Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2011 21:17 - РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА УБИТИ ХРИСТИЯНСКИ ДЕЦА ОТ ЕВРЕИ И УПОТРЕБАТА НА КРЪВТА ИМ. 1844 г. megimg.info Автор: samvoin
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3551 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 24.10.2011 23:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

У всички народи, където живеят евреи, съществува от незапомнени времена поверие или предание, че те умъртвяват по мъчителен начин християнски деца, нуждаейки се за свои тайнствени обряди от невинна християнска кръв. Едва в ново време чувствата на човечеството започнали да се възмущават против подобно обвинение, та в Европа започнали решително да го отхвърлят, като безсмислена приказка и клевета...

Не само мълвата на народа обвинява евреи в това ужасно дело; самите те многократно са обвинявани в това пред съда. Много собствени признания не е имало, независимо от всички улики; но е имало и такива примери, когато са били изобличени и сами са се осъзнавали. Един подобен случай, явно, би бил достатъчен, за да се признае действителното съществувание на подобно злодейско зверство; но защитниците-евреи казват: признанието е било изтръгнато насилствено и затова нищо не доказва. Да допуснем и това оправдание, и все пак, когато е говорено и писано по този повод в полза на обвиняемите, все пак остава едно обстоятелство, на което никога не е било обръщано нужното внимания, и което не само остава неразяснено, но даже почти получава качество и степен на пълна улика; а именно: не подлежи на никакво съмнение, че от време на време се намират трупове на безследно-изчезнали момченца, в такъв обезобразен вид и с такива признаци на употребено насилие, които напълно се съгласуват с вида мъченическа смърт и този род убийство, в което обвиняват някои евреи; второ, произшествията стават изключително в такива места, където живеят евреи; затова човек се пита, на кокви обстоятелство да се препишат възобновяващите се от време на време случаи на мъченическа смърт на младенци, обмислено, умишлено и продължително мъчени до смърт, джобовете обърнати, кожата силно протрита, синини от завързване, еврейско обрязване; езика, части от тялото и половите органи отрязани, цялото тяло надупчено, кожата одрана, тялото умито, по него няма кръв, нито по бельото, съблечено по времето на убийството и после отново облечено, ако обвинениата са несправедливи? Каква причина или повод може да се измисли за такова злодейско истезание на дете, ако това не е убийство по религиозни причини? Такова убийство не се извършва без цел, нито се повтаря на различни места, по различно време, по един и същ начин!

Слабото, неудовлетворително разследване от следователите, разни еврейски хитрини и уловки, нагло и упорито мълчание, подкупи и увереността на голямата част от образованите хора, че обвиненията са гнусна клевета и, накрая, човеколюбието на углавните закони - не само спасяват всеки път евреите-извършители от заслужено наказание, но те почти винаги са успявали да обвинят своите уличители в клевета, и дори успели да издействуват в 1817 г. Височайша заповед (от 28 февруари, обявена на 6 март), с която било забранено дори да се подозират евреите в подобни престъпления, а мнението, че се нуждаят от християнска кръв, било наречено - предразсъдък.

 

ТАЛМУД

Пророк Валаам, призван да прокълне еврейския народ, се отказва от това и му въздава вдъхновена похвала, употребявайки няколко иносказания. Той казва, между другото:

«и кръвта на посечените ще изпие» (Книга Числа, глава 23) .

Смята се, че това е източникът за нечовешкия обряд. Тълкователите приемат този иносказателен текст в прекия му смисъл и обясняват, че кръвта на врага е християнската кръв - евреите считат за първ враг християнина, — и са длъжни да се наситят с кръвта му.

Талмудът, съставен от разни предания и допълнения в първия век на християнството, е надъхан с такава злоба против всички друговерци, и в особеност против християните, че няма злодеяние, което не би допускал против тях. Написан едва обяснимо, на смесица от еврейски, халдейски, сирийски, партски, гръцки, латински и други езици, вавилонският Талмуд , завършен в V столетие, се състои от 36 тома и съдържа неимоверно безсмислено, безобразно и безнравствено кълбо от умопомрачаващи изродени мисли на фанатизъм. Езикът, на Талмуда не трябва да се нарича еврейски; това е особен талмудски език, най-трудният от всички живи и мъртви езици, дори от китайския. Написан е не само мистически, тайнствено и непонятно за непосветени, но е останал до сега недостъпен за нас, защото не е преведен, (освен няколко откъса), на нито един език. И още нещо: в печатните екземпляри на еврейски са направени пропуски, означени понякога с многоточие, скоби или с думата: “виж” т. е. сети се, потърси смисъла. Венецианското издание на Талмуда от 1520 г., било пълно и съдържало много, макар и тъмни места, но явно отнасящи се за предмети, които впоследствие евреите допълняли – пропуските от записки или ги заучавали наизуст. В еврейската книга Сейдер-Ходайдойс са обяснени и причините за тези пропуски: там е казано, че честото преминаване на евреи към христианството, още от първите векове от появяването му, заставило равините да приемат и включат в Талмуда особено строги и жестоки мерки против назареите-последователи на Христос.

