Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2011 21:40 - Германска нова медицина® - ЧЕТВЪРТИ И ПЕТИ БИОЛОГИЧНИ ЗАКОНИ. ОНТОГЕНЕТИЧНА СИСТЕМА НА МИКРОБИТЕ. Автор: josarian
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2234 Коментари: 0 Гласове:
1



Четвъртият биологичен закон на Германската нова медицина разглежда ролята на микробите в контекста на еволюцията и във връзка с трите зародишни листа (ендодерма, мезодерма , ектодерма), от които произлизат нашите органи.

Диаграмата илюстрира класификацията на микробите (гъби, бактерии, вируси) във връзка с тяхната онтогенетична възраст и специфичност спрямо зародишните листа.

През първите 2,5 милиарда години от живота на земята, микробите са били единствените живи организми. Накрая, постепенно са се заселили в развиващия се човешки организъм. Биологичната роля на микробите била да поддържат здравословния статус на органите и тъканите. С течение на вековете микробите, като бактерии и гъбички, са станали крайно необходими за нашето оцеляване.

Микробите са активни само по време на лечебната фаза!

При „нормотония” (преди да започне СБС), както и по време на активната фаза на конфликта, микробите са латентни (спящи). Но в момента, в който конфликтът бъде разрешен, микробите пребиваващи в съответния орган, получават импулс от мозъка, за да участват в лечебния процес, който е задвижен.
Изключение:

Контактът с „екзотични” микроби, които не са в симбиоза с нашия организъм, може да бъде опасен.

Микробите не преминават от една тъкан в друга!

Микобактериите и гъбичките работят само в тъканите, които произлизат от ендодермата и от старата мозъчна мезодерма, докато бактериите, които не са микобактерии, участват само в лечението на тъкани, произлизащи от новата мозъчна мезодерма. Тази биологична система е присъща на всички видове.

Начинът, по който микробите подпомагат лечебния процес е в пълно съответствие с еволюционната логика.


ГЪБИЧКИТЕ и МИКОБАКТЕРИИТЕ (туберкулозни бактерии) са най-старите микроби. Те работят само в органи и тъкани, които се управляват от стария мозък (мозъчен ствол и малък мозък), които са от ендодермален или от мезодермален произход (старата мозъчна мезодерма).

По време на лечебната фаза гъбичките, като Candida albicans или микобактерии, като ТБ-бактериите, разграждат клетките, които са имали определена биологична цел по време на активната фаза на конфликта.

Като природни „микрохирурзи” гъбичките и микобактериите премахват например, тумори на дебелото черво, на белите дробове, на бъбреците, на черния дроб, тумори на млечната жлеза или меланоми, които вече не са необходими.

Това, което прави микобактериите толкова забележителни е фактът, че те започват да се размножават незабавно от момента на ДХС. Те се размножават със скорост, пропорционална на нарастващия тумор, така че в момента, когато конфликтът бъде разрешен, нужното количество ТБ-бактерии ще бъде на разположение, за да се разгради и да се премахне туморът.

Симптоми: по време на процеса на разграждане остатъците от лечебния процес се елиминират чрез изпражненията (СБС дебело черво), чрез урината (СБС бъбреци, СБС простата) или чрез белите дробове (СБС бял дроб). Обикновено това е съпроводено с нощни изпотявания, изхвърляне на различни секрети (евентуално примесени с кръв), подуване, възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес погрешно е наречен „инфекция”.

Ако необходимите бактерии са били ликвидирани, например чрез свръх употреба на антибиотици, ваксинация или химиотерапия, туморът се капсулова и остава на мястото си без повече да нараства.


БАКТЕРИИТЕ (които не са микобактерии), работят само по органи и тъкани, управлявани от церебралната медула, т.е. произхождат от новата мозъчна мезодерма.

По време на лечебната фаза този вид бактерии помагат да се запълни и възстанови тъканната загуба, която се е получила по време на активната фаза.

Стафилококовите или стрептококовите бактерии например, подпомагат реконструкцията на костната тъкан и помагат да се изгради клетъчната загуба (некроза) при яйчниците или тестисите. Те също така взимат участие и при образуването на тъканен белег, тъй като съединителната тъкан се управлява от церебралната медула. Ако тези бактерии липсват, лечение пак се осъществява, но не и в биологичния му оптимум.

