Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2013 15:36 - Веда Словена - Разговори с Помаци - певци, записани от Илия Гологанов - 19-ти век: Разговор с Халил - Ага от село Осенова
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 5936 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 09.02.2013 15:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Как ти е казувал дедо ти песните, та си ги изучил?
Той ми казуваше, че негов дедо, от когото той изучил песните, заръчел му, биле го и приклел, че ниша има хаир, ако не ги каже на друг, който има мерак; и тъй като ма гледаше че имам мерак, сека вечер ми казуваше, и за малко време научих лу колкото песни и да знаеше.

Такива зариени книги не знаеш ли нейде да са намират?

А бе, мой дедо как си урал еднъж на нивата, закачило му се уралото на един камен, който камен като искарал, не намерил друго нещо, а само девет книги в един железън съндък. Той ги зел със съндъка и ги донесе дома; тези книги беха големи и много дебели от кожа и с големи шарки; той ми заръче да ги чуваме добре и ги имахме заровени на едно место; я сега три години, чинки яз вейке устарех, казах ги на синът си; той като си учеше в Пазарджик, казал на хожата, че има дома му един съндък стари книги още от едно време; хожата като чул, станал много мераклия и дошел в селото със синът ми - аз бех тога в Демир-Хисарско със катран - и като ги искарали и ги видел хожата, рекъл: "тези книги са геурски и не е просто да ги държите дома си, я ги изгорите час по-скоро".  Тъй като кандърдисал синът ми, изгорили ги на дорът; Когато са завърнах и ми казаха, много са налютих и бих синът си, а повече какво да правя! До когато беха книгите в къщътъ ми, сичко ми на хаир утиваше, я от как ги изгоре син ми, работа ми назад зафана да утива; може че не сме сохранили дедовята поръчка; а бе, то ни е добре да потъптават и да не сайдисуват онова що поръчет старите, защото и Господ са налютева, та в оная къща нема никакъв хаир.

Моля ти са да питаш по секаде за такива книги, и ако са слаха да намериш, донеси ми ги, за които ща ти дам повече от 2000 грошове.

Ша питам, чорбаджи, и ша распитувам, дано Господ да ми помогне да испитам за да взема бакшишът! Да са стоели онези книги, сега бех станал чорбаджия, я късмете ми бил кьорав.

 

Разговор със Силим Ага от село Барутуново.

От кого си научил песните които ми си казал?

От един песнопеец Далим ага от село Баня, който беше веке устарел; има дваесте години как е умрел на сто години; аз когато бех на 20 - 25 години; като имах майчини роднини, чинки ма болеха и ногите, утивах много пъте в село Баня на тамошните бани, и са много конощисах със него, и чинки имах мерак на песните, много пъти утивах дома му, и лу коя песня ми кажеше, записувах я в главътъ като на некаф китап.

В тоето село има ли други песнопейци, и ако нема сега, знаеш ли да си имало боедно время?

Сега достун, нема, но едно време имало много прочути песнопойци; яз помня само един Исуф, който от как е умрел може да има 40 год.  Яз още малок помния, че го много фалеха и казуваха, чи знаел толко големи песни, щото кога ги пел трала по два дни дур да си свърши.

За други такива вещи ни ли си чувал нейде да е намерил некой?

Ни съм чул, достун, а бе, и да е имало нейде, ни ги ся оставили нашите душмане. Далим ага ми казуваше, чи нашите дедове, кога дошли от далечната земя, чинки били много укумуше, донели много китапе, в които били писани песните на (от) хадетето; и с тези китапе имали голем ихтибар. От това нашите душмане ся мъчили да ни ся потъпте ихтибарът, но пак тие сами не можели това да направет, затова са мъчили с нас си да ни потъптат ихтибарът, и като са мъчили най-сетне за таков нашли един наш цар, когото, като измамили да остави дедовата си вера, кандърдисали го да гори и китапете, и тъй сичко що било донесено от нашията земя загинало. Като изгорели китапето, я и между нас имало човеци, които съ са мъчили да скриет нещичко, както и скрили от китапето, но и тие сетне загинали, като гонили силно онойзи, в когото щеше да се намерет такива китапе, биле го и убивали. От Бога да найдат такива издайници!" – рече Далим-ага и на очите му видех чи затекоха сълзи.

 

Разговор с Мехмед от село Девлен

Амидже ти Алиа бил ли е много песнопоец?

Та како веке, чорбаджи! бил прочуен насекаде, на неговото време колели курбане нашите дедове, правили Божетня (две неясни букви) и други много хадете от старо време правили, и се него призовавали да пея песните, защото хем песни знаел хем бил гласувит; можел да трая на песните, да зафане да пея вечертя, ду удтринтя; той ми казуваше, че призовали го на свадба в Нврокопско село Плетена и ся обложил с бабайко му на зетът, че ако може да трая два дни и две нъщи да пея съвсем да не почине, само когато еде, ша му даде два вола по на четири години, той зафанал да пея, и песната му траела повече от два дни без да почине или да са умори, и той зел двата вола. Такав песнопеец прочуен бил амидже ми Алиа!!! За това имал голем ихтибар по околните села...

...Моля ти са, Халил Ага, като си стар и знаеш секакви работи, да ми кажеш за сичко що ша та питам, защото имам млого мерак да слушем онова що казуват старите человеци.

На тебе ли ниша каза, бе чорбаджи! Питай ма и онова що знам ша ти каза, а що ни знам халал да ми чините.

Яз са чудя, как си можел да изучиш толко млого песни, та и от толко години още да ги помниш, за това ти са моля да ми кажеш как си ги изучил и за колко време?

Та лу ти ли са чудиш, бе чорбаджи, колцина други ся са чудили като тебе! Я нее ни сме били като вас кабадани, за това и Господ ни давал сила на ума, та лу що чуехме запомнювахме го, като как ти писуваш на книгата, тъй и яз съм писувал на умът си онова що съм слушел, а бе и това е от Бога за да се учюва нещо от нашите дедове; имал съм толко мерак на песните, щото само еднъж да чуех неква песня, лу колко големя и да била, запишувах е като на книга, за това ся е чудил и дедо ми, и ми е думал, че съм бил като него на умът, ние сме имали мерак на песните, и драго ни е било да ги слушаме, но сега нашите момчета не щат да знает, защото хми казуват ходжите, че е гюнеф да пеет песни, а и кой пея имали го за безверник...

......................................
източник:
Научен Архив на БАН
– Архив на Стефан Веркович

 



 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12677488
Постинги: 3667
Коментари: 6570
Гласове: 7397
Архив
Календар
«  Юли, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031