Новите постановления, обаче, привлекли вниманието на правителствата в IX век, последовали гонения на евреи почти в цяла Европа, затова тези места били частично изключени от Талмуда, а частите – отнасящи се за “християните” (гойим), били заменени с “идолопоклонниците” (акум), макар евреите в това отношение да не правят никакво различие и винаги подразбират - християните.

При папа Григорий действително е имало гонения на евреи почти в цяла Европа, и повод за това били неистовите им злодеяния против християните, но нашия човеколюбив век приписва гоненията предимно на верската нетърпимост и нетерпимостта на католицизма. Равините били принудени да отричат гласно раскритите тайни и въпреки огромните суми употребени от тях за подкупи, трябвало до изключат от книгите си всичко, което се отнася за навреждане и поругаване на християните. За пълните Талмуди, без поправките, потърсили убежище в полските владения, където евреите живеели по-свободно и надзорът бил слаб. Тук се скрили и по упоритите фанатици, и по тези краища гнездят още оттогава, докато по другите места просвещението и надзора значително изменили европейските евреи и смекчили нравите им. Независимо от това, има много тълковни книги за равини, до 50 тома, държани в голяма тайна, и съществуват между равините особени, "кабалистически науки", служещи за обяснение, по подразбиране, на тъмните места в Талмуда. Затова той е недостъпен даже за учените филолози, които свидетелстват, че дали нещо го има или няма в Талмуда, не може да се установи. При евреите има и устни предания и учения, съхранявани в тайна, но научавани от време на време от покръстили се евреи.

 

ОБЪРНАЛИ СЕ ЕВРЕИ И ПИСАТЕЛИ

Към числото на последните принадлежи, например, бившият равин, монахът Неофит, написал в 1803 г. на молдавски, книгата «Опровержение на еврейската вяра».

Евреите, както се говори, склонили господаря на Молдавия за много пари, да унищожи тази книга; въпреки това, преводът й на новогръцки език се появил в Яш в 1818 г. Там се говори между впрочем «за кръвта на християни, похищавана от евреи и нейното употребяване»; описвайки всички подробности на този чудовищен обряд, монах Неофит заключава: «Когато достигнах тринадесетгодишна възраст (пълнолетието при евреите), баща ми, ми откри тайнството за кръвта, под заплахата на страшни проклятия, ако аз на някого, даже и на братята си, доверя тази тайна; ако след време имам деца, имам право да я доверя само на едно от тях, на най-надеждното, умното и твърдото във вярата. Аз бях, и сега съм, в голяма опасност за разкриването на тази тайна; но, познавайки истинната вяра и обръщайки се към моя Спасител, на Него полагам моята надежда».

Неофит обяснява:

«За обряда писаното в книгите е неясно, а и загадъчно; тайната не е известна на всички, а само на равините, хакамите и фарисеите, които се наричат между себе си хасиди. Те вярват, първо, че, убивайки християнин, правят угодно за Бога дело; второ, употребяват кръвта за магии, по суеверния обряд. В деня на сватбата равинът подава на новобрачните печено яйце, посипано вместо със сол, със засъхнала кръв на християнски мъченик».

Обстоятелството е много показателно, защото в следствените дела по подозрение на евреи в убийства се е разкривало именно, че са топили хапки в кръв и са си ги делили помежду си. «Младите ядат яйцето, — продължава Неофит: — а равинът чете молитвата, в която им пожелава да лъжат християните и да се хранят с плодовете на тяхния труд. Евреите, изверги, при обрязване употребяват й кръв от убит християнин, пускайки в чаша с вино капка кръв от обрязано дете и друга капка от християнски младенец».  И това сведение е забележително, защото се повтаря в много и различни показания... например, по Велижското дело солдатката Максимова казала, че кръвта била нужна на евреите, по думите им, за еврейски рожденници; подобно показание направила и Фекла Селезнева, по едно друго, Минско дело, в 1833 г.