Симптоми: микробният процес на възстановяване обикновено е съпроводен с подуване, възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес е погрешно наречен „инфекция”.


ЗАБЕЛЕЖКА: Забележка: Работата на ТБ-бактериите е само да отстраняват тъкан (управлявани от стария мозък), докато всички други бактерии подпомагат възстановяването на тъканта (управлявани от главния мозък).


Що се отнася до ролята на „ВИРУСИТЕ”, в ГНМ предпочитаме да говорим за „хипотетични вируси”, тъй като напоследък съществуването им бе поставено под съмнение. Липсата на научни доказателства, подкрепящи твърдението, че определени вируси причиняват определени „инфекции” е в съответствие с по-ранните открития на д-р Хамер и по-специално, че процесът на възстановяване на управляваните от ектодермалния церебрален кортекс тъкани, като например епидермисът на кожата, шийката на матката, жлъчните каналите на черния дроб, лигавицата на стомаха, бронхиалната лигавица или носната мембрана, все пак се осъществява, дори и без наличието на вируси. Това означава, че кожата оздравява и без херпес „вирус”, черният дроб – без хепатитен „вирус”, носната мембрана – без „грипен вирус” и т.н.

Симптоми: процесът на възстановяване обикновено е съпроводен от подуване (отоци), възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес погрешно е наречен „инфекция”.

Ако въпреки всичко вирусите съществуват, те – по еволюционна логика – биха подпомагали възстановяването на ектодермалните тъкани! Позовавайки се на ползотворната роля на микробите, вирусите не биха били причина за „болести”, а биха играли жизненоважна роля в лечебния процес на управляваните от церебралния кортекс тъкани!

От гледна точка на Четвъртия биологичен закон не би трябвало вече микробите да се разглеждат като причина за „инфекциозни заболявания”. Със разбирането, че микробите не причиняват болести, а вместо това играят полезна роля по време на лечебната фаза, концепцията за имунната система, разглеждана като система за отбрана против „патогенните микроби”, става безсмислена.

Преведено от - http://learninggnm.com/documents/fourthlaw.htmlОНТОГЕНЕТИЧНА СИСТЕМА НА МИКРОБИТЕ

Четвъртият биологичен закон на Германската нова медицина разглежда ролята на микробите в контекста на еволюцията и във връзка с трите зародишни листа (ендодерма, мезодерма , ектодерма), от които произлизат нашите органи.

Диаграмата илюстрира класификацията на микробите (гъби, бактерии, вируси) във връзка с тяхната онтогенетична възраст и специфичност спрямо зародишните листа.


През първите 2,5 милиарда години от живота на земята, микробите са били единствените живи организми. Накрая, постепенно са се заселили в развиващия се човешки организъм. Биологичната роля на микробите била да поддържат здравословния статус на органите и тъканите. С течение на вековете микробите, като бактерии и гъбички, са станали крайно необходими за нашето оцеляване.

Микробите са активни само по време на лечебната фаза!

При „нормотония” (преди да започне СБС), както и по време на активната фаза на конфликта, микробите са латентни (спящи). Но в момента, в който конфликтът бъде разрешен, микробите пребиваващи в съответния орган, получават импулс от мозъка, за да участват в лечебния процес, който е задвижен.
Изключение:

Контактът с „екзотични” микроби, които не са в симбиоза с нашия организъм, може да бъде опасен.

Микробите не преминават от една тъкан в друга!

Микобактериите и гъбичките работят само в тъканите, които произлизат от ендодермата и от старата мозъчна мезодерма, докато бактериите, които не са микобактерии, участват само в лечението на тъкани, произлизащи от новата мозъчна мезодерма. Тази биологична система е присъща на всички видове.

Начинът, по който микробите подпомагат лечебния процес е в пълно съответствие с еволюционната логика.



ГЪБИЧКИТЕ и МИКОБАКТЕРИИТЕ (туберкулозни бактерии) са най-старите микроби. Те работят само в органи и тъкани, които се управляват от стария мозък (мозъчен ствол и малък мозък), които са от ендодермален или от мезодермален произход (старата мозъчна мезодерма).

По време на лечебната фаза гъбичките, като Candida albicans или микобактерии, като ТБ-бактериите, разграждат клетките, които са имали определена биологична цел по време на активната фаза на конфликта.



