Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2013 18:32 - Грандиозният план на ХХ век - Дъглас Рийд. част 2 - Ерата на Рузвелт.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3129 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 12.04.2013 18:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Инструкциите дадени от Мистър Хаус, на президента Рузвелт, станали ясни веднага след встъпването му в длъжност. Той веднага установи дипломатически отношения със Съветската Ционистка Диктатура и възобнови финансирането на Съветския режим, което започнало още от Уилсън. Това продължавало през всичките 14 години и се съпровождало с инфилтрация, с ционистки агенти, на всички нива в президентската администрация

Когато разкаял се ционист информирал Рузвелт за наличието на ционистки агент, на отговорен пост в неговата администрация, Рузвелт Отвърнал: "Еми сега да се обеся ли, или какво"? Предателят, когото защитавал Рузвелт, бил Алджерос Хис, който носи отговорност за това, че на ялтенската конференция организирал предаването на половин Европа в ръцете на Съветската Администрация, намираща се по това време в ръцете на ционистите. Освен това Алджерос Хис бил отговорен за създаването на ООН, този втори опит за единно световно правителство.

При президента Рузвелт заговорът разпространил пипалата си над цялата сфера на американската политика. Ръководството на пресата и другите органи за масова дезинформация довело масите до състояние на пълно затъпяване, което още в "протоколите" било известно, като най-доброто състояние, способстващо за осъществяване на Великия План. Две десетилетия с такава обработка довели до това, че в момента на създаването на ООН редовите американци вече не можали да окажат никаква съпротива. И вече хората зад кулисите работели неспирно, за да построят на следвоенните руини основите на световната диктатура.

"Полковник" Хаус умрял след Втората световна война. Тогава Мистър Барух заел мястото му, на главен задкулисен манипулатор. И за разлика от стария засекретен Хаус, мистър Барух бил широко известен и ласкан от пресата. Особено харесвало на хората, че мистър Барух бил от техните среди, понеже често се разхождал по булеварда. На хората не са били известни истинските причини за това демократично поведение.

Напълно е възможно, че мистър Рузвелт донякъде се е досещал, че го използват за разрушаване на собствената му страна (доколко му е "собствена", когато и той е евреин, и за да стигне до този пост, непрекъснато е доказвал, че е верен и послушен, и освен това, като евреин, се е самооправдавал, че така подпомага осъществяването на "божието обещание", евреите да подчинят и заробят всички народи!? Г.С). Мистър Шерууд, биографът на Рузвелт си спомня, че когато Рузвелт трябвало да цитира думите на Чърчил, че "Съединените Щати са на върха на силата и славата", Рузвелт добавил: "а всъщност, вървим към пропаст".

Това изглежда като оправдание за човека, който дълго време е бил лакей на световния заговор. Това признание минало незабелязано от обществеността, понеже "медиите - естествено" го подминавали без коментари.
Когато Хитлер нападнал Съветския Съюз и Русия станала съюзник на САЩ, влиянието на мистър Барух нараснало още повече. Той настоявал, че през време на войната е нужно единоначалие, а не ръководство на различни комитети. По време на Първата световна война именно той ръководел "Комитета на Съветниците по въпросите на Отбраната" на САЩ, и е бил точно такъв единоначалник.
Комитетът по разследването при конгреса на САЩ казал по повод на тази "Комисия на Съветниците": "Тя е била тайното правителство на Съединените Щати... Тя контролирала цялото военно снадбяване, цензурата... и била автор на всички мерки, които после били утвърдени от Конгреса, при което, всичко това се провеждало зад затворени врати, и най-изумителното е, че всичко това се случвало много преди официалното обявяване война на Германия".

Първата световна война завършила преди мистър Барух да покаже всичко, което бил подготвил за американската публика. 1935 г. той казал: "ако войната бе продължила още една година, цялото население на САЩ щеше да бъде преоблечено в евтина и еднаква униформа, където само размерите на обувките могат да се различават".

С тези си думи мистър Барих разкрил виждането си за бъдещето на Америка, когато безличната тълпа, имаща право само на личен номер (ЕГН) и купони за хляб, безпрекословно ще изпълнява всички заповеди.

Самият мистър Барух не бил назначен за едноличен ръководител, когато бил организиран главният ръководен орган в САЩ, през Втората свфетовна война - Комитетът по Военната Продукция. Но човекът назначен на тази дължност – Хари Хопкинс бил човек на Бернард Барух. И самият Бернард Барух не би могъл да причини толкова вреди на Америка, колкото причинил неговият Хари Хопкинс.

