Когато представи предложенията си за опитомяване на банките в края на септември, Пеер Щайнбрюк предизвика скандал. Той се обяви срещу преследването на краткосрочна възвращаемост и критикува остро „пазарно-конформистката демокрация“, в която съдбите на хората са станали само играчки за финансовите пазари.

Речта на Щайнбрюк продължи половин час или по минута за всяка от страниците на доклада му, но най-интересното в нея беше това, което не беше написано на хартия. Нещо, което до този момент не се коментираше и липсваше в предложенията за реформи в банковия сектор – катастрофалната степен, в която държавите са станали зависими от банките.

Тъй като европейските страни се окопават (не се окопават, но ги закопават - банкерите - евреи! Г.С.) все по дълбоко в планини от дългове, през последните години тази зависимост рязко се засили. Държавите са пристрастени към заемите от банките, които са основните купувачи на техните облигации. А като награда, за която не се говори, банките не очакват нищо по-малко от гарантиране на собственото им оцеляване. Ако една банка бъде изложена на риска от неплатежоспособност, държавата веднага трябва да се намеси в спасителна акция с парите на данъкоплатците.

Това е Фаустовска сделка, правителствата се нуждаят от помощта на банките, за да могат да финансират дълговете и дефицитите си. Но по този начин те поставят съдбата си в ръцете на финансовите пазари (в ръцете не евреите - банкери - сатанисти).

Европейската централна банка изчислява, че кредитните институции в еврозоната държат около 1.6 трилиона трилиона евро в държавни облигации.

Това, което се случва в Гърция в момента дава драматичен пример, как държавата може да направи себе си зависима от банките. Страната де факто е в несъстоятелност и вече няма достъп до заеми от финансовите пазари. Въпреки това тя продължава да си набавя свежи средства чрез емитиране на краткосрочни облигации, които се купуват най-вече от гръцките банки. Така правителството компенсира липсата на ликвидност, докато чака ЕС и МВФ да му отпуснат следващия спасителен транш.

Гръцките банки, от своя страна, финансират фалиралата държава, не само защото нейните облигации имат висока доходност, но също така, защото могат да ползват книжата като обезпечение пред централната банка на Гърция в замяна на свежи пари от ЕЦБ.

Същото става и в Испания и Италия. Местните банки получиха в края на миналата и началото на тази година огромни количества евтини заеми от ЕЦБ, по голямата част от които използваха за покупката на облигации на собствените си държави.

Бизнес логиката зад тази стратегия е ясна: докато ЕЦБ начислява лихва от 1% по кредитите си, държавните облигации имат доходност до 6%.

Това гарантира на банките огромни печалби в краткосрочен план, но представлява огромен проблем в дългосрочен. Както вече видяхме в Гърция, банките са първите губещи при преструктуриране на държавния дълг (Лъжа! Банките не губят, а ограбват - все повече и все по-нагло!).

Какво правят правителствата и надзорните агенции в Европа, за да намалят системния риск? Нищо. Например, плановете за въвеждане на нови правила за капиталовата адекватност на банките през 2013 г. целят постепенно повишаване на дела на собствения капитал спрямо рисковите активи. Но кои активи се считат за рискови? Почти всички с изключение на държавните облигации.

По отношение на ликвидността новите правила изискват от банките да имат достатъчно ликвидни активи, за да са в състояние да финансират дейността си в продължение на 30 дни, без да получават свежи средства от капиталовите пазари. Сред въпросните ликвидни активи разбира се са и държавните облигации.

През миналото лято инициативата за въвеждане на данък върху финансовите транзакции се сблъска със силна съпротива и на практика се провали. Франция самоинициативно въведе такъв данък, които обаче не важи за сделките с държавен дълг.

Наскоро Йенс Вайдман, президентът на германската централна банка, призова за радикална промяна на курса. Банките трябва да бъдат възпрепятствани в това да се излагат на риск от евентуален държавен фалит, чрез въвеждане на горна граница за нивото на суверенния дълг в портфейлите на кредитните институции. По същия начин в момента банките са ограничени в отпускането на кредити за нефинансовия сектор.

Нещо повече той предложи от банките да се изисква да търсят обезпечения, както при другите си заеми, когато кредитират държавата.

"По време на кризата, ние научихме, че държавните облигации вече не са безрискови активи", коментира Мартин Фауст, професор по банково управление във Франкфуртския университет за финанси и мениджмънт. Ето защо държавният дълг трябва да бъде обезпечен с други активи.

Според него обаче е малко вероятно нещо да се промени в тази насока, поне в близко бъдеще.

"Това е политически проблем," счита Фауст. "По този начин ще се признае, че държавите могат да фалират."

Ако идеите на Вайдман бъдат приложени на практика, това ще създаде сериозни проблеми за страни като Испания и Италия. Лихвените проценти по техните облигации, които вече са високи поради предполагаемите рискове, свързани с платежоспособността им, ще скочат още повече. И така кризата в еврозоната ще се изостри допълнително.

Това е ситуация, която показва, че политиците трябва да действат с повишено внимание, но не оправдава пълната липса на действие. Все пак, предимствата да не се прави нищо, са ясни. Така се позволява на държавите-членки да продължат да трупат дългове.

Източник: darikfinance.bg

................

Държавите отдавна са собственост на банкерите и се управляват директно от тях.  Фалитите на държавите не се обявяват открито, само, за да могат банкерите спокойно да продължат неограничаваното с нищо ограбване на държавите и гражданитене им, и да се избегнат нежелателни социални бунтове срещу банкерите, ако официално се разкрие, че държавите, заедно с гражданите си, отдавна са собственост на банкерите - евреи.  Но за да не си помислите, че и евреите - банкери са хора като всички, знайте, че те са истинските и единствените врагове на човешкия род, и най-вече - на белите хора!!  Точно към тях и към равините, и като цяло, към Синедриона им, се е обърнал Христос, с думите: "Ваш баща е дяволът, и вие неговите похоти искате да изпълнявате..."