Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2012 23:26 - ИНТЕРВЮ С ВАМПИР!?.. ИЛИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ТОДОР ЖИВКОВ9 (за инициаторите на "възродителния" процес!). Автор: nikolaigatzev
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2953 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ЧЕТИВО ЗАБРАНЕНО ЗА ДЕМОКРАТИ СЪС СЛАБИ НЕРВИ И СЛАБ МОРАЛ!
Далеч съм от това да ви чета морал, нито искам да се оправдавам за нещо, но точно преди 15 години имах възможност да посетя във вилата му в Бояна сваленият и умиращ вече Тодор Живков- няколко месеца преди да поеме към вечността- и досега не съм посмявал да пиша за нашата среща- не поради мои, десни комплекси.. а поради това, че му обещах- на един умиращ тогава човек, че поне 10 - 15 години няма да споделям това, което ми е казал…
Бях приет на „аудиенция” при Тодор Живков на ул.”Секвоя” един ден през пролетта на 1998 г.- по предварителна уговорка трябваше да остана там до 20 - 25 минути - около обед - 11.00 – 12.00 часа. Цъфнах на вратата 10 минути по-рано и да си призная с голяма тревога, защото няколкото мои близки, с които бях споделил намерението си да се видя с Живков, ме бяха спирали от начинанието и критикували остро за срещата с този „негодник”… Но нали знаете- забранените плодове… са най-интересни.., а и ..Гацев.. нямаше да е Гацев.. ако спазваше винаги пристойното и установеното, предупредиха ме, че може да има много лош отзвук за кариерата ми в СДС една такава среща и вероятното й раздухване в медиите. По това време вече бях избран за общински съветник в СОС и за председател на Комисията за култура, образование, наука и вероизповедания, така че имах почти ранг на заместник-кмет на София - можеше наистина да стане голям скандал…
На „Секвоя” ми отвори охранителят на Живков– спортно облечен, небръснат и любезен- заведе ме в хола на първият етаж и там изчаках да се появи доскоро Първият човек на България.. Той дойде бавно– неофициално облечен – с пуловер, риза и спортен панталон.. и веднага започна с характерният си бодряшки хумор – „…ле -ле колко е студено тука…, Бойко, явно е решил… бързо да те отпратя.. та не си е дал труд да бъде добър домакин. Бойко вземи мерки.. да посрещнем госта..”. Не знаех кой е Бойко, но тази реплика определено ме предразположи да бъда и аз неформален - извиних се на Живков за моето безпокойство, представих се кой съм и какво съм, и му заявих че независимо от нашите явни различия.. по политическите въпроси на България.. ми е интересно да го попитам за близкото минало.. в което той за мене би бил първокласен източник за историята и събитията в страната.
Заявих му – с какви позиции съм, както и какви бели мога да си създам, ако се разчуе- но … на шега казах – „..дори комунистите преди 10.11.1989 г. не можеха да ми кажат с кого да се срещам и с кого – не, така че, поемам риска да предизвикам гнева на Иван Костов… и на СДС..”. Живков ме покани да седна до него и изпрати бодигарда да ни направи кафе. – „…. Бойко, дай да почерпим.. госта, че при тази немотия да не си помисли.. чак докъде сме я докарали…” . Въпреки, че отказах от любезност - да го притеснявам, Бойко отиде да ни прави кафе.. а после и някаква почерпка и тогава Живков започна:
„Нали мога да мина на „ТИ” и да ти казвам ..Николай..!? .. Добре, виж какво, Кольо, не само защото ме помолиха важни за мене хора- а и защото знам, че си от непримиримите ми нови сини критици… а аз обичам такива.. приех да се видим и независимо, че ще ме гледаш нещо.. с много лошо око- „ха ха ха, като змийче..”, ти прави чест, че не се страхуваш да застанеш пред мене сега, - когато съм един изпаднал старец.. но си много прав – аз знам много и умея много неща, които хората около които ти си сега – Иван Костов и Стефан Софиянски.. („..последният и аз го харесвам…!” - каза Живков…) не ги могат и не ги умеят още- дано се научат де.. ха – ха- ха”. Той го каза без желание за заяждане и ми прозвуча искрено и загрижено. Въобще целият ни разговор се очертаваше да е много директен и непосредствен, което ме учуди защото не бях си го представял така и такъв, а и не знаех че малко след това този човек ще си отиде от белия свят – и всъщност, че разговарям вече с .. историята!
