И уж на 90% не им харесва настоящето и оптимизмът им за бъдещето е нулев (факта, че сме най-нещастната нация в света е показателен!), а по-голямата част от тях казват „Стига с това минало! Гледай бъдещето”.

НО без минало, ще видим бъдещето единствено с очилата на миналото. И то както ни го КАЖАТ ТЕ.

И ако някой смята, че тези които са ни управлявали досега ще ни покажат/направят бъдеще изгодно за нас, а не за тях ... Ами просто е видиотен от Средствата за Масова Манипулация!

Какво значи изгодно за нас бъдеще? Просто! Средна класа. Средни доходи съпоставими със средните в ЕС. В обозримо – 8-10 години – бъдеще. А това дори не се и споменава ......

Какво общо има миналото ли?

Много просто! Няма начин онези които вкараха в последните 60 години страната ни в ЧЕТИРИ национални катастрофи, и даже без война, те или техните деца и обслужващ персонал да направят нещо друго.
Просто защото хората се учат от грешките си. Това казва и християнството. Осъзнаването и признаването на грешките е залог, че в бъдеще няма да ги повториш. У нас, това да си бил ченге е повод за официална гордост, а „вината поемаме с мезета”. Има нещо мъгляво, като грешка, но пък то се компенсира с гордостта от българската електроника (която по онова време е с едно технологично поколение след Тайван, който пък през 1944г. е абсолютно несъпоставим като развитие с България)?!?

Другото е мичуринщина. – Да очаквате, че под влияние на ЕС тиквите ще станат орхидеи и Нобелови лауреати...

Спомнете си за непрестанното настъпване на мотиката и ще разберете защо битката за бъдещето минава през битката за миналото!

А днес, днес се сетих, че бъдещето ни е под сянката на 40 метров паметник на Съветската Армия освободила ни от нашата Независимост. И 4 метровото паметниче на Левски, дал ни фундамента на Неазвисимостта. Съпоставете. Минало с минало.

И днес ... днес просто запалих свещ на жертвите на тоталитаризма. Онези 36 хиляди български войници загинали във войната с нацистка Германия, онези 30 хиляди избити без съд и присъда за 45 дни през септември/октомври 1944г. за над 300 хилядите преминали през концлагерите. За „преименуваните” през „възродителният” процес, за жертвите на „голямата екскурзия” ...

И бъдете сигурни! Без да успокоим духовете им с измолена прошка от тях, все ще сме на опашката. Все нещастни и все недоволни.