Разликата в двата вида манипулация – комунистическата и демократичната, е именно в отношението към егоизма.

Манипулиращата идеология на комунизма внушава пълен отказ от егоизма на индивидуално личностно ниво, до степен на самоунищожение. Неговият идеал в това отношение е да превърне хората в роби, които си вярват, че са свободни – като внушава егоизъм на групово ниво, в рамките на т. нар. “класа”.

Демокрацията напротив – внушава тотален егоизъм на личностно ниво. Нейният идеал е да превърне хората в животни, които си вярват, че са хора. Но, за разлика от комунизма, тя внушава подмолно пълен отказ от егоизъм на групово (национално и религиозно) ниво до степен на самоунищожение на съответната национална и религиозна група под натиска на други. Този процес в демокрацията на смилане и унищожаване на националните и религиозни групи продължава с явната цел за превръщане на цялото човечество в аморфна, безлична маса. Без религия, без памет, без история, без самосъзнание – просто аморфна маса за управление.

Идеалните роби.

Така всъщност се извършва отказ от духовния прогрес на християнството, в което всички хора са равни пред Бога - и се реализира старозаветната идея за заробване на всички народи под властта на един “богоизбран” елит.

Тоест, атеизмът на демокрацията е само привиден. Нейната идеология е дори не атеизъм – а всъщност в основата й лежи една фанатична религия от старозаветен тип, превръщаща всички хора, които не са нейни последователи, в безмозъчни роби-роботи.

Ето защо най-великата гавра в новата история на човечеството е, че комунизмът всъщност е примитивна демокрация.

Както комунистите някога се оплакваха, че онова, което те реализираха, не било истински комунизъм – така и сега демократите твърдят (там, където демокрацията покаже истинското си озъбено лице), че това не е истинска демокрация. Както например в нацистка Германия. Какво му не е демократичното на Адолф Хитлер? Дошъл на власт чрез напълно честни, почтени и справедливи избори, в резултатите от които не се е усъмнил никой до ден днешен. И всичките по-нататъшни закони в хитлеристка Германия са приети абсолютно в съотвествие с принципите на демокрацията: обсъждане, парламент, гласуване, приемане. Резултат – 64 милиона жертви. Една от най-непоносимите исторически истини за демократите: ако Германия през 1932 г. беше не демократична държава, а например най-обикновена монархия, Хитлер никога не би дошъл на власт. Демокрацията е единствената политическа система, способна да ражда исторически чудовища. А днешните демократи упорито твърдят, че Хитлер не бил от тяхното котило…

Иначе казано – комунизмът и демокрацията прикриват своята същност зад идеологии, които представляват неосъществими утопии.

А реалността, скрита зад едната и другата обществени системи, е много по-зловеща.

Комунизмът превръща хората в роби, които се стремят към «демокрация».

Демокрацията ги превръща в животни, които се стремят към консумация.

Богат избор, няма що... Всъщност тук, колкото и да е неочаквано, комунизмът печели по точки. Защото робите, в които той превръща хората, все пак са хора.

Докато при демокрацията хората, превърнати в консумативни животни, просто са престанали да бъдат хора.

Демокрацията дори не опитва да изработи квази-религиозна терминология, а директно насажда дребнави, нагли временни идеи, тръбейки с всички сила за тяхната значимост: екологията, «мулти-култи», «политкоректност», «толерантност» и прочие идиотизми.

Има ли нещо по-глупаво от самодоволен в духовната си нищета ухилен западняк? На всичко отгоре той съвсем искрено и обидено не разбира защо ти е безинтересен. А защо трябва да ми е интересно доволно грухтящото, щастливо и розово прасе в луксозната му кочина?

Идеалният модел на демокрацията са кочините на Цирцея. Единственото спасение е онова, което е избрал и Одисей, навреме да се опомним и да възкликнем както онзи селянин, влязъл в съвременния супермаркет: «Боже, колко много неща, от които нямам нужда!»

Основният принцип на демокрацията е същият както този на късния комунизъм – той твърдеше, че пази мира и спокойния живот в противовес на “капитализма” и “империализма”.

Демокрацията сега твърди същото в противовес на “тероризма” и някакви абстрактни «диктатори», в момента тези в Северна Африка. После несъмнено ще се явят и други, всеки може да бъде набеден за диктатор.

Можеше ли да оцелее комунизмът, ако се правеше по-интелигентно?

Ами, че той оцеля – именно, защото се правеше по-интелигентно. Разбира се, под друго име, защото името “комунизъм” стана прекалено кърваво.

Другото му име е “демокрация”. То е по-малко кърваво.

Поне така изглежда на пръв поглед.

Но защо да не се вгледаме в “демокрацията” с по-задълбочен, втори поглед? Просто, за да не останем излъгани за пореден път?