Президентският Пълномощник

Не ми е известен нито един указ, даващ извънредни пълномощия на Хари Хопкинс. По скоро, Рузвелт който обичал да се представя за обикновено момче, просто му е казал: "Хайде Хари, действай". Във всеки случай, ясно е че Хари Хопкинс е човек на заговорниците и именно тази препоръка го е довела в Белия Дом. Даже Чърчил го поразило самохвалството на този практически необразован Пълномощник, когато се хвалел: "Нито един високопоставен чужденец не идва в Америка, без да е планирал аудиенция с мен".

Преди било традиция да се издигат хора, които са достигнали високи постове със своя труд и квалификация. Мистър Хопкинс бил практически неизвестен, когато започнал да се разпорежда в дипломацията, като слон в стъкларски магазин... Познаващите го, го описват така: "Напрехнат, заядлив, нервен, пуши една след друга и постоянно пие черно кафе".

"Именно този човек", казва мистър Шевруд, "беше фаворит на Рузвелт във всички дела".

До 1937 г. Хопкинс бил никой, но при Рузвелт станал глобален политик и човек разпределящ милиарди. И американският Конгрес, и американският народ, по това време вече били затъпени от президента и от пресата, че всичко е прекрасно и забележително. Но понякога се случвало някой да попита по повод безконтролните раздаваня на средства. Това винаги доста дразнело мистър Хопкинс. "Съединените Щати няма да вършат нищо, без да имат пълна информация за всичко", казвал Хопкинс. "Решението да се действа беше предприето, предвид пълната информация, но некои групи постоянно връщат този въпрос за повторно обсъждане. Аз предлагам повече да не се спираме на този въпрос", така говореше Хари Хопкинс из прословутия Ийст Сайд, и внимание... всичко се получавало, както той искал!
Към края на войната заговорът здраво оплел Америка. Ялтенската конференция, от историческа гледна точка, означавала край на Американската република, каквато си я е представял Джордж Вашингтон, и пълен крах на Британската империя. Мистът Рузвелт и несменяемият му фаворит Хопкинс... тези двама човека са направили повече за разрушаването на Америка, отколкото каквото и да е нахлуване на варвари.

Войни без трофеи

Рузвелт бил сменен от вицепрезидента му мистър Хари Труман. Труман бил от юга, от Мисури. Той много скоро показал, че се готви да следва неотклонно, единствено верния курс на Уилсън-Рузвелт (т.е. на Хаус - Барух).

Преизбран 1948 г. той обявил война на Корея. Първоначално хората се ободрили, мислейки че Америка действително иска да помогне на някаква страна, попаднала под гнета на комунистическо иго и да поправят грешката от Втората световна война. Австралия, Англия, Канада и Южна Африка изпратили свои войски да помогнат на Америка. Но всичко това било измама. Когато успешният американски главнокомандващ ген. Маккартър тръгнал в настъпление, Труман го уволнил. След това разделили Корея и всичко си останало по старому. Това беше първата от безтрофейните войни, когато американските войски трябвало да се бият против противник, въоръжен до зъби от многоуважаемия мистър Хопкинс. По това време се разкрило, че Алджерон Гис е шпионин. Канадското правителство публикувало пълния списък на агентурата, проникнала в правителствените органи. Английските предатели също станали известни. Затова било ясно желанието на американския народ да се очисти и американското правителство от шпионите. Но в решителния момент мистър Труман не го направил, и Америка продължила да се плъзга към пропаст.

!952 г. Труман сменил ген. Айзенхауер. В миналото напълно неизвестен армейски офицер, койте прескочил мнозина по-заслужили генерали, когато го назначили за Върховен Главнокомансдващ 1944 г. Айзенхауер тогава използвал властта си за да отхвърли плана на английския генерал Монтгомери, да съкрати войната с апряк удар върху Берлин.

