Имайки предвид написаното в предната глава, книгата на де Роси, "Библията" книгите по хронология на Скалигер и Нютон (поне тези, които третират библейската хронология) трябва да се изключат. А и самият въпрос може да формулираме по друг начин - В коя книга за първи път се разказва историята на европейските евреи и въобще историята на евреите след Библията? Та нали съгласно традиционната история, още през 1 век от новата ера евреите са били разселени по цял свят, в това число и Европа (на първо място в съвременна Италия). Но преди това те са живели и във Вавилон, Персия, Египет (огромна колония в Александрия) и в Мала Азия.

За да стане ясно, за каква история на евреите трябва да говорим, да погледнем на еврейската диаспора по-подробно. В книгата на Ниниан Смарт(http://en.wikipedia.org/wiki/Ninian_Smart) „Религиите по света - от възникването до съвременните секти” на стр.120 (това се отнася за руското издание на "Атласа мировых религий"-бел.пр.) е показана картата „ Еврейската диаспора в границите на Римската империя”. Тя онагледява сведенията на историците за разселването на евреите в Римската империя в началото на 2-ри век от новата ера. Легендата към тази карта има три категории, които трябва да обяснят еврейското разселение в страните около Средиземно море -

Градове с големи еврейски общини

Области с голяма плътност на еврейското население

Еврейски поселения:

Градовете с големи еврейски общини са- Александрия, Дамаск, Антиохия в северна Сирия, Ктесифон,Пумбедита и Нехарадея в Месопотамия, Ефес в Мала Азия, и Коринт в Гърция. Отбелязан е и град Хулван в Персия като имащ голяма еврейска община.

Области с голяма плътност на еврейско население е имало в три части на Стария Свят:

В Африка- цялата делта на Нил, областта около Картаген и областта Нумидия.

В Азия- долината на река Тигър, Ефрат, във северна Мала Азия в района на Синоп и в други девет нейни части, в съвременен Ливан, Сирия, и Кипър

В Европа - Южна Гърция, Сицилия, континентална Италия (шест области), Франция (около Марсилия, и западно от него на крайбрежието на Средиземно море, Рона, Луар, и при алпийските области) , Германия (Рейнска област), Южна Испания .

И накрая, еврейски поселения има в много области на Римската империя, които не влизат в предните категории. В Египет –две, Сирия – три, Мала Азия- осем, Месопотамия- пет, Гърция- осем, Малта-едно, Италия –три, Германия – две, Франция – едно, Испания – шест.

Извън границите на империята има посочени две поселения в Арабия, Сура в Месопотамия, и три поселения в Персия.

Сведения за разселването на евреите в Етиопия (според местните фалаши, те са евреи от времето на Савската царица), в страните от Кавказ (Грузия, Армения, Дагестан), в Средна Азия, в Китай и Индия в този труд няма. Затова пък, в атласа на Гилбърт на страница 14 ни съобщава, че евреите населяват Индия от около 175 година преди новата ера. Но и без това уточнение, виждаме едно толкова голямо разселение на евреите по Стария Свят, което не може да се обясни само с действията на император Тит (потушаването на иудейското въстание и поробването на евреите).

Според твърденията на традиционната история, към разглеждания момент евреите би трябвало да имат дълга история, в това число и в Европа. Ако следваме здравия разум и логика, евреите бидейки „книжен” народ, имайки многовековна традиция в образованието и грамотността и не на последно място като народ по-древен и от древните гърци, би трябвало да затрупат всички библиотеки на Стария Свят със своите исторически съчинения.

Но как всъщност стоят нещата. В испанската книга „История на евреите в Испания” на професор Адолф де Кастро http://ru.wikisource.org/wiki/ЕЭБЕ/Кастро,
_Адольф_де издадена през 1847 година(аз имам изданието от 1992) се описват книгите (16-17век) от които автора черпи сведения. Тези книги не са писани специално за да осветлят историята на евреите, но все пак е важно, че за книги и документи отпреди 15 век не се съобщава. Наистина, в подзаглавието на книгата Кастро твърди, че за написването и са използвани много редки документи, но няма никакви препратки към произведения датирани 15 или по-ранен век. И това в книга, чиято първа част е посветена на появата на евреите в Испания уж още по времето на вавилонския плен и еврейската история до възникването на арабския халифат в Испания!

Шесттомната „Популярна история на евреите” на Грец от 1888 г. която притежавам на немски език, почти не съдържа списък с книгите на които се опира автора.Тя просто е съкратена версия на 11-томния труд от същия автор „ История на евреите от древни времена, до наши дни” (1853–1876, руски превод 1873–1900), която аз прочетох преди трийсет години в Москва на руски език. До сега в мен още стои усещането за увлекателно написан исторически роман, а не за сериозно историческо изследване. А именно на нея се позовават по – късно повечето книги по еврейска история.

