Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2011 20:41 - ГОСПОДАРИТЕ НА ПАРИТЕ – 7. РУЗВЕЛТ И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Автор: bulgarinut57
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2131 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Първоначално Рузвелт беше против чейнчаджиите, които причиниха депресията. Не е за вярване, но ето какво каза на 4 март, 1933, при встъпването си в длъжност:

Интригите на чейнчаджии са получили осъдителната присъда на общественото мнение и са отречени от хората. Чейнчаджиите сами се отказаха от високите места на почит, които заемаха в храма на нашата цивилизация.”

Два дни по-късно, Рузвелт обяви почивен ден и затвори всички банки. Малко по-късно, в същата година, Рузвелт обяви притежаването на златни кюлчета и монети с изключение на редките за незаконно. Повечето от златото на средния американец беше под формата на монети. Новият декрет по своята форма беше вид конфискация. Тези които не се подчиняваха рискуваха да получат присъда от 10 години затвор и глоба от 10 000 долара, равна на 100 000 долара днешни пари. Хората от малките градчета на Америка не вярваха на Рузвелт. Те се колебаехе дали да запазят придобитото с тежък труд богатство или да се подчинят на правителството. Тези които предадоха златото си, получиха за него $20.66 за унция. Заповедта за конфискация беше толкова непопулярна, че нито един служител на правителството не пожела да признае авторството и. Същото се отнасяше и за конгресмените. На церемонията по подписването и, президентът Рузвелт категорично заяви, той не е авторът и, и пред всички заяви, че дори не я е чел. И секретарят на съкровищницата заяви, че не я е чел, като каза, че „това е желанието на експертите”. Рузвелт убеди хората да се откажат от златото си, казвайки, че обединяването на ресурсите на Америка е било необходимо за да се излезе от депресията. С фанфари и приветствия, той нареди да се построи ново хранилище, в което да се пази златото, незаконно конфискувано от американското правителство. Към края на 1936 златното хранилище във Форт Нокс беше построено и през януари 1937 златото започна да пристига. Кражбата на вековете започна.

През 1935 след като златото беше предадено, официалната му цена беше неочаквано повишена на $35 на унция. Само чужденците обаче можеха да продават златото си на новата, по-висока цена. Чейнчаджиите, които послушаха Уорбърг, продадоха акциите си точно преди катастрофата, купиха злато на цена $20.66 и го транспортираха в Лондон. Сега можеха отново да го продадат на правителството на почти двойно по-висока цена, докато средният американец гладуваше. Златното хранилище на Форт Нокс се намира тук, в средата на военната база Форт Нокс, на 30 мили югозападно от Луивил Кентъки.Това е най-близкото разстояние до което бяхме допуснати, въпреки дългогодишното настояване на Конгреса да се допусне снимачен екип вътре. Четирите акра земя, около сградата са заградени със стоманена ограда, по която тече ток. Открит ров и стрелкови гнезда с по четири картечници са разположени по ъглите и. Когато златото започна да пристига на 13 януари 1937, при изключителни мерки за сигурност, хиляди гости видяха пристигането на композиция от 9 вагона от Филаделфия, охранявана от въоръжени войници, пощенски инспектори, агенти на тайната полиция и охранители от щатския монетен двор. Театърът беше страхотен: Златото от всички краища на Америка беше събрано „благото на обществото”, а след това преработено във Форт Нокс. Но скоро мерките за безопасност щяха да бъдат пренебрегнати от правителство.

Сега сценарият за една наистина голяма война, която щеше да създаде планини от дълг, беше готов… Само през 1944 г. общественият продукт на Америка беше 183 милиарда долара, като 103 милиарда от тях бяха похарчени във войната. Разходите бяха 30 пъти по-високи от тези през Първата световна война. Американският данъкоплатец плати 35 % от разходите на Съюзниците през войната. Всяка държава участвала във Втората световна война многократно увеличи задлъжнялостта си. В САЩ например, федералният дълг нарасна от 40 милиарда през 1940 г. на 257 милиарда през 1950 – увеличение с 598 %. Между 1940 и 1950 г. японският дълг се повиши с 1348 %, френският дълг с 583 %, а канадският с 417 %. След войната, светът беше разделен на два икономически лагера – от едната страна беше лагерът на комунистите, а от другата на монополистическия капитализъм, които започнаха една доходна надпревара във въоръжаването. Най-после дойде времето частните банкери да се заловят с изпълнениетона своя тристепенен план за централизиране на икономиките на целия свят и установяванена Световно правителство или Нов световен ред.

Фазите на този план бяха:

1-ва степен: Господство на централните банки над националните икономики.

2-ра степен: Централизиране на регионалните икономики чрез организации като Европейския Паричен Съюз и регионални търговски обединения като NAFTA.

3-та степен: Централизиране на световната икономика чрез световна централна банка, световна парична единица и унищожаванена националната независимост чрез забрана на всички импортни тарифи от договори като GATT.

Първата степен отдавна е завършена. Втората и третата степени са в напреднал стадий и са пред завършек. Какво можем да кажем за златото? Сред централните банки, най-големият притежател на злато е МВФ. Той и централните банки контролират 2/3 от световните златни запаси, което им дава възможността да манипулират пазара на златото.