Като природни „микрохирурзи” гъбичките и микобактериите премахват например, тумори на дебелото черво, на белите дробове, на бъбреците, на черния дроб, тумори на млечната жлеза или меланоми, които вече не са необходими.

Това, което прави микобактериите толкова забележителни е фактът, че те започват да се размножават незабавно от момента на ДХС. Те се размножават със скорост, пропорционална на нарастващия тумор, така че в момента, когато конфликтът бъде разрешен, нужното количество ТБ-бактерии ще бъде на разположение, за да се разгради и да се премахне туморът.

Симптоми: по време на процеса на разграждане остатъците от лечебния процес се елиминират чрез изпражненията (СБС дебело черво), чрез урината (СБС бъбреци, СБС простата) или чрез белите дробове (СБС бял дроб). Обикновено това е съпроводено с нощни изпотявания, изхвърляне на различни секрети (евентуално примесени с кръв), подуване, възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес погрешно е наречен „инфекция”.


Ако необходимите бактерии са били ликвидирани, например чрез свръх употреба на антибиотици, ваксинация или химиотерапия, туморът се капсулова и остава на мястото си без повече да нараства.

БАКТЕРИИТЕ (които не са микобактерии), работят само по органи и тъкани, управлявани от церебралната медула, т.е. произхождат от новата мозъчна мезодерма.

По време на лечебната фаза този вид бактерии помагат да се запълни и възстанови тъканната загуба, която се е получила по време на активната фаза.

Стафилококовите или стрептококовите бактерии например, подпомагат реконструкцията на костната тъкан и помагат да се изгради клетъчната загуба (некроза) при яйчниците или тестисите. Те също така взимат участие и при образуването на тъканен белег, тъй като съединителната тъкан се управлява от церебралната медула. Ако тези бактерии липсват, лечение пак се осъществява, но не и в биологичния му оптимум.

Симптоми: микробният процес на възстановяване обикновено е съпроводен с подуване, възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес е погрешно наречен „инфекция”.

ЗАБЕЛЕЖКА: Забележка: Работата на ТБ-бактериите е само да отстраняват тъкан (управлявани от стария мозък), докато всички други бактерии подпомагат възстановяването на тъканта (управлявани от главния мозък).

Що се отнася до ролята на „ВИРУСИТЕ”, в ГНМ предпочитаме да говорим за „хипотетични вируси”, тъй като напоследък съществуването им бе поставено под съмнение. Липсата на научни доказателства, подкрепящи твърдението, че определени вируси причиняват определени „инфекции” е в съответствие с по-ранните открития на д-р Хамер и по-специално, че процесът на възстановяване на управляваните от ектодермалния церебрален кортекс тъкани, като например епидермисът на кожата, шийката на матката, жлъчните каналите на черния дроб, лигавицата на стомаха, бронхиалната лигавица или носната мембрана, все пак се осъществява, дори и без наличието на вируси. Това означава, че кожата оздравява и без херпес „вирус”, черният дроб – без хепатитен „вирус”, носната мембрана – без „грипен вирус” и т.н.

Симптоми: процесът на възстановяване обикновено е съпроводен от подуване (отоци), възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес погрешно е наречен „инфекция”.

Ако въпреки всичко вирусите съществуват, те – по еволюционна логика – биха подпомагали възстановяването на ектодермалните тъкани! Позовавайки се на ползотворната роля на микробите, вирусите не биха били причина за „болести”, а биха играли жизненоважна роля в лечебния процес на управляваните от церебралния кортекс тъкани!

От гледна точка на Четвъртия биологичен закон не би трябвало вече микробите да се разглеждат като причина за „инфекциозни заболявания”. Със разбирането, че микробите не причиняват болести, а вместо това играят полезна роля по време на лечебната фаза, концепцията за имунната система, разглеждана като система за отбрана против „патогенните микроби”, става безсмислена.


 


 

Германска нова медицина®

ПЕТИ БИОЛОГИЧЕН ЗАКОН


 

КВИНТЕСЕНЦИЯТА (смисълът)

Всяка т.нар. болест трябва да бъде разбрана като част от една еволюционна смислена биологична специална програма на природата.