Неофит говори още, че евреите, когато ядат на Пасха безквасни хлебчета, бълвайки всякакви хули по християните, пекат един такъв хляб отделно, посипвайки го със засъхнала на прах христианска кръв; този ритуален хляб наричат, на гръцки - ефикоимон. Това е потвърдено от следствията по такива дела, а и в споменатото Велижско дело; там три християнки, работещи у евреи, дали показания, всяка поотделно, че сами месили тесто за този хляб, като сложили в тестото малко от добитата от евреите християнска кръв. Всеки, който е живял между евреи, знае, че те пекат един особен, свещен, хляб, не само отделно от другите и в друго време, нощем в навечерието на Пасхата, — но че при приготвянето на тайнствения хляб всички деца, жени и домочадието са изкарвани от стаята и вратата се заключва. Хасидите-евреи (фарисеите) слагат в тестото на този хляб, ако могат да си доставят, християнска кръв. Забележката на някой от еврейските защитници, че ако това им е необходимо, не е нужно да прибягват към убийство, а могат винаги да си доставят кръв по друг начин, не е основателно, защото тайнството на обряда изисква именно мъченическа християнска кръв от невинен младенц, а не кръв от болен, на когото е направено кръвопускане. Даже и в тези случаи, когато евреите действително се опитвали да се сдобият с кръвта, без да убиват човека, кръвопускането все пак винаги се съпровождало с насилие, както се вижда от следните случаи: отрязавне края на езика на селянина от Волин в 1833 г. и насилственото кръвопускане от девойчето в Луцк, в 1843 год.

Неофит твърди, че някои евреи се мажат с християнска кръв, за да се излекуват от разни недъзи; че при погребение употребяват и яйчена пудра с християнска кръв; на празника Пурим, през февруари, в памет на Мардохей и Естер, фанатични евреи убиват християнин, вместо Аман, пекат триъгълни меденки с частици християнска кръв и го опръскват с нея. Пак тогава крадат, ако могат, християнски деца, държат ги затворени до Пасхата и извършват ужасното ритуално убийство, мъчат ги, както Христос бил мъчен, и предпочитат деца, вероятно, защото са невинни. Неофит признава, че баща му, му съобщил тази тайна под клетва и заплаха да не я открива на никого, докато е жив, «но, — споделя той: — признавайки за свой отец Господа Иисуса Христа, а църквата - за свя майка, обявявам сега цялата истина».

По показания на други обърнали се във вярата, евреите имат три начина за облегчаване на раждането при жените: мъжът застава до вратата и чете 54-а глава на пророк Исая; после данася петте книги на Моисей от синагогата; и, накрая, дават на родилката изсушена кръв. Мнозина уверяват, че това е кръв от християнско дете, което се потвърждава от извадките от еврейски книги, където се говори, че е позволено да се употребява в храната човешка кръв за наша полза, а и в делото в Минска губерния от 1833 г., Фекла Селезнева признала, че евреинът Сабуня я помолил да му достави кръв, макар и няколко капки, от момиче, за родилка.

Друга причина: Спасителят казал на учениците си: «Това е тялото Мое и кръвта Моя», на което се основава у нас причастието със светите тайни, като тялото и кръвта на Христа. За поругание на това свято действие, евреите - хасиди, смесват християнска кръв на мъченик в своите хлебчета, и казват: така ще ядем тялото и кръвта им, както е заповядал и пророк Валаам.  Много писатели от изминалите две столетия са писали по този въпрос и са изобличавали евреите в мъченическо убиване на христиански младенци и употребата на кръвта им.

Повече от тридесет писатели са писали по този въпрос в различни времена и свидетелствуват с множество примери, по различно време и в различни държави, като разглеждат тайното учение на евреите, смисъла и значението на тоя безчовечен обряд и доказват неговото действително съществуване. Бренц, например, покръстен евреин, говори съвсем ясно, че зверския обряд съществува, но се държи в голяма тайна, даже между евреите.

В издадената от Пикулски в 1760 год. в Лемберг книга за евреите (Ziosc Zydowska) става дума, че в 15-тия ден на месец Шайват старейшината прави сметка, колко събрани пари има в синагогата от християнската кръв, за която всеки евреин, над тринадесетгодишната си възраст, внася; после се наемат специални евреи, които да хванат при удобен случай дете, което държат в погреб, хранят го 40 дни добре и го предават на мъченическа смърт. В това време се стараят да доставят частици от Св. Тайни, за да се поругаят над тях с особен ритуал. Това потвърждава до известна степен Велижското и други наказателни производства: в първото, от заловената преписка между задържаните евреи, е видно, че те по някакъв начин са задължени да се стараят да ходотайстват по това дело; и тук е видно, че евреите са подкупили, между другото, жената, за да открадне за тях от църквата антиминси, която не е глътнала нафората по време на причастието със светите Тайни, изплюла я в кърпа и им я занесла. Подобни случаи се срещат нееднократно у византийските историци, и то се потверждава от бившия равин Серафинович в Брест в началото на миналия век, който се покръстил и описал впоследствие злодеянията на евреите. Той говори, между впрочем, че сам е купувал нафора от светотатни христиани, за споменатото поругание на Светите Тайни.

