Подозрението че нещо не е наред с еврейската история - си е подозрение, а експертите сигурно с лекота биха опровергали това мое съмнение. Много пъти ми се е случвало, когато дискутираме Новата Хронология на Фоменко и Носовски(които дискусии аз водя вече дузина години в Германия) моите опоненти да приведат следния убийствен аргумент: „а вие не знаете ли, че в еврейските книги всяка година в продължение на над 3000 години, са се документирали всички събития от еврейската история?!”  А аз честно казано, това не го знаех и не се стеснявах да си го призная, но на мен гледаха като на луд и неграмотен, как така не знам неща, които са известни на всички(силата на митовете е непреодолима).

В търсене на експерти аз се обърнах към статията „ Историография” на споменатата вече Електронна Еврейска Енциклопедия, с надеждата там да намеря подробно описание на тези многобройни еврейски книги по еврейска история. В действителност, ако смятаме само началото на нашата ера, то трябва да са написани най-малко сто книги (най-малко една на поколение). Само така може да бъде постигната достоверност в описанието на всички събития от еврейската история. При това най-голяма достоверност биха имали тези книги, които са написани от обективни свидетели или в по-лошия случай, просто от съвременници, макар че и те може да сгрешат, като интерпретират невярно чужди съобщения, или са принудени да се опират на непроверени слухове и т.н.

И наистина, още в първата статия по този въпрос намерих обнадеждаващо твърдение: „Приемствеността на историческото самосъзнание на еврейския народ е намерило отражение в хрониките и историческите описания, които може да се проследят по протежение на цялата му история”. Ето сега, си помислих, ще видя дълъг списък от автори и произведения, от всички векове. Или най-малко препратки към литература в която може да се намери подобен списък. Но ето какво ни съобщава този уважаван източник:

„Макар в древността у евреите да не е възникнала историческа наука (както при гърците), в колективната памет на народа са се съхранили решаващите събития от националното минало, и ярко се е проявил стремежа към фиксирането им в писменна форма.”

А това звучи малко обезнадеждаващо-нали? Как така евреите не са успели да създадат ”историческа наука”, макар ”… ярко се е проявил стремежа към фиксирането им писменна форма”, на собственото си минало, тоест създаването на собствена история?! И после, в каква форма са създавали те своята история? Под формата на религиозни догми? Или под формата на не толкова качествени произведения, които не издържат и минимална проверка за научност?..

Веднага след тези встъпителни думи на статията „Историография”, следват два раздела посветени на библейския период от еврейското минало: „Библия” и „Период на Втория Храм”. Аз мога да им направя подробен анализ и да покажа, че не сто, а даже петдесет книги по история не са упоменати там. А са цитирани няколко раздела от Библията, като е написано че някои от влезлите в Библията съчинения от еврейски автори„ представляват по-скоро художествени, отколкото исторически произведения”. Освен книги Макавеи, които не влизат в еврейския канон на Библията, аз успях да намеря само три еврейски (а някои от тях не са и еврейски) историци (или не точно историци).

-еврейския теолог и елинистически философ Филон Александрийски.

-неговия съвременник историк и философ Николай Дамаски, който макар да не е евреин, уж оказал голяма влияние на еврейската историография (а тя къде е?) със своята световна история, която уж се състояла от 12 х 12 = 144 книги (съхранени са само отделни фрагменти от неговите трудове и славата му на велик историк), и

-пишещия на латински, великия Йосиф Флавий, който „се явява един от най-големите историци на древността”, а всъщност даже не е от епохата на Възраждането, както считат някои критици на историята.

Но аз ще оставя това упражнение на читателите, които могат да броят до петдесет (да видим какво ще направят те, с отнасяната към Йосиф Флавий фраза” Той използвал и цитирал много ценни източници и документи”, може би те ще видят в нея липсващите десетки автори), и само ще приведа две фрази от заключителния абзац на раздела „Период на Втория Храм”: ”В Талмуда и Мидрашето липсва свързаното повествование за историческите събития (даже името Юдея не се споменава). Там е съхранен само намек за събитията, свързани с разрушаването на Храма, римското владичество и т.н.”.

