Вулгарно казано, можем да произведем и лайна, ако искаме, стига да намерим някой, който може да ги яде!

Има и друго.
Нека сега да поразсъждаваме и да видим къде е истинската уловка. Онова, което ни прави зомбита. Законът не съдържа думичките „подсладители”, „овкусители”, „оцветители”, „консерванти”, „подобрители”. Според закона, всички тези "Е"-та от толкова дългия списък са - ХРАНИ !!!

Законът не определя параметрите на химическо и радиационно облъчване, като допустими граници за третиране на храните, нито определя параметрите, в които ще може всеки производител да си забърква какви ли не бъркочи и да ни ги предлага като храна, в пълно съответствие със законодателството.

На закона не му пука, дали сушените плодове се сушат по естествен начин или се обгазяват с химикали, не му пука дали млякото, от което ядем всеки ден е било преди това изсушено и третирано с алуминиум, не му пука с какво е избелена захарта, не му пука за това, че производството на маргарините се основава на наситени киселини и на хидрогенизирано олио, не му пука за това, че нашите деца се наливат с безалкохолни газирани и други напитки, които по своята същност представляват химическа бомба със забавено действие. Не му пука за нас, каква храна ядем. Важното е всичко да е добре „организирано” и „законно”. Всъщност, на хората, които стоят зад този закон, не им пука.

Хайде така да кажем – безхаберието или хаберието, както искате го разбирайте, на Министерството на земеделието и на Агенцията по храните, създава след това голяма степен на ангажираност на Министерството на здравеопазването и на Министерството на социалните грижи. Все пак министерствата трябва да се поддържат. А всички те вкупом създават доста работа на фармацевтичните компании и на погребалните агенции. И ТО НАПЪЛНО ЗАКОННО.