Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2011 15:04 - УИЛИЯМ ГАЙ КАР - Английската Революция 1640-1660г.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2393 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 23.09.2011 16:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Силите на злото – юдейските лихвари – стигнали до извода, че за постигане на пълен контрол над всички материални активи в света и установяване на тотална материалистична диктатура трябва да се унищожат всичките съществуващи форми на правителствени управления и религиозни организации.
В 1253 г. френското правителство решило да изгони евреите, защото те не се подчинявали на законите. По-голямата част от евреите преминали в Англия.
В 1255 г. евреските лихвали контролирали повечето църковни чинове и по-голямата част от дворянството. В 1275 г. Английският парламент приел “Устав за еврейството”. Той ограничавал властта на лихварите върху длъжниците, както християни, така и евреи. Но понеже действията за заобикаляне на закона продължавали, в 1290 г. Крал Едуард издал указ за изгонване на евреите от Англия. По нататък други правителства последвали примера му: Саксония 1348 г., Унгария 1360 г., Словакия 1390, Австрия 1420, Холандия 1444, Испания 1492, Литва 1495, Португалия 1498, Италия 1550, Бавария 1551 г. $CUT$ В XIV век в Испания еврейските лихвари успяли да издействат за себе си гаранции по правителствените заеми, във вид на разрешение да събират данъците от народа. В това дело те проявили такива жестокости, че избухнал кървав погром. Което е поредният пример, как могат да пострадат хиляди невинни евреи заради греховете и престъпленията против човечеството, на шепичка техни съплеменници. След тези големи гонения евреите започнали пак да живеят в пределите на гетата (кагалите). Тази изолация засилила влиянието на равините и старейшините върху тях. Така в сърцата на еврейския народ те – равините и старейшините – вселили ненавист и жажда за мъст срещу тези, които са ги изгонили от местата на техните поселения. Рави ните им припомняли, че те са избран народ, и че ще дойде ден, когато те ще отмъстят и ще наследят цялата земя. Повечето евреи преселили се в източната част на Европа е трябвало да живеят в зоните на отседналост, край западната граница на Русия, от Балтийско до Черно море. По-голямата част от тях са били евреи-хазари. Те се отличавали с хищническата си хватка във финансовите въпроси и липса на нравственост в комерческите сделки... В гетата, кралете на световните пари започнали да финансират разлиани световни революционни движения. Те създали високо дисциплинирана организация и предприемали системни опити да се инфилтрират във всичките страни, от които са били изгонени. Понеже връщането им било невъзможно, единственият начин за постигане на тази цел станала подмолността (underground). За нелегалното проникване били заделени значителни суми, които се използвали за организиране на “черен пазар”, засягащ голям диапазон от комерческата дейност, и работещ като “анонимно общество”.
Този план завършил с успех. Евреите се върнали в Англия 1600 г., в Унгария 1500 г. но били отново изгонени 1582 г. В Словакия те се завърнали в 1562 г. но били изгонени отново 1744 г. Те се върнали в Литва 1700 г. Няма значение колко пъти още те били изгонвани, защото техните подмолни организации продължавали да съществуват навсякъде.
Понеже английският крал Едуард I ги изгонил първ, кралете на парите решили да изпитат върху Англия своите нови революционни технологии. Те поръчали на своите местни “клетки” да изпровокират търканя между краля и правителството му, между работодателите и служителите им, между висшата класа и работниците, между църквата и държавата. Заговорниците провокирали спорните решения в политиката и религията, с една единствена цел – да разделят народа на две части. Първо разделили хората на католици и протестанти, след това разделили протестантите на конформисти и некомформисти. Когато крал Чарлз I не бил съгласен с парламента, холандският паричен крал Манасех Бен Исраел чрез свой агент влязъл в контакт с Кромуел. Те му обещали голяма сума пари, за свалянето на британския трон. Португалският евреин Фернандес Карважал станал главен военен доставчик на Кромуел. Когато чрез снадбяване с най-нова военна техника, армията на Кромуел била вдигната на крака, в Англия тайно били прехвърлени няколко стотин обучени революционери, които се внедрили в местния (еврейски) “андърграунд”. По това време английския андърграунд бил оглавяван от някой си де Суз, който със старанията на Фернандес Карважал бил назначен за португалски посланник в Англия. Така, под прикритието на дипломатическата неприкосновеност, се готвел заговорът против трона. Когато били създадени подходящи условия, заговорниците разпространили в Англия Калвинизма, за да разделят църквата и държавата, и да разделят народа. Калвинизмът е еврейски продукт за разделяне на народа. Истинската фамилия на Калвин е Коген. Когато пристигнал от Женева в Париж, той се нарекъл Ковин, а в Англия започнал да се нарича Калвин. Главатарите на революционното движение не се ограничавали само с възбуждане на междуособни религиозни вражди, а създфали въоръжени банди, с цел да влошат