Събитията, за която разговаряхме с Живков- също се оказаха по-интересни от първоначалното ми очакване- и особено след като поех „джентълменски” ангажимент да не споделям това, което ще ми каже през следващите 10-15 години; (което не ми беше трудно- защото ако в СДС тогава бяха разбрали за срещата ми с бившия Първи.. щяха незабавно да ме отлюспят и изгонят), не знаех целия смисъл на обещанието ми- но днес имам съзнание, че не е ставало само дума за някакви особени нови факти и големи разкрития- а за осмислянето и анализа на стари и известни неща, които тогава- 1998 г. имаха съвсем друг вид и оценка. Инстинктивно насочих разговора към Руснаците, а не към БКП, защото знаех, че така мога да постигна повече разкриване на нещата, ставали в БКП и България.. без да се задейства защитният механизъм и субективизма на Живков за лицата и събитията около него. Накратко предавам: Живков твърдеше, че е загубил добрите отношения с руснаците още през 80-те години- след честите смени в Москва и идването на налудничави експериментатори начело на съветското ръководство. Тогава започва „тихият” разрив с „използвача” Живков.. , който винаги когато идвал в Москва бил навикнал да получава особено големи отстъпки и държавни помощи, прикрити субсидии и подпомагане на търговския обмен, нови благоприятни валутни курсове- за износа на българските „боклуци” и инжекции за безсмислените български икономически гиганти..?! За любителите на конспирацията и трилъра – искам да отрека слуховете, че Живков след 10.11.1989 г. е бил подменен и променен.. и се е появявал на срещите някакъв негов двойник - пред мене стоеше наистина Той - с много ясен спомен и усет за събитията, с добра памет и реактивност за дребни детайли и събития.. които нямаше как да си измисли- а за някои дори по-късно ги проверих- се оказаха абсолютно верни и точни.. независимо от неговата 90 годишнина.
След разрива от 80-те години с СССР започват отчаяни опити да се възкреси угодливата българо-съветска дружба и сервилност към Москва – за да се изкара нещо от там- но новите икономически идеи, новите политически реформи.. и т.н. в Москва деликатно отхвърлят… Тогава внезапно му предлагат да направи един „социален” експеримент, от който Москва би имала интерес и би подкрепила, с оглед на собствената си заинтересованост от резултата за борбата си с исляма - да се направи опит за възстановяване на християнското достойнство и произход на българските мюсюлмани (Живков каза буквално, че от Москва били решили да пробват решение на етническите въпроси и религиозна „регулация” - тип.. „Нагорни Карабах” в България), защото условията и послушността на населението у нас позволявала да се отиде далече..
Живков им обещал действие по ‘експеримента’, срещу съответните нови икономически отстъпки, но бил сигурен че нещата няма да се получат.