Накратко, никаква историческа библиотека не са създали евреите от древните времена.

ЕВРЕЙСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ ПРЕЗ ПЪРВОТО „ХРИСТИЯНСКО” ХИЛЯДОЛЕТИЕ.

И така, еврейската историография от първото хилядолетие на писмената история на евреите не издържа проверката. Да видим как стоят нещата със следващото хилядолетие от тяхната история, или казано по друг начин , първото хилядолетие от новата ера.

Може би, сега еврейската историография ще влезе в силата си и ще ни позволи да говорим за две достоверни хилядолетия от еврейската история. За тази цел, ще се върнем на познатата ни вече статия „Историография”.

Нейния трети раздел е озаглавен „Еврейски хроники.Средните векове и епохата на Възраждането”. В този раздел още отначало ни съобщават, че в течение на няколко столетия след потушаването на въстанието на Бар –Кохба „ еврейската историография преживява застой”. Което е доста озадачаващо: нали възникването на еврейски диаспори би трябвало да доведе(според нормалната логика), към стремеж да се запише историята за да не се забрави, или най-малкото да доведе до появата ако не на исторически, поне на художествени произведения. Да, ама не. Няма подобни произведения и по-нататък в протежение почти на 700 години! Или както пише в статията, единственото изключение през този период (до 8 или до 10 век) се явява книгата "Седер олам рабба" (около 150 г.), която е опит да се определят хронологичните рамки на библейските събития. Възстановяването на дейността на еврейските хронисти в Италия през 8 век, води до опита да се предадат на иврит (има се в предвид древноеврейския език, който не трябва да се бърка със езика на съвременен Израил, който е възникнал на основата на древноеврейския през 20 век, но съдържа многобройни заемки от други езици, в това число и от славянските- бел. Авт.) книгите на Йосиф Флавий в една хроника (приписва се на Йосиф бен Горион) написана през 10 в.”

Според мен е малко трудно да отнесем „хронологичните рамки на библейските събития” към историографията на първото хилядолетие от новата ера, както твърди статията за "Седер олам рабба". Ето я и цялата статия, понеже съдържа любопитни указания за еврейското летоброене:

"Седер олам рабба" се споменава в Талмуда като съчинение на таннаим Иоси бен Халафт (Jose ben Halafta) живял през 2 век от новата ера, макар да е известно, че не той е бил автора на това съчинение. "Седер олам рабба" се дели на три части, всяка от които се състои от десет глави. В първата част е хронологията на основните събития от сътворението на света до смъртта на Мойсей; във втората част- от преминаването на Йордан от израилтяните до убийството на израилския цар Захари (средата на 8 век преди н.е.); в третата от убийството на Захари до въстанието на Бар –Кохба. Книгата е написана на иврит(виж моята бележка за това по-горе – бел.авт.) и съдържа мидрашистки интерпретации на библейски текстове, използвани за хронологически пресмятания. По всяка вероятност, автора на съчинението се опира на древна традиция, която е послужила и на еврейско елинистичния хронограф Деметрии( 3 в.пр.н.е.) за неговите хронологични изчисления.

Основните издания се печатат по ръкописа от 1711г. от Амстердам (да не си помислите нещо !!-бел.авт.), който съдържа сефарадско –източния вариант на съчинението, а и също по Бодлеанския ръкопис (съхранява се в Оксфорд), който вероятно се явява франко-германския вариант. Бодлеанският ръкопис е направен от френски преписвач, най-вероятно през 1315г. Древни ръкописи на "Седер олам рабба" се съхраняват също и в библиотеки в Париж, Мюнхен (надали те са написани преди 1315 г., иначе автора на статията непременно би го отбелязал-бел.авт.).

