Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2013 21:34 - Продължение от книгата "Руското махало" на Артър Балард
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2768 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
През цялата 1917 г. болшевишката пропаганда нарастваше. Тяхната преса никога не е спирала. И трябва да кажа, че такова голямо количество болшевишка преса, ме учудваше. Болшевиките имаха прекрасно развита и най-ефективна мрежа за разпространение на пресата и печатните пропагандни материали, в сравнение със съперничещите им партии. Беше напълно очевидно, че болшевиките са по-добре спонсорирани. (Балард тогава не е можел да знае, че източниците на финансиране на болшевиките са американските евреи - банкери Шиф и ко., които са неразделна част от единната банка на Световното еврейство, начело с Ротшилд antigulag.htm)

Те имаха най-различни вестници ""Правда", "Окопна правда", "Селска правда", които имаха голямо разпространение.

Болшевишката пропаганда беше така насочена, че да подкопае доверието в правителството и да разложи морала във войските, за да направи невъзможно продължаването на войната. За "факти" те използваха голословни твърдения, а за аргументи, безкрайното повтаряне на голословните твърдения. Например, ясно е, че твърденията на болшевиките, че "германската работническа класа" уж също била готова да направи революция, съвсем не бяха безпочвени. http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1f/Zetkin_luxemburg1910.jpg и техните "Спартаковци", също както и болшевиките в Петербург, бяха готови да извършат държавен преврат в Германия. Това и е случи, една година след болшевишката революция в Русия. И императорът на Германия също беше свален, както и руския цар, година преди това. Но беше безрасъдно, от всеки стълб да се заявява безапелационно, че уж "световната революция вече била в кърпа вързана". И макар че болшевиките, след своята победа, изпратиха своите комисари: Йоффе, Радек и други, и материална помощ в Германия; и макар, че монархията си отиде безвъзвратно, но в Германия "фазата на Керенски", не премина във "фазата на Троцки", и болшевишко-спартковският преврат в Германия беше потушен.

Болшевиките разпространяваха слухове, че уж, Специалната комисия на сенатора Елиях Рут Images/SpecialMission1917-ALL.jpg е подкупила Керенски, и ще плаща на Керенски за всеки убит руски войник; че Англия вече е завзела Архангелск, а САЩ Транссибирската линия. Явно, болшевиките са знаели, какво говорят, защото след една година, така и стана. Говореха още, че Керенски се бил преселил в Зимния дворец, спи в постелите на царя и се мисли за "Керенски Първи". Аз (Артур Баллард) бях в Петроград през юли, точно когато болшевиките предприеха първия опит за преврат. Тогава правителството на Керенски го спаси, повече от всичко друго, продължителният проливен летен дъжд. През цялата тази юлска седмица, по време на преврата, валеше като из ведро. Аз бях на улиците, заедно с моя преводач. Виждаме възбудената и зла тълпа на кронщатските матроси. Оказа се, че вечерта при тях отишли болшевиките и им викат: бягайте по-скоро в Питер, спасявайте революцията, там "Кадетите" (уж) завземат Смолни. И матросите, като глупаци, цяла нощ под дъжда маршируват към Питер, а там няма никаква заплаха, от никого. А "Кадетите", вместо да атакуват Смолни, в пълен състав се уволнили от правителството! Ето това са бойци!


 

Тактиката на болшевиките беше: - колкото повече измами и лъжи, толкова по-добре ще минат, защото само малка част от лъжите се опровергаваха веднага. (Това е обичайната еврейска тактика - ХУЦПА)

Един от гениалните психологически финтове от психологичската война, които аз като разузнавач мога да оценя, беше изобретяването на термина "контра-революция" - "контра". И всеки, който не е съгласен с болшевиките, те го клеймяха - "контра" и "враг на народа".

За болшевиките се оказаха "контра" и хората, които целия си живот са изкарали на царска каторга. Болшевиките, макар че издаваха много "Правди", на правдата (на истината) не отдаваха значение. Те правилно бяха разбрали, че няма една правда за всички, и че правдата е класова, а на практика, даже и расова (еврейска).

