Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2012 22:53 - ГЛАСЪТ НА УНИЖЕНИТЕ И ОСКЪРБЕНИТЕ - Фьодор Михайлович Достоевски. КНИГИ NEWS
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 4679 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Писателят, след чието творчество световната и руската литература са вече други.
Като повечето руски интелигенти и той бе запленен от радикални идеи за преобразуване на човешкото общество. Заплати с престой в каторгата, даже изживя ужаса на смъртната присъда.

По-късно в творчеството си Достоевски предрече трагичния и неизбежен финал на този тип идеи, които изповядваха руските марксисти. Това той направи в романа си „Бесове”, който бе и си остана най-страшното предупреждение в това отношение.

Достоевски е единствения писател, който е винаги актуален и злободневен. Малцина са постигали това – Омир, Шекспир, Балзак.

За мнозина книгите на Достоевски са трудни, даже невъзможни за четене. Да, така е, това са книги, в които крещи унизената, оскърбената, подлата човешка душа. Гърчи се, страда, наслаждава се даже на болките си, бунтува се и се смирява.

Творчеството на Достоевски описва ада на човешката душа.

Твърдеше се, че той е писател който не държи на формата, че е едва ли не небрежен художник. Михаил Бахтин доказа че, Достоевски е гениален не само като мислител, а и като художник, че той е създал нова художествена форма – на полифоничния роман.

Достоевски днес ни е необходим повече от всякога. Защото човечеството никога в цялата си досегашна история не е било по-близко до решителната крачка към пропастта. Човечеството днес повече от всякога се нуждае от духовни ориентири – забележете на каква последователна инвазия е подложена християнската идея – не само католическата й форма, а и православната. Сякаш и това предрече гениалния творец, спомнете си Великия Инквизитор!

Българската литература по принцип се е отграничавала от творчеството на Достоевски. Правила го е инстинктивно някак си, макар че влияние на идеите на писателя съществува, понякога в по-голяма степен, понякога в по-малка.

Най-близък до кошмарните видения на Достоевски беше Емилиян Станев, един от най-крупните творци на българския литературен ХХ век.

Днес името на Достоевски е потънало в забрава за българската художествена интелигенция. Тя не го познава, няма и как да го познава, тъй като творчеството на автора на „Престъпление и наказание” е непонятно за тези хора, те предпочитат „ненопосимата лекота” на псевдомодернизма, зад който прикриват своята духовна нищета.

Забележете, точно когато нацията ни преживява най-страшните си драми Достоевски е прогонен от съзнанието на българското писателско съсловие. Това обстоятелство доказва още веднъж тоталната неадекватност на тази интелигенция към епохата, която преживяваме.

Достоевски бе ненавиждан в болшевишка Русия, кръстоносния поход срещу него поведе още Горки, в самото начало на руската революция. После постепенно той бе допуснат в библиотеките и се издаваше в огромни тиражи, даже в родината си, заграбена от болшевиките.

По времето на т.н. социализъм у нас се следваше съветското отношение към Достоевски, но това винаги бе вършено внимателно, подозрително, сякаш творчеството му бе бомба със закъснител. То и така си беше, усещането на нявгашната литературна цензура си бе вярно.

Защото всяка творба на Достоевски – и „Унижените и оскърбените”, и даже „Неточка Незванова”, и „Идиот”, и „Записки от Мъртвия Дом” се бе (а и днес е) удар по телените мрежи на цензурата.

Любопитното е друго – след като бе обявено настъпването на някаква „демокрация” върху творчеството на Достоевски в България сякаш бе наложено негласно табу. И книгите на Достоевски изчезнаха от книжарниците, и името му не се появяваше нито в критични публикации, нито даже в есета за свободата и красотата.

На какво се дължи този тъй драстичен отказ от наследството на Достоевски? На факта, че книгите му изведнъж придобиха нова актуалност, даже бих казал силно изобличаваща злободневност. Защото нацията отново бе обект на манипулации, даже по-страшни, по-гибелни, по-отвратителни от предишните... По тази причина изобличителят на всички манипулации бе зачеркнат от съзнанието на българите.

Властващият цинизъм в съвременната литература не допуска даже употребата на станалото нарицателно в езика заглавие на една от книгите му – „Унижените и оскърбените”...