Серафинович разказва за протичането на този гнусен безчовечен обряд не само като свидетел, но и като действуващо лице; той казва именно: «заповядах едно дете да завържат към кръста, и то дълго живя; другото заповядах да приковат с гвоздеи, и то бързо умря». Той казва още, че младенеца търкалят предварително в бъчва, — обстоятелство, потвърждаващо се в почти всички наказателни дела, а също че за заколването му се държи особен нож със златна ръкохватка и сребърен съд, а в делото за Велижския процес се говори за нож, сребърна изработка, който даже бил намерен, макар предназначението му да не е било с положителност изяснено; Серафинович уверява, че в еврейската книга Гулен се говори за тази бъчва; и че равинът изговаря при това действие: «проливаме кръвта на всяко незаконородено, както вече сме проляли кръвта на Бога им, така също и на незаконородените». В пълните екземпляри на книгите на Талмуда Сенхедрин, по уверение на Серафинович, в глава 7 е казано: «децата на християните са незаконнородени, а писанието повелява да се мъчат и убиват незаконнородените».

В Талмуда мъртвите християни са наречени падалю, дохлими и вследствие на това не следва да бъдат погребвани; Пикулски изтъква именно, че измъчваното дете не го погребват, а захвърлят някъде, или го хвърлят във вода: между това почти всчки подобни злодейства действително си приличат, тъй като телата на децата били случайно намирани или в поле, в гора, или плуващи по вода; и ако евреите не са длъжни по обряда просто да изхвърлят трупа на мъченика, то иначе е трудно да се разбере, защо не се стараят да скрият трупа, та да не се навира в очите на първия минувач.

В книгата Сенхедрин, гл. 6 и 7, е казано: «Ако детето ти е благоразположено към християните, убий го; убийство на християнин е богоугодно дело. Ако евреин убие евреин, да се накаже със смърт; ако убие християнин, не подлежи на наказание. Ако християнин принесе на Бога в жертва детето си, има голяма заслуга». Последното евреите тълкуват така: евреите са длъжни да принасят в жертва децата на християните. Но главното тълкование на гнусния обряд, според Пикулски, е че, убивайки ги, убиват в тях Христос и че ожесточението им против християните може да се насити само с християнска кръв. Отрокът не трябва да е на повече от тринадесет години, и да бъде момче, защото Иисус Христос бил мъж.

В 1759 г. в Лвов талмудистите, в спора си с евреите, не признаващи Талмуда, решили, че който вярва в Талмуда, той вярва и в употребяването на кръв от християнин, защото Яинудим - червено вино и Яин-едим — християнско вино, се пишат по еврейски с еднакви букви, затова твърдят, че става дума не за вино, а за христианска кръв.

В книгата Басни Талмудови, напечатана първо на полски език в Краков, а след това, в 1794 год., на руски език в Почаевския манастир, също се потвърждава, че в месец несен (април) евреите разпъват и мъчат християнски младенец, ако могат да си го доставят, и че за това. се споменава в книгите от Талмуда Зихфелеф, Хохмес и Наискобес, макар смисълът да е скрит и тъмен. Съчинителят говори, че на евреите им е нужна кръвта на такъв младенц: 1) за магия срещу християните; 2) за сватбения обряд; 3) за обреда при погребение; 4) за опресноков или мацы; 5) за успешен оборот в търговията; 6) за празника Аман, когато равините слагат тази кръв в брашно. Айзенменгер прибавя - за спиране на кръвотечение при обрязването; за полово възбуждане, за женски болести и накрая, въобще за жертвеното примирение с Бога.

По-горе бе обяснено - защо Талмудът все още съставлява недостъпна за нас тайна, обяснено бе, че всички по-стари екземпляри от него са непълни и смисълът на опасните места е затъмнен с намерение изключително хитро и загадъчно, така например, че понякога, по известно само на един посветен в тайното кабалистическо правило, четат не тези думи, които са написани, макар да има смисъл в тях, а се изговарят буквите, и тогава излиза съвсем друго; в други места са вмъкнати думи, на които всяка буква означава цяла дума, и следователно, мнимата дума съдържа в себе си цяло изречение.

Каквато й клетва да бъде заставен талмудист да даде пред християнин, отнасяща се до християнин, тя при всички случаи е невалидна и никога не би обвързала нито един талмудист. Всичко, казано в Стария Завет за хората, човека и човечеството евреите отнасят изключително само за себе си, защото само те били хора, а другите народи - скотове или животни (гойим).

Ето няколко примера от Талмуда, дадени от покръстения евреин Поздерски по повод Велижското дело: «Вие, евреи, сте хора, а не другите народи на света» (Талмуд, кн. Бове-мецие, разд. 9). Затова Талмудът разрешава всяка обида, насилие и кражба на евреина от друговереца: «От ближния не отнемай нищо, както гласи заповедта; но ближния твой е евреинът, а не другите народи на света». (Талмуд, кн. Сенхедрин, разд. 7, лист 59). Така Талмудът тълкува Стария Завет от началото до края и навсякъде прави това различие, назовавайки - човек и ближен - евреина, израилтянина, но никога - друговереца.

