Демокрацията прати в историята тези форми на зависимост и създаде свои. Нови. По-устойчиви. Срещу които сякаш няма ефективна рецепта. Поне до момента. Енергийните монополи - доставчици на електрическа и топлинна енергия, държат потребителите си на къса верижка, превръщайки ги в модерни крепостни. Масовите протести, заляли страната срещу завишените в пъти декемврийски сметки за парно (над 46% от абонатите на  "Топлофикация" - София, получиха между 21 и 200% по-високи сметки за декември 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 г.) и ток (само за първите десет дни на февруари жалбите от потребители на ЧЕЗ достигат 1660) са сигнал, че

и крехкото равновесие, удържано до момента, вече е история... На изгорените фактури на монополистите, залповете от снежни топки, яйца и домати, отказите за плащане, призивите за гражданско неподчинение и исканията за прозрачност и контрол, изкрещяни многократно от протестиращите на площадите, представителите на управляващите реагираха, както обикновено - назначиха проверки в дружествата, които приключиха със смехотворни резултати. Сгрешените сметки в "Топлофикация" -София, се оказаха едва 113, а виновните служители - двама, и то по немарливост и към тях за "цвят" един топлинен счетоводител. За огромните суми във фактурите и на трите енергоразпределителни дружества виновни бяха Е-инкасаторите, които някак едновременно ползвали отпуски по Нова година. Също - многото почивни дни и не на последно място ниските зимни температури. Които иначе не са ниски. Фамозното обяснение с ниското напрежение, което увеличавало разхода за ток и вдигало сметките, дадено от министъра на енергетиката Д.Добрев, позоваващ се на експерти от икономическото министерство (МИЕТ) и преповторено от и.д. председателя на ДКЕВР Андон Роков, освен че е

и заявка за връщане в гимназиалните часове по физика, където все още се учи законът на Ом, е поредното доказателство за чутовната "експертиза" на висшия управленски ешелон на ГЕРБ. Нито дума не чуха гражданите за занижения или отсъстващ контрол от страна на ДКЕВР, нито дума за несправяне с вменени контролни функции на инспектората на МИЕТ, нито дума за сгрешена политика, довела до произвол и непрозрачни, феодални практики, нито дума за контрол върху регулатора, в лицето на комисията за наблюдение на дейността му, създадена специално към Народното събрание уж за да следи дейността му. И.д. председателят на ДКЕВР се закани да преразгледа общите условия на електроразпределителните дружества, министърът на енергетиката се самопонижи до контрольор, участвайки в ритуална проверка на електромер, сякаш за това е сложен на върха на пирамидата в енергетиката, а министърът на финансите дори обеща 2000 електромера да бъдат подложени на метрологичен тест за сметка на бюджета. Частните електроразпределителни компании "великодушно" обещаха да предоставят възможност за разсрочено плащане на задълженията. Отсъствието на премиера от дебата, който иначе е словоохотлив и експерт почти по всички въпроси в държавата, е изненада единствено за незапознатите с маниера му в критични моменти да изчезва от публичното пространство, хвърляйки подчинените си на тълпата.   Появата му с анонса, че засега няма да отнема лицензите на ЕРП-тата (сякаш той ими ги дава!!!) е симптоматична за начина, по който се управлява държавата. 
      Ако трябва да сравняваме тока и парното по отношение на това кой генерира по-голяма зависимост за потребителя, то безспорният фаворит е централното топлоснабдяване. Докато отказът от електричество няма никакви последствия за абонатите, освен дискомфорт, то "разводът" с парното е практически невъзможен.
Дебатът около вариантите за либерализация на пазара на топлина енергия, който върви през последните месеци, достигна парадоксални висоти. На исканията на абонатите  за предоставяне на възможност за отказ от услугата с едномесечно предизвестие столичното топлофикационно дружество отговори, че не възразява клиентите му във всеки един момент да могат да сменят топлинния счетоводител?! На варианта, при който ако 2/3 от собствениците в сградата се откажат да ползват централно топлоснабдяване, то тя престава да бъде абонат на енергийното дружество, още лятото възразиха част от топлофикациите, настоявайки за промени в закона за енергетиката, в който да бъде записано, че притежателите на имоти в топлофицирани сгради,