Текста е претърпял няколко редакции- няколко места от него, цитирани в Талмуда, липсват във варианта оцелял до наши дни, който от своя страна има някои по-късни добавки. Последното събитие е отнесено от автора към 68 г. (според съвременната наука, Храма е бил разрушен през 70 г.).Това пресмятане се утвърждава в еврейската хронология много по-късно (а може би, в действителност е бил предложен по-късно-бел.авт.) .Еврейската хронология от Талмудическия и след талмудическия период е приемала като отправна точка за броене началото на Селевкидската династия (312 г.до н.е.) –така наречения минян щарот (Minyan Shtarot), едва с упадъка на вавилонските центрове, и превръщането на Европа в център на еврейския живот, броенето от началото на Селевкидската ера губи своя смисъл и бива заменен с броенето „от сътворението на света”. "Седер олам рабба" също така съдържа и легенди и разкази от Талмуда и Мидраша.”

Интересно, защо Талмуда лъже относно авторството на "Седер олам рабба", и защо за древните ръкописи на това историческо произведение не е указано, колко именно древни са те? Освен това, остава загадка, как е дошло подобно произведение до френския преписвач след над 11 века. Също така защо толкова важно съчинение не е било напечатано до 1715 г.(до тогава е имало само ръкописи) , и на какво основание ръкопис от неизвестен автор е отнесен към 150 г от н.е.

Още едно средновековно историческо произведение от хронологично естество(нямам нищо против добрата хронология, напротив-обичам я. Но историята трябва да отразява миналото не само на ниво съотнасяне на събития на времевата ос) упоменато в разглежданата Еврейска Енциклопедия е "Седер олам зута" (малкия седер олам). Между двете произведения има няколко века разлика. Ето и описание взето от тази енциклопедия на това произведение:

„Хроника, съставена от неизвестен автор през ранното средновековие (най-вероятно 804г.). Написана е предимно на иврит (който тогава не е съществувал. Виж моята забележка по горе. Отъждествяването на съвременния иврит с древноеврейския език е само един от хилядите примери на фалшификация на историята с идеологически цели-бел.авт.) и частично на арамейски. Първите шест от десетте глави на книгата съдържат хронологията на 50 поколения-от Адам до иудейския цар Иехояхин ((יְהוֹיָכִין; Иехония, Иояхин), отведен от Навуходоносор във Вавилония, а останалите четири глави са посветени на хронологията на следващите 39 поколения- от Иехояхин до края на вавилонския екзилархат(http://bg.wikipedia.org/wiki/Екзиларх ). За разлика от Седер олам рабба, в това съчинение автора разглежда основно въпроси касаещи хронологията, и само понякога цитира разкази и легенди от Библията, Талмуда и Мидраша (http://bg.wikipedia.org/wiki/Мидраш) . Целта му е да покаже, че династията на вавилонските екзиларси принадлежи на Давидовия род и завършва когато Мар Зутра (http://en.wikipedia.org/wiki/Mar_Zutra) отива от Вавилон в Ерец Израел през 520 г. Списъка на екзиларсите през 4 и 5 век е важен източник на исторически сведения за този период.. Основаната на тези две съчинения хронология е била приета от средновековните еврейски автори, докато Азарио бен Моше де Роси не я подлага на съмнение и критика.”

„Изглежда”, „анонимен еврейски автор”, „разкази и легенди”, „списък с екзиларси”- това са част от думите използвани в енциклопедията. Но каква информация ни дава това за историята на евреите в Европа? Никаква! Даже повече от нищо; излиза, че еврейска историография от първото хилядолетие на новата ера касаеща еврейската диаспора практически отсъства. Само в самия край на този период е споменат един източник:” ценна информация за историята на еврейството в Месопотамия в периода между завършването на Талмуда и 11 век се съдържа в писмото, което е написал Шрир бен Ханин, гаон на Пумбедита, талмудист на Кайруан (987)” Но и тук не става дума за европейските евреи, които уж са играли важна роля в живота на средновековна Европа.

Изглежда, историята на евреите в Европа през това първо хилядолетие, минава и без историография.

Евгений Габович (Германия)
Следва продължение.

Началото на темата:
iulii.blog.bg/history/2011/12/21/vyprositelnite-okolo-istoriiata-na-evreite.870533

iulii.blog.bg/history/2011/12/21/a-syshtestvuva-li-vyobshte-evreiska-istoriografiia.870552