политическото и икономическо положение в страната. Исак Дизраели – 1766-1848 г. – баща на Бенджамин Дизраели (Лорд Биконсфилд), описал в детайли тази страна от Английската революция, в двутомника “Животът на Карл I”. Впоследствие Дизраели обърнал внимание на голямото сходство в подготовките на Английската и Френската революции. В тях можело да се видят действията на Световното Революционно Движение. Лорд Алфред Дъглас документално разкрул участието на Кромуел в революционния заговор. Той издавал английското седмично списание “Плейн Инглиш”. В броя от 3 септември 1921 г. той описва, как в приятеля му Л. Д. ван Валчерт от Амстердам му попаднали в ръцете книга със записки от синагогата в Мулейм. Втази книга, изчезнала по време на Наполеоновите войни, били събрани много копия на писма, адресирани до равините в синагогата, а също и отговорите им. Привеждаме текста на едно от писмата от 16 юни 1647 г. “Ебензер Прат до Оливер Кромуел: В отговор на вашата молба за финансова подкрепа, ние ви молим да позволите влизането на евреи в Англия. Но това не е възможно, докато е жив Карл, когото не е възможно да убиете без съд, понеже до сега не му е повдигнато никакво обвинение... Следователно, вие трябва да заповядате покушение срещу Карл, но ние нямаме нищо общо с тези мерки, които щебъдат предприети от вас, за да намерите убиец, макар че ние сме готови да помогнем за неговото бегство”.
На 12 ноември същата година, на Карл била дадена възможност да избяга. Разбира се, той бил задържан отново. Събитията започнали да се развиват с главоломна скорост. Кромуел очистил британския парламент от членовете, които показали, че са привърженици на краля. Но въпреки това, през нощта на 5 декември, мнозинството признало, че “отстъпките направени от краля са благоприятни за поправяне на положението”. А такова решение не би позволило на Кромуел да получи парите. Затова Кромуел заповядал на полковник Прайд да очисти парламента от гласувалите за съглашение с краля. Това събитие е влязло в историята, като “чистката на Прайд”. След нея в парламента останали само 50 покорни членове. Те си присвоили безгранична власт и на 9 януари 1649 г. учередили “Висш съд” за провеждане на процес срещу краля на англия. Две трети от членовете на трибунала били назначени от Кромуел. Но заговорниците неможали да намерят нито един английски юрист, който да се съгласи да стане обвинител. Тогава Карважал се обърнал към Исак Дорислау, агент на Манасех Бен Израел в Англия , да състави обвнинителен акт, по който съдили краля. Признали го виновен, не по обвинения на английския народ, а по искане на еврейските международни банкери. И на 30 януари публично обезглавили английския крал, и Кромуел получил кървавите пари, като нов Юда. Освен отмъщението за изгонването на евреите от крал Едуард I, банкерите били движени от желанието да заграбят английската икономика и правителството. За което те решили да въвлекат неколко европейски старни във война с Англия. Давайки на заем пари на воюващите страни, международните банкери бързо поставили в дългово робство почти всички европейски страни. Развитието на събитията от момента на убийството на краля Карл I в 1649 г. до учередяването на Английската Банка, в 1694 г. свидетелстват за стремителното нарастване на националния дълг. 1649 г. Кромуел, финансиран от еврейските банкери, започнал война с Ирландия. Дой завзел Дрогеда и Вексфорд. Ирландските католици обвинявали английските протестанти в гонения. 1650 г. Монтроз въстава срещу Кромуел, но бил хванат и убит. 1651 г. Карл II нахлува в Англия, но след военно поражение се завръща във Франция. 1652 г. Англия воюва с Холандия. 1653 г. Кромуел се провъзгласява за “Лорд – Протектор на Англия”. 1654 г. Англия е въвлечена във все по-големи войни. 1656 г. започва въстанието в американските колонии. 1657 г. умира Кромуел. Синът му Ричард е назначен за Протектор. 1659 г. разочарованият от интригите Ричард се отрича от престола. 1660 г. Генерал Монк влиза в лондон. Карл II е провъзгласен за крал. 1661 г. се дава гласност на интригите на Кромуел, което предизвиква безредици. 1662г. се разгарят религиозни конфликти за разделяне на протестантите. Антиконформистите се преследват жестоко. 1664 г. Англия пак е въвлечена във война с Холандия. 1665 г. англия преживява дълбока икономическа криза. Безработица и глад изтощават народа. Над страната се стоварва небивала чумна епдемия. 1667 г. Кабалистите възбуждат нови религиозни и политически сблъсъци. 1674 г. Англия и Холандия сключват мир, а заговорниците стават арбитри на следвоенното положение. Невзрачният Уилиям Стратхолдер се произвежда в ранг Капитан. 1677 г. Английската принцеса Мери се жени за Вилхелм Орански. а за да поставят Вилхелм на английския престол било нужно престолът да се освободи от Карл II и Йоркския Херцог, който впоследстцвие станал Цжеймс II. 1683 г. крал Карл II умира и Йоркски Херцог става крал под името Яков II. Против него веднага е разгърната кампания. Херцога Монмаут принуждават да въстане против краля. В сражението на Седжмур привържениците на херцога са разбити, а самият той е взет в плен и убит на 15 юли. Повече от триста човека участвали във въстанието били зверски мъчени и убити, а хиляди били продадени в робство.
