Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Какво значи думата "шуцбе" и защо я има само при евреите. ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.12.2011 20:26 - Какво значи думата "шуцбе" и защо я има само при евреите. Автор: evreite

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 4559 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 12.12.2011 22:22

Евреите са прочути с това, че могат прекрасно да се приспособяват към нови условия и обстоятелства, без да загубят нещо от същността си. Много трудно е да се открият и разбулят техните потайни и тъмни подтици. Човек трябва да е наистина голям познавач на еврейството, за да може да му смъкне маската. Но щом като веднъж ги опознае, той вижда колко проста и примитивна е тяхната система. Тя се характеризира с вероломното си безсрамие, което само затова е така ефикасно, защото никой не може да си представи, че то е възможно до такава степен. Още Шопенхауер бе казал, че евреинът е голям майстор на лъжата. Той владее до гениалност способността да извърти истината, да изопачи и най-ясното и очевидно нещо и при това да се държи съвършено свободно. Това той върши с такова безсрамно нахалство, че онзи, който го слуша, почва да губи сигурността си и с това евреинът вече печели положението.

На еврейски това качество се нарича шуцбе. Тази дума е чисто еврейска и не може да се преведе на никой друг език, защото това, което се подразбира под тази дума, е присъщо само на евреите. Другите народи не са намерили за нужно да създават подобен израз, понеже неговото съдържание е чуждо за техните езици. Тази дума изразява нещо като бездънно, безгранично и невероятно безсрамие и нахалство. Откакто имаме съмнителното удоволствие да полемизираме с евреи, научихме безброй много примери за типичното еврейско свойство, което евреите изразяват с думата шуцбе. Например, за тях подлецът е герой, а порядъчният, трудолюбив и смел човек е глупак и простак; дебели, тлъсти и запотени борсови спекуланти се превъплъщават в комунистически освободители на човечеството, а порядъчните бойци биват поставяни наравно с животните. Чистият семеен живот бива подигравай и окачествяван като родилен дом, а "съжителството на семейни начала" е издигнато като най-висш идеал на човешкото развитие. Отвратителни безвкусици и всякакъв боклук биват представяни за истинско (класическо) изкуство, а самото изкуство бива осмивано като кич. Според тях, не убиецът е виновен, а убитият.

Това е цяла система от заблуди и измами, която, дълго прилагана, действа като духовна и психическа парализа. Тя може да обхване цял народ и да задуши в него всякаква инициатива за съпротива. Преди поемането на властта от националсоциализма, Германия бе изправена пред тази опасност. Ако не бяхме я преодолели, нашият народ не би се осъзнал и страната ни щеше да стане арена на болшевизма. Това е най-сатанинската инфекция, която еврейството може да предизвика в един народ. Самият болшевизъм е израз на еврейското шуцбе.
Свирепи еврейски партийни доктринери и изпечени еврейски капиталисти играят най-безсрамната игра, която човек може да си представи, като завладяват така наречения пролетариат, разпалват класова борба и така се опитват да манипулират цял народ.
Най-крайната плутокрация си служи с идеята за социализма, за да наложи диктатурата на капитала. С помощта на световната революция, този вече реализиран в Съветска Русия експеримент трябваше да бъде приложен и в други страни. Крайната им цел е господство на еврейството в света.

Националсоциалистическата революция бе смъртен удар срещу тези домогвания. След като в ръководните кръгове на интернационалното еврейство забелязаха, че е немислимо само с помощта на агитацията да се болшевизират отделните държави, решиха да чакат някоя голяма война и да работят за продължаването й, за да могат накрая със сила и терор да болшевизират измъчената, безсилна и окървавена Европа. Цялата тактика на московския болшевизъм от началото на войната е насочена в тази посока. Те чакат да се намесят, когато сметнат, че победата им ще бъде сигурна, лека и без риск. Дотогава искат да обвържат силите на Райха, за да не може той да предприеме решителен удар на запад, който да сложи край на войната. Човек може да си представи яростта на Кремъл, когато в неделя сутринта са разбрали, че нашият фюрер е решил да разкъса, с помощта на германския меч, тази фино изплетена мрежа от лъжи и интриги.

В Съветска Русия съзнателно и най-старателно избутваха на заден план евреите, заемащи ръководни длъжности, с намерението да ни заблудят. Нито Литвиновци, нито Кагановци се мяркаха на политическата сцена. Затова пък те още по-енергично развиваха задкулисна дейност. С всички усилия се стараеха да създадат у нас впечатлението, че еврейските болшевики в Москва и еврейските плутократи в Лондон и Вашингтон нямат нищо общо помежду си. А тайно затягаха обръча, с който искаха да ни задушат. Това ясно личи и от факта, че в момента, когато тази тяхна фалшива игра бе разкрита, те паднаха в обятията си едни други. Техните непосветени народи са поразени и от изненада търкат очите си, за да се уверят, че това е действителност.