Експеримент за създаване на Световно Суперправителство

 

Исторически генерал Айзенхауер следва да се разглежда като съзнателен агент на световния заговор. Той не може да не е знаел за последствията от неговите постъпки. Той даже бил член на невидимата организация, наричана "Консултативен Комитет за чуждестранни отношения". Тази частна организация била създадена 1921 г с парите на богати хора (евреи - Г.С.), участващи в световния заговор. Тази организация формално разработва за заговорниците политическата стратегия и тактика. Генерал Айзенхауер започнал своето президентстване с вече задъжителното съгласие да се подчинява на мистър Барух. Биографът на Айзенхауер пише, че той лично е сумирал всички препоръки, които мистър Барух направил за новата администрация. Айзенхауер бързо доказал своето раболепие, казвайки на митинг в Лос Анджелиз: "Аз вярвам, че Берни Барух, ако беше сега с нас, би се подписал под всичко казано днес от мен".

Когато свършила Втората световна война Барук чукнал 75 години, но кипящата му дейност не отслабвала. Двете атомни бомби, хвърлени не без неговото участие, го издигнали за още по-велики дела. Барух, възползвайки се от всемирната паника, предизвикана от взрива на двете атомни бомби, се самопредложил за началник на Комисията за Атомна Енергия при ООН, която самият той и предложил да бъде създадена.

Президентът Труман веднага назначил Барух за представител на САЩ в ООН, през март 1946 г. "Атомният план на Барух се изработвал на булевардната пейка, заедно със стария фалшификатор, още от времето на Мирната Конференция 1919 г. Фердинанд Еберщадт. През онези дни господата Хаус и Барух работили без почивка, за да пробутат "Лигата за Осигуряване на Мира". Но тогава още е имало отговорни държавни дейци, които блокирали тази лига. Въпреки това, конспираторите работели през целия промеждутък 1918-1939г. Целта им била да се внедри идеята, че върховното световно правителство трябва да има на свое разположение въоръжени сили , за да осигури нужното стърудничество.
Барух представил своя "булеварден" план в Комисията по Атомна Енергия на ООН, юни 1946 г. Той започвал в духа на древноеврейския пророк: Ние трябва да изберем, или мир, или разрушаване на света. Атомната енергия трябва да се използва за мирни цели и в никакъв случай за военни. С тази цел е нужно да се разработи бърза система за наказание на страните, не изпълняващи своите задължения".
По този начин "Лигата за осигуряване на мира" отново изплувала на повърхността. Те пак започнали да прокарват идеята за централна наднационална власт, притежаваща всичко необходимо за да установи ред в света. Централното предложение на Барух било създаване на Международен Съд (какъвто и създали по късно), постоянен по характер, и притежаващ правото да налага наказания. Барух предложил, за основа да се вземе опитът от работата на Нюрнбергския Трибунал. А в заключение Барух предложил да се създаде пост за ръководител, надзираващ за употребата на атомната енергия в света. "Незабавно наказание би трябвало да се налага от ръководителя за атомната енергия, на страните, работещи за създаване на атомна бомба". Даже изпечените конспиратори от състава на западните делегации се подсмихнали на тези тоталитарни стремления, въпреки че Труман официално обявил, че планът на Барух е одобрен о Белия Дом и Държавния Департамент. Плана на Барух го размотавали и го отложили за по добри времена - за да го извадят отново на светло след Третата Световна Война.

След това Барух си дал оставката и възобновил привичната си работа, като съветник. Тоя умрял 1965 г., след като нанесе огромни вреди на своята страна и на съотечествениците си. (Г.С: Крайно наивно е да се споменава "своя страна", за хора, доказали, че тяхната страна, единствено е мечтаната от тях, и почти постигната - Световна Юдея!)

Между другото, голям брой политически дейци бяха създадени в Консултативния Комитет по Международни Отношения. Всички те бяха възпитани в духа на Хаус-Барух и са привърженици на идеята за световна диктатура.

Просветеният Прогресивизъм

От самото начало генерал Айзенхауер се показа като достое продължител на делото на Хаус-Барух. Макар че, формално, го направиха президент от републиканската партия, тоя я ненавиждаше, понеже в нея бяха останали още здравомислещи, консервативни мъже. Айзенхауер даже искаше да създаде своя партия, но се отказа, чак след като истинските лидери на републиканската партия бяха елиминирани. Сенаторът Тафт изключително скоропостижно почина от рак, а на сенатор Маккарти забраниха да се занимава с политическа дейност, след което го отровиха. Тези събития поставиха Айзенхауер на кормилото на консервативната партия. По това време само в сенатора Маккарти американците виждаха човека способен да предотврати инфилтрирането на правителствените органи с ционисти и комунисти. Поради това Айзенхауер, предал половината Европа на ционистко-комунистическия заговор, имаше особени причини да ненавижда сенатора Маккарти. Продажната преса предприе лов срещу сенатор Маккарти. Който е слушал речите на сенатора Маккарти, знае че той не изнасяше необосновани обвинения. Той нямаше нужда от това. Като запознат с делото на Алджерон Хис, е знаел прекрасно, че тези хора дотолкова са уверени в своята безнаказаност, че не считат за нужно и да маскират своята дейност.

