На 25 ноември – два дни след проваления облигационен аукцион на Германското правителство, на който Германия не можа да продаде 35% от предложените от нея 10-годишни облигации – немският финансов министър Волфганг Шойбле се изказа, че Германия може да оттегли искането си частните банки, държащи проблемния държавен дълг на Гърция, Италия и Испания, да поемат част от издръжката на спасителния си план чрез опрощаване на дял от дълга. Частните (еврейски) банки искат да избегнат каквито и да било загуби, като принудят правителствата на Гърция, Италия и Испания да компенсират задълженията си чрез налагане на режим с крайни икономии на поданиците си или като Европейската централна банка отпечата евра, с които да изкупи държавния дълг от същите тези частните банки. Отпечатването на пари, за да бъде компенсиран дългът, е в противоречие с устава на ЕЦБ. Това особено плаши немците, поради Ваймарския опит с хиперинфлацията.

Очевидно правителството на Германия прие посланието от режисирания провал на облигационния аукцион. Както беше писано тогава, няма причина Германия с нейния относително нисък дълг спрямо БВП, в сравнение с проблемните страни, да не бъде в състояние да продаде облигационните си бонове. Ако кредитоспособността на Германия е под съмнение, как може да очакваме Германия да спасява други страни? Провалът на облигационния аукцион на Германия беше дирижиран, като това е ясно и се потвърждава от успешния облигационен аукцион на проблемната Италия два дни по-късно.

Странно, нали? Италия, най-голямата страна на ЕС, която иска спасителен план по дълга си, все още може да продава облигациите си, а Германия, която не се нуждае от спасителен план и от която се очаква да понесе несъразмерна цена за спасителния план за Италия, Гърция и Испания, не можа да продаде облигациите си. По мое мнение провалът на германския облигационен аукцион беше режисиран от финансовото министерство на САЩ, от ЕЦБ и от властите в ЕС – преди всичко от частните банки, притежаващи проблемния държавен дълг.

Убеждението ми се основава върху следните факти. Goldman Sachs и банките на САЩ поеха гаранции върху един трилион или повече от европейския държавен дълг, като продаваха суапове и застрахователни полици, за които нямат резерв. Таксите, които получиха американските банки за гарантирането стойността на инструментариума по европеския държавен дълг, просто се превърнаха в печалби и бонуси за изпълнителните директори. Това, разбира се, е нещото, което унищожи американския застрахователен гигант AIG и което доведе до спасителния план TARP, за сметка на американските данъкоплатци – но с огромни печалби за Goldman Sachs.

Ако се провали някой от европейските държавни дългове, американските финансови институции, които издадоха суапове или нефинансирани гаранции срещу дълга, увисват с големи суми, които те нямат. Репутацията на американската финансова система вероятно не би могла да преживее неустойката по суаповете, които е издала. Поради това, провалът на европейския държавен дълг щеше да поднови финансовата криза в САЩ, а резултатът щеше да е изискване за нов пакет от спасителни планове и/или нов кръг „количествено облекчаване“ на Федералния резерв – тоест отпечатване на пари за компенсиране на безотговорни финансови инструменти, издаването на които обогатява шепа изпълнителни директори.

Със сигурност президент Обама не желае да посрещне година на президентски избори, която носи перспектива за мощен финансов провал на САЩ. Следователно, без всякакво съмнение, това, което финансовото министерство на САЩ желае, е Германия да е встрани от пътя на европейския спасителен план.

Частните френски, немски и датски банки (евреи), които, изглежда, държат повечето от проблемния държавен дълг, не желаят никакви загуби. Или техните баланси, вече съсипани с измамнически деривати от Уолстрийт, не могат да посрещнат по-нататъшни загуби, или те се боят от падането цените на акциите си, поради занижените приходи, вследствие изписванията по лош държавен дълг. С други думи, при тези банки са замесени големи суми, което им набавя мощен стимул да изхвърлят германското правителство от приходните си отчети.