В Москва, например, евреите обясняват, че дружеството на безбожниците, членството в което само ден по-рано бе благороден дълг на всеки съветски гражданин, е неуместна организация и ще трябва да бъде разтурено. От сега нататък в Съветска Русия се гарантира религиозна свобода. Лансират се лъжливи съобщения в световния печат, че отново се отслужват богослужения в Москва и още други подобни измами. В Лондон, във всеки случай, все още не могат да се решат да свирят всяка вечер по радиото „Интернационала" защото, както много мъдро твърди мистър Идън, болшевиките не били съюзници, а само сътрудници на Англия, пък и в момента „Интернационалът" би бил много неудобен за британския народ. Но в замяна на това в Лондон полагат всички усилия да представят Сталин, като много мъдър държавник и великолепен социален политик, който може да бъде сравняван само с Чърчил. Правят се също усилия да се намерят допирни точки между славната московска и лондонската демокрация.

Най-забележителното в цялата тази работа е, че надуващите фанфари отсам и оттатък имат в известно отношение право. Те коренно се различават само за онези, които не ги познават. Обаче за посветения, те си приличат като две капки вода. Преди всичко, все същите евреи са, които дават тон и в едната, и в другата страна. Когато заявяват, че в Москва се готвят за молитва, а в Лондон да запеят „Интернационала", те всъщност вършат това, което от незапомнени времена винаги са вършили: те се приспособяват. Приспособяват се към дадените условия и обстоятелства. Разбира се, вършат го бавно, крачка по крачка, за да не изненадват и озадачават народите. А ние ги вбесяваме, защото разкриваме картите им. Те виждат, че ние ги познаваме добре и ги наблюдаваме. Евреинът само тогава се чувства сигурен, когато знае, че не може да бъде разкрит. Забележи ли. че си на път да разкриеш картите му, той загубва равновесие. Това личи от ругатните и крясъците му, а ние толкова често сме преживявали вече подобни явления, че те не са нищо ново и оригинално за нас. За нас те са интересни само от чисто психологическа гледна точка. Ние хладнокръвно и най-спокойно изчакваме върха на еврейската ярост. Тогава Шмок започва да заеква и да се издава, бърборейки глупости.

Това, което днес се предава по радио Москва или радио Лондон или което се пише в болшевишките и плутократските вестници, не може да се опише. За да подчертае доброто си възпитание и гъвкавостта си, Лондон тактично отстъпва ръководното място на Кремъл. Московските евреи измислят лъжите и съобщенията за най-ужасни събития, а лондонските евреи само ги цитират и преповтарят, ей тъй, съвсем простичко, сякаш изпълняват дълга си на добросъвестни хроникьори. Ясно е, че ужасите в Лвов, които потресоха цял свят, "не са извършени от болшевиките, а са чиста измислица на берлинското министерство на пропагандата". Няма никакво значение, че в германските филмови прегледи са дадени така, както са били в действителност. Според тях, ние потискаме изкуството и науката, тероризираме ги, а болшевизмът е истинско огнище на култура, цивилизация и хуманност. Ние лично имаме честта да сме охарактеризирани така подло и низко по Московското радио, че сме почти поласкани от това. Предполагаме, че тамошните еврейски говорители по радиото ни познават добре още от доброто старо време. Те тогава би трябвало също така добре да знаят, че никакви ругатни няма да им помогнат и че един ден товарът, който носят, ще им омръзне. Всяка вечер заявяват, че искат да пречукат зурлите на всички проклети нацисти. Да, искат. Обаче между желанието и моженето има голяма разлика. То е нещо съвършено друго, господа! Има известен трагикомизъм в този факт. Там, където евреите имат думата, те се надуват, преструват се, че могат планини да преместят, и не след дълго събират партакешите си, за да бягат от настъпващите германски войски.

Със сигурност може да се каже, че там, където се явят те, страната е загубена само поради този факт. Те са най-добрата гаранция за настъпващото поражение. Те носят със себе си и в себе си зародиша на разложението. С тази война те искаха да нанесат последния решителен удар на националсоциалистическа Германия и на пробуждаща се Европа. Ударът обаче се стовари върху тях самите. Отсега вече чуваме как се носи по света отчаяният вик на заблудените народи: „Евреите са виновни! Евреите са виновни!" И отплатата, която ще ги сполети, ще бъде ужасна. Ние няма да имаме нужда дори да си помръднем пръста. Това отмъщение ще дойде от само себе си, защото трябва да дойде. Както се стовари върху тези расови изроди юмрукът на Германия, така един ден ще се стовари върху им юмрукът на пробудена Европа. Тогава дори и способността им да се приспособяват не ще им помогне. Тогава ще трябва да се явят на съд пред народите, сред които са разпространявали покварата. Тогава без милост и жал те ще бъдат повалени. Световният неприятел ще падне и Европа ще се умиротвори.

20 юли 1941 г.

Нагоре