Припомнете си златното правило на чейнчаджиите:

Този, който притежава златото, прави законите.”

Преди да разгледаме решението на проблемите ни, нека видим какво се случи с нашето злато във Форт Нокс, защото ако не разберем, че златото ни беше откраднато, ще позволим да бъдем измамени от погрешното решение –валута обезпечена със злато. Повечето американци вярват, че златото е все още във Форт Нокс. В края на войната във Форт Нокс се съхраняваха повече от 700 милиона унции злато, 70 % от всичкото злато в света. Никой не знае колко е останало. Въпреки че по закон трябва да се прави ежегодна ревизия на физическото наличие на златото, съкровищницата винаги е отказвала да го направи. Истината е, че надеждна ревизия на това какво има тук, не е била провеждана от времето на президента Трумън през 1953 г.

Къде отиде златото на Форт Нокс?

През тези години, то беше продадено на европейските чейнчаджии на цена 35 долара за унция. Да си припомним, че по това време на американците им беше забранено да купуват своето злато от Форт Нокс. Съществува един скандален съдебен прецедент, при който семейство Файърстоун, чрез няколко фиктивни компании успя да купи злато от Форт Нокс и да го остави на съхранение в Швейцария, далеч от бреговете на Америка.Те бяха своевременно разкрити и осъдени. Най- после, през 1971 всичкото злато беше тайно изнесено от Форт Нокс, и преместено отново в Лондон. Веднага след това, президентът Никсън затвори прозорчето за злато и отмени Рузвелтовия Закон за златото от 1934, чрез което най-после разреши на американците да купуват злато. Естествено, цената му веднага започна да се покачва – девет години по-късно, то се продаваше на цена 880 долара за унция, 25 пъти по висока от цената на златото на Форт Нокс.Човек би си помислил, че някой от правителството е усетил какво се върши и е надал сигнал за тревога. Най-голямото световно съкровище откраднато – напомня ни за героя от филма „Златният пръст”, Джеймз Бонд. Факт е, че Иън Флеминг, автор на сериалите за Джеймз Бонд, е бил началник на британската служба за контраразузнаване МИ5. Някои хора от обществото на разузнавачите вярват, че той е написал повечето от книгите си като предупреждение. Ако изнасянето на златото от Форт Нокс се разгледа като преднамерен акт срещу съкровищницата, то подобна операция вероятно е продължила доста време, в случая 40 години – достатъчно време за Флеминг да чуе за него и да се опита да го предотврати. Как историята за кражбата на златото от ФН излезе на бял свят? Всичко започна от статия в едно периодично издание в Ню Йорк. В статията се твърдеше, че Рокфелерови са манипулирали Фед да продаде златото от Форт Нокс на крайно ниски цени, на анонимни европейски спекуланти.

Три дни по-късно, анонимният източник на информацията, Луис Окинлос Бойър, неизвестно как бе паднала от прозореца на апартамента си на десетия етаж. Как госпожа Бойър беше разбрала за връзката между Рокфелерови и кражбата на златото от Форт Нокс ? Тя дълги години е била секретарка на Нелсън Рокфелер. През следващите 14 години, Ед Дюрел, богат индустриалец от Охайо, се посвети на търсенето на истината за златото на Форт Нокс. Той написа хиляди писма до хиляди държавни и банкови ръководители, опитвайки се да разбере колко злато е останало и къде е отишло липсващото. Едит Рузвелт, внучка на Теди Рузвелт, се усъмни в действията на правителството в едно изданиена вестник Ню Хампшър Сатърдей Нюз:

Твърденията че златото от трезорите на Форт Нокс липсва се дискутират на широко в европейските финансови кръгове. Озадачаващо е, че администрацията, ако въобще е в състояние да направи нещо, не се опита да ни убеди, че тревогите за нашето златно съкровище са неоснователни.”

За съжаление, Ед Дюрел не успя да осъществи основната си цел - пълна ревизия на златните резерви във Форт Нокс… Не е за вярване, че най-голямото съкровище не е било осчетоводено и ревизирано. Златото беше собственост на американския народ, а не на Федералния резерв и неговите чуждестранни собственици. Едно нещо е сигурно – правителството може да разсее всички съмнения само за няколко дни чрез една ревзия огласена от медиите.То предпочете да не я прави. Човек може да реши, че те се страхуват от истината, която една ревизия може да разкрие.

От какво се страхува правителството?

Ето ви отговора. Когато Роналд Рейгън стана президент през 1981 г. неговите приятели консерватори го накараха да проучи възможността за преминаване към златен стандарт, като единствен начин да се обуздаят правителствените разходи. Това беше една разумна алтернатива, така че Рейгън назначи група специалисти, наречена Комисия по златото, да проучат ситуацията и да изготвят доклад пред Конгреса. Комисията на Рейгън от 1982г. изнесе следното шокиращото разкритие: държавната съкровищница не притежава никакво злато. Всичкото злато останало във Форт Нокс, беше собственост на Федералния Резерв - група от частни банкери, като гаранция срещу националния дълг.

Истината е, че никога преди това не са били крадени толкова много пари от една малка група частни инвеститори (банкери - евреи).




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13743406
Постинги: 3705
Коментари: 6663
Гласове: 7600
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930