„В този шибан живот аз се люшкам от ляво на дясно.

Консерватори, лейбъри и пишман-демократи.

А яката ме стяга. Души ме! Души ме до бясно!

В средна възраст. Жена. Посред стадо примати...

Зад завеса живях. Закалена до синьо стомана.

Чоплех тухли, забити в Стената.

И градих, и руших от идеи „велики" пияна.

Марширувах, навита с ключе. Знамената

по пилоните сменяха смисъл и гербове.

По трибуните блясваха нови лица,

замазнели от алчност, от похот, от мерзости.

Марширувах и виках безумно – Ура!

Механизмът в душата ми скръцна със зъб и запече.

Аз отворих от болка очи и видях –

покрай себе си глутница псевдо-човеци,

оскотели от дрога, пиянство и страх.

Бягах дълго. Без сили и мисли останах.

Спрях накрая на тъжния свят.

И си рекох – „Е, стигнах до края на драмата,

Няма никога вече да срещна примат!"...

Но – не би! На пръв поглед спокойно и тихо,

Щом разровиш – безкрайно, жестоко смърди!

Консерватори, лейбъри и ездачи на китове...

Ляво, дясно... Души ме яката. Души!

Безработица – двайсет и седем процента!

Сто процента измама на всяко ниво!

А души се продават за няколко цента...

Да... Души, непознали човешка любов...

В този шибан живот аз се люшкам от ляво на дясно.

Консерватори, лейбъри и пишман-демократи.

А яката ме стяга. Души ме! Души ме до бясно!