Ленин провъзгласи, че правдата за пролетариата и буржоазията е различна, и въобще, какво да говорим. На практика, болшевиките се оказаха най-добрите "обещатели". Большевиките провозгласиха най-важното за всички: мир - за войниците, земя на селяните, фабриките на работниците. Понеже болшевиките нямаха намерение да дават, нито едното, нито другото, нито третото, те раздаваха обещания - бързо и гърмогласмо. И докато политическите им съперници сериозно премисляли и претегляли своите обещания, болшевиките спечелиха.

Например, есерите, които залагаха, не на работниците, а на селяните, - огромното мнозинство от населението на Русия - отложиха решаването на парещия въпрос за земята, за Учередительното Събрание. А когато накрая Учередителното Събрание, бе свикано, болшевиките вече от два месеца бяха на власт!

Докато другите партии се занимаваха с популизъм, и повдигаха самолюбието на всички, Ленин направо обяви, че мнозинството е "летаргично", а авангард е само работническата класа; и по нататък имаше работа, и гъделичкаше самолюбието, само на работническата класа. Ленин не беше популист. Както се оказа, работническата класа, която не беше повече от 10 % от населението, напълно стигаше на болшевиките, да вземат властта в своите ръце.

Без всяко съмнение болшевишкият преврат беше почти безкървен. Страната мълчеше. Неголеми престрелки се случиха само в отделни градове. Аз бях в самия Петроград, когато всичко започна. И за неколко часа всичко свърши. Във времето, докато матросите, за отвличане на вниманието, изнасилваха женския батальон, "охраняващ" Зимния Дворец, дошлата от Финландия, а до там, с кораб от Ню Йорк, заедно с Троцки, шпицкомандата от ню-йоркски еврейски гангстери, от Ист-Сайд, под ръководството на Григорий Исакович Чудновски, през задния вход, превзеха зимния дворец, без един истрел! http://www.youtube.com/watch?v=86tsE6-_Xqs

(бел. на Столешников: Чудновский живеел и работел с Троцки в Ню-Йорк, и през май 1917 г. доплувал заедно с него. Чудновский беше човек на Троцки - още от Ню-Йорк. Ако не беше загинал наскоро, той щеше да стане един от лидерите на държавата.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%98%D1%81%D0%B0%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

Но през юни 1917 г. Чудновский бил призован на фронта. От фронта дезертирал и се укрил при болшевиките в Смолни. Т.е. при гангстерите на Троцки, които превзели Смолни, докато матросите издевателствали със женския батальон. Във филма за щурма на Зимния http://www.youtube.com/watch?v=86tsE6-_Xqs тях (троцкистите) ги наричат "фини", защото дошли непосредствено от Финландия. Но откъде са дошли във Финландия? От Ню-Йорк!
Още един троцкист - американец - Сергей Айзенщайн, след 10 години ще създаде сагата за превземането на Зимния, уж, от "въстаналия народ", който филм и до сега използват, като "документални кадри"! Психологическата война болшевиките владеели до съвършенство!)

След превземането на Зимния, Керенски отишъл в щаба на армията, опитвайки се да вдигне войската. Но всичко било напразно. Да се вдигне, който и да е за съпротива, било невъзможно. Само неколко стотин курсанти от военните училища рискували, поради младостта си, опитвайки се да защитят правителството. Тази нощ, след като Зимния падна, аз (Артър Баллард) с първия влак заминах за Москва, - единственото място, където имаше улични боеве.

В Москва большевиките имаха значителна, но не единодушна подкрепа на работническата класа. Всеобщата стачка пропадна. Но большевиките имали обещание от войниците на московския гарнизон да не се намесват. Имаше слухове, че неколко полка са солидарни с болшевиките (евреите са факири на слуховете!). Не зная, аз видях лично само неколко преминаващи под строй отряди граждански лица.

