Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2012 11:00 - Истината и само истината! Янко Терзиев, Цветелина Белутова
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2483 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 18.03.2012 11:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Българинът е смален човек, поробен от кич идеологиите. Кичът функционира като индустрия на утехата, размества ценностите, а неговата неутрализация предполага воля за истина, казва психиатърът д-р Николай Михайлов
 

Каква е вината на медиите за възхода на кича?
 

Масовото съзнание се управлява от телевизията и от жълтите вестници. Това съзнание и тези медии са в кръгова поръчка на практически безкрайна безвкусица. Телевизията се зяпа с открехната уста. В състояние на гаснеща будност в подсъзнанието на зрителя се утаява всякакъв боклук от вредни за здравето образи, лица и дезинтегрирана реч. Основното усилие на телевизията е да замени реалността с произведения от самата нея образ. Манипулацията е невъзможна без кич. Кичът скъсява дистанцията между производител и потребител с илюзия за интимност на връзката. Преди дни в централните новини на гледана телевизия ни заведоха при опериран водещ по пижама, проснат на легло, обнадежден и преизпълнен с благодарност към лекуващия персонал. Сецнал се в банята, но сега е добре и пак ще чете новини. Кич, ако питате мен. Рекламите са апотеоз на идиотизма, углавен кич. От "Майкрософт" и апели за спасяване на деца до драмите на простатната жлеза и попивателната мощ на дамската превръзка за периода на няколко примигвания. Разкъсването на информационния поток с тези безумства изобличава властта на парите като демонична власт. В някои от телевизиите се подвизават удивително пошли наемници, рупори на задкулисна власт. Бедата обаче е не толкова в това, което говорят, защото то не се помни, а в тъй наречената аура, в арогантния примитивизъм на излъчването. Много лоша компания. Стандартният телевизионен потребител е образ и подобие на малкия екран.


 

Не може ли кичът да бъде парадоксално полезен – примерно като терапия към бягството и забравата?

Стратегията на кича е да обезболи живота, да опакова трагичното. Кичът функционира като индустрия на утешението и убиец на самотата. Самотата е вредна за потребителя, плашат го вътрешните гласове. Кичът сервира и възвишеност. Разплаква с детайли на умилението, изстисква чувствителност. Кичът е заместител на традиционната религиозност, набавя смисъл в света, лишен от смисъл.


 

Не живеят ли инфантилните общества по-щастливо, като се правят, че не съществуват грозотата, смъртта, реалните проблеми на света?

Америка е континент на кича по преимущество. Американската мечта е утопия на индивидуално постижимия земен рай и накрая бягство от смъртта в кичозно безсмъртие. Рай на земята, между западния и източния бряг и даже отвъд. Честват смъртта с умерена покруса и я преживяват като преход в райските селения на вечната Флорида. Ню ейдж идеологията, чиято родина е Америка, е спиритуализиран кич, кощунствена идея за "позитивно мислещ" Бог, богословски назначен да ни ощастливява независимо от всичко, което би ни хрумнало да вършим. Кичът е хепиенд до дупка.


 

Скоро отново си припомнихме ,че в Студентски град расте поколение на телесната музика, бързите удоволствия. Периодично оттам изскачат трагедии. Има ли кичът и зловещо лице?

Образите, които този "град" емитира, са наистина зловещи. Това не е град, а подземие. Безумна чалга и екстаз на простотията. Нищо по-информативно за националния упадък от веселието на провинциалния студентски авангард. Струпването на либертини от дълбоката провинция в нещо подобно на чалгизирано гето е зловещ образ на българската либерална революция, кошмарно постижение на нашата демокрация. Става ясно, че това, което наричаме преход, въобще не се шегува, а тласка нещата към антропологична мутация, към израждане на поколенията. Това, което показват от дискотеките на този "град", не е кич, а беснуване, "светивитово" хоро. Кошмар.


 

Не улеснихме ли всичко това с отсъствието на вяра?

Споменаването на Бог се счита лош тон в съвременната западна култура. Религиозният е преживяван като абнормна, културно неадекватна фигура, в най-добрия случай като жертва на мило суеверие. Съвременният човек е останал с впечатление, че Бог не съществува и че това е очевидно. Опитът за проблематизиране на тази "очевидност" се посреща на нож или с издайническо нетърпение по причина на засекретена несигурност. Атеизмът е масово суеверие, абсурдна идея за безпричинен свят, възникнал от нищото, самодостатъчен и неподсъден. От Просвещението насам Бог е изтикан в ъгъл на Космоса, никой не знае къде, като персона нон грата. Няма нищо по-скандално за съвременния потребител от идеята за небесен "одит" върху пазара на наслажденията. Пазарът е безгранична свобода, там се разпореждат Дарвин и Чичолина. Животът не се преживява като дар, а като собственост. Суверенитетът върху тази собственост обосновава право на каприз и своеволие. Смисълът е резултат на прищявката, лично хрумване. Атеизмът е опустошителен за човешката цивилизация.


 

...Един бивш американски посланик писа наскоро, че българите живеем в режим на театрален спектакъл. Защо се примиряваме с маските?

Липсва уважение и самоуважение. Българският човек е исторически подмятан, докато накрая, види се, е успял да се презре. Прегънатият свиква със своето нищожество. Няма смисъл в първородството, щом съм гладен, казва библейският Исав. Дайте ми паница с леща. Българският живот е с отрязани дълбочини, без небе. Има нещо отчаяно на дъното на нашата национална душа, разубедено и мнително. Оттук и характерната битова небрежност, глухото раздразнение, безадресната претенция, накрая безстилието. Най-голямата беда се нарича атрофия на чувството за истина. Нито истината, нито лъжата имат някакво значение, важна е простата протяжност на живота, унилото течение на дните. От това състояние не се излиза със смяна на правителствата, а със смяна на ума. Но как се сменя ум?


 

Има ли спасение?

Неутрализацията на кича предполага воля за истина, но кой може да се похвали с последователност на тази воля? Това, което ми се струва важно, е, че кичът не е невинно предпочитание на масовия вкус..., а агресивна преоценка на ценностите, саботаж на смисъла с разпознаваеми естетически следствия. Не изключвам да има и умора от състоянието кич, от травматизма на това състояние. Но преориентацията към духа е чудо.

© Цветелина Белутова

http://www.capital.bg/light/lica/2012/03/15/1788013_istinata_i_
samo_istinata/?sp=1#storystart




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13336743
Постинги: 3687
Коментари: 6611
Гласове: 7539
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930