Съветската агентура веднага го изненадала, - след връщането му от Москва го засипали с „разкрития” за латентен мюсюлмански сепаратизъм, както и членове на Политбюро, които били твърди противници на антимюсюлмански действия– били последователно обработени, че съществува реална „турска опасност”. Започнало и едно целенасочено разработване на организациите на „Сивите вълци” и кюрдите в Турция и по света- като чрез техни сигнали също се забелязало уж раздвижване на Турция срещу България. Дори руснаците организирали промени в ръководството на турските тайни служби за да дойдат по-твърди противници на България– „йозалисти”(!?)– 1982-83, привърженици на по-тясната интеграция на Анкара с българското турско малцинство. Живков е бил принуден да изпълни обещанието си към руснаците и КГБ- за което той посочи като техен основен деец- посланик Шарапов! И така през 1983 - 84 година започва подготовката на т.нар. „Възродителен процес” – под абсолютно съветска методология, диктовка и организация… Живков ми сподели, че не-българският сценарий съм можел да го проверя като видя абсолютно погрешното твърдение, че в България никога не е имало турци, че всички турци били помохамеданчени българи и т.н. – неща, които били в разрив с която и да било досега антимюсюлмански акции и съответно изселвания- през годините – 1955- 59, 1972-75, 1978 и т.н. и с политиката на БКП- от последните 80 - 90 години преди това (от началото на 20-ти век), с принципите на Благоевци и старите тесни социалисти. През цялото време на разговора ни, до нас присъстваше Живковият бодигард Бойко, само той отиде да ни направи 2 - 3 пъти кафета и да ни почерпи със закуска, защото останах на „Секвоя” повече от 4 часа- много повече от разрешеното, договореното и полезното за преумората на домакина ми. Ние си допаднахме като събеседници и не усетихме как времето изтече. Живков два пъти ходи до тоалетната- подкрепян от Бойко- и това му даваше някаква почивка, защото той повечето време говореше и ми обясняваше- спокойно, разбрано, а като усетеше, че се притеснявам- да не ме пързаля.. ме засипваше с факти, които си записвах и после проверих. Не усетих как съм престанал да го гледам като змия и ледовете се бяха разтопили, пусках му от време на време едни и същи контролни въпроси – зададени по друг начин за да видя дали спекулира.. но отговорите му бяха много точни, аргументирани и с невероятен спомен за лица и факти..!?
Попитах го, разбира се, за покойния Луканов и за КГБ– и той ми каза, че Луканов много го е лъгал през цялото време – за кризата, за валутните курсове с Москва- даже че обменният курс с Москва е 1 лев за 1 рубла (без да му обяснява за валутните бонове и преводните рубли), за договорите, и е „подбивал” обещаното от Москва, което често е било неразумно много, с оглед на послушническите тактики и външната „селяшка” наивност на Живков, иначе. Луканов според него беше сътрудник на КГБ активно, а за себе си – Живков каза, че е умерен русофил- но винаги пречупен през българските интереси… Младите. - Луканов, Младенов, Дойнов– донякъде, Гриша Филипов и другите не били такива. Те заговорничели зад гърба му с руснаците, с КГБ и се продавали и предлагали много евтино.. на същите. Те не можели да разберат, че промяната нямало вече как да стане чрез Москва, а можела да стане чрез икономиката на София- и те успели с „преврата” едва когато разбрали, че няма на какво външно да разчитат. За събитията от 1984- 85 обаче Живков ми каза, че когато започнали насилията и съпротивата на българското турско население, безобразието с имената и изселванията, той и Политбюро категорично се отказали от действия и обяснили на Москва, че конфронтацията води страната към гражданска война - и към война с Турция. „Може за Тебе и са вас да съм бил много ретрограден политик, Николай, но не посмях да се изправя срещу народа си и срещу Анкара.. въпреки че руснаците ме убеждаваха да бъда твърд и че щели да бъдат с мене– докрай… дори със самолети, ако ни нападнат НАТО. Тогава разбрах, че краят ми е дошъл и бях решил да подам оставка, но ме спря омразата към хората, които щяха да се възползват от това и можеха и да продължат „експеримента ,и реших да ги изчистя първо и тогава да си отивам..” . Попитах Живков, дали е казал това на Ахмед Доган- при тяхната среща по-предишната година и той ми отговори, че всичко му е казал и дори му е дал документи и му е подсказал места, където да ги намери- за да разбере цялата истина за т.нар. „Възродителен процес”. И той повярва ли ви, г-н Живков.. попитах го аз… „… не зная.. но той е много силен политик и мисля, че го е взел предвид.. Така или иначе, Николай, аз не направих нищо за да довърша експериментите на Москва…”- „..да разбира се – и затова не свършихте като Чаушеско (тогава Милошевич още не беше „свършил” делото си в Югославия). А „ .. какво трябва да правим в Македония и остатъчна Югославия, г-н Живков..?”. „ ха ха ха- за тебе, Николай, ми казаха, че там си по-информиран от мене, казаха ми че контактуваш с Любчо Георгиевски и със Зоран Джинджич.?! Ако е така Те са двамата най-обещаващи политици на тази част от Балканите и не мога да кажа нищо за тях- те са от „вашите” , от десните хора и дават многообещаващи знаци… аз не знам нищо за там.. освен, че на Киро Глигоров, жена му- Нада- е „права.. българка”- ха ха ха - от Стоян Мишевото семейство и май, беше родена в София.. и че е леля, май .. на новото лице там - на Борис Трайковски – от ВМРО-то - по Мишева линия.. Те са старо ляво, протестантско семейство… българи и нашият Константин Мишев, от обкръжението на Филип Димитров, е техен роднина- ти там сигурно знаеш. . тези патриотични семейства са построили сградата на ”Църквата на д-р Лонг” в София - .. на „Раковска”, през 20-те и 30-те години.. !?”.