През цялата седмица на уличното сражение, нашия американски Консулат беше точно в средата, в "Неутралната зона", точно на половината път, между щаб-квартирата на болшевиките и военното училище, което беше штаб-квартирата на "белогвардейците". Нашия пукт за наблюдение не беше много безопасно разположен, точно в центъра на събитията.

Атакуваха "белогвардейците, защищаващи старата власт. "Белогвардейците" бяха сборна команда от курсанти на военните училища, техните офицери и немного студенти от московските ВУЗове. "Красногвардейците" (Червеноармейците) основно бяха хора с работнически вид и немного войници, дезертьори. Никъде в района на Консулата, не видях никакви редовни военни части. Армията мълчеше.

Уличните боеве, които винаги нанасят по-големи вреди на зданията и минувачите, отколкото на сражаващите се, продолжаваха неколко дни, без никаква яснота. Съмнително е в боевете да са участвали повече от хиляда души от всяка от страните. От огромния град, от 2 милиона човека, трудно може да се допусне, че през всичките дни, не повече от десет хиляди души са взели участие в уличните боеве. Някой гръмне веднъж и избяга Некои се сражаваха ден - два, и си отиваха вкъщи. Така всички сражаващи се, се сменяха. Към края на седмицата от Петроград дойдоха матросите и "белогвардейците" се предадоха. пристигането на матросите, същевременно показа, че и в Петербург също е победила новата власт, а на Керенски не му се е удало никого да вдигне в своя защита.

Това което ме порази повече от всичко, в тези дни на уличните боеве, беше тоталото изчезване на тези, които се перчеха повече от всички. И на първо място, изчезнаха най-гласовитите политици. Населението въобще се изпокри по домовете си и не си подаваше носа навън.

Имаше много интересни неща. Ето, например, всички вестници бяха закрити, освен болшевишките. Те усилено печатаха листовки, озаглавени "Радиограми от Петроград". това бяха единствените новини в Москва, в тези дни на превземането властта от болшевиките. Тези новости, уж, били директно от Петроград. Но както се оказа после, всичките тези "новости" били изсмукани от пръстите, тук в Москва, в редакцията на местния болшевишки вестник. Това впоследствие, с гордост ми разказваше един от болшевишките лидери, който каза, че това било негова инициатива, и че това помогнало да постигнат резултати (т.е. както винаги -  с измами!). Каквото и да говорим, но болшевиките бяха майстори в диверсиите и психологическата война.

Следващата седмица в Москва бяха изборите за Учередително събрание. Болшевиките забраниха вестниците на опозиционните партии и ликуваха след победата. Те открито обсъждаха, дали да не спретнат Вартоломеева нощ и да избият всички буржоа. Съмнявам се, че те действително са имали намерение да го направят, но във всеки случай, това предизвика психологически ефект. Пред изборите те нагнетиха страх у всички. Във всяка избирателна кабина стоеше въоръжен червеноармеец, и до избирателните участъци дойдоха само една трета от гласувалите на градските избори, неколко седмици преди това. Гласуваха само една трета, но на болшевиките им беше безразлично, те спечелиха.

През цялото това време населението на двете столици безучастно седеше с отпуснати ръце и пасивно наблюдаваше иззад пердетата, как Ленин изгонва Керенски. А в селата въбще никой нищо не знаеше, а и не се досещаше какво става. Минаха месеци, докато селяните разберат за революцията, чак когато гражданската война, във вид на "продоволствено снадбяване", почука на техните врати, с костеливата си ръка ("продоволственото снадбяване" - е изземване на цялата храна и запаси, вкл. семената за посев).