Общо взето, както вече отбелязах, еврейската историография е изследвана основно през 20 век, и от тук идват тези изкривявания за които казах по-горе. В английския „Атлас на еврейската история” от Мартин Гилбърт са приведени четири страници библиография, но почти всички са печатани през 20 век. Същата картина наблюдаваме и в книгата на Нахум Гидал(http://de.wikipedia.org/wiki/Tim_N._Gidal) „ Евреите в Германия от римско време до Ваймарската република” (Tim N. Gidal, Die Juden in Deutschland von der Rцmerzeit bis zur Weimarer Republik, Bertelsmann, Gьtersloh 1988.) – тук отново на няколко страници са описани книги издадени през 20 век и само четири от края 19 век.

А сега нека се поровим в биографията на Грец . В излязлата през 1836 година книга на Рафаел Хирш (http://en.wikipedia.org/wiki/Samson_Raphael
_Hirsch )” 19 писма за юдаизма” става дума само за библейския период от историята на евреите. От 1844 година в Германия излиза „Списание за религиозните интереси на юдаизма” списвано от Захари Франкел, и през 1846 в неговия трети том Грец публикува статия” Построяването на еврейската история” ,излагащо в общ план еврейската история, като тази идея по-късно реализира и развива в своите книги. В същата година той (Грец) публикува своята дисертация „Юдаизъм и гностицизъм”. От 1851 е организирано издаването на „ Ежемесечник по история на юдаизма” от Франкел, в който Грец става сътрудник. През 1853 започва издаването на 11-томния труд за историята на евреите, като излиза първо четвърти том. Книгата предизвиква голям интерес! Нима в средата на 19 век историята на евреите е била толкова неизвестна?

Всъщност, книгата на Грец не е първата, която третира еврейската история. Оказва се, че тя има предшественици. Еврейския автор Исаак М.Йост(http://ru.wikipedia.org/wiki/Йост,_Исаак_
Маркус) издава през 1820-29 години деветтомната „ История на израилтяните от Макавеите до наши дни” (Geschichte der Israeliten Seit der Zeit der Makkabдer bis auf Unsere Tage, 1820—1829), а малко над сто години преди него протестантския писател Жак Баснаже де Бовал отпечатва в Ротердам своята "История на религията на евреите" в пет тома. По този повод Електронната Еврейска Енциклопедия, издадена през 2005 г. пише:

„Макар критичния подход в изучаването на еврейската история (основно периода на Втория храм) да започва с книгата на Азарио де Роси "Меор эйнаим" (Светлината на очите 1573), все пак систематични трудове по еврейска история, отличаващи се от средновековните хроники, се появяват едва с началото на 18 век. Вече с първия и най-важен от тях „История и религия на евреите от времената на Христос до наши дни, служеща като допълнение и продължение на историята на Йосиф Флавий” (на френски език, 7 тома,1706-11) от франко-холандския теолог и историк Ж.К.Банаж, се появява идеята господстваща до края на 19 век: еврейската история рязко се разделя на две епохи- библейска (завършваща с появата на Иисус) и след това. Въпреки многобройните си литературни недостатъци и незнанието от страна на автора на еврейските извори, тя получава широка литературна о обществена известност” . ( http://www.eleven.co.il/print.php?id=12920).

Изниква подозрението, че до 1700 година не е съществувала никаква еврейска история! (и един еретичен коментар към тази хипотеза може би и самите евреи не са съществували!?). Напомням, че отсъствието на история не означава и отсъствие на обекта на изследване, защото историята е само модел на миналото, а не самото минало!

Съвсем друго нещо е, както в случая с евреите, традиционната история да твърди че евреите са съществували, но книги за своята история да не са писали! А може би все пак са писали, но защото са писали на еврейски, затова останалия свят не е разбрал нищо?!

Възможно ли е подобно нещо- неотдавна появилите се италианци, да публикуват през Ренесанса историята на Флоренция, а евреите които по това време имат хилядолетна история (например Соломон според историците, управлява голяма държава още през 10 век пр.н.е.? -бел.пр), нищо да не са писали по въпроса? Не, подобно нещо е невъзможно! Според създадената от традиционната история картина, те би трябвало да наводнят книжния пазар, с фундаментални исторически трудове за своето минало. И ако такива трудове няма, не означава ли това, че евреите имат меко казано големи проблеми и несъответствия в своята история?

Между другото, що се касае за появата на първите систематизирани трудове по еврейска история, споменати в цитата по-горе, и за широкото признание с което е удостоен труда на Банаж относно миналото на евреите, трябва да отбележим че той предизвиква интерес именно сред християнското общество. От това следва, че даже и еврейските историци от миналото да са съществували, то техните трудове не са били познати на християните.
Евгений Габович (Германия)

Следва продължение.

началото на темата: iulii.blog.bg/history/2011/12/21/vyprositelnite-okolo-istoriiata-na-evreite.870533