Да си призная – не знаех тези неща за споменатите хора и се учудих на Живковата осведоменост.. макар, че после някои от тях ми ги признаха насаме.. Живков каза да предам на Любчо, че според него - УДБА, вече отдавна не е сръбска служба, а след смъртта на Тито, 1982-1983 г. била преминала на страната на СССР и вече отдавна не работела за Белград- а за руснаците- и на Югославия скоро й се пишело лошо. - Живков каза, че те явно по икономически причини и поради изоставянето от Запада- били поели същите ангажименти- за етнически и верски експерименти към Москва, но били по-почтени към СССР и КГБ, за разлика от БКП и българското ръководство, които заели все пак страната на народа си...
За нашия лидер- Иван Костов- каза, че не го харесва, знаел, че имал много връзки с Луканов.. дъщеря му била ходела доскоро с ..Илия Павлов…!? и бил таен човек на руснаците..!?– че ще им продаде всичко на тях, че щял да излъже американците- аз тогава ТОВА НЕ му го повярвах, помислих го за интрига, защото тогава бях заслепен костовист - но Т.Ж. от друга страна ми каза -„..да се държа за Филип Димитров и за Софиянски и че те не били от „техните” хора в СДС..”. Изказа се много добре за Жельо Желев и за изгряващият тогава нов президент Петър Стоянов.
Нямам коментар и се кълна че не преувеличавам нищо, което ми каза Живков – имаше и един безмълвен свидетел- споменатият Бойко - който не знам дали ще отрече това или ще го потвърди, нито пък знам какво ще коментира за това – напр. журналистката Валерия В., която ме завари при Живков, защото се бях задържал прекалено много при него. Тя първо се шокира, че ме вижда мен там, но и ме разкритикува, че съм навлязъл в „нейното” време за интервютата й, и може би само посвещението, което Живков направи на книгата си за мене и изпрати по мене с лично послание към Стефан Софиянски, са обективни свидетелства за нашата дълга среща.
Може би се е случило и друго- на тръгване съм си поискам снимка с Т. Ж.- в двора– на която той ме е прегърнал с едната ръка– а с другата се е опрял на Бойко и докато сме се снимали тримата- ни е казал преди да се увековечим, че ние-„ ..Николай и Бойко !? някой ден може да се наложи да управлявате даже вие двамата България, заедно .. и много трябвало да се уважаваме… и да се подкрепяме” !?- но нали тогава този Бойко беше само негов охранител, а аз– обикновен общински съветник в СОС, костовист и фанатичен СДС-ар от всепобежвадащата тогава синя партия - така че това не съм му го повярвал.. и не съм му обърнал внимание досега..!
След 15 години това ми звучи по съвсем друг начин.. на вас как ви звучи сега - като някакво интервю с вампир ? като заветите на ” хана.”? или пък като една от последните откровености на един вече умиращ политик и човек.. управлявал България цели 35 години? може би все пак -като репортаж на Карбовски ? със споменаване на именит рожденик.. !?- да го тълкува кой както си иска…
Аз казах.. другото за тези времена и събития може да ви го кажат.. Бойко.. Валерия .. или задочно Стефан.. ако ги познавате или разпознавате…!?

Николай Гацев, няколко дни след емблематичната дата 07.09.2012


http://nikolaigatzev.blog.bg/politika/2012/09/15/interviu-s-vampir-ili-shtrihi-kym-portreta-na-todor-jivkov.1000046




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12670551
Постинги: 3667
Коментари: 6570
Гласове: 7396
Архив
Календар
«  Юли, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031