И така, завземайки властта, болшевиките получиха възможност да приложат на практика социалните идеи, които прппагандираха. Но за сега, по места, никакви известия не постъпваха по този въпрос. След като дойдоха на влсат, болшевиките започнаха да изстрелват декрети: ако не работи един декрет, веднага изстрелват друг декрет. Когато болшевиките не бяха на власт, бяха за стачките. Щом дойдоха на власт, веднага ги забраниха. При нас, в офиса работеха преводачи от Министерството на външните работи, на Троцки. Те не обичаха Троцки и предпочитаха да не работят. Болшевиките ги обявиха за контреволюционери и издадоха заповед, че ако незабавно не излязат на работа, ще бъдет незабавно уволнени и ще бъдат лишени от пенсия. Следващата сутрин излиза постановление, че тези, които излязат на работа през следващите 24 часа, ще получат добавки към заплатите. Но нито това, нито другото не помогна. Тогава болшевиките забраниха на спестовните каси да изплащат на стачкуващите, каквито и да е пари, и въобще да не им дават каквъто и да е кредит. Беше трудно да се разбере, вършеха ли работа мерките, провеждани от болшевиките. Защото, едно е да ковеш декрети, а друго е, как да ги принудиш да се изпълняват! Болшинството от болшевишките декрети бяха популистки, насочени към постигане на политическа подкрепа, а не да се решават някакви действителни проблеми. Но това, което лично им трябваше, го вършеха моментално.

Първото, което направиха, беше - създаването на своя лична преторианска гвардия, или, както се казва на руски"опричници" -"стрелци". Този проблем го има при всяка нова власт - създаване на нова преторианскоа гвардия. Мнозинството от най-добрите болшевишки мозъци се задълбочиха по този проблем. Тук болшевиките много експериментираха, преди идеята полека да изкристализира. Отначало, освен тези 300 ню-йоркски гангстери, които докара Троцки, болшевиките имаха само матросите от Балтийския флот, които просто купиха. Пари за това Троцки имаше. Матросите се продаваха евтино, само за загряващи напитки. После, след успешния преврат, в Петроград започнаха да привличат свои - наши евреи, отвсякъде, и преди всичко, от Прибалтика и Финландия. На Ленин, например, телохранител беше финският евреин Эйно Райхя (Ино Райхлин) http://www.izvestia.ru/news/309796 . Прибалитйските евреи, както и евреите докарани от Троцки, от Ню Йорк, не говореха руски. Всичките тези евреи ги нарекоха "Червени латвийски стрелци".

(Следващите изречения в червено, вероятно са от преводача Столешников: Тези "Латвийски стрелци", още преди всякаквите специални отряди, станаха вътрешни войски на болшевиките. Никакво отношение тези "Червени латвийски стрелци" не са имали към латвийските гои. Това са били, освен американските гангстери на Троцки, прибалтийски, полские, унгарски, молдовски, и даже немски, австрийски и чехословашки евреи, които, по един или друг начин са се оказали във вихъра на събитията, както например писателят Ярослав Хашек, http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BA,_%D0%AF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2, и веднага им светнало, че това си е еврейска революция. "Червените латвийски стрелци" получавали огромни заплати, раздавали им се и подсилени хранителни продукти, униформи, и за да поддържат заинтересоваността им, им давали и процент от заграбеното при обиските! "Червените латвийски стрелци" не са се използвали на фронта. Те действали само като съвременните ОМОН.)

А "Червената армия" - беше опълчение, дружини, основно съставени от местни работници, по местожителство. Оказа се, че "червеноармейците" въобще не може да ги измъкнеш извън пределите на собствения им район или даже завод. И за никъде по-далече от дома те и не се готвеха да отиват. Ползата от тях поначало беше само в това, че болшевиките ги ползваха за патрулна служба и за паради и демонстрации, в своя полза. Неотдавна нарком-ът (народният комисар) на армията Троцки, реорганизира "Червената Гвардия" в "Червена Армия", за провеждане на операции в големи мащаби. Както заяви Троцки, уж, за отразяване на нападение на външен враг. Този външен враг се оказа руският народ. А в същото време Червената армия никога не е воювала с англо-американските интервенти (както и англо-американските интервенти не са воювали срещу болшевиките!!!).