«Благослови покойника, ако видиш гроб на евреин, и проклинай умрелия от друг народ и говори: обезчестената ви майка, се черви, че ви е родила и т.н.». (Талмуд, кн. Брохес, разд. 9, лист 58).

«Ако някой каже, че Бог е приел човешка плът, той е лъжец (епикойрес) и достоен за смърт; затова срещу такъв човек на евреина му е позволено да свидетелствова с лъжа». (Талмуд, кн. Сенхедрин).

«Иноверец, убил иноверец, е равно на евреин, убил евреин — наказва се със смърт; но евреин, убил иноверец, не подлежи на наказание». (Кн. Сенхедрин, разд. 7, лист 59).

«Ако иноверец чете Талмуд, той е достоен за смърт, защото в Стария Завет е казано: «Моисей ни даде закона; т. е. дал е на нас, но не на народите». (Пак там ). Но Моисей забранява употреба на кръв в храната. На което те отговарят: по учението на Талмуда и равините, военната служба и болестите освобождават от закона въобще и от забраните на вид храна; а Талмуда именно разрешава, в известни случаи, употребата в смеси с ястие на кръв от риба или човек (Талмуд, кн. ИореДео, разд. 66, лист 53): «кръв скотска, зверина и птичя забранява се; рибя кръв не е забранена, ако може с положителност да се докаже, че е действително рибешка».

Човешката кръв е забранена също поради вида си, защото не може да се различи от животинската; от устата си кръв можеш да глътнеш.

Въобще, рибната и човешка кръв, както по закон не се забранява, във всяка смес с ястия се разрешава. В книгата Сулхан Орух, стр. 42, ст. 67, е казано ясно: «кръвта на скота и звяра да се употребява небива, а кръв от човек, за наша полза, може». Евреите уверяват, че това се отнася до болести, където кръвта се употребява от древността, като лекарство; но в тълкуванието на приведеното място се казва: «Християните отдавна са предупредени, но ние не трябва да се въздържаме от кръв, защото, така пише в книгата Тойсвюс». На стр. .119, стр. 193: «не дружи с християнин там, където на тебе не е удобно... за да не узнаят за проливането на кръв». Ето пример за повече от подозрително, пропуснат в Талмуда, с многоточие, текст.

Подофицер Савицки, покръстен евреин, дава показания по случая в Гродненска губерния в 1816 год., че евреите действително употребяват християнска кръв и за това изтезават невинни деца, които лесно могат да бъдат доставени. Твърди, че обряда се извършва в средата на април, за Пасхата. На всеки евреин, успял да достави младенец, се опрощавали греховете. За изтезанията, разпятието и останалото по обряда имало подробни правила, и всичко трябвало да се изпълни в синагога; но ако има опасност, че нещата ще се разчуят, разрешено било да се убие християнина, където и както може, без съблюдаване на правилата; затова и бъчвата, в която трябвало да се търкаля жертвата, за да се извлече подкожната кръв, в по-ново време е отменена — и именно така направил бившият равин Илия във Вилн. Савицки казва още, че по време на изтезанията евреите четяли молитвата от книгата Мангохим : «радвайте се и веселете се, да се извлече тази кръв в памет вечна, не като на тоя отрок, но като на падналия Кудра (Спасителя Христос)». После следвала молитвата от книгата Сейдер на Олейн: «Християните се покланят на кумири, камъни или дървета, изобразявайки на тях Христос, но не получават от Него никаква помощ. Да изчезне името Му и да погинат вярвящите в Него, като трева изсъхнала и като восък стопен». Въпросният хасид е писал за тази много рядка и държана в голяма тайна книга Цивуй.

Редник Фьодоров от Финляндския полк, покръстен евреин, както и покръстения евреин Гружински, в своите показания по Велижското дело през 1830 г., също твърдят това. Фьодоров знаел от баща си, че сам е употребявал мъченическа християнска кръв в безквасни хлебчета на Пасхата.