Знае се, в къщата на обесения не се говори за въже. Тази е и причината да забравим „унижените и оскърбените” по българската земя, да ги игнорираме. Наложено бе на тази псевдолитература, създавана от началото на 90-те година на ХХ век да описва всичко, та тя имаше пълна свобода - да пресъздава целия всемир, само да не се докосва до „унижените и оскърбените”, да не напомня за „бесовете”, които вилнеят в дома ни и душите ни.
Това е само един дребничък факт за огромната подлост и предателство на съвременната българска литература, зачената в началото на 90-те, гърчеща се в безумното си сладострастие и алчност, бездуховност и циничност и днес пред очите ни.

Достоевски днес е низвергнат творец сред обезбългарената, дехуманизирана интелигенция. Но книгите му остават, те са тук- в библиотеките и ще намерят отново своите читатели. Това са книги –присъди , които тегнат и върху нашата аморална съвременна литература.

Достоевски има странна съдба – той е може би най-ненавиждания и най-обичания писател в света. А книгите му са непрекъснато сред най-четените в света, редом с Библията, Шекспир... У нас днес той е забравен творец.
От този факт губим само ние.

Но все пак съществува надеждата – книгите му ни очакват.

Това в най-голяма степен се отнася за българските писатели, които ще се изтръгнат от „непоносимата лекота” на подражателствата на псевдомодернизмите и ще се окажат лице в лице с книгите му. И тогава ще настъпи тъй възжеланото възраждане на нашата литература, когато се обърне с лице към унижените и оскърбените, към бесовете, към престъпленията и наказанията...

Достоевски казваше, че цялата руска литература е излязла от ръкава на гоголевия „Шинел”. Колко автори по света стъпиха върху неговото творчество – и екзистенциалистите, и Томас Ман, и Солженицин, и Валентин Распутин, даже последния роман- игра на Борис Акунин е озаглавен „Ф.М.”, и ... Има ли смисъл да се изреждат законните и незаконни деца на творчеството на Фьодор Михайлович Достоевски?

Достоевски днес ни е по-нужен от всякога. За това е и прогонван системно от нашето съзнание. Но всички, които са воювали с творчеството му са потъвали в забравата, презряната забрава. Такава ще е и съдбата на днешните борци срещу Достоевски у нас.

Защото унижените и оскърбените, в колкото и Мъртъв дом да бъдат натиквани, винаги намират своя глас. А това е непременно глас на писател.


Стоян ВЪЛЕВ


http://www.knigi-news.com/?in=pod&stat=609§ion=13&cur=305




Гласувай:
4
0



1. raders - Достоевски си има подбрана ауди...
27.03.2012 23:30
Достоевски си има подбрана аудитория. Той не може да бъде възприет от Сулю и Пулю. И понеже днес множеството в България се състои от Сулюпулювци - /общо взето илитерати/, издателите избягват да го публикуват. Просто заради оскъдицата на читатели и пазарните проблеми, следствие тази оскъдица. Те си гледат интереса и къде, къде по-изгодно е да публикуват някоя сапунка или криминале, от които се нуждае инфантилната публика. Това, разбира се, е допълнителна причина за масовото затъпяване, но кой се интересува от последствията... Дебилите си избират дебили в управлението на държавата, които пък от своя страна имат интерес да си отглеждат дебили. И кръгът се затваря.
цитирай
2. lyubomircholakov - Достоевски е вечно актуален - дори ...
27.03.2012 23:55
Достоевски е вечно актуален - дори мисля, че много повече от Шекспир. През 1919 г. Ленин казва: "Ако Достоевски беше жив, непременно щяхме да го разстреляме".
Тоест: за Шекспир никой не разстрелва, не е имал и намерение. Но за Достоевски - да.

цитирай
3. bgman13 - За пазара на книги у нас след 90-та
28.03.2012 14:55
Имам книжарница от 90-та година. Причината за това, че го няма Достоевски по книжарниците, е че не го купуват. Винаги е имало откъде да го взема на борсата, но съм го взимал и него и другата световна класика, само ако някой си го поръча.
Същевременно в къщи ги имам всичките събрани съчинения на Достоевски - купени са през комунизма. Предполагам, че който е имал нужда от достоевски, както и останалата класика, си я е купил още през комунизма. Същевременно, на тоя, който му се налага да си купува днес хубави книги, вкл. качествено направени, си ги купува втора употреба от сергиите на смешни цени. Спомням си през комунизма, в антикварните книжарници, цените на книгите бяха винаги по-високи от новите. Тогава никой не продаваше книги. Но дойде мизерията и нещата се промениха.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13251662
Постинги: 3681
Коментари: 6608
Гласове: 7521
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829