Хитлер също е бил марионетка на ционисти,евреи,масони,илюминати,глобалисти,кралски фамилии,олигарски и още там многото им имена накратко наречени "елит"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28316511
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031