Грудински казал, че в тайната книга Рамбам (Гандома церихен дмей Акум селмицвес) обрядът е описан в подробности; че е чел книгата и че на екземпляра му имало нарисувани, във вид на винетки, всички принадлежности, необходими за извършването му; че затова се държат в синагогата желязна корона, две железни копия, нож за обрезване, полукръгло длето за раните в устата на младенца; бъчва, за извличането на подкожната кръв, и описва точно вида и особеното й устройство. Терентиева и Грудински съобщават, че обрядът може да се променя, тъй като е трудно да се намират младенци - използвали се и момичета. Грудински обяснил, че момичетата трябвало да търкалят в друга бъчва, поради особеното им устройство; а Терентиева, сама съучастничка в няколко подобни злодейства, разкрила, че евреите предварително изрязали ноктите и зърната на гърдите на момичето, а на момченцето извършили еврейско обрязване, но момичето търкаляли в друга бъчва. Грудински съобщава и за едно много важно обстоятелстов: за въспоменание на предателството на Юда Искариотски жертвата трябва да се купи от християнин за 30 сребърника; но в случай на невъзможност може да се похищават и после да се предават на християните под някакъв предлого, макар в различно време и в други ръце, 30 монети. (Така по Минското дело в 1833 г., Фекла Селезнева е казала, че евреинът Орко Сабуня й обещал 30 пари за християнско дете; Никулски (Zlosc Zydowska, 1760, Лемберг) говори, че евреите внесли за кръвта и за младенца по две злоти, или 30 копейки от сребро; Серафинович сам признава, че платил по 30 “червони”, и т.н.

Грудински обяснява: Спасителят, според евреите, не бил син Божий, а човек, и творил чудеса с черна магия. Така превърнал израилтяните в стадо свини, удавил ги в езерото; затова християните ядат свини, въпреки, че знаели, че това е преобърната израелска кръв; а евреите, на които Бог заповядал да разпънат и мъчат Христос, повтарят това сега над последователите Му, утолявайки жаждата си за мъст с тяхната кръв и предавайки техните младенци на заколение, вместо пасхални агънца.

Абатът Киарини напечатал в Париж в 1830 г. своето съчиние за еврейството и го посветил на Императора. Той безпристрастно разглежда учението на евреите, доказва, че всички правила на Талмуда съдържат разрушително учение, не признаващо нито друго общество, освен еврейското, нито даже самото човечество или човека, освен еврейството и евреите, разобличава тяхната лъжемъдрост, злобния фанатизъм и нетърпимост в тайното учение; написва го с високата и благородна цел: да покаже начин и средства да се извади нещастния еврейски народ от гибелното му положение.

С християнско смирение той говори:

«Може би, по този начин се възобновява спомена за богоубийството, извършено от прародителите им, или кръвта на младенците се употребява заради самата жестокост, а, вероятно, и едното, и другото. Раймонд Мартин твърди, че обичаят се основава на изречения от Талмуда.

В министерството на вътрешните работи има записка от еврейската книга Ец-Хаим дървото на живота), писана в XVII век от равина Хаим Витал, живял в Полша. Преводачът обявил писмено, че обичая да се истезават християнски деца, според него, действително съществува.

Ето превода:

«Всяко животно съхранява посредством живота известна частица святост от Всевишния».

«Човек, който и да е, съхранява тази святост в живота повече, отколкото животното»...

«От всичко това ние заключваме, че убиването и пиенето на кръвта на гоя (неверника) умножава светостта на Израел и евреите».

Ето това е написано в книгата Ец-Хаим!

 .....................

Горното е извадка от книгата на В. И. Дал:

РАЗСЛЕДВАНЕ НА УБИТИ ОТ ЕВРЕИ ХРИСТИЯНСКИ ДЕЦА И ИЗПОЛЗУВАНЕТО НА КРЪВТА ИМ

Напечатано по заповед на Министъра на вътрешните работи. 1844 г.

 

Следват данни за автора, времето и обстоятелствата около отпечатването и преиздаването на книгата:

В. И. Дал, датчанин (вероятно - евреин?), докторски син, живял в Русия, е роден на 10 ноември 1801 г. Завършва курс в морския корпус, служи в Черноморския флот, но скоро оставя службата и през 1821 г. постъпва в Дерптския университет, където получава докторска степен по медицина. Няколко години работи като военен лекар (в армията и военната болница) до запознанството си с Л. А. Перовски, който го убеждава да мине на служба при него в Оренбург. Там прекарва 7 години, а в 1841 г., вследствие назначението на Перовски на поста Министър на вътрешните работи, се прехвърля в Санкт-Петербург, определен като чиновник за специални поръчки при него. От 1849 — 1859 г. е управляващ кантора в Нижни Новгород, а след излизането му в оставка живее в Москва и се занимава с издаването на своя «Тълковен речник на великоруското наречие». Умира на 22 септември 1872 г. (виж Словарь Геннади, т. I, стр. 276).

Разследването на В. Н. Дал се препечатва със съкращения по екземпляра на В. М. Остроглазов.