Това, което видях от "Червената Армия" в първите й месеци, не беше нещо, което може да направи впечатление. Чехословашките легионери и Сибирската армия на Колчак имаха малко уважение към тази "Червена армия". От друга страна Троцки заявява, че има 1 милион Червеноармейци. Ако е така, даже и да е тълпа, то пак си е заплашителна тълпа. Защото Колчак има само 100 хиляди войника, а в Мурманско-Архангелската армия, в севера на Русия, не повече от 50 хиляди. Така, от 180 милионното население на Русия и неотдавна демобилизираната царска армия, сега под оръжие е нищожна част. И най-интересното е, че цялото леко стрелково оръжие - пушки, пистолети, картечници, ръчни гранати, при демобилизацията, войниците отнесоха по селата си. Т.е. Русуя сега е наводнена с голямо количество оръжие и народът е въоръжен до зъби.

Но болшевиките имат против това отлично оръжие - продоволствените картончета. Който не им служи и не им е лоялен, на такива те не дават продоволствени картончета. Но за да действа това оръжие, трябва да се създаде глад. И болшевиките създават глад. Още преди идването си на власт, те създаваха недостиг на продукти. Иначе, как ще си обясните ето тези факти. Това е опашка за хляб в Питер, при Керенски: http://zarubezhom.com/Images/SpecialMission1917-Bread.jpg

А това е кухня, където болшевиките раздават храна безплатно: Images3/Petrograd1917-milk2.jpg

Лозунгът им е разбираем и за най-тъпите - "Който е за болшевиките - той ще яде!"

А с идването си на власт болшевиките предизвикват глада много просто. Болшевиките организираха специални "продоволствени отряди", събиращи, така наричаната "Продразвёрстка". http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D1%91%D1%80%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0 "Продразвёрстка" - това е уж определена част от продуктите, която трябва да бъде иззета на сила, от селяните, уж, за да се нахранят работниците. Селяните са 80% от населението на Русия, а работниците 10%. И по идея, за да се нахранят работниците, трябва да се изземва приблизително една десета част от продуктите на селяните. Но на практика "продоволствените отряди", то ест зондеркомандите на червените, изгребват всичките продукти и даже целия запас семе за сеитбата, а съпротивяващите се разстрелват на място: . Images/TerrorBollshevik2.jpg Така се създава Гладоморът.

И така, понеже болшевиките контролират разпределението на продоволствията, те не се безпокоят за волята на народното мнозинство. Кой я знае тази прословута воля на мнозинството от народа, когато и на отделния човек, настроението се мени всеки ден. И нужно ли е да се знае народната воля? Първата работа на болшевиките, след като малко се позакрепиха на власт, беше да унищожават всяка проява на опозиция. На това можем да се поучим от тях. Развитието на пресата им е свидетелство за това. Болшевики веднага приеха на въоръжение старата царска цензура. Обаче руските редактори са майстори в заобикалянето на цензурата. Тогава болшевиките национализираха цялата реклама и я направиха държавен (т.е. болшевишки) монопол. И има какво да се поучим от тях. Ако искаш да поместиш реклама, трябва първо да я изпратиш в Комисариата по Печата (Министерството на Печата), което ще я публикува в един от вестниците.

Монополизирането на рекламата веднага лиши вестниците от по-голямата част, от приходите им, и им спря кислорода!

Некои от големите вестници, въпреки забраната на рекламата, продължиха да излизат. Тогава болшевиките монополизираха цялата печатарска хартия.

Болшевиките даже издадоха декрет, забраняващ да се публикуват лъжи. Можеше да вкарат редактора в затвора, докато не докаже, че публикуваното е истина. Но с това те прекалиха. Те даже успяха да вкарат неколко редактори в затвора, но бързо се отказаха от това. Очевидно, че това бе насилие на Ленин над подчинените му, и беше наистина смешно. Обаче самият Ленин не е смешник и се движи в правилна посока. Единствените избори, които имаше от момента на идването на власт, на болшевиките, бяха за Съветите, в които можеха да участват само тези, които подкрепят Съветите. И правилно, ето ви избори за Съвети, ето ги и тези, които ги избират. Не ти харесват Съветите - не гласувай.  Болшевиките това няма да ги разстрои. Болшевиките не държат на целия народ. Болшевиките не са популисти. Неграмотното селячество за тях е летаргично мнозинство. За болшевиките, само пролетариатът (т.е. - безимотните) са авангард на революцията. При тях има "класова борба". А "класовата война" не предполага популизъм, свойствен на буржоазното общество. А болшевиките провозгласиха себе си за авангард, който най-добре знае, какво е нужно на обществото, и възнамеряваха с "желязна ръка" да постигнат това щастие, според тяхното си разбиране.

