Цар Филип сон сонил,

чи йе от коремо на любо му лоза изникнала,

Лоза изникнала и йе поле засенила.

Люто се йе разболел

И са чюди що да йе този сон.

Любо му вели ютговори,

Що са царю за сон чюдиш,

Рукай сички тои биларе,

Тия за сон ща ти кажат,

Дал йе убав ил йе зал.

тогава си негови биларе рука,

Та хми вели ютговори.

Ои мои билари!

Кой ми сон право кажа,

Убав ли йе или йе зал,

На една трапеза съ меня ща руча,

Съ меня руйно вино ща пия,

И на златна потсйела ща спия.

Сон сум сонил,

Чи йе от коремо на любо ми лоза изникнала,

Лоза изникнала и йе поле засенила.

Биларе му велет отгоорет,

"Сон йе царю много убав.

Лозата казува,

Чи тое любо син ща роди,

Що йе поле засенила,

Тоот син много силан ща си биде,

И много кралщини ща запусти".

Цар Филип са за син зарадува,

Та си на слуги вели ютговори.

"Ой вийе мои верни слуги,

премените се наредите се.

С най-убавата, с най-гиздавата си руба,

Та си чакайте вашо млади крал,

Що ще го породи мойе любо, ваша царица,

Аз тога ща ва дарба дарам,

Ду товар дукати,

Дур до товар дукати,

Биларе що ми су сон казали,

Чи йе много убаво,

Съ по десет товара дукати,

Още и съ меня сладки манджи да ядат,

Руйну вину да пият,

И на златна потсйела да спият.

.................

източник:
Научен Архив на БАН
– Архив на Стефан Веркович