ПРЕДИСЛОВИЕ

През 1890 — 1900 години край лавиците на московските книжари и търговци на книжарски стоки често би могло да се види как благообразен старик със среден ръст се рови в книжните купища с цел да намери някое рядко издание. Това бил началникът на московското лекарско управление В. М. Остроглазов. Останалите у него случайно от неговият брат, известният библиограф И.М. Остроглазов, няколко редки издания породили в него любов към събирането на старинни книги. Той се пристрастил към това дело и своето свободно от служебни задължения време посвещавал на него. Събирал книги по разни въпроси, а между другото, и на еврейски. Като напуснал службата, разполагайки с още повече свободно време, той започнал да се занимава с библиографски изследвания, публикувайки ги в изданието на П. И. Бартенев «Руски Архиви». Смъртта го настигнала, когато работел над рядка книга по еврейския въпрос, предадена в «Руски Архиви» за печат, но все още не видяла бял свят. Цялата негова библиографска сбирка след смъртта му, овдовялата съпруга, Т.И.Остроглазова подарила на Московския университет, в библиотеката на който, в отделна стая, все още се съхранява.

В сбирката имало много редки издания, и в това число най-рядката книжка по еврейския въпрос — записките на В. И. Дал. Книжката е 153 страници, озаглавена: «Разследване за еврейските убийства на християнски деца и употребата на кръвта им. Напечатана по заповед на г. Министъра на вътрешните работи. 1844 г. В. М. Остроглазов собственноръчно е написал следното: «Тази книжка е изключително рядка. Генади, известният библиограф, говори, че във «Световна Илюстрация» 1872 г., стр. 207, е казано, че В. И. Дал, по времето на своята служба в министерството на вътрешните работи, напечатал брошура за убийства на християнски деца от евреи (1844 г.) («Справочен речник за руските писатели и учени, починали през XVIII и XIX век». Берлин, 1876 г., т. I, стр. 277). Във «Всеобща библиотека на Русия» или в каталога за книгите, събрани от А. Д. Чертков» (Москва 1863 год., страница 743, № 3631) се казва, че тази книжка е написал В. И. Дал по поръчка на граф Л. А. Перовски. Напечатана е в най-ограничен тираж, и била раздадена на съвсем малък брой служебни лица. В «Руски редки книги» на Н. Березин, М. 1903 год., част 2-а, на страница 19, № 77, е напечатано: «тази книжка е най-рядката» и на екземплярът им се вижда надпис: «печатана в десет екземпляра».

«Тя е такава рядкост, че, доколкото ми е известно, я няма в нито една московска библиотека. Покойнят ми брат Иван Мих. Остроглазов я нямаше в своята изключителна сбирка от редки екземпляри. Аз, преглеждайки няколкостотин каталога на руски и чужди букинисти от епохата, и наистина препрочитайки описанията на всички библиотеки на известни библиофили, никога не съм срещал това заглавие. На нея няма цена. Но ако книгата на същия В. И. Дал: «Изследване за скопецката ерес», напечатана в по-малко от двадесет екземпляра, както е казано в «Книжни Рядкости» на И. М. Остроглазов, М. 1892 г., стр. 45, № 101, се оценява, (както е видно от каталога, на № 339, 1903 год., на известния санкт-петербургски букинист Клочков), на двеста сребърни рубли, то цената на книгата на В. И. Дал «Разследваня за убийства на християнски деца от евреи», която никога не е била в продажба, разбира се, е несравнимо по-ценна».

Известният публицист и учен Никита Петрович Гиляров в своя вестник «Съвременни Известия» от 13-и юни 1875 год., № 160, пише: «Кой от образованите не знае и не е слушал за знаменитото Велижско дело (по обвинение на евреи за убийството на христианско момче в 1823 год.), отпреди 40 години? Ние сме чели за него и между впрочем сме и слушали от покойния В. И. Дал, човек във висока степен безпристрастен и съвсем не суеверен: той беше убеден, че в това прясно за паметта ни дело упоменатото зверско детеубийство е факт. Това твърди той, Дал, изучавайки делото, разглеждайки всички документи и съставяйки за правителството тази записка. Апропо, каква е съдбата на самата записка? Къде е? Напечатана е била в, може би, седем, осем, не повече от десет екземпляра, и о - чудо! Екземплярите, към които би могла обществеността да има достъп, под въздействието на някакви неведоми сили, започнали да изчезват един след друг: преди две години изчезна от една типография даже оригиналът, предназначен за препечатването на тези записки. Достопочтенният издател, когото не смеем да назовем по име, молим да откликне и потвърди нашите думи за пропадането на споменатия оригинал».

«В нашия екземпляр има отговор на този зов, предложен от покойния П. П. Гиляров-Платонов. Писателят на «Руския Архив» П. И. Бартенев е написал на нашия екземпляр: «Книгата е написана от В. И. Дал, (по поръчение на Л. А. Перовски), по документи на Министерството на вътрешните работи и отпечатана едва ли не само в десет екземпляра. Връщайки се през есента на 1869 год. от първото си пътуване в Одеса, аз предадох на В. И. Дал за ужасите на еврейското насилие в тамошния край, съобщени ми от тамошния архиепископ Димитрий (Муретов). По споразумение с Дал реших да препечатам книжката в «Руски Архив» с мое предисловие в типографията на Мамонтов (в Москва), но от там ми съобщиха, че евреинът, който я набира, унищожил няколко листа и изчезнал от Москва. А. И. Мамонтов нарочно отива в Санкт-Петербург, за да възстанови откраднатото по друг екземпляр, но не могъл да го намери. По-късно го преписах от екземпляра на княз А. Б. Лобанов-Ростовски».