Ленин и тук се постара. Едно прекрасно майско утро 1918 г. целият тираж на всичките болшевишки вестници бе запълнен с дълга дисертация, излязла под неговото перо. Трактатът бе оформен по всички правила на средневековната схоластика. Всичко бе разбито на "тезиси". Много, и за всичко, бе казано,но много имаше за "Диктатурата на пролетариата". При което, понеже се констатира, че пролетариатът също, като цяло, бил тъмен и неграмотен, то временно било необходим - авангард на авангарда - партията на болшевиките; а в този авангард - друг авангард, във вида на лидерите на партията на болшевиките, и така се създаваше йерархия в авангардите. И какво му е лошото на това?

Но болшевиките не се спряха на ограничението на класовата борба, само в промишлеността, между работническата класа и буржоазията; болшевикита пренесоха "класовата борба" и в селскоето стопанство, провъзгласявайки классова борба между селската беднота и заможните селяни - "кулаци". При болшевиките това прие такава форма, че ако сега не си в селото, по-беден от най-бедния, значи си "класов враг". Този лозунг на болшевиките пренесе гражданската война в селата, а това значи, че тя вече обхвана не само 20-те процента пролетариат и буржуазията, в руското общество, а и цялото 80 процентно селско население в Русия.

В политическата борба Ленин насочи главното острие на копието си, не против тези, които подържаха стария царски режим, а против братята от социал-демократическата партия - против есерите и меншевиките. За него бе по-важно да се справи със своите, на принципа: "бий своите, за да ти се плашат чуждите" .

......................

Целият живот в Сибир се върти около Трансиб (Транссибирската железница). Рядкото население на Сибир живее само около гарите на Трансиб и речните пристанища. Също, както в Канада през 19 век, цеият живот е бил само покрай границата със САЩ. Преди неотдавнашното построяване на Трансиб, в Сибир живееха само племената на местните животновъди-номади, а с пощенски коне, от Петербург, до Владивосток, пътуването е продължавало 5 месеца. И това е било, буквално, до преди неколко години, защото Транссиб бе завършена едва в 1916 г. Аз лично разговарях с един стар царски сужбаш, чието главно задължение е било, да съпровожда етапи с каторжници. Трудно е да се прецени значението на Транссиб, за Сибир. Транссиб, като артерия докара кръв в замръзналото тяло на Сибир и оживи Сибир.
Карта: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Map_Trans-Siberian_railway.png и http://www.irkutsk.org/fed/pic/transsib/rkarta.gif

И ако сега Транссиб спре, това ще е причина за смъртта на много хиляди народ, от глад и студ, понеже продуктите се докарват по жп. линията. Който владее Тарнссиб, владее Сибир. Блокадата на ТРАНСИБ от чехите, август-септември 1918 г. веднага парализира целия Сибир. Градовете покрай Транссиб се оказаха претъпкани с бежанци. В град Омск, до революцията живеели 200 хиляди души, а 1918 г. броят им се увеличил на 600 хиляди, при същия жилищен фонд!

(Заб. от Столешников А.П. В това време, както пише авторът - 1919 год. - стратегическата цел - Гладомор в Сибир и блокада на ТРАНСИБ била постигната от американските интервенти с помощта наемната чехословашка армия, с цел - блокиране на всяка съпротива в Сибир и откъсване на Сибир от Русия, което и се случило1920 г., с образуването, под егидата на САЩ, на ДВР - Далеко-Източна Републа, със столица, на Байкал, във Верхноудинск Images3/DVR.jpg и с президент на ДВР - американскя гражданин - руски евреин, бивш емигрант в САЩ, Абрам Моисеевич Краснощеков. http://en.wikipedia.org/wiki/Alexander_Krasnoshchyokov който имал американски паспорт. Американците ликвидирали ДВР, чак след като се убедили, че властта в Сибир и в Далечния изток, след завършването на наказателните операции, съвместно с Троцки, ще бъде предадена пак на американски гражданин, пристигналия от Ню Йорк - Лейб Бронщайн-Троцки, който, по това време е бил неограничен диктатотор на Совдепия (СССР), на длъжност - Пред.Рев.Воен.Съвета!).