Петият биологичен закон наистина е квинтесенцията (същността). Той преобръща цялата концепция на медицината с главата надолу. Когато разглеждаме трите зародишни листа поотделно, осъзнаваме, че те са биологично значими и че това, което обикновено наричаме „болест” всъщност не е безсмислена грешка на природата, която трябва да поправим, а че всяка болест е едно изпълнено със смисъл събитие. Когато осъзнаем, че т.нар. болести не са вече „злокачествени”, че те вече не се разглеждат като грешка на природата или като Божие наказание, а по-скоро са част от една смислена биологична специална програма, тогава тези СБС програми стават извънредно важни.

Нека да вземем за пример аденоидния рак на гърдата, който се характеризира с увеличаване тъканта на млечната жлеза по време на активната фаза на конфликта. Биологичният смисъл на всичко това е да се подпомогне, например раненото дете, като се осигури повече мляко. Организмът на майката се опитва да се справи със ситуацията. Колкото време е активен конфликтът, толкова време туморът ще продължи да нараства, за да поддържа нарастващото образуване на мляко. В този случай биологичният смисъл се намира в активната фаза на конфликта.

В нашите т.нар. цивилизовани държави, тези процеси често се случват, когато жената вече не кърми. Ако жена, която не кърми преживее майка/дете-тревога конфликт, растящият тумор на млечната жлеза имитира целта „искам да осигуря повече мляко на бебето”, дори и ако детето вече не е бебе.

Ситуацията е различна при воден или свързан с течност конфликт (новата мозъчна мезодерма): по време на активната фаза на конфликта се наблюдават некроза на бъбречната тъкан и повишено кръвно налягане, което има за цел да компенсира тъканната загуба в бъбрека и следователно, да осигури елиминирането на достатъчно количество урина и пикочни субстанции. По време на лечебната фаза се формира капсула от страната на некрозата, която се запълва с вода. Това се нарича бъбречна киста! Във вътрешността на кистата се осъществява процес на клетъчно размножаване. В края на този период, след около 9 месеца, твърдата киста е оформена със своя кръвоносна система. Тази киста, която отначало се прикрепва за заобикалящите я тъкани, евентуално се откъсва и започва да участва в производството на урина. В този случай биологичният смисъл е в лечебната фаза.

Смислената биологична специална програма има биологична цел или се опитва да осъществи нещо, което е биологично значимо. Биологичният смисъл както видяхме, се намира или в активната фаза на конфликта, или в лечебната. Майката Природа ни е дала свободата да осъзнаем и двете, но винаги в съответствие с различните групи зародишни слоя.

При управляваните от главния мозък тумори биологичната цел се намира в активната фаза. Обратно на клетъчната аугментация на управляваните от стария мозък органи, клетъчната пролиферация, която се осъществява по време на лечебната фаза, е възстановителен процес, по време на който епителната тъкан се възстановява. Тъй като никой в действителност не е разбрал този процес, възстановяването на некротизиралите или улцерирали места по време на лечебната фаза, също се интерпретира като рак или като сарком. Това обяснява защо не можем да разберем истинската природа на рака, докато не разберем всички тези взаимовръзки и по-специално еволюционното развитие на отговарящите за нашите конфликти програми.

“La medicina sagrada” (“Свещенната медицина”, както я наричат в Испания, бел.прев.) преобръща всичко наоколо – нищо вече не е вярно, освен фактите.

Не само всяка една СБС програма има свое биологично значение, но и комбинацията от СБС програми, както е например при „шизофреничната констелация”, която също има биологична цел, нещо подобно на „значение отвъд значението”. Това няма трансцендентален, идеологичен или духовен подсмисъл, а чисто и просто означава, че в случай на безнадеждна ситуация майката Природа е създала възможност да се отвори едно ново измерение за индивида като шанс да се преодолее трудната ситуация.

Германската нова медицина също така предлага и нов начин за лечение на душевните разстройства (психози).

Петият биологичен закон завършва Германската нова медицина. За първи път можем да разберем, че не само всичко в природата е в пълен порядък, но и че всеки един процес има смисъл. Със страхопочитание можем да разпознаем, че това, което преди наричахме „болести” не са нито безсмислени грешки на Природата, които трябва да се поправят от чираци магьосници, нито са злокачествени или патологични.


Д-р Рике Герд Хамер

https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina/zakoni/peti-biologicen-zakon

Преведено от - http://learninggnm.com/documents/Madrid%202005.pdf


 

http://josarian.blog.bg/politika/2011/11/21/germanska-nova-medicina-chetvyrti-biologichen-zakon.854218




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13251757
Постинги: 3681
Коментари: 6608
Гласове: 7521
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829