«В книгата на Лютостански «За употребата от евреи на христианска кръв за религиозни цели», Спб., 1880 г., изд. 2-о, във 2-ата част, на стр. 32, пише: «В първото издание на нашата книга бяхме лишени от много факти, откраднати от евреи. Съчинението на Дал по въпроса за кръвта — в Москва, се намирало само в Чертковската библиотека в единствен екземпляр. Управлителят на библиотеката П. И. Бартенев намислил да го препечатат и го дал в типографията на Мамонтов. Когато започнали да набират и разрязали книгата на части, евреинът, бивш работник в типографията разбива прозореца в типографията, влиза, разсипва целия набран шрифт, намиращата се там част с разрязани листи взема и потъва в неизвестност. Полицията търсила и в двете столици, — но напразно. Печатането било прекратено, г. Бартенев взел обратно оцелялата книжка на Дал и вече я пазел в библиотеката много строго под лично наблюдение. Но останалият екземпляр не престанал да бъде обект на интерес с цел унищожение.

«В моя екземпляр, в края, като приложение, са добавени осем печатни страници от «Руски Архив», издание 1870 год., на които са препечатани първите страници от книжката на В. И. Дал «Разследване за еврейските убийства на християнски деца и употребата на кръвта им», с предисловие на П. И. Бартенев.

Както пише в своя труд «Евреите в Русия» Ю. И. Хесен, Спб. 1906 г., на страница 406, — «Тази книжка не се намира нито в Чертковската библиотека, нито в Санкт-Петербургската императорска Публична библиотека, според любезното съобщение на нейния библиотекар А. И. Браудо. Княз Голицин Н. Н. пише, че не му се е случвало да види записките на Дал. ("Употребяват ли евреите християнска кръв". Варшава, 1879, стр. 131.)»

Тая «най-рядка» книжка В. М. Остроглазов получил от П. И. Бартенев: «Тази книга е купена от Петър Иванович Бартенев, който ми я продаде след упоритите ми молби. Книгата е подарена на Бартенев от Дал.

П. И. Бартенев пише в своето предисловие:

«Разследване на еврейските убийства на християнски деца и употребата на кръвта им.

Препечатвайки на страниците на «Руски Архив» това интересно изследване, ... не можем да не обърнем внимание на читателите на обстоятелството, че то има не само историческо, но и съвременно значение. Не отдавна, в 1852 — 1853 год. в Саратов имаше дело заради убийства от евреи на две християнски момченца при обстоятелства, съвершенно сходни с тези, киото описва авторът на «Разследването». Никой не може да даде гаранции за това, че подобни дела няма да възникват и занапред.

Необявявани официално, но огласявани чрез народната мълва и от лицата, въвлечени в разследването на престъпленията, те оставят след себе си смътното впечатление на отвращение и ужас, подхранващи и укрепващи силните и без това народни предразсъдаци против евреите. Евреите, от своя страна, като отричат упорито всички факти, разкрити чрез дела от подобен род, усилват това впечатление и в очите на народа се затвръждава убеждението, че те са съпричастни на безумното злодейство на някои крайни фанатици».

«...Единствения път за прекратяването и предотвратяването на неизброимите злини, произтичащи от подобни тайнствени задкулисни обвинения може да бъде само пълното и строго разясняване на фактите, дали повода. Чудовищната секта, която, смеем да се надяваме, замира в настоящо време..., във всяко отношение заслужава внимателното изучаване и най-точно описание. За огласяването на нейната история и особености най-вече са заинтересовани самите евреи. За тях е несравнено по-леко, отколкото за писатели-християни, да съберат нужния за това материал. Да се надяваме, че именно между евреите ще се намерят хора, които ще окажат на своите съплеменници тази важна услуга и заедно с тях ще открият нова поучителна глава в историята на човешките заблуди. Гласността отнема от злото фантастичните размери, предавани му от тайнствения полумрак, забулващ го до този момент, и, разбира се, придобивайки и в самата среда на еврейството енергично противодействие на това учение, нямащо нищо общо с вярата...».

В друг постинг следва втората част:

"СТАРИ СЛУЧАИ НА ЗВЕРСКИ УБИЙСТВА ОТ ЕВРЕИ"


 




Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11832245
Постинги: 3602
Коментари: 6456
Гласове: 7300
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930