Трябва да се знае, че пътят от Чита, до Владивосток е много по къс, през Китай - по КВЖП, през Харбин. http://en.wikipedia.org/wiki/Chinese_Eastern_Railway
и http://www.soviethistory.org/images/Large/1929/sr1.jpg, отколкото покрай Амур, по руска територия.

Този географски факт извънредно усложнявал цялата тамошна ситуация. Още преди революцията, царското правителство, по договор, изкупило, както Англия - Хонгконг, цялата територия под КВЖП, заедно със гарите, за вековно ползване, и построили тази ЖП линия (КВЖД). Не китайците са построили КВЖД, а руснаците! Но понеже царското правителство не е имало всичките пари, по някакъв начин парите за КВЖД били получени, уж, от някакви анонимни, уж, "френски" банкери; от нивото на Ротшилдови. затова КВЖД имала двама стопани - рускто правителство, което държало КВЖД, и анонимни чуждестранни банкери, които получавали доходите. Началник на КВЖД бил царският генерал (ашкеназ), с хърватската фамилия Хорват. Ето го: http://www.corbisimages.com/images/Corbis-NA004425.jpg?size=67&uid=19891dbe-2948-42f3-9d2e-de878e10635c Ето го и в униформа на американски офицер: http://www.axford.org/Portals/17/Gallery/Album/146/Camilla%20and%20General%20Horvath.JPG

След болшевишкия преврат в Петроград, властта в Сибир преминала, главно, в местните органи на властта, понеже Централната власт изчезнала. Обаче в Манджурия, на КВЖД, Генерал Хорват бил цар и бог, и военачалник. Негова резиденция бил големият град Харбин. Властта му била неограничена. Сега, когато го нямало царя, Хорват е трябвало да удоволетворява само "анонимните" чужди банкери, но и те били много далеко; и как ги е удовлетворявал Хорват - никому не е известно, но той надживя всики власти! Той назначавал съдиите, командвал руските войски, разквартировани още от царско време, по КВЖД. И още, Хорват набрал за себе си частна армия - от китайски каратисти, и ги използвал, като "полиция"...

(Григор Симов: Завършвам до тук с превода на книгата на Артър Балард, но привеждам и следната интересна и доста важна подробност, от същата книга, добавка от проф. Столешников:

("В Манджурия - живеят теснооки китайци, от еврейски произход, които се наричат манджури или джурджени. Извадка от писмо на читател, до Столешников: "Самият аз съм роден на самата граница с Китай, в село Албазино, форпост на казаците. Живописен край. При което аз бих ти насочил вниманието към този факт, докторе, че проблеми с китайците, казаците въобще никога не са имали, но затова пък, постоянни набези извършваха ДЖУрджените. Народ, не само грабителски, но и патологически жестоки. Те, както знаеш, в крайна сметка подчиняват Китай, и там натрапват своите порядки, в това число и принуждават китайците да бръснат главите си, оставяйки на тила дълга коса: като опашка на рептилия...")


Адресът на публикуваната в grigorsimov.blog.bg, първа част от книгата на Артър Балард (псевдоним на Шугар Хил) "Руското махало":
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/26/artyr-balard-quot-ruskoto-mahalo-quot-1919-g-za-togavashnoto.1035368


 




Гласувай:
3
0



1. balgarski7vinarki - да, обаче те ПОСТРОИХА
21.01.2013 19:40
живот и за жертвите на Великата Отечествена, а компютера на другата системе им взе ТОВА.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12748058
Постинги: 3668
Коментари: 6575
Гласове: 7413
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031