Тези жестокости поддържали взривоопасното положение, но подстрекателите оставали в сянка. 1688 г. Вилхелм Орански дебаркира в Англия, по указания на тайните си съветници. Крал Яков се отрича от престола и се спасява с бегство. А понеже той бил католик, тайните сили издигат кандидатурата на Вилхелм, като поборник за интересите на протестантите. 15 февруари 1689 г. крал Яков слиза в Ирландия и влиза в сражение при Ла Бойн. Празникът от победата се празнува от оранжистите на 12 юли. И вероятно ни един от десетките хиляди воини, не е и подозирал, че всичките войни, от 1640, до 1689 г. са били подпалени по съветите на международните лихвари, за да подчинят напълно за себе си политиката и икономиката на Англия. Първата им цел била да получат разрешение за създаване Банката на Англия, за да закрепят власта си с нея и да осигурят заемите си, дадени на британското правителство, предназначени да финансират военните действия, които същите лихвари сами и провокирали. Когато Холандският генерал седнал на английския трон, той убедил британското правителство, в необходимостта да се вземе заем 1 250 000 фунта-стерлинги от евресйите банкери. За опазване секретността на преговорите между правителството и представителите на банкерите, преговорите се провеждали в един храм. Ето неколко от условията в този договор: 1) имената на лихварите да останат засекретени, и да им бъде прдоставена харта, даваща им право за създаване на “Английската Банка”; 2) директорите на Банката на англия могат да установяват златно обезпечение в парични единици, по следния начин: 3) те могат да раздават кредити – 10 фунта на всеки фунт-стерлинг злато, пазени в сейфовете. 4) те могат да правят консолидация на националния дълг, при което им се осигурява изплащане на основната сума и лихва по заема, за сметка на преки данъци от народа. Получили властта по този начин те вече не се безпокоили, кой ще пише законите. За да разберем същността на златния стандарт, нека видим простотата на зделката. Директорите на банката можели да дават кредити за 1 000 фунта, при наличие в сейфовете само на 100 фунта, осигурени със златно обезпечение. И ако кредитите са давани под 5 % лихва – годишно, излизало, че в края на годината банкерите слагали в джоба си половината от сумата, която са били заложили за обезпечение на кредитите. А ако за кредит се обръщало частно лице, банкерите изисквали от него залог на недвижимото му имущество или акции и облигации, размера на които надвишавал сумата на вземания заем. И ако лицето неможело на време да изплати заема, банкерите описвали заложеното имущество, и така печелели неколкократно повече, отколкото е пъвроначално издължената сума. Затова банкерите не искали Англия да върне дълга си. Техният план се състоял в създаване условия за постоянен ръст на задлъжнелостта, както в Англия, така и в другите държави, в които те са създали подобно положение. Така, само за 4 години, от 1694, до 1698 г. задължнялостта на Англия нараснала 16 пъти, от 1 милион, до 16 милиона фунта стерлинги. Този огромен дълг се натрупал, главно, от водените войни. От 1698 до 1715 г. Великобритаия направила всичко, за да подготво Френската революция и Наполеоновите войни. Задълженията и достигнали 885 000 000 ф.ст. А в 1945 г. дълговете на Англия вече били 22 503 532 372 ф.ст.

(чакайте продължението!)  Превод от руски Г.С.



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13064287
Постинги: 3673
Коментари: 6584
Гласове: 7474
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031