Европейската централна банка не желае да бъде по-малък фактор от Федералния резерв на САЩ и от Bank of England. ЕЦБ желае властта да бъде сама по себе си в състояние да предприема „количествено облекчаване“. ЕЦБ е възпрепятствана от ограниченията, наложени върху правомощията й от условията, които Германия изисква, за да се откаже от своя собствена валута и от контрола на германската централна банка върху притока на пари в страната. Властите на ЕС искат повече „единство“, което означава по-малък суверенитет на страните-членки на ЕС. Германия, като най-силен член на ЕС, е препятствие по пътя към властта, която някои управляващи в ЕС желаят да придобият.

И така, провалът на облигационния аукцион на германците е едно дирижирано събитие, целящо да бъде наказана Германия и да бъде предупредено германското правителство да не възпрепятства „единството“ или загубата на индивидуален суверенитет на страната. Германия, сплашена след поражението си във Втората световна война, беше създадена конституционно неспособна за силно водачество. Всяка крачка за германско водачество бързо е спъвана чрез напомняне на амбициите за Третия райх. Като последствие, Германия беше тласната в Европейския съюз, който замисля да унищожи политическия суверенитет на правителствата на страните-членки, както Ейбрахам Линкълн унищожи суверенитета на американските щати.

Кой ще управлява Нова Европа? Очевидно това ще са частните европейски (еврейски) банки и Goldman Sachs.

Новият президент на европейската централна банка е Марио Драги. Това лице беше вицепрезидент и управителен директор на Goldman Sachs International и член на управителния съвет на Goldman Sachs. Драги беше и изпълнителен директор на световната банка за Италия, управител на Bank of Italy, член на управителния съвет на Европейската централна банка, член на борда на директорите на Банката за международни разплащания и член на борда на управителите на Международната банка за възстановяване и развитие, на Азиатската банка за развитие, както и председател на Финансовия борд за стабилност. По всичко личи, че Драги ще защитава властта на банкерите.

Новият премиер на Италия, който беше назначен, а не избран, беше член на борда на международните съветници на Goldman Sachs. Марио Монти беше назначен в Европейската комисия, една от управляващите организации на ЕС. Монти е европейски председател на Трилатералната комисия, организация на САЩ, която работи за американско господство над света. Монти е член на Клуб Билдерберг и член-основател на групата „Спинели“ – организация, създадена през септември 2010 г., за да улесни интеграцията в ЕС.

Както един недемократично възцарен банкер беше нагласен за премиер на Италия, един банкерски служител беше инсталиран и като премиер на Гърция. Както може да се очаква, те възнамеряват да прилагат банкерското решение за държавната дългова криза. Новият премиер на Гърция – Лукас Пападемос, беше управител на Банката на Гърция: от 2002 до 2010 г. Той беше вицепрезидент и на Европейската централна банка. Също така е член на Трилатералната комисия на Америка.

Жак Делор, основателят на Европейския съюз, обеща на конгрес на британските профсъюзи през 1988 г., че Европейската комисия ще изисква правителствата да въведат про-работническо законодателство. Вместо това, откриваме една Европейска комисия, изцяло контролирана от банкери и изискваща европейските работнически ръце да облекчават частните банки чрез възприемане на по-ниско заплащане, съкращаване на социални помощи и придобивки, и по-късна възраст за пенсиониране. Европейският съюз е просто поредната схема за съсредоточаване на богатство в по-малко избрани ръце, което е за сметка на европейските граждани, които са предопределени, както и американците, да бъдат робите на 21-ви век.

* * *

Автор: д-р Пол Крейг Робъртс (Бивш главен икономист в Министерството на финансите на САЩ и съветник на някогашния президент Рейгън. Д-р Робъртс води рубрика в The Wall Street Journal и е работил като щатен редактор за това издание. Последната му книга се казва „Как пропадна икономиката: Войната на световете“. В нея той описва причините за икономическия и всякакъв упадък на родината си.)