Което е par excellence модерна форма на крепостничество. Също като абонаментното обслужване от топлинен счетоводител, чиито дялови разпределители са монтирани на отоплителните тела в апартаментите. Присъствието им в имота "циментира" връзката клиент - фирма за дялово разпределение години наред поради факта, че показанията на уредите са непреносими (както е с номерата на мобилните телефони), понеже софтуерът, който прави изчисленията, бил уникален и фирмите не желаят да го споделят с конкуренти.
      Идеята за ежемесечно отчитане на потребената топлинна енергия се оказа несъстоятелна, понеже някой, така или иначе, трябва да плаща допълнителната услуга. Вариантът с монтаж на уреди с дистанционно отчитане пък опира до възможността на абонатите за нови инвестиции. Напоследък се лансира предложение за сключване на индивидуални договори с топлофикационното дружество. Всички тези екзотики за пореден път доказват, че механичното пренасяне на работещи чужди модели на българска почва не винаги е удачен избор. Например дяловото разпределение работи в много европейски държави, но у нас то се натъкна на непреодолими препятствия, породени от недоверието между съседите и непрозрачния начин за изчисляване на сметките. Съществен момент е, че в старите демокрации абонат на централното топлоснабдяване е цялата сграда, представлявана от асоциация на собствениците, която разплаща комуналните разходи чрез професионален домоуправител. У нас

събра под един покрив пенсионери, оцеляващи с мизерна пенсия, младежи, притежаващи луксозни возила, по-скъпи от апартамента, който обитават, и хора, за които месечните сметки за парно са смешна сума, друг е въпросът, дали са готови да се разделят с нея. Тази пъстрота от интереси и възможности няма как да намери обща пресечна точка. Нито в контекста за споделените разходи (каквато е изначалната идея на централното топлоснабдяване), още по-малко по отношение на енергийната ефективност, провидяна от президента като панацея за намаляване зависимостта от високите сметки за енергия. От друга страна, и до ден днешен в идеалния център на столицата има кооперации (на бул. "Патриарх Евтимий", в отсечката между бул. "Витоша" и Петте кьошета например), които нямат централно парно и част от живеещите в тях се отопляват с дърва и въглища. 
     Според изследване на френската компания "Далкия", която притежава топлофикацията във  Варна, парното в България излиза най-солено в сравнение с цяла Европа и достига 20% от месечния доход на българите (заключението е на база изчисления, правени през пролетта на 2012 г.). Това е и най-високото съотношение в Източна Европа между заплата и сметка за парно. За сравнение в Унгария и Естония отоплението поглъща едва 13% от семейния бюджет, а в съседна Румъния - 12 на сто. Руснаци и чехи пък минават само с 6 на сто. Най-малко пари от заплатата си за сметки дават абонатите на топлофикациите в Германия и Полша. Последната държава е известна и като най-топлофицираната в Европа, като "Далкия" оперира три от топлофикациите, включително тази във Варшава. Там около 70% от домакинствата ползват централно топлоснабдяване, колкото и в Дания, Германия и Латвия. В Чехия пък те са 50-60%. В България топлофицираните домове са около 20%, или 570 000 жилища.
     В края на декември 2012 г. МИЕТ качи на страницата си

за стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор на Република България до 2020 г. За разработването на същата министерството обяви обществена поръчка на 14.10.2011 г., която бе спечелена от сдружение "Черноморски изследователски енергиен център" и изпълнена срещу сумата от 54 060 лв. с ДДС. Сред посочените пречки за увеличаване на потреблението на топлинна енергия са изброени липсата на заинтересованост от доброволно сдружаване за доставка на топлинна енергия, срив на доверието в дяловото разпределение, амортизирани и остарели вътрешни отоплителни инсталации и ниска цена на електричеството за домакинствата, действаща насърчаващо в ползването й за отопление.
Сред причините, спиращи развитието на централизираното топлоснабдяване, са посочени и неефективните мощности, несвоевременно и непълно отразяване на повишените цени на природния газ в цените на топлинната енергия и регулациите, които не стимулират привличане на инвестиции, както и липсата на достъп до европейски средства.    
  Активният сценарий за стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор е изграден върху три основни мероприятия: намаляване на технологичните загуби при преноса на топлинната енергия; подкрепа на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия - когенерация; използване на възобновяеми източници, индустриални, битови и селскостопански отпадъци като ресурс за производство на енергия. Програмата залага нетни инвестиции за 600 MW когенерационни мощности в размер на около 480 млн.евро общо до 2020 г. Техен източник би трябвало да бъдат собствените приходи на топлофикациите от продажба на електрическа енергия. Което от своя страна означава, че цената на тока ще продължава стремглаво нагоре.    
      Замразените доходи на българите, довели до нищета и мизерия в нечувани по нашите земи размери в най-новата ни история, и рекордната загуба на работни места хвърли потребителите на комунални услуги в желязната крепостническа прегръдка на монополите, действащи под безразличния поглед на властващата управленска немощ и липсата на политическа воля за справяне с предизвикателствата. Никое крепостничество обаче не е вечно. Дори и модерното енергийно - също.