Заговорът очевидно продемонстрира силата си, с унищожаването на сенатор Мсккарти. Сенатът забрани на сенатор Маккарти да се занимава с политическа дейност, а Айзенхауер публично изказа благодарност на председателя на сенатския комитет Уоткинс за прекрасно свършената работа. Когато президентът Айзенхауер 1960 г. завърши президентстването си, можел с гордост да рапортува на ръководителите на заговора за големия обем свършена работа.
През неговите години продължи инфилтрацията на правителствените органи, с ционистко-комунистически агенти. Израел и Съветския Съюз се сдобиха с ядрено оръжие и се въоръжиха до зъби. Осемте Айзенхаурови години показаха, че служенето на световния заговор е приоритет за американското правителство.

1960 г. Кенеди стана президент, първият католик, президент на САЩ, представител на много богата фамилия от Масечузетс. Него доста бързо го убиха, но целата ми предишна кариера показва, че и да беше жив, малко неща биха се изменили (Г.С: Тук не съм напълно съгласен с автора!).

Който трябва, пуснал слуха, че Москва е замесена в тази работа, понеже Кенеди поиска да се махнат от Куба съветските ракети. Тази история усилено се тиражираже от пресата, за да отклони вниманието на масите от истинските причини за отстраняването на Кенеди. Естествена, не се изнесоха доказателства за тази версия, а междувременно бяха ликвидирани истинските улики. (Г.С: Всъщност, Москва несъмнено е била замесена, но не едсностранно, самоинициативно, а в комбина със Запада, т.е. със Световното Еврейство, важен дял от който е бил и еврейският, болшевишки СССР! Каквато е и дншната "независима" Русия, каквато е и всяка страна в света, в различна степен)

Другото загадъчно събитие от президентстването на Кенеди бе провалът на десанта в Куба на лошо организирания отряд кубински емигранти (предадени на "жертвено" заколение от световното прокомунистическо еврейство!). Работата изглеждаше така, сякаш на цялата тази "секретна" операция е била заложена засада, още преди да започне. Най-вероятно това е станало на ниво Държавен Департамент или Консултативния Комитет на Външните Работи.
Президентът Джонсън взе делата в свои ръце и до 1968 г. не отстъпи и крачка от строгата линия на Хауз-Барух.

Всичките американски президенти, вследствие пълната си подчиненост на делото на всемирния заговор, практически са били сенчести фигури в своята дейност. Това особено се отнася за президента Джонсън.
И 1968 г. ошашавените американци дадоха гласовете си за Ричард Никсън, който победи с голям превес. Победата му всъщност бе свързана с това, че именно конгресмена Никсън 1948 г. изигра голяма роля в разобличаването на шпионина Алджерон Хис. Ето, мислеха си всички, дойде най-после човека, който ще очисти правителството от покварата. Но това се оказа илюзия. Никсън се оказа с нищо не по-добър от останалите. Той обеща да очисти правителството от анти-американските елементи, но нищо не бе направено. Даже, анти-американските елементи очистиха Белия Дом от самия Никсън. Никсън ряско увеличи хората в страната, живеещи с помощи. Затова той реши да натрупа слава в областта на международните отношения. Той отписа осем милиардния дълг (по стария курс) към СССР, по "ленд-лизинга" (помощта на САЩ за СССР през Втората световна война) и увеличи ежегодната помощ за Израел, от 300 милиона, на 3 милиарда долара, но това не му помогна.
Дясна ръка на Никсън стана Хенри Кисинджър, който независимо от типично американската си фамилия, даже лошо говореше английски. Внезапното въздигане на Хенри Кисинджър ми напомни аналогичното въздигане на прословутия Хари Хопкинс, при президента Рузвелт. Ситуацията, когато човекът отговарящ за международната политика, даже лошо говореше на родния (ни) език, ми напомни ситуацията, когато министърът на външните работи на СССР Максим Литвинов, прекрасно се чувстваше на на тази длъжност, но лошо говореше руски (той всъщност е Финкелщайн, с още 9 фамилии(?)). През всичките си президенстски години Никсън се опитваше да изкупи вината си пред задкулисните господари, че е участвал в разобличаването на шпионина Хис. Но всичко бе напразно. Те не му го простиха. Това личеше от пресата, която постоянно кълвеше Никсън, през цялото му управление, докато не го премахнаха окончателно.
Загфоворниците се готвеха да премахнат Никсън. Те просто следваха буквата на "Протоколите", където се казва, че за да се получи контрол над политика, трябва да се разровят тъмните страници в миналото му. И сега настъпи моментът Никсън да е "козел отпущения" (жертвен козел). Ако Никсън бе чел книгата на полковник Хаус "Филип Дрю", или разбираше, защо Барни Барух предпочиташе да обсъжда работите си на булевардните пейки, тогава Никсън нямаше да се окаля в тази история.

В началото на втория мандат на президента Никсън, Американските тайнаи Служби направиха техническа революция в Белия Дом: беше монтирана система от монитори, която денонощно записваше всичко, което се случва в Белия Дом. Това се представяше, като триумф на системата за сигурност. Но резултатът бе, че всяка дума на президента се оказваше записана на магнитофонна лента. Схемата на инсценировката се оказа ясна, когато до слуха на всички стигна думата "Уотъргейт". Уотъргейт е името на сградата, в която се помещават офисите на демократоческата партия. В един прекрасен ден, един от офидсите бил ограбен. Интересното е, че едва ли не, едновременно с грабежа, отсреща се появиха демонстранти с плакати, на които се твърдеше, че офисите на демократическата партия били ограбени, по нареждане на президента. Нещо повече, веднага след грабежа, един от грабителите се върнал на мястото на престъплението и, сетете се, какво донесъл със себе си? – Бележник с номера на телефона, на Белия Дом! Думата "Уотъргейт" стана нарицателно, и я с нея омацаха Никсън, директно по ушите.
Наивният Никсън не очахваше, че ще го, както се казва сега, накиснат. Той отказа да предаде всичките ленти от разговорите в Белия Дом, считайки ги за свои, частни разговори, в кърга на семейството. Но не стана така! Върховният съд на САЩ подкрепи решението на сенатския комитет и иззеха лентите. А те бяха милион и километри! Десетки хора бяха поставени да ги прослушват, със задачата, да търсят връзка с определена дума. Някой предварително е знаел, че те непременно ще намерят, с какво да свържат ги свържат (записите). Президентът, напълно очевидно, е бил обкържен със шпиони в собствения му Бял Дом.
Развръзката наближаваше. На 23 юни 1972 г. лентата записала, как президентският глас предложил на ЦРУ, ФБР да прекрати разследването на грабежа. И край! На 23 май на президента се наложи да дава публичн заявление, че не е използвал ЦРУ за вътрешно-политически цели. Хлад пропълзя по кожата на американците. На президента му "кроеха шапка"! И това се случи в страната, в която двама президенти отказаха да уволняват шпиони с високи постове в Държавния Департамент! При това, в случая с президента Труман, информацията била предоставена директно от Канадския премиер!
Междувременно пресата усилено прокарваше линията, че президентът е виновен за ужасно престъпление - покровителстване на грабежа и създаване пречки на разследването. В Белия Дом специални хора му нашепваха да напусне поста. Общият стрес, предизвикан на президента беше доста голям. В края на краищата, той вече 25 години пребиваваше в този змиярник. Физическото му изтощение личеше даже от снимките.

По метода описан в "Протоколите" и повестта на мистър Хаус, президентът бе "отсвирен" от мястото му. Той беше първият американски президент, подложен на публично унижение.
Заговорът постигна поредна победа. Къде, след този случай, може да мърда американският президент?
................

 

следва: Властта на Парите

Книгата на Дъглас Рийд "Грандиозният план на ХХ век" е издадена от:
Долфин Пресс ЛТД, 73 Гейл стрийт. Дърбан, Южна Африка, 1977год.

превод от английски, на руски: проф. Столешников

превод от руски: Григор Симов
от сайт:
http://www.zarubezhom.com/

адрес на книгата, на руски:

http://zarubezhom.com